Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2018 22:34 - Сега си само лукс на Самотата
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 3929 Коментари: 8 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В следите на изгубеното време

все още търсиш своята химера.

Илюзиите винаги превземат

най-ценното, което си намерил.

 

И от живота ти остава жълто лято,

превърнато от дните-гърбици на символ.

В леярната на есента в листа излято.

Миражно носено с невидими камили...

 

Победите - захвърлени доспехи,

красят стените на изстиналото вчера.

Безсмислено в хербария на паметта ти ехо,

с което спомените-призраци вечерят.

 

Сега си само лукс на Самотата -

невеста на несвършващото его.

Лернейско наметало то ти мята

и писъкът на края вие в него.




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. karamelita - Страшен си!
08.09.2018 23:10
Страшен си!
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Карамелита! https://www.vbox7.com/play:feaeab849a
09.09.2018 00:10
karamelita написа:
Страшен си!


Днес вдъхновението ме споходи. Благодарен съм на Бог, че все още ме оставя да пиша, защото човек никога не знае за утрешния ден.

Лека нощ и поздрав от мен /най-горе/!
цитирай
3. lexparsy - Страшен си Младен… ама наистина !!!
09.09.2018 02:36
   Тривиален само мога да съм в опита си да се възхитя на поетичното ти въображение.
   Виждам как читателя се вживява, ами примерно поради лични причини че се вижда в „Лукса на самотата“, без да има дарба да го изрази… Но се питам дали и как използваме поетичната дарба да разказваме своите преживявания… Дали разширяваме мирогледа на читателя за различността на своите вселени, или му внушаваме само негативното, както телевизора и новините?

   Понеже съм така поласкан да ме наричаш Приятел, което оценявам, и затова ще кажа и споделя честно…
   Трябва ли да затвърждаваме чувството си да вървим Напред „В следите на изгубеното време…“ ? и за в бъдеще в „което спомените-призраци вечерят„ ? Ами също като баба за която болестта е Живота и чака да свърши сериала за да отиде на „лекар“ да потвърди жизнената и вмененост, че после при „близките си“ че да им внуши излишната си смъртност… Хехе… също като Юлка и кликата брат :-)))
   Тъй болестно сме влюбени в „Дарбата“ на своята същност че я превръщаме в свой дом и крепост… Независимо дали е вдъхновена радост или битувана депресия или споделена любов или вменена ни омраза…
   За това тъй написах:

Изстраданите вдъхновения са бреме,
и с дарба даже изразени поетично,
докато не намерим свое светло време,
да споделим ги и с надежди и епично!

   Убеден съм че ние сме Това, което мислим, вярваме, възнамеряваме и наричаме, даже не поетично Младен…
   Така ми се иска да дочакаме, вярваме че ще напишеш ПАК нещо със един друг завършек за послание… добре де… може да е и с позитивен упрек… или поне с въпрос :-)))
СИГУРЕН СЪМ ЧЕ МОЖЕШ !!!

С най-добри и съпричастни мисли споделям !

П.П. Лелеее, колко много излишни думи…,
а исках да кажа, че около нас все още има толкова много красиви неща, че и слепешката може да ги стигнем и възпеем, ако намерим миг от мигване без някой да ни пречи :-)
цитирай
4. rosiela - Шедьовър, Мисана,
09.09.2018 06:23
шедьовър!
цитирай
5. missana - Благодаря ти, Лекс!
09.09.2018 08:20
lexparsy написа:
 Страшен си Младен… ама наистина !!!   Тривиален само мога да съм в опита си да се възхитя на поетичното ти въображение.
   Виждам как читателя се вживява, ами примерно поради лични причини че се вижда в „Лукса на самотата“, без да има дарба да го изрази… Но се питам дали и как използваме поетичната дарба да разказваме своите преживявания… Дали разширяваме мирогледа на читателя за различността на своите вселени, или му внушаваме само негативното, както телевизора и новините?

   Понеже съм така поласкан да ме наричаш Приятел, което оценявам, и затова ще кажа и споделя честно…
   Трябва ли да затвърждаваме чувството си да вървим Напред „В следите на изгубеното време…“ ? и за в бъдеще в „което спомените-призраци вечерят„ ? Ами също като баба за която болестта е Живота и чака да свърши сериала за да отиде на „лекар“ да потвърди жизнената и вмененост, че после при „близките си“ че да им внуши излишната си смъртност… Хехе… също като Юлка и кликата брат :-)))
   Тъй болестно сме влюбени в „Дарбата“ на своята същност че я превръщаме в свой дом и крепост… Независимо дали е вдъхновена радост или битувана депресия или споделена любов или вменена ни омраза…
   За това тъй написах:

Изстраданите вдъхновения са бреме,
и с дарба даже изразени поетично,
докато не намерим свое светло време,
да споделим ги и с надежди и епично!

   Убеден съм че ние сме Това, което мислим, вярваме, възнамеряваме и наричаме, даже не поетично Младен…
   Така ми се иска да дочакаме, вярваме че ще напишеш ПАК нещо със един друг завършек за послание… добре де… може да е и с позитивен упрек… или поне с въпрос :-)))
СИГУРЕН СЪМ ЧЕ МОЖЕШ !!!

С най-добри и съпричастни мисли споделям !

П.П. Лелеее, колко много излишни думи…,
а исках да кажа, че около нас все още има толкова много красиви неща, че и слепешката може да ги стигнем и възпеем, ако намерим миг от мигване без някой да ни пречи :-)


Сигурно си прав, че трябва да се стремим към позитивния завършек, защото по този начин ще зареждаме и другите с позитивизъм. Все пак ми се струва, че ако точно и естетично сме изразили и негативното в нас, то в това също има елемент на позитивизъм. Надявам се, обаче, да намеря сили и ресурс, за да последвам ценния ти съвет генерално.

Хубава неделя и вдъхновена нова седмица!

П.П. А за онази "банда"... Там нивото е много ниско, ако въобще може да се говори за ниво.
цитирай
6. missana - Благодаря ти за високата оценка, Роси!
09.09.2018 08:22
rosiela написа:
Шедьовър, Мисана, шедьовър!


Пожелавам ти да държиш все така високо летвата на поезията. Даваш светъл пример!

Благословен неделен ден от мен и творчески вдъхновена нова седмица!
цитирай
7. vedrina - !!!
10.09.2018 14:19
Много силен финал...
цитирай
8. missana - Благодаря, Марина!
10.09.2018 22:24
vedrina написа:
Много силен финал...


Да ви е много радостна настъпилата нова седмица.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5035252
Постинги: 2884
Коментари: 18663
Гласове: 3347
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031