Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2020 19:04 - НИЕ-422 Хотелите нова мода сред бизнесмените
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 712 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ХОТЕЛИ – НОВАТА МОДА НА ЕДРИЯ БИЗНЕС

 

Тази тема не съм коментирал досега. Ако сега е лято и управлява правителството на Костов, това не означава, че строителството на хотелите е започнало точно лятото и Костов е дал старта му. Нито пък, че хотелите са непременно на морския бряг. Ако си спомняте, още Валентин Моллов се чудеше къде да влага парите си и се заканваше да си купи полуостров, което и направи.
Не бих се заглеждал къде нашите богаташи си купуват нещо, ако парите им не бяха дадени наготово и накуп от комунистите, т.е. ако не бяха крадени пари. На възразяващите ми с думите на Балзак, че зад всяко богатство седят кръв и престъпления, и аз имам възражения: окрадените още са живи и изнемогват, а крадците им се ширят в заграбените къщи и си купуват ягоди посред зима с парите им; убийците на истинските собственици, защото има и такива сред крадците, също са живи. При това положение е изключено да има прошка. Тя, прошката, би могла да дойде от само себе си след стотина години, когато Времето затвори живите рани, въпреки че в историята на човечеството има повече примери на незаздравяващи  рани, отколкото помирения.

Отварям тази тема, защото в следващите години й предстои развитие. В лоша посока за съжаление. И ще я започна малко по-отдалече, връщайки се към един спор, който вече е коментиран. Още в първата книга. Кое е правилното - приватизацията да изпреварва реституцията, реституцията да стане преди приватизацията или двата процеса да вървят заедно? Тъй като и реституцията, и приватизацията, в едно демократично общество не могат да се осъществят за три дни, нито за три години дори, нормалният отговор на този въпрос е: едновременно. Само че това предполага да бъдат отрязани пипалата на комунистическия октопод.
Ако този израз ви дразни, обърнете внимание на подчертаните думи в предното изречение. И си отбележете някъде в паметта, че нашият народ като цяло никога не е бил твърд привърженик на демокрацията. Затова по Луканово време той, народът, допусна да бъдат раздадени куфарчетата с пари, съгласи се ДимПопов да отпуши либерализацията на цените, т.е. да стартира дивата (нечестна) приватизация, а когато демократът Филип Димитров се опита да отнеме имуществото на Партията чрез закони, давайки по такъв начин приблизително равен старт на крадци и ощетени, народът скокна. Как така някойси ще твърди, че е има по-висша справедливост от Андрешковата или по-голяма хитрост от Петровата! След което започна да руча жабетата безсмислено!
При Беров реституцията бе затлачена, а приватизацията хукна първа. Вицепремиерът на Беров, и министър на търговията Валентин Карабашев дори се оплака, че “приватизацията можеше да започне още преди две години” (вестник ”Стандарт”, 29 ноември 1993).
После при Виденов приватизацията беше разделена на две: масова и касова. Масовата (за народа) умря права, касовата (за мафиотите) остана единствена. При това тази “тънка” промяна стана почти светкавично. Още в края на май 1995-та Парламентът одобри правителствената програма за касовата приватизация, където пише, че туризмът е приоритетен  отрасъл в раздържавяването, а след него се нареждат хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, машиностроенето и транспорта. Резултатите не закъсняха.

Някои факти:
От лятото на 1993 година, в.”Подкрепа”, 10 юли: „Небезизвестната фирма на Соломон Анжел „Анжел и С-ие” остана без хотели в Слънчев бряг. Вчера второинстанционен състав е потвърдил присъдата на Бургаския окръжен съд за заличаване от фирмените регистри на акционерото д-во, образувано между бизнесмена и държавната фирма „Хотели” – Слънчев бряг. Преди година и половина г-н Анжел получи правото за ползване на 17 хотела в курорта. Този сезон обаче явно ще мине без него.”
От лятото на 1994г. (Беров падна на 2 септември същата година) започнаха - имам предвид по медиите, фактическите сигурно са по отрано - серия скандали в приватизацията на големите столични и някои от планинските и черноморски хотели.
При служебното правителство на Ренета Инджова:
- “Мултигруп” се добра до грандхотел “Варна” в курорта “Дружба” (ново име “Св.Константин и Елена”). Ако мислите, че ви лъжа, ето имената в новия борд на директорите: Недялка Сандалска – шеф на туристическия холдинг на групировката, Надежда Апостолова – изпълнителен директор на Балканбанк, Лилия Христова – вицепрезидент на Мултигруп по икономическите въпроси, Павел Найденов – баща на Илия Павлов, представен като директор по контрола на Мултигруп и Дотко Дотев, бивш представител на шведската фирма, извършила строителството на хотела по комунистическо време и още по-бивш зам. директор на комплекс “Златни пясъци”.

- Хотел “Витоша” в столицата, по-известен като Японския хотел, бе продаден на “чужд инвеститор” – 84-годишен българин към този момент, Иван Зографски забогатял в Западна Германия, също през славните години на НРБ.
- Прескачам апетитите за хотелите от верига “Новотел”. Ще се спра обаче на собствеността върху високия хотел “Родина” в София. Кооперациите на готвача на Тодор Живков, сега синдикален лидер, Асен Чаушев го искат. Защо се питам, след като той струвал 1,1 млрд.лв, а декларираната му печалба за 1994 година е 9 милиона. Това означава, че хотел “Родина” ще се изплати за 100 години. Нормално е инвестициите в хотел да се връщат за 3-7 години, твърдят професионалисти в туризма. (Информацията е на в.”24 часа” от януари 1995.)
- За хотел “Шератон” се говори, че искал да го купи някой си Васил Станков. Впрочем не е някой си, бил е главен счетоводител на Комитета по туризъм до 1990 година. Покупката на най-представителния български хотел ще се забави обаче. По вестниците пише, че вицето на Виденов Румен Гечев не давал. Последно “Шератон” ще бъде продаден на корейци (проверявайте, ако нямате работа) чак към края на 1996-та.
- Километричен е списъкът на желаещите да купят хотел “София” срещу Парламента в столицата. Вътре е дори модерният ляв Христо Стоичков като емисар на испанска хазартна групировка.
Вестниците от 1995 и 1996 пишат за апетитите на Валентин Моллов към най-хубавите парчета от туристическата баница. Обаче той не е от групировката “Орион” и няма да го огрее. Впрочем звездата на Валентин Моллов съвсем угасна на българското небе по времето на Иван Костов. На кой ли доминикански бряг свети сега? А може и да си останал само с полуострова от 2 декара на 2 километра от паметника на Антонивановци. Да му държи напомнящо хладно…
Дотук да виждате приватизатор, който не е свързан със старата БКП?
Лятото на 1996 година, последната на Жан Виденов, беше наречено от специализирания по паричните взаимо-отношения вестник “Капитал” “сезон на мутрите и руските туристи”. Ето извадки оттам:
“По данни на “Международна дирекция” в Комитета по туризъм ръстът на нощувките по Северното черноморие е 17-18% в сравнение с миналата година. Нарастналият брой нощувки в Златни пясъци например се дължи на големия бум на туристите от Украйна и Русия, които харчат повече от всички останали. “В ресторанта не влизат българи, освен онези с мобифоните и митничари”, твърди съдържателят на ресторант “Бора” в Несебър. Абсолютно незаконно в повечето курорти на морето плажовете са оградени от частни фирми, които събират входни такси. Борческите групировки проявяват подчертан интерес към плажната и уличната търговия по Черноморието, увеселителните заведения и съоръженията за морски спортове. Тук инвестиции в повечето случаи не са необходими, тъй като става дума за чиста проба рекет. Свързаните със “застрахователи” фирми в момента имат позиции и в хотелиерския бизнес, но след източването на държавните курорти едва ли ще успеят да запазят сегашните си позиции. Освен за държавата тази ситуация е фатална и за фирмите, които ще останат в бизнеса и след приватизацията на държавните туристически курорти и отдаването на концесии за плажната ивица. “Дори борците да приватизират хотели, след няколко години ще ги продадат, тъй като няма да се справят. От тези хотели няма да се печелят лесно пари.”, каза пред “Капитал” един от арендаторите в Слънчев бряг. След приватизацията похабените хотели в държавните комплекси ще трябва да бъдат основно ремонтирани, тъй като вече шест години нито един арендатор не е инвестирал сериозно заради несигурността, че ще експлоатира хотела повече от един сезон. Местната власт и полицията на много места подкрепят беззаконието.”

Сега да погледнем какви ги е написала Румяна Пенкова в “Труд” от 3 май 1996: “Напоследък в България се увеличиха инцидентите, придружени с кражби и насилие срещу чужденци. Не приемайте никаква храна или напитка от случайни или непознати хора, тъй като има риск те да бъдат пълни с дрога. В България напоследък зачестиха и кражбите на коли, включително и въоръжени похищения. Също така има стрелба на публични места между враждуващи криминални групировки. Бъдете бдителни през цялото време.” – този предупредителен текст е изпратен от посолството на Великобритания в София до Форин офис (М-вото на външните работи) в Лондон още на 2 февруари т.г. Информацията се разпространява на Острова официално до всички заинтересовани или канещи се да посещават нашата страна по служба или като туристи през настъпващия сезон, стана ясно от лондонски източници. Специалисти от бранша не останаха учудени от информацията на Форин офис, коментарът им е: “Прави са!” А и къде ще ги посрещаме претенциозните англичани – базата ни скапана, цените ни космически, услугите – никакви.”

Кой изсмуква България, сънародници?
И ако си мислите, че при демократичното управление на Иван Костов тази практика ще бъде отстранена или поне ограничена, ами лъжете се. По-лошо и по-нагло ще става, защото “новите мутри” ще са наши хора. От тия, дето са избрани от нас, демократите!
Дали обяснението на този феномен не беше дадено от онази, дето ми казваше, че те, с фуражките, са повече от всички останали българи, взети накуп? Ако е така, българският народ НЕ Е добър народ. И клишето “всички са маскари” следва да се разбира като основна характеристика на целия ни народ. И следва да приемаме по-разбиращо казаното от българин: “Цветът на българина има три съставки – мързеливци, курвари и подлеци.”
Някои нови факти:
Насред София през май 1994 година за 4 секунди беше взривена сградата на Столичната библиотека. Прескочете изкушението библиотека-книги. Мястото е чудесно – точно срещу Централна поща. Тъкмо за Световен делови център, както го разбираше тогавашният кмет Александър Янчулев, чиито подпис носи разрешението за взривяването. Един тарикат, помните ли го? Поне покрай „игрището за голф в Банкя”, а? След повече от три години, в края на 1997 година на разчистеното място няма нищо, освен една дупка, оградена с метална ограда. Разрешението Янчулево е дадено на неясна групировка с инициали MNN и „собственик” покойният вече Петър Ненков, умрял при катастрофа в Москва (писах за този Ненков вече). В 1996 година, при нов кмет с името Стефан Софиянски, договорът с MNN е спрян поради съмнения за фалшива банкова гаранция, издадена от Първа Американска Банка, която според Камен Тошков, началник на управление „Банков надзор” в БНБ, не съществува. Поне в България. Иначе проектът за Световен делови център с 9 етажа и разгъната площ от 4500 квадратни метра ще се реализира след около 7-8 години, но като хотел. Може би най-луксозният хотел в столицата, носещ нейното име „София”. Чия е собствеността ли? Ами проверете вие! Аз не мога да свърша всичко.

Северното черноморие стана територия на мафиотите, свързани с Русия, старото южно черноморие – до Приморско и Китен, остана за социалистическите мафиоти. И като дойдоха новите, те къде да отидат? Естествено на незаети още земи. Незаети, защото по комунистическо време те бяха забранена гранична територия. От Ахтопол надолу. Там има две реки – Велека и Резовска. В устията им са разположени две села, които бяха забравени и от Бога допреди 5-6 години – Синеморец, Мичурин и Резово.
- Ето положението в Синеморец. Засега. Вестник ”168 часа”, 29 юли 1996: “Софиянци купуват  квадратен метър земя  между 3000 и 1500 лв. (3,00-1,50 нови пари) в зависимост от близостта й до морето. Подписът на футболиста Георги Илиев стои върху договор от преди 2 години за покупка на 20 дка земя. Елка Константинова е започнала да строи дворец от 300 кв.м. край морето, но тъй като се оказал извън регулация, кметът спрял строежа. Нашумели личности, които трудно ще срещнеш по улиците на столицата, тук могат да се видят по бански. Наско Сираков и Емил Костадинов идват да правят плаж, местните упорито твърдяха, че Христо Стоичков бил на плажа. Депутатите Евгений Михайлов, Венцислав Димитров и Валентин Василев, запален гмуркач, също си падали по това диво място. Жорж Ганчев предпочитал повече Резово. Йосиф Сърчаджиев е жител на Синеморец и живее тук през цялата година. Дошъл е тук, за да “общува със самотата”. От 6 години е дошло времето на бясното строителство. Строи се със замах, парвенюшки, на 4-5 етажа, никой изглежда не мисли за лицето на селото. Засега само май СИК са се усетили какво значи плаж на Синеморец и вземат входна такса 30 лева на плажа “Бутамята” чрез своя фирма.”
- Мичурин  и Резово:
Старите полигони и стрелбища на Гранични войски се актуват като държавна собственост. Само след две години влиза в сила някаква регулация. Нищо лошо, но след нея се оказва, че доста „бедни” хора – изреждат се имена на двете кметици на Царево (новото/старо име на град Мичурин), магистрат, служител в кадастъра на Бургас, „неизвестен” офицер... – се обзавеждат с „замъци и китайски пагоди”.

Статията в „Труд” от 6 август 1997 завършва така: „От това, което става сега в Резово, те хваща срам. И бяс!”
- Накрая се връщам на класиката – Северното черноморие. В.”Дума” в броя си от 7 май 1997 е написал: “Иван Костов оставя Варна на произвола на свлачищата.”
Свлачищата по морето от Варна, та чак до Балчик се “събудиха” поне преди три-четири години в резултат на безразборното и неконтролирано строителство на тежки сгради на опасни места от хора, които имат много пари. “На Изток България граничи с Премянов”, каза миналата година един негов съпартиец. Иван Костов към тази дата е все още бъдещ премиер. Но социалистите бият тревогата. Макар, че мен много повече от свлачищата ме тревожи факта, че в “синя Варна” (кмет Христо Кирчев) престъпността е 6 пъти по-голяма от средната за страната. Нищо за чудене - “Руската мафия е съсредочена по Северното Черноморие и инвестира бясно там”, заяви вчера главният секретар на МВР полк.Божидар Попов” – “Стандарт” 9 юли 1997.
И понеже писах скоро за манталитета на “новите” българи, да припомня един виц. Стоят пред свличащата им се вила собственикът и жена му. Жената жали със сълзи за срутването, а мъжът й казва: Млъквай, ма! Я виж каква вила идва отгоре на нашето място.”
Ако последното е смешно, поне си е само жива простотия. Пък и е виц. Следващото обаче е нагла простащина и не е виц.
На 27.07.1997г. известната журналистка Румяна Пенкова се е „изцвъкала” на страницата „Икономика” на в.”Труд”. Написала статия, озаглавена „Европа не иска българско сирене, произвеждало се в мръсни мандри.” Вътре се разказва за посещение на 4-ма ветеринарни лекари от Европейската ветеринарна комисия в Брюксел във фирма „Млечен път”, Нова Загора. Причината: фирмата изнася българско сирене и кашкавал на европейските пазари, предимно в Германия, но в Пловдивско и Хасковско са били констатирани случаи на шап и шарка по овцете и европейските ветеринари идват на място да се запознаят с тези проблеми. Те установили (нататък цитат) „нередовни сертификати от ДВСК, неотговарящи на изискванията на ЕС, липса на мивки в цеховете за сирене, неспазване на температурата за пастьоризация на млякото, кръстосано разнасяне на сиренето и кашкавала из помещенията, вкарване на млякото за преработка, без да са получени резултатите от теста за наличие на антибиотици и пр.”
А ето и авторския коментар на г-жа Пенкова: „Че това е византийски номер на европроверяващите ветеринари да разкарат българските производители от пазара на ЕС – две мнения няма. В Европа са болни на тема чистота. Пита се обаче защо земеделското министерство остави по такъв глупав начин гарда на държавата открит. И по-важното, кого обслужва подобно поведение.”
И за да не остане съмнение, че Румяна Пенкова атакува земеделското министерство (на сините!), напада Европа и брани горките български производители на млечни продукти, които „държавата съсипва”, редакторът на „Труд” на същата страница със статията, е дал думата на самия шеф на фирмата „Млечен път” от Нова Загора. Правото на отговор е наречено „На крив ветеринар млечният път му пречи” Следват оригинални думи на г-на Илия Чернев:
„В края на пролетта ветеринарните доктори от Сливен доведоха младо ветеринарно чиновниче от Брюксел, което на лош английски и лош френски от вратата на „Млечен път” взе да се заяжда и да търси под вола теле. Цялата му веренария се изчерпва с книжата от бюрцето му в Брюксел, не можа да хване теле, та да провери татуировката на ухото му, а когато частният фермер от Кортен му предложи на майтап да си избере най-добрата млеконадойна крава, той посочи яловица за клане. Изпълнителният директор на „Млечен път” г-н Илия Чернев-46г., израсъл с крави и овце в Родопите, на шега обясни на младия европеец как в детинството си е доил овце, затискайки с глава опашките им да не паднат „барабонки” в млякото.”

Тук се ядосах на тази агресивна нагла простащина и си направих труда да проверя в Интернет що за птица е този г-н Илия Чернев и фирмата му „Млечен път”. Обикновено не го правя. Ето какво намерих.
Фирмата „Млечен път” от Нова Загора е създадена през декември 1989 година (една чудесна година за създаване на фирми!) върху земите и собствеността на бившето ТКЗС. Че как иначе! Тя процъфтява и дори през 1996г. (също добра година за някои!) нейният шеф г-н Илия Чернев е награден с диплом от Българската Търговско-промишлена палата. Вероятно и заради това г-на Чернев е включен в състава на делегацията на Петър Стоянов в САЩ през 1998 година. Последното го намерих случайно покрай скандал, забъркан от Чернев при връщането в България – „членовете на делегацията си пилееха времето по игра на ротативките в Сент Луис, вместо да идват на разговорите с домакините”. През 2001 година „Млечният път” е продаден на един  „мой любимец” – Емил Хърсев. Не аз, вестниците от това време питат що ще един финансист да се занимава с млекопреработване. На което самият Хърсев отговаря на зложелателите си питащи, че той отдавна се занимава и с млекопреработване, като фирмата „Млечен път” не е първата от този бранш, в която той има участие.
Фирмата „Млечен път още не е закрита. Става дума до 2007г. Дори е една от водещите мандри у нас, сертифицирана в ЕС. Не е ясно дали Емил Хърсев още е в млечния бранш или се е ограничил само до банковия сектор. Където е много активен. В даването на акъл.
В Интернет има още един човек с име Илия Чернев, когото GOOGLE намира. Той е (към 2007 година) изпълнителен секретар на Родопската търговско-промишлена камара в Широка лъка и собственик на фирма „БГ Мандра” ООД. Може да е същият човек, още повече, че браншът отново е млекопреработване, а и в правото си на отговор „моят” Илия Чернев споменава Родопите, където още от малък... Но дали е той, не мога да твърдя, защото онзи Илия Чернев от „Млечен път” навсякъде фигурира само с двете си имена. Дори в списъка с наградените от БТПП през 1996г. Прави впечатление, че другите наградени от същия списък са с трите си имена.




Гласувай:
0



1. apostapostoloff - Хотелиерският бизнес е
07.04.2020 19:19
сиромашки бизнес за баламурници.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462777
Постинги: 634
Коментари: 248
Гласове: 817
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031