ЗА ТАЗГОДИШНОТО ИЗДАНИЕ НА ФЕСТИВАЛА В ГУЧА,СЪРБИЯ
Чувствителен съм към културните изяви на Балканските държави и поради тази причина не мога да подмина Фестивала в гр. Гуча – един ювелирно-филигранен жемчужин на сръбската култура. За разлика от Фестивала за класическа музика в Битола, където нямаше нито едно сръбче, тук пък няваше нито един македонски чалгаджия. Пояснявам, чалгаджия е който твори чалга и с нея си вадя хляба, чалгар е този, който потребява интелектуалния продукт на чалгаджията.
Разликата между двата фестивала е много голяма, определено считам този в Гуча за много, много по-висш като културна изява. Освен творбите на чалгарите, които звучат с мощ 120 децибела, тук се яде сръбска скара и се пие сръбска ракия като за световно. То не може да се слуша само класическа музика, трябва и да се яде. Освен това се играе чалга. Още едно пояснение – певиците, които докато пеят и танцуват се нариичат гювендии.
Докато на Фестивала в Битола нямаше нито един руски правителствен представител, тук имаше двама. Единият бе руският посланик, а най-интересната поради красотата си бе говорителката на МИД Товарищ захаровА – една изключительница, удивительница, бих казал – монументальница. Присъствието на тези двама пратениици на Путин, който също се интересува от културната изява в Гуча, придадоха нов обликк на Фестивала, където изяви имаха босненеца Миле Китич, сръбският ром Шабан Шаулич, чистокръвният сърбин Бобан Здравкович, надареният с много голяма гросмайсторска сила в областта на чалгата Мирослав Илич, а също и младият и талантлив изпълнител на чалга Лайнолюб Войнович, който в момента учи в Естрадния отдел на Московската коонсерватория и владее перфектно руски език. Макар и още скандално млад, той е достиганл до най-сияйните върхове на това изкуство. Той стана носач на най-висооката награда на Фестииваала с изпълненитето си на руска естрадна социална песен. Само с по една чалгова песен се изявиха Лепа Брена, която вече не става и Драгана Миркович, която е заприличала на бракувана кощана с устни, три пъти по плътни от тези на Мара Отварачката. Това сега е модно. По времето, когато се лепяха изкуствени мигли в Сърбия казваха, с клепача минет прави. Сега казват, с тия устни от половин метър свирва байшлафпартньора си.
Поради изкуството на Войнович и на присъствието на високите руски гости тази година носач на най-високия приз – Песен на песните на Фестивала в Гуча стана руска социална естрадна песен. Аз извадих от Архиива на Центъра текста на тази песен и сега имам молба към дамата най-първи нетови изязявачи Другарката радостинА и Товарищ венцИ, владеещи отлична руски език, да му направят перфектен превод на български. Моля и поетът Миссана да го окраси поетично. Той в еднакна степен с потенциалните преводаачи люби Путин и се възмущава, че в опит да скрият провалената си проработка „Скрипал” британските служби вменяват на два руски гражданина, че били към ГРУ и те го били отровили. Нема такова нещо, Путин самият го отхвърли. Миссана възкликва възмутен по повод опита за подмяна на англичаните: Гледали сме вече тези сценарии.
Обичта на тези тримата към Путин би могла да им помогне да извършат превода перфектно, а с поетичната си дарба маркспропутинеца Миссана да го възивиси още. Има и още една подробоност за да се обърна с молба към този екип: между Товарищ веенцИ и Другарката радостинА съществува вътрешна спойка - те мислят синхронно, имат еднакво светоусещане, но понеже още нямат достатъчно жизнен опит не знаят, че едно нещо, няма да поясня какво, между две духовно сближени същества е предпоставка за най-великото преживаване, възможно само между мъж и жена, отнова няма да поясна какво.
Ето и текста на социалната руска еестрадна песен,, превърнала се в химн на московските говночистове. Разбирам доста от музика, но за да разбера дадено произведение напълно, в случая песен, аз трябва да познавам текста й. Не знаейки дори една руска дума, това за мен е проблем и се обръщам към тези тримата путиноофили да ми помогнат.
ГИМН МОСКОВСКИМИ ГОВНОЧИСТАМИ
Сорок лет как под наркозом
я работал говновозом, ой, ой, ой.
Не шофером не таксистом,
а вонючим говночистом, ой ой ой.
За три сотенных бумажки
на ЗИЛ-е возил говяшки, ой ой ой.
И скажу вам чтоб вы знали
ох и много же вы насрали, ой, ой ой.
Говновоз, говновоз, говновоз,
не очистить говна от колес.
Если даже духами обдать
все равно, продолжает вонять.
Говночист, говночист, говночист,
должен быт закален и плечист.
Говночист, заклинател говна
нужен людям во все времена.
Я не знаю как там на Запад,
мож у них поменше запах, ой, ой ой.
Нам серет в таксофоне
и напустить только вони, ой, ой ой.
В годе стали есть поменше,
значи надо срать полегче, ой, ой ой.
Но откуда что берется
в двое больше людям срется, ой ой ой.
Говновоз, говновоз, говновоз,
много в мире тюлпанов и роз.
Много в мире конфет и вина,
но еще боль в мире говна.
Говночист, говночист, говночист
должен быт закален и плечист
Говночист заклинатель говна,
нужен людям во все времена.
Ше ги помоля и за превод на още един текст от друга руска песен, принасяща вклад в световната култура, но преди това ще спомена най-важната изява на тазгодиишния фестивал – руският посланик в Сърбия се изказал, като уверил присъстващите, че такова ниво другите фестивали немат, а говориителката на МИД игралала чалга и изпълнила на бис куплет от друг руски песенен бисер, една хумористична стара съветска народна песен:
Мой милиинкий муж – говно,
не ебал меня давно.
Выщу в полю, закричу:
Я меня ебать хочу!
Като любител на Балканската култура бих посетил тази знаменита изява на руско-сръбската култура, но при едно условие: Ако имаше програма, с която да съм се запознал и в нея бе указано, че докато говорителката на МИД пее и танцува, ще си покаже родовото дъно.
Показвала ли го или не докато е подскокнувала по време на чалта танца си, в архивите няма нищо отбелязано от наблюдаващите я оперативни работници. А няма ли документ, няма история…