Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2020 17:09 - Ритмите на човека и Космоса. За пневмонията и високата температура
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 1320 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 26.03.2020 17:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Във важна лекция от 21. декември 1908 (СС 107 “Духовнонаучна антропология”) Рудолф Щайнер говори за ритмите в човека и Космоса, като между другото се спира и на пневмонията и значението на високата температура за оздравяването на организма. Впрочем, по съвет на Световната здравна организация заболелите от коронавирусна пневмония се третират масово с парацетамол и други лекарства, снижаващи температурата...   

Забележката, от която искаме да започнем, беше, че е често срещан факт, а не суеверие, ако при определени заболявания, като например пневмонията, на седмия ден неминуемо настъпва криза. Лекарят трябва да внимава как ще преведе болния през нея, който може лесно да умре. Това днес се признава от всеки разумен лекар, но лекарите не могат да изследват причините, защото нямат представа за духовните основи на нещата. Най-напред нека да изтъкнем факта, че в пневмонията има нещо много странно, което е свързано с мистериозното число седем.

Сега трябва да разгледаме човека по такъв начин, че да имаме възможност да разберем този и много други факти. Всички знаете - тук това беше споменавано безброй пъти - че човекът може да се разбере само, изхождайки от четиричленната му структура - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Тези четири члена на човешката природа се намират в най-разнообразни взаимоотношения и взаимозависимости. Всеки член въздейства върху другите и по този начин те работят съвместно. Но това взаимодействие е много сложно. Човек само много бавно и постепенно може да опознае тези отношения, както и връзките на четирите члена с определени сили, процеси и същества в целия Космос. Защото с всичките си членове човекът се намира - и това също е много важно - в  непрекъсната и променяща се връзка с Космоса. Това, което разпознаваме като физическо тяло, етерно тяло и т. н. е свързано едно с друго, но също и с Космоса, с целия свят около нас. Защото това, което е в нас, по някакъв начин е и навън, извън нас и затова можем да кажем, че най-добре ще разпознаем тези взаимоотношения вътре и отвън, като разгледаме човека в будно и сънно състояние.  

Когато човек спи, в леглото остават физическото и етерното тяло, а в известен смисъл извън него са астралното тяло и Азът. Но това е неточно казано. В много случаи то е достатъчно, но днес искаме да се запознаем малко по-подробно с тези неща. Астралното тяло и Азът следователно най-напред не са активни във физическото тяло. Но физическото тяло с неговата нервна и кръвоносна система и етерното тяло изобщо не могат да съществуват, без да бъдат проникнати от астрално тяло и Аз, който е изграден по определен начин. Етерното тяло също не би могло да съществува, без да бъде проникнато от висши същества. В момента, в който човекът излиза навън със собствените си астрално тяло и Аз, тяхната дейност трябва да бъде заместена с нещо. Човешкото тяло не може да остане да лежи, без да има Аз и астрално тяло, работещи в него, така че тях трябва да ги има и при спящия човек. Строго погледнато би трябвало да кажем: този Аз и това астрално тяло, които са активни в спящото физическо тяло на човека, се намират в човека и през деня, само че тяхната активност е напълно подкопана от човешките астрално тяло и Аз, които чрез своята дейност унищожават дейността на другите по-висши същества.  

Ако искаме да си представим Аза такъв, какъвто е в будния човек, трябва да си кажем: този човешки Аз в будния човек се намира в човешкото тяло и през това време отнема с дейността си от сферата на действие на един по-обширен Аз. Какво прави всъщност този ограничен Аз по време на сън? В действителност можем да кажем доста точно, че този Аз, който през деня се е освободил от великия миров Аз и живее самостоятелно в човешкото тяло, през нощта се потапя в мировия Аз и се отдава на своя собствена дейност. И именно чрез това потапяне, това потъване на дневния Аз в мировия Аз, последният може да работи безпрепятствено и да премахне всички вещества, което дневният Аз е натрупал чрез умората. Тъй като дневният Аз потъва в мировия, става възможен този  нощен Аз. Ако искате да си го представите образно, можете да погледнете на връзката между дневния и нощния Аз по такъв начин, сякаш дневният Аз описва един кръг и прекарва по-голямата част от този кръг извън големия Аз, докато през нощта се потапя в него. Той следователно е шестнадесет часа навън и осем часа е потопен в нощния Аз.  

Ще го разберете правилно, само ако приемете много сериозно това, което току-що казах, а именно, че вашият Аз никога не е същият през шестнадесетте часа - ако приемем, че това е нормалното време на будуване - а през това време той непрекъснато претърпява промени, като описва част от кръг и след това потъва, а също и през нощта претърпява промени, за които обикновеният човек не знае нищо. Тези промени влизат все повече в подсъзнателното, достигайки определен апогей и след това Азът пак постепенно става по-съзнателен.   

Трябва да кажем, че в течение на двадесет и четири часа човешкият Аз постоянно претърпява определени промени, външният символ на които ние си представяме като кръговрат, като стрелка, която описва кръг и от време на време се потапя в големия миров Аз.
 

Аналогични промени претърпява и астралното тяло на човека. Астралното тяло също се променя по начин, който символично можем да представим като кръговрат. И при астралното тяло промените са такива, че наистина в известен смисъл трябва да кажем, че то се потапя в едно мирово астрално тяло. Само че днес човекът вече не забелязва това потапяне в мировото астрално тяло, докато в миналото той много добре го е забелязвал. Някога той е изпитвал последователно в един период своите собствени астрални чувства и в следващ период напълно различни чувства. В един момент човекът е чувствал по-живо обкръжаващия го външен свят, а в друг - повече собствената си вътрешност. Така той можел да възприема съвсем различни нюанси в усещането на астралното тяло, защото астралното тяло претърпява ритмични промени в течение на седем дни, тоест на седем пъти по двадесет и четири часа, които отново можем да сравним с окръжност.  

Както Азът претърпява ритмични промени в период от двадесет и четири часа, които и днес все още се изразяват в редуването на будуване и сън, така е и при астралното тяло за седем пъти по двадесет и четири часа. Подобни ритмични промени при първобитния човек са настъпвали с голяма живост. В астралното тяло значи има ритмични промени, които протичат за период от седем дни, а от осмия ден ритъмът се повтаря. Всъщност за част от времето, през което човек преминава този ритъм, астралното тяло е потопено в общото мирово астрално тяло. Иначе то е повече извън него. Оттук можете да си създадете представа, че това, което се появява като общо астрално тяло и общ Аз при спящия човек, е от голямо значение за човешкия живот. Азът, в който той се потапя в съня си и който кара кръвта да пулсира през нощта, е същото нещо, което работи в тялото му по време на сън. Дори да спи през деня, човекът пак се потапя в този общ Аз и по този начин внася известна нередовност в ритъма си, която в миналите времена би имала разрушителен ефект, но днес вече не е толкова фатална, защото в това отношение човешкият живот в наше време значително се е променил. В същата част на общото мирово астрално тяло, което прониква физическото и етерното тяло по време на сън, човешкото астрално тяло се потапя наистина през седемте дни. Това променя вътрешните чувства и усещания. Днес то почти не привлича вниманието ни, но в миналото изобщо не е могло да бъде пренебрегнато.

Но не само Азът и астралното тяло, а и етерното тяло претърпява определени ритмични промени. Те протичат по такъв начин, че за четири пъти по седем дни човешкото етерно тяло, символично казано, се завърта около собствената си ос и след четири пъти по седем дни се връща към същите процеси, в които е било през първия ден. В рамките на четири пъти по седем дни се осъществява много специфичен ритъм.    Тук обаче стигаме вече до една област, за която би трябвало да говорим по-подробно, за да бъде всичко разбрано. Спомняте си, че етерното тяло на мъжа е женско, а на жената мъжко. Ритъмът не е еднакъв за мъжкото и за женското етерно тяло, но днес няма да се занимаваме подробно с това. Трябва само да се подчертае, че се осъществява такъв ритъм, и то да речем поради разликите между мъжа и жената приблизително в четири пъти по седем дни.  

Но това не е всичко. Определени процеси се повтарят ритмично и във физическото тяло, колкото и малко вероятно да изглежда това на днешния човек. Днес те са почти напълно замъглени, защото човекът трябваше да стане независим от определени процеси, но за окултния наблюдател това все пак е забележимо. Ако физическото тяло беше оставено само на себе си, този ритъм щеше да се осъществи за десет пъти по седем пъти по четири дни при жената и за дванадесет пъти по седем пъти по четири дни при мъжа. Ето това би станало, ако днес хората бяха оставени на законите на собствените си ритми. Някога наистина е било така, но човекът е станал по-свободен от космическите влияния около него. Така че ние имаме ритмична последователност от процеси в четирите члена на човешката същност. Ако искате, можете да си представите  всеки от четирите ритъма като кръговрат. Днес, разбира се, това, което би извършвал човекът като ритъм във физическото си тяло, ако беше оставен изцяло сам на себе си, съвпада само приблизително с външните физически, чисто пространствени процеси, които съответстват на този ритъм, защото чрез сгъстяването на човешките отношения в полза на свободата тези връзки с Космоса са се променили.  

От числото десет пъти по седем по четири, съотв. дванадесет пъти по седем по четири вече видяхме, че при ритъма на физическото тяло става въпрос за приблизителния годишен кръговрат. Можете да си представите символично тези промени във външното физическо тяло, ако приемете, че в известен смисъл човекът се обръща в продължение на една година; той е веднъж от тази страна на Слънцето, а веднъж от другата. Ако сега помислим, че човек винаги обръща лицето си към Слънцето, тогава в течение на една година трябва да се завърти веднъж около себе си и веднъж около Слънцето. Ако някой разглежда този факт само външно, той ще му се стори нещо напълно безразлично, но той е много важен. Това, което се извършва като ритъм в четирите тела, е било вградено в човека преди много дълго време и обстоятелството, че различните тела могат да си въздействат, се определя от йерархиите, от съществата, за които често  сме споменавали. Знаем, че ние сме вложени във висши същества. Именно работата  на тези духовни същества, които с действията си проникват физическото и духовното пространство, е това, което породи тези конкретни отношения.   

Но ако погледнете казаното току-що, ще стигнете от друг ъгъл до една мисъл, до която сме се докосвали вече няколко пъти миналата зима. Установяването на ритъма на физическото тяло е започнало още на стария Сатурн. Напасването на етерното тяло, така че то да съвпадне по своя ритъм с физическото тяло, се дължи на факта, че този ритъм е създаден от други духове, от слънчевите духове. Взаимодействието на различните ритми създава отношение, както съотношението между двете стрелки на часовника се определя от неговия ритъм. На старата Луна беше включен и друг ритъм, този на астралното тяло.   Сега онези духове, които подредиха целия ни Космос - тъй като всичко физическо е израз на тези същества - трябваше да оформят външното физическо движение според вътрешните взаимоотношения на съществата. Това, че днес Земята обикаля около Слънцето за една година, идва от ритъма, който е бил вграден във физическото тяло, много преди да е съществувала физическата констелация. Следователно изхождайки от духовното, е било подредено пространственото в тези небесни сфери. Луната се движи около Земята, защото нейният кръговрат трябва да съответства на кръговрата на човешкото етерно тяло, на четири пъти по седем дни. Този ритъм трябвало да намери израз в движението на Луната. На различното осветяване на Луната от Слънцето, на нейните четири четвърти съответстват различните ритми на астралното тяло, а на ритъма на деня съответства ритъмът на Аза.   

Именно възоснова на ритъма на Аза може да се изясни нещо, което винаги се е преподавало във всички тайни науки и днес би прозвучало на хората като фантазия, но е истина. Земята не се е въртяла около оста си в древни времена; завъртането е възникнало едва по-късно. Това движение не е съществувало, когато човекът все още е бил в друго състояние на Земята. Това, което първо е било подтикнато да се завърти, не е била Земята, а човекът. Човешкият Аз е бил подтикнат да се завърти от духовете, на които е подвластен и той всъщност взе тази Земя със себе си и я завъртя. Въртенето на Земята е резултат от ритъма на Аза. Колкото и удивително да звучи, това е истина. Първо човешките членове, които са се развили до Аза, трябваше да получат подтик да се обърнат, след това те взеха Земята със себе си. По-късно това се промени. Човекът стана свободен на Земята; условията се измениха така, че човекът стана освободен от обкръжаващите го космически сили, но първоначално беше друго. Виждате как всичко физическо около нас всъщност произтича от духовното. Духовното навсякъде е първо и всички съотношения в света също произтичат от него.  

Сега помислете за астралното тяло, което, така да се каже, завършва един цикъл в продължение на седем дни. Помислете как болестите са свързани с някои нередности в астралното тяло, поради това, че тези нередности продължават през етерното тяло към физическото тяло. Сега да приемем, че астралното тяло е увредено по някакъв начин. Това увреждане се отразява на етерното тяло и продължава до физическото, като то също бива увредено. Тогава организмът започва да се бунтува срещу увреждането, да прилага защитни сили. Този бунт обикновено е повишена температура; това е зовът на лечебните сили в човека. Треската не е болест, а от целия си организъм човек свиква всичките си сили, за да поправи увреденото. Този бунт на целия организъм срещу увреждането обикновено се изразява в повишена температура. Температурата е най-благотворното, най-лековитото нещо при болест. Отделната увредена част не може да се излекува сама, тя трябва да бъде снабдена със сила от други страни и това се изразява в повишената температура.  

Сега помислете, че тази повишена температура се проявява при пневмония. Белият дроб по някаква причина е бил увреден. Точно когато човешките бели дробове са били наранени по някакъв начин, най-напред астралното тяло е претърпяло поражения, които едва след това са преминали през етерното към физическото тяло. При пневмонията първопричината винаги се крие в астралното тяло; по друг начин тя не може да възникне. Спомнете си за ритъма на астралното тяло. В деня, в който се появи пневмония, астралното тяло въздейства върху физическото. Сега тялото започва да се бунтува поради повишената температура. След седем дни астралното и етерното тяло отново са в едно и също взаимно положение; техните отрязъци отново се срещат. Но астралното тяло не среща същия отрязък в етерното тяло, защото етерното тяло междувременно също е завършило своя ритъм. Сега то среща друг отрязък. Той също бива засегнат, повлиян от астралното тяло, като по-точно тази друга част от етерното тяло се влияе по обратния начин. Сега температурата се подтиска. Фактът, че със следващата четвърт на етерното тяло сега съвпада тази част на астралното тяло, която преди седем дни е съвпаднала с предишната четвърт на етерното тяло, предизвиква обратния процес, както преди седем дни, а именно реакция срещу повишената температура. Обратният ритъм на тялото отново подтиска температурата. Защото човешкото тяло съществува, за да е здраво и това е целта на ритъма.  

Определени ефекти се увеличават през първите седем дни и през следващите седем дни те трябва да намалеят. При здравия човек това покачване и спускане се редува. Но ако човек е болен, тогава има опасност за живота му, ако високата температура се подтисне. Докато при здравия човек възходящият процес се обръща на седмия ден, при болния той би трябвало да се запази. Но бурното покачване предизвиква бурно спадане. Това е причината за кризата на седмия ден при пневмония. Това може да се разбере, когато вземем предвид, че белите дробове са се образували във времето, когато Луната вече се е била отцепила [от Земята] и се е подготвяла да развие своя ритъм и когато ритъмът на дните вече е започнал да се развива. Ето защо белите дробове все още са свързани с астралното тяло и ритъма на етерното тяло...  

В миналото, приблизително до средата на земната еволюция, ритмите на човека са били в много по-голямо съответствие с естествените ритми на природата. От това време, т.е. от средата на Атлантида, нещата са се разместили. Вътрешността на човека стана независима от външния ритъм. Вътре той запази стария си ритъм. Именно защото ритмите не съвпадат, човекът е придобил независимост и свобода, в противен случай свободното развитие в историята на човечеството не би било възможно. Ритъмът на човека избързва в сравнение с този на Слънцето или на Земята. Подобно е и при другите ритми, например на астралното тяло. Хората са изживявали за седем дни съвсем различни нюанси на настроението си. За известно време всичко външно им е правило голямо впечатление, по друго време те са  живеели повече вътре в себе си. Тъй като днес ритмите вече не съвпадат, състоянията на вътрешното преживяване остават и във времето, когато хората се радват на външния свят и обратното. Ритмите се смесват и се изравняват, като астралното тяло е, тъй да се каже, еднакво темперирано. При хората, които живеят повече в астралното си тяло, при внимателното наблюдение все още може да забележи подобни колебания в настроението. При душевно или духовно болни хора могат да се докажат разликите в състоянията на астралното тяло.  

Ритъмът възникна най-късно за Аза, но там нещата също започват да се смесват. Хората днес могат да спят през деня и да будуват през нощта. Но в миналото този ритъм винаги е съответствал на външния. Нещо много лошо щеше да се случи в Атлантида, ако човекът там спеше през деня и будуваше през нощта - той щеше да обърка целия си живот. Ритъмът е останал по определен начин и днес, само че е станал независим от външния свят. Това е все едно да сверите един точен часовник според времето на Слънцето - така ще имате точните часове на Слънцето. Но можете и да настроите един часовник в седем часа следобед да показва дванадесет. Тогава ритъмът на часовника ще е правилен, но той ще е изместен спрямо този на Слънцето. Същото е и при човека. Запазен е старият ритъм, в който човекът е пребивавал заедно с целия Космос, но просто се е изместил. Ако часовникът беше живо същество, то щеше да има право да измени своя ритъм спрямо околните ритми. В много далечно бъдеще човекът трябва да стигнр дотам да позволи на вътрешния си ритъм да се слее отново с външния.   

Както някога е имало същества, които от собствените си ритми са накарали да се движат Слънцето, Луната и Земята, така човекът, достигнал божественото ниво, един ден ще изведе ритъма си в света. Това е смисълът да станем независими в ритъма. Отук можем да усетим дълбоките основи на астрологията. Но този въпрос не трябва да ни занимават сега. Днес просто искахме да покажем, че духовната наука не е сбор от абстрактни идеи за егоистичния човек, който се интересува от подобни теми, а че тя ще осветли дори и най-обикновените неща в живота.



Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824265
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6142
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031