Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
24.03.2019 13:27 - ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 47071 Коментари: 9 Гласове:
11

Последна промяна: 24.03.2019 18:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА

Автор: Виктор Кордон

„Историята се пише от победителите”

 

След като съветският блок се разпадна и в неговите бивши територии започна да постъпва информация, до която преди това народите, живеещи там, нямаха достъп, разумните хора разбраха, че това, което дотогава са приемали за история и за обективна реалност, е било само една гледна точка. Тя им бе внушена чрез пропагандата, провеждана от комунистическите партии и драстично се различаваше от действителността. Това е станало възможно, защото комунистите бяха узурпирали абсолютно всички информационни ресурси и канали и решаваха по свое усмотрение и в своя изгода колко и каква информация да подават на населението.

 

Вероятно днес мнозина си мислят, че след разпада на комунистическата система вече живеем в свят, свободен от цензура, в който историографията ни представя възможно най-безпристрастно събитията от миналото. Само че нещата не стоят точно по този начин. Все още огромен обем архивни единици, засягащи Втората световна война (а и други събития), намиращи се в архивите на Русия, Великобритания, САЩ, Франция и други страни, остава дълбоко засекретен и поради това недостъпен за изследователите и гражданите. Каква е причината да бъдат пазени в строга тайна събития, случили се преди повече от 70 години?

 

Повече от ясно е, че всеки крие това, което не иска другите да научат за него, за да не бъде злепоставен, разкрит, съден, наказан. Та и случаят с критите повече от седем десетилетия тайни от Втората световна война е точно такъв – победителите не желаят светът да научи за грешките, пропуските, гафовете, недостатъците, слабостите, заблудите, недоразуменията, греховете и вината им и за престъпленията и злодеянията, извършени от тях по време на войната, както и за активната им роля в разпалването на този военен конфликт, за който те определено носят огромна отговорност!

 

 

За да разберем правилно такова мащабно явление като Втората световна война, е необходимо да навлезем по-дълбоко от повърхността, на която иска да ни държи официалната историография, обслужваща, естествено, интересите на победителите. Защото за средностатистическия гражданин основните източници на информация за това явление (както и за всички останали събития и процеси) са медиите, киното, телевизията и популярната историческа литература, а те се намират изцяло в ръцете именно на същите страни, които спечелиха тази война. Не е трудно да забележим, че нашият мироглед се оформя благодарение точно на американски (предимно) и английски телевизионни предавания, шоута, сериали, филми, кинопродукции, научнопопулярни канали, книги и статии, а новините получаваме чрез посредничеството основно на медии и телеграфни агенции също от тези страни. По този начин те формират нашите представи както за съвременните събития, така и за тези от миналото, насочвайки ни в удобна за тях посока. Така ние научаваме само тяхната версия за случващото се и конкретно за Втората световна война, което означава, че това, което приемаме за история на войната, всъщност е нищо друго, освен гледната точка на победителите, създадена, за да обслужва техните интереси.

 

 

Достатъчно е да си дадете сметка колко пъти сте чули или прочели мнението на противната страна – на тези, които загубиха войната, за да осъзнаете, че възгледите ни се основават изцяло на информацията, която получаваме от един единствен източник – спечелилите войната. А да си съставяме мнение по даден казус, (особено толкова комплексен и сложен като Втората световна война) въз основа само на едностранчиви данни, е все едно съдия да издава присъди въз основа на показанията само на обвинението, например, без да изслушва и другата страна. Нима можем да наречем такъв съдия почтен и безпристрастен и нима неговото решение може да бъде обективно?! И нима можем да очакваме страната, чиято версия съдията единствено взема под внимание, да бъде обективна и да изложи само истината и цялата истина?! Това би било непростима наивност.

 

 

Но в манипулирането на историята от победителите няма нищо чудно или неразбираемо – всеки, който контролира информационните средства, ги използва в своя изгода, за да си създаде привлекателен образ и за да очерни съперниците си. Така е било досега и така ще бъде винаги. Но това не означава, че трябва да се примирим с деформирането и извращаването на историята, а да се борим за нейното ревизиране, защото ако не знаем истината, няма да знаем от какво да се пазим, къде грешим и кои са нашите врагове!

 

 

За тази цел трябва да навлезем по-навътре в материята, отвъд пропагандните клишета, с които победителите обработват съзнанието ни ежедневно. Трябва да стигнем до основите на проблема, в които се коренят причините за Втората световна война. А тези причини не са в обичайните заподозрени, които победителите традиционно ни пробутват – Хитлер, националсоциализмът, германският милитаризъм, империалистическите амбиции на германския елит и други подобни анекдоти.

 

 

Всичко започва с обединението на Германия през 1871 г., когато десетките германски държави, съществували дотогава независимо една от друга, се сливат в едно, образувайки Втория райх. Унифицирането на всички области на политическия и стопански живот дава възможност на германците да проявят в най-голяма степен своя потенциал. За кратко време немската икономика настига и задминава по основните икономически показатели главните си конкуренти Англия и Франция, съперничейки успешно на огромните по мащабите си Съединени щати. За разлика от останалите империи, окупирали чужди територии – Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Белгия, Холандия, Дания, Русия, САЩ – тя не разполага с достатъчно колонии, които биха могли да й обезпечат евтини суровини и където може да продава своите стоки без митнически тарифи. Поради това тя е принудена да се сблъсква с жестока конкуренция и да се бори за повишаване качеството на стоките си, което обаче се отразява благоприятно на нейната конкурентоспособност. Като индустриална държава тя значително изпреварва Великобритания, а към 1914 г. заема второ място след САЩ по обем и ръст на промишленото производство. С изгодните си цени и високото си качество германските стоки изместват английските, френските и американските от световните пазари и то не само в колониите и сферите им на влияние, но дори и в самите метрополии.

 

 

В тази мирна германска икономическа експанзия обаче едрият капитал в САЩ, Великобритания, Франция и в други страни вижда огромна опасност за своите интереси. Неспособен с мирни средства и в открита конкуренция да се справи с германската търговска офанзива, той постепенно стига до единственото възможно за него решение – войната! А именно едрията капитал определя политиката във всяка страна, тласкайки я в изгодна за него посока. Под негово давление дипломатите и политиците на Великите сили спъват по всякакъв възможен начин външнополитическата дейност на Германия с цел да ограничат нейните възможности за маневриране в морето на световната политика, което силно изостря международните отношения.

 

 

Но още по-опасно става положението за крупния капитал, когато Германия открито заявява, че иска да участва в подялбата на света наред с другите империи. За представителите на големите компании, банки и предприятия в тези страни това е смъртна заплаха, а причината за страха им е в огромния потенциал, който показва германската нация. Те си дават ясна сметка, че блестящите успехи на германската индустрия са постигнати без никакви особени материални ресурси и ако Германия се сдобие с колонии, респективно с безплатни или поне много евтини суровини, тя неизбежно ще се превърне в световен хегемон.

 

 

Точно тогава се формулира една от основните аксиоми на световната политика, която остава в сила и до днес, макар и скрита за невъоръженото око на непросветения наблюдател: с абсолютно всички сили и средства трябва да бъде възпрепятствана възможността Германия, независимо от държавната й форма на управление или социалната система (монархия, република, демокрация), да се сдобие с евтини ресурси било чрез придобиване на територии или чрез търговия. Ето защо всички опити на Берлин да получи достъп до суровини на изгодна цена са саботирани всячески, а в определени случаи и с помощта на военни средства. Именно този принцип стои в основата на двете световни войни, чиято цел бе да не се допусне териториално разрастване на германската държава в Африка или Азия (Първа световна война) или за сметка на Съветска Русия (Втора световна война). И точно този панически страх от германския интелектуален и промишлен потенциал накара вековни и непримирими врагове (като Англия и Франция, например) да влязат в сговор, нещо иначе напълно необяснимо, срещу считания от тях за най-опасен съперник – Германия.  

 

 

В основни линии ситуацията се повтаря и при Втората световна война, като причините са принципно същите – икономическият и политически възход на Германия, водещ в крайна сметка до възможност за териториални придобивки от нейна страна за сметка на СССР, нещо, което политическото ръководство в Берлин не крие. Тази стряскаща вероятност, която би предоставила в ръцете на германците огромни ресурси, кара политическия елит на Запад да впрегне целия си арсенал от подмолни прийоми, за да не допусне подобна фатална за неговите икономически възможности развръзка.

 

 

Но за да осмислим историята, трябва да проникнем по-дълбоко в тъмните й дебри. С Версайския диктат победителите правят всичко възможно да осакатят немския народ, за да не допуснат неговото повторно възраждане и опасността отново да се изправи и да ги конкурира на полето на световната търговия. И все пак не се стига до крайностите, предложени от Париж, Германия да бъде разкъсана на малки и безобидни държавички, които да бъдат лесно контролирани и неспособни на забележителни изяви в политиката, икономиката и военното дело. На това френско предложение се противопоставят Съединените щати и особено Великобритания. Последната, водена от нейната основополагаща доктрина за баланс на силите (Сър Esmi Howard пише, че Англия приема баланса на силите като „крайъгълен камък на английската политика несъзнателно през шестнадесети, подсъзнателно през седемнадесети и съзнателно през осемнадесети, деветнадесети и двадесети век, защото за Англия той представлява единственият план за запазване на независимост – политическа и икономическа”), смята раздробяването на Германия за опасно за своите интереси, тъй като в такъв случай ще нарасне застрашително икономическото и политическо влияние на Франция (която в онзи момент е силно зависима от военната и дипломатическа помощ на Лондон), а оттам ще последва и нейното военно възмогване, което британците въобще не желаят. Освен това, разпокъсана и слаба във всякакво отношение (в това число и икономическо), Германия не би могла да консумира английските стоки и капитали, както би правила една стабилна държава.

 

 

Друга причина за отказа на Англия да поддържа френските прекомерни претенции по различни въпроси е хаосът, в който е изпаднало немското общество след края на Първата световна война, вследствие на отнемането на територии, огромните репарации, приемането на милиони германски бежанци, лишаването й от ресурси и предприятия, както и редица други причини. Този хаос сериозно отслабва Германия, което, както казахме, не влиза в английските планове. Страната се намира в перманентна политическа криза, характеризираща се с остри сблъсъци и постоянна смяна на правителствата. От тази анархия най-добре, естествено, се възползват комунистите, които са създали многобройни, добре организирани и въоръжени структури, чрез които тероризират политическите си опоненти и неудобните личности. Германската комунистическа партия, чиято съдба и политика са изцяло определяни от Москва, непресттанно организира стачки, саботажи, диверсии, въстания и подклажда вражда между отделните групи от населението. Те дори успяват да извършат въоръжени преврати и да създадат съветски републики на територията на Германия, по време на краткото, за щастие, съществуване на които се извършва нечуван терор, което, впрочем, е характерен и предпочитан прийом на комунистическите функционери навсякъде по света.

 

 

В Лондон и Вашингтон ясно разбират, че ако Германия бъде твърде отслабена от непремерените искания на французите и от наложените й по тяхно настояване непосилни репарации, там могат да настъпят необратими негативни процеси, подобни на преврата в Русия, извършен от болшевиките през 1917 г., възползвали се от разклатената държавност. Англосаксонците резонно се притесняват, че ако пламне Германия, пожарът на комунистическия терор няма да отмине и тях. Затова Англия твърдо се противопоставя на нахлуванията, които френски (и белгийски) войски извършват на германска територия с цел да си осигурят средствата, които според тях германците им дължат като репарации, когато Берлин изпадне в невъзможност да ги изплаща поради тежкото си финансово състояние. Англичаните недвусмислено показват на французите, че няма да толерират тяхното поведение, спомагащо за срива в германската обществено-политическа система. И тъй като Франция, по силата на обстоятелствата, се намира в сериозна зависимост от Британия, тя е принудена да отстъпи и никога повече не си позволява волности, които не са по английския вкус.

 

 

Но така или иначе, Версайския диктат е предизвикал сериозни катаклизми в германското общество, водещи до полярност и конфронтация между различните му групи. На фона на това комунистите се сдобиват с все повече влияние и получават доста места в парламента. Като естествена реакция на комунистическото настъпление, политическия безпорядък, галопиращата инфлация, сриващия се жизнен стандарт, подтискащата несигурност и безизходицата, започват да се появяват и националистически движения, едно от които е и Германската работническа партия (Deutsche Arbeiterpartei), към която през 1920 г. се присъединява Адолф Хитлер. В много тежка борба с левите движения, които са изключително добре организирани и въоръжени (с финансовата подкрепа на Съветска Русия), тази партия, която същата година приема названието Националсоциалистическа германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei), успява не само да оцелее, но и да се превърне във формация с национално значение и в крайна сметка да влезе в Райхстага.

 

 

През януари 1923 г. Франция за пореден път окупира индустриалния район в Рур, в резултат на невъзможността на Германия да плаща натрапените й баснословни репарации. Това води до икономически хаос, оставка на правителството и поредния опит на Германската комунистическа партия да организира революция. Реакцията на тези събития е подем на националистическите настроения, като партийните членове на NSDAP нарастват рязко до около 20 000. До 1929 г. партията набира 130 000 членове. Въпреки това Германската комунистическа партия (ГКП) продължава да набира скорост из цяла Германия, включително и в най-големите градове. Например в Берлин Социалдемократическата партия (СПД) и комунистическата партия на Германия (КПД), стари и неразделни съзаклятници, взимат цели 52,2% от гласовете на общинските избори през 1925 година, което дава повод столицата да бъде наречена „най-червеният град в Европа, освен Москва”. Впрочем, днес Берлин отново е управляван от социалдемократите (които са нещо като прикрити комунисти) и партията Die Linke (Левите – които са наследници на комунистическата партия на ГДР).

 

 

Статистиката от парламентарните избори във ваймарска Германия показва непрестанния прогрес на комунистите, особено след започването на Голямата депресия. Това е най-тежкият траен спад в световното промишлено производство за последния век и половина, за който има редовна икономическа статистика. Започва през 1929 г. и трае до началото на Втората световна война, като може да се смята за един от нейните катализатори.  Икономическата криза поражда огромна безработица, работеща в полза на популистките леви партии:

20 май 1928: ГКП печели 10,6% от гласовете и 54 места в Райхстага, (NSDAP – 2.6%);

14 септември ия 1930: ГКП печели 13,1% от гласовете и 77 места в Райхстага (NSDAP ­– 18.3%);

31 юли во 1932: ГКП печели 14,6% от гласовете и 89 места в Райхстага (NSDAP ­– 37.3%);

11 ноември 1932: ГКП печели 16,9% от гласовете и 100 места в Райхстага (NSDAP ­– 33.1%);

5 март 1933 г .: ГКП печели 12,3% от гласовете и 81 места в Райхстага (NSDAP ­– 43.9%).

 

Само NSDAP  успява да спре непрекъснатия възход на червената чума и да предотврати Германия да бъде сполетяна от съдбата на Русия, хваната в примката на болшевишкия терор. Гласовете, които националсоциалистите получават на изборите през 1932 г. (37,4%), установяват тяхната партия като най-голямата парламентарна фракция във Ваймарската република. Хитлер е назначен за канцлер на Германия на 30 януари 1933 г. NSDAP печели парламентарните избори на 5 март 1933 г. с 43,9% от гласовете.

 

Всичко това се дължи на умората на населението и на нуждата му от някаква сигурност сред цялата политическа анархия, която показва, че политическата система (либерална демокрация) в тези условия въобще не работи. Страната е поразена от междуособици, политически интриги и кризи, икономически колизии, нисък жизнен стандарт, безработица, антагонизъм, намаляване продължителността на живота, липса на перспективи, слаба икономическа активност, чудовищна инфлация. Хората недоволстват и от крайните ограничения, наложени им от Версайския диктат, които са превърнали Германия в треторазрядна страна без никаква тежест в международната политика, с орязана територия, без армия. Така че появата и възходът на Националсоциалистическата партия в Германия е закономерен процес, обусловен от сложилите се на този етап обстоятелства, създадени и катализирани до голяма степен от отношението на Великите сили към тази страна.

 

 

Можем да сравним появата националсоциализма в Германия с нещо по-близко и разбираемо за нас, а именно с повишаването на телесната температура като естествена защитна реакция на организма срещу болестотворни микроорганизми (бактерии, вируси). Хипертермията (повишаването на температурата) е един от механизмите, задействащи се от вродения ни имунитет за борба с патогените, чрез който им се пречи да се размножават. Тоест радикалната заплаха задейства радикална реакция.

 

 

Но не бива да се заблуждаваме, че появата на такъв режим в Германия е единично явления, някакъв необичаен феномен. Напротив, това е най-закономерният и автентичен отговор на всяко общество, изправено пред екзистенциална заплаха. Можем да го открием на много места в историята. След близо петстотингодиншно съществуване на римската република, нейните граждани избират авторитарната власт на Цезар и императорите, защото са изтощени от междуособиците, които ги обезкървяват. Заради огромните нещастия, убийства, зверства, глад и несигурност, предизвикани от Френската революция, французите предпочитат диктатурата на Наполеон и му предоставят цялата власт. Италианското общество дава управлението на страната си в ръцете на Мусолини, защото е уморено до смърт от размирната обстановка, която като че ли няма край. В Полша пък се появява авторитарният режим на Юзеф Пилсудски като логичен отговор на хроничните кризи и неуредици. В Испания подобни фактори извикват на власт Франсиско Франко, Аугусто Пиночет взима властта в Чили, след като страната изпада в дълбока икономическа криза, заради неразумното управление на левицата, а политическият хаос в Южна Корея води до преврат, извършен от ген. Пак Чон Хи, който, въпреки диктаторските си методи, полага основите на икономическото чудо, провеждайки редица фундаментални реформи.

 

 

Следователно в определени критични ситуации на крайна несигурност и опасност, обществата са склонни да бъдат водени от силна, твърда ръка, което е един вид защитна реакция срещу съдбоносните заплахи. Така че режимът на Адолф Хитлер въобще не би трябвало да учудва никого, нито пък е разумно да се търсят корените му в някаква уж типична за германците войнственост. Той е естествен резултат от множество фактори и от определено стечение на обстоятелствата, появило се благодарение на непремереното колосално и перманентно давление, което Великите сили оказват върху немското общество в продължение на десетилетия, в което германците виждат заплаха за собственото си съществуване. А правилното разбиране на тези процеси ще ни помогне да избягваме трагичните грешки от миналото, което означава, че трябва да загърбим пропагандните шаблони, обслужващи определени сили, и да разглеждаме историята без идеологически, политически или други предразсъдъци.

 

 

След идването на Адолф Хитлер на власт съседните на Германия държави са силно угрижени, тъй като всички те са получили парчета германска територия от победителите (целта на което е да намалят територията, населението, ресурсите и икономическите и стратегически възможности на Германия, а съседите й да бъдат винаги настроени антигермански), а той открито говори за ревизия на Версайския договор и за връщане на германските земи с немско население на Райха. Една от тези страни е Полша, която през 1918 г. отново се появява на политическата карта благодарение на Великите сили. След Първата световна война победителите виждат в една нова полска държава инструмент на своите интереси. Тя трябва да служи като буфер между Европа и болшевишка Русия и същевременно да заплашва Германия в случай, че реши да води война на запад. Затова победителите гледат благосклонно на полските авантюри, които започват още със самото й раждане. За кратко време поляците успяват да извършат агресии срещу всички свои съседи и съответно да ги превърнат в свои врагове.

 

 

Фактите показват, че след идването на Адолф Хитлер на власт, през 1933 г. поляците изпращат емисари в Париж, за да придумат французите да извършат съвместно нападение над Германия с цел нейното разпокъсване, което окончателно би сложило край на германската заплаха и за двете страни. Този замисъл въобще не е лишен от логика, тъй като по това време немската армия наброява едва 100 хиляди души и не разполага с тежко въоръжение като танкове, оръдия, самолети, подводници, военни кораби и т.н. Но изненадващо французите, чиято армия многократно надвишава германската и е много по-добре въоръжена, не приемат полското предложение, което неприятно сюрпризира поляците. Причината е в това, че на френските политици им е пределно ясно, че британците няма да позволят в никакъв случай подобно мероприятие, накърняващо изконните им интереси. Иначе французите с удоволствие биха нападнали Германия при такива благоприятни условия, но много добре осъзнават, че с това биха предизвикали гнева на Британия и биха загубили подкрепата й, която е жизненоважна за тях. Затова Париж избира сигурността и се оставя да бъде воден по течението на британската политика. По-късно, в други случаи, засягащи нейните интереси (плебисцита в саарската област, ремилитаризирането на рейнската област, судетската криза, отхвърлянето на версайските задължения, създаването на Вермахта, Судетската криза, окупацията на Чехословакия), Франция отново ще остане пасивна, за да си запази подкрепата на Лондон.


А британските интереси изискват насочването на Германия на изток, срещу СССР, за която цел англичаните са готови на отстъпки... преди всичко за сметка на чужди държави и народи. Техният главен стремеж е да предизвикат военен сблъсък между Третия райх и Съветска Русия, в който и двете страни ще се изтощят и обезкървят взаимно, а Британия, с нейното протеже Франция, ще се намеси в правилния момент и ще им наложи своите условия. В двете страни ще бъдат поставени марионетни и послушни правителства, които безусловно ще следват волята на Лондон, а болшевишкият и националсоциалистическият режими ще бъдат завинаги премахнати от политическата сцена. Като имаме предвид, че Великобритания обича да воюва с чужди войници, това би било изцяло в унисон с този принцип.


На този етап обаче, Полша е силно разочарована от своя съюзник Франция, който не се съгласява с предложението й да нападнат заедно слабата Германия, и разбира, че ако не може да върви срещу Германия, трябва да върви заедно с нея. За избирането на този нов курс роля играят и други фактори със стратегическо значение за нея. За да ги разберем, трябва да вникнем в манталитета на поляците и да имаме предвид тяхната история. Полските амбиции са особено големи и напълно отговарят на традиционно високото им самочувствие, впрочем, неоправдано, според анализаторите, а и според историческите резултати. Но това не пречи на поляците да се считат за страна от първа величина, робувайки на твърде високото си честолюбие, което ги прави агресивни и безцеремонни в отношенията си с другите държави. За кратко време от създаването на новата полска държава тя влиза във въоръжени конфликти с всичките си съседи – Германия, Чехословакия, Литва, СССР, настройваки ги срещу себе си. След кръвопролитни сражения с променлив успех, тя успява да откъсне големи територии от Съветска Русия, известни като Западна Украйна и Западна Белорусия, некриейки апетита си и към останалите им части. Влиза в конфликт също така и с Германия, Литва и Чехословакия, заради претенции към определени области. С последните две не успява да постигне пълен успех, заради намесата на други сили, но продължава да крои планове за разправа с тях. Те, обаче, биха били неосъществими при настоящото статукво, предопределено от версайските договорености. Затова Полша се стреми към разрушаване на версайската система, поради което Германия се явява неин естествен съюзник, заради същите настроения, битуващи там. Така се очертава полско-германското сътрудничество, непознато за широката публика, което обаче си има и други основания. Заради подялбата на Полша през 18 в. и последвалата тежка окупация от страна на Русия, поляците традиционно изпитват неприкрита неприязън към руснаците. Настаняването на болшевишкия терористичен режим в Москва пък още повече засилва антируските настроения сред поляците. Ето как идването на националсоциализма на власт в Германия, с неговата ярка антиболшевишка и антиверсайска насоченост, прави за поляците Берлин привлекателен съюзник. Това са причините, поради които Полша изоставя лагера на западните съюзници и се насочва в орбитата на Германия.

 

 

Полското сътрудничество е добре дошло за националсоциалистите, които се опитват да излязат от изолацията в международен план, в която са изпаднали след идването им на власт. Полша е първата европейска и една първите страни в света изобщо, която подписва международен договор с националсоциалистическа Германия. Това е договорът за ненападение от 1934 г., познат повече като „Пакт Пилсудски – Хитлер”. Освен че им осигурява легитимност пред световната общественост, за германците Полша е и необходимият съюзник в борбата срещу Съветския съюз и отхвърлянето на версайските тежести. И макар двете страни да нямат договор за сътрудничество, Полша никога не предявява претенции, нито дори критикува германските изяви в Европа.

 

 

Нещо повече! Когато настъпва Судетската криза, поляците използват момента, за да решат проблема си с Чехословакия, към част от която те претендират. Притисната от всички страни, включително и от западните си съюзници Прага се огъва. Германските войски влизат в Судетите без нито един изстрел, а по същото време, съгласувано с германския щаб, поляците окупират областта Тешинска Силезия. Така, макар и без формален договор, Полша действа като реален съюзник на Третия райх, участвайки (заедно с Унгария), в подялбата на чехословашката държава, която Юзеф Пилсудски нарича „изкуствено и уродливо дете на Версай” (което, трябва да признаем, не е далеч от истината).  

 

 

Разглеждайки тогавашната ситуация, американският икономист, историк и политически теоретик Мъри Ротбард казва за чешкия проблем:

„За да бъде разбрана чешката криза, е нужно да се осъзнае, че Чехословакия е най-гротескното от всички неудачни творения на версайската система. Чехите, начело с идолизирания Масарик (който след това става президент на създадената от Великите сили Чехословакия – бел. В.К.), успяха да излъжат Уилсън да повярва, че чехите и словаците са едно и също; и тогава, разбира се, Бохемия трябва да има своите „естествени граници”, издърпвайки по този начин бохемските немци в „Чехословакия”, страната на деспотизма на чешкото малцинство над словаци, немци, украинци и др. В крайна сметка, самото съществуване на „Чехословакия” изисква разчленяване...

 

 

В своя труд „Втората световна война” Уинстън Чърчил дава своята оценка за поведението на Полша в този момент. Той казва:

„Обаче немците не бяха единствените хищници, измъчващи трупа на Чехословакия. Веднага след сключването на Мюнхенското споразумение... полското правителство изисква незабавно предаването на пограничния район Тешин. Героичните черти на полския народ не бива да ни карат да си затваряме очите за неговото безразсъдство и неблагодарност... Слава в периоди на метежи и скръб; гнусност и позор в периоди на триумф. Най-храбрите от храбрите твърде често са ръководени от най-гнусните от гнусните. И все пак винаги са съществували две Полши: едната от тях се бори за правдата, а другата пълзи в подлост...

Сега, през 1938 г., заради такъв незначителен въпрос като Тешин, поляците скъсаха със своите приятели във Франция, в Англия и в САЩ, приятели, върнали им общия национален живот и от помощта на които скоро така силно ще се нуждаят.

Ние видяхме как сега, докато върху тях пада блясъкът от могъществото на Германия, те побързаха да приберат своя дял от разграбването и унищожаването на Чехословакия. В кризисния момент всички врати за английския и френския посланици бяха затворени. Те не били допуснати дори до полския министър на външните работи.

...Англия, водейки след себе си Франция, предлага да гарантира целостта на Полша – на същата тази Полша, която само преди половин година с алчността на хиена взе участие в ограбването и унищожаването на чехословашката държава.

 

 

Окуражен от успешната съвместна акция, Адолф Хитлер решава, че е настъпил подходящият момент за решаване на спорните въпроси между Германия и Полша. Той смята, че повлияни от придобивката, постигната с помощта на Берлин, и имайки предвид бъдещите ползи от сътрудничеството им (в борбата срещу комунизма и придобиването на нови земи от СССР), поляците ще склонят на отстъпки. Тогава той предявява твърде умерени, според оценките на анализатори, условия на Варшава. Те се състоят в искане за връщането на Германия на свободния град Данциг/Гданск (населен предимно с германци – 95%), който, де юре не е полски, а е администриран от ОН, и позволение за строеж на пътнотранспортни съоръжения през т.нар. Полски коридор, чието предназначение е да свържат Източна Прусия с Райха.

 

 

Ето какво казва по този въпрос в интервю полският историк и професор от Варшавския университет Павел Вечоркевич (Pawel Wieczorkiewicz):

„На 24 октомври 1938 г. Германия, в хода на преговорите между Липски (полския посланик в Берлин) и Рибентроп (германския външен министър) представя на Полша своите искания, които аз бих нарекъл по-скоро пакет с предложения, тъй като отначало те не са повдигнати в ултимативен тон. Тяхната цел е да свържат здраво Полша с политиката на Райха. Приемайки ги Реч Посполита не би понесла никакви значителни загуби. Гданск тогава не е бил полски град, а аутобана през коридора (има се предвид Полския коридор) е бил... идея на нашата дипломация, която се появява през 30-те години в качеството си на опит да се нормализират полско-германските отношения. В замяна на тези отстъпки на Полша й предлагат пролонгация (продължаване) на пакта за ненападение и присъединяване към Антикоминтерновския пакт”.

 

 

На въпроса каква роля играе Полша във военните планове на Адолф Хитлер професор Вечоркевич отговаря:

„Ключова. До пролетта на 1939 г. тя представлява за него антиболшевишка преграда в случай на война с Франция, с нападението над която имал намерение да започне конфликта. След победата на Запад, Полша трябвало да бъде ценен и необикновено важен партньор в похода срещу Съветския съюз. В последния разговор с Бек (полския външен министър) в Берхтесгаден Хитлер директно му казва, че всяка полска дивизия под Москва е една немска дивизия по-малко. Водачът на Райха ни е предлагал тогава участие в подялбата на Европа”.

 

 

Въпреки че не можем да се съгласим с мнението на проф. Вечоркевич за намерението на Адолф Хитлер да воюва с Франция, и то още в началния етап, то другите му виждания са изцяло подкрепени от документите, събитията и историческата логика.

 

 

Отначало полското правителство отказва колебливо, опитвайки се да демонстрира авторитет пред полския народ и пред международната общност, но може да се предположи, че на по-късен етап би се съгласило, имайки предвид, че сътрудничеството с Германия би донесло на Полша неизмеримо по-големи изгоди. Освен това удовлетворяването на германските искания няма да я ощети почти с нищо.

 

 

И точно тогава се намесват Англия и Франция, като тяхната намеса се превръща в крайъгълен камък за световната история! Без Полша реално да е застрашена по никакъв начин на този етап, те й дават пълни гаранции, че ще й окажат всестранна помощ, в това число и военна, в случай, че бъде нападната. Архивите доказват, че по това време германците не са имали абсолютно никакви намерения да нападат Полша. Адолф Хитлер не само че не е искал да воюва с нея, но и я смятал за полезен съдружник срещу болшевизма и Съветска Русия. Поощрени от френско-британските гаранции (които нямат абсолютно никаква стойност, както показват последващите събития) и от другите им пропагандни подстрекателства, които допълнително подклаждат несъразмерно високото им его, поляците започват да губят представа за реалността и за собствените си сили и възможности. Въобразявайки си, че имат сигурната подкрепа на Англия и Франция, поляците стават твърде надменни в отношенията си с Германия, грубо отхвърлят исканията й и с отчайваща наивност вървят към своя крах.

 

 

Във фундаменталния си труд „История на Втората световна война” английският историк, военен деец и стратег Базил Лидъл Харт казва, че:

„Отначало той (Адолф Хитлер) няма намерение да тръгва срещу Полша, въпреки че към нея е присъединена най-голямата територия, отрязана от Германия след Първата световна война. Полша, както и Унгария му помагат да застраши тила на Чехословакия, принуждавайки я по този начин да капитулира пред исканията му – между другото, Полша се възползва от възможността да заграби парче от територията на Чехословакия. Хитлер е склонен да приеме Полша като по-младши партньор, при условие че тя върне германското пристанище Данциг и даде на Германия свободен достъп до Източна Прусия през Полския коридор. При създалите се обстоятелства това е твърде скромно искане от страна на Хитлер. Обаче при последвалите през зимата дискусии той установява, че поляците упорито отказват да направят такава отстъпка и твърде самонадеяно надценяват собствените си сили. Въпреки това Хитлер продължава да се надява, че след допълнителни преговори те ще се съгласят. На 25 март той казва на своя главнокомандващ, че „не иска да решава проблема за Данциг със сила“. Тази позиция обаче е променена от една неочаквана стъпка на Великобритания, предприета в отговор на негови действия в друга посока.

 

Предишната есен, когато е сключено Мюнхенското споразумение, британското правителство дава гаранции за защита на Чехословакия от агресия. Обаче Чембърлейн заявява в Камарата на общините, че с отцепването на Словакия тези гаранции се анулират и че вече не се чувства обвързан с това задължение. Макар да изразява съжаление по повод на случилото се, той дава да се разбере в Камарата, че не вижда причина за „отклоняване“ от британската политика.

 

Но след няколко дни Чембърлейн прави рязък завой, който е толкова внезапен и с такива далечни последици, че изумява света. Неочаквано той взема решение да блокира всички по-нататъшни стъпки на Хитлер и на 29 март изпраща на Полша предложение да я подкрепя срещу „всякакви действия, заплашващи полската независимост, на които полското правителство реши, че е жизненоважно да се противопостави“.

 

Ето какво е мнението на Базил Лидъл Харт за тези гаранции:

Гаранцията за Полша се оказва най-сигурният начин да се предизвикат експлозия и световна война.

 

Тоест той смята, с което не можем да не се съгласим, че именно този, на пръв поглед необоснован и нецелесъобразен, акт води до глобалния конфликт. И по-нататък ни обяснява защо се стига до там:

„Неясните условия на гаранцията поставят съдбата на Великобритания в ръцете на полските управници — хора твърде колебливи и несигурни в преценките си. Освен това изпълнението на гаранцията е невъзможно без помощта на Русия, а предварително не са били предприети стъпки, за да се установи дали тя би се съгласила да окаже помощ и дали Полша би я приела.

 

Защо полските управници приемат такова съдбоносно предложение? Отчасти защото имат преувеличена до абсурдност представа за силата на старомодните си въоръжени сили — хвалят се с възможността за „кавалерийска атака срещу Берлин“. Отчасти също и поради субективни фактори: скоро след това полковник Бек казва, че бил решил да приеме британското предложение „между две дръпвания“ от цигарата, която пушел. Той обяснява, че по време на срещата му с Хитлер през януари му било трудно да преглътне забележката на Хитлер, че Данциг трябва да бъде върнат, и че когато британското предложение му било предадено, видял в него възможност да удари плесница на Хитлер. Това импулсивно решение е типичен пример за това, по какъв начин често пъти се решава съдбата на народите”.

 

 

А авторът недоумява:
„Невъзможно е да се прецени това негово (на британския министър-председател) действие от какво е било повлияно толкова решително”.

 

 

Тоест, Базил Лидъл Харт не може да открие рационална причина, която би подтикнала английския премиер да преприеме толкова рискована и необоснована стъпка, която не само че не разрешава проблема, а дори довежда до много по-тежки, съдбоносни последици за целия свят.

 

 

В действителност решението на английското правителство не е нито емоционално, нито необмислено, нито безцелно. То си има своите основания и своята логика. Да, то предизвиква в крайна сметка войната... но всъщност точно това е и целта му! Едва в тази светлина се разбира истинското предназначение на френско-британските гаранции за Полша, а именно да провокират война между нея и Германия. Причината? Великобритания наистина работи за тласкане на Берлин към военен сблъсък със СССР. Не че германците не планират такъв сблъсък, но за Лондон е важно той да не завърши с победа на която и да е от страните, защото това би означавало нейното извънмерно и опасно усилване, а с това и застрашаване на британските интереси. Ето защо в присъединяването на Полша към антируската коалиция, начело с Германия, английските политици виждат сериозно увеличаване на германската мощ, която силно накланя везните в полза на Берлин. Това създава много голяма опасност от победа на германците над Съветския съюз, което въобще не влиза в плановете на Англия, тъй като сдобивайки се с руските ресурси, Германия ще стане неудържима сила и неизбежно ще доминира в световен план. Тази опасност за тях англичаните трябва да осуетят на всяка цена... особено ако се плаща от други, което е напълно в техния стил. Повече от ясно е, че тези гаранции не са били дадени с намерението да бъдат изпълнени, което се разбира от пасивното поведение на Лондон и Париж след нахлуването на Вермахта в Полша. И двете страни не предприемат абсолютно никакви мерки да изпълнят задълженията си към Полша, които сами и по собствена воля и инициатива са поели.



Нещо повече – именно те превръщат двустранния и локален конфликт между Германия и Полша в световна война, принуждавайки своите колонии, доминиони и сфери на влияние да обявят война на Германия. Неколкократно отхвърлят предложенията на германската страна да седнат на масата за преговори, с което показват, че не търсят мирно решение на проблема, а работят за неговото ескалиране и разрастване. Ако някой смята, че са го направили от загриженост за Полша, то е редно да се запита защо в такъв случай не й помогнаха като нападнат германците в гръб, докато немските войски воюват на полска земя, а западните граници на Райха са били оголени, което, впрочем, е било и тяхно задължение, според подписаните от самите тях договорки!

 

 

Трябва да отбележим, че техните коварни замисли наистина са се осъществили, макар и с цената на смъртта на полската държава, повярвала лекомислено на лицемерните им уверения, и с цената на световна война, причинила огромни страдания и отнела живота на десетки милиони хора.

 

 

Във връзка с тези събития са интересни вижданията на английския историк Алън Джон Тейлър, който пише в своята книга „Произходът на Втората световна война”, че след подялбата на Чехословакия „настъпва въпросът за Полша, която почти със сигурност не влиза в намеренията на Хитлер.

 

 

 Тейлър продължава с проницателните си откровения:

„Несъмнено Полша надценява своите сили. По-простителна грешка беше преувеличеното мнение за силата на западните съюзници. Полската върхушка не е могла да разбере, че Англия и Франция не са онези тържествуващи победители, каквито са били през 1918 г. Разбира се, поляците са мислели, че западните държави ще съблюдават своите задължения, а това ще обезпечи победата.

Англия и Франция поддържат тази илюзия. В момент на отрезвяване те признават, че няма да могат да помогнат на Полша. Освен това, ако те напуснат Полша, тя или ще отстъпи на изискванията на Хитлер без борба, или след кратък конфликт ще претърпи поражение. Следователно, британските и френски политици съзнателно обричат Полша на катастрофа...

Но Полша все още имаше важно значение за Хитлер. Под влияние на неприятните спомени от първата световна война той решава да избегне войната на два фронта с помощта на договора за ненападение, сключен с Полша през 1934 г. Хитлер е мислел, че Полша, в страха си пред Съветска Русия, охотно ще стане сателит на Германия, а Унгария и Румъния – също.

Но имало едно препятствие ... По Версайския договор населеният с германци Данциг става свободен град и така нареченият полски коридор отделя Източна Прусия от Райха. Хитлер... разчита, че поляците доброволно ще направят отстъпки с надежда да получат впоследствие Украйна. Но той доста се заблуждавал: ръководителите на Полша, считайки своята страна за велика държава, искали да съхранят независимостта й и от Съветска Русия, и от Германия и да не отстъпват на никого.

Това довежда до намесата на британското правителство.

Дори още през 1938 г. съюзниците приемат факта, че Полша ще бъде немски сателит.

Британските началници на щабове съобщават, че на Полша не може да се помогне. Те също така смятат, че съветската Русия е по-ценен съюзник. Чембърлейн пренебрегва мнението им. На 30 март той лично написва гаранционните задължения и полският външен министър полковник Юзеф Бек ги е приема незабавно...”

 

 

И тук Алън Тейлър добавя категорично:

Британските гаранции, дадени на Полша, директно водеха към началото на война в Европа”.

 

 

Да подозираме, че твърденията на Тейлър са продиктувани от прогермански настроения би било абсолютно неуместно. Обратното – той е толкова яростен германофоб, че ББС временно забранява лекциите му, които той изнася по телевизията след войната, заради силните му антигермански чувства. Така че няма как да го обвиним в пристрастия към германците.

 

 

Мъри Ротбард, когото цитирахме по-горе, прави критичен анализ на произведението на Алън Тейлър „Произходът на Втората световна война”. Ето какво пише пише Ротбард в своята рецензия:

„Централната тема на Тейлър е просто това: Германия и Хитлер не са еднолично виновни за започването на Втората световна война (всъщност те изобщо не бяха виновни); Хитлер не се е опитвал да завладее света, за което е въоръжил Германия до зъби и е изработили „график”. Накратко, Хитлер (във външните работи) не беше уникално зло чудовище или демон, който щеше да продължи да изяжда страни дяволски, докато не бъде спрян от по-висша сила. Хитлер е рационален германски държавник, преследващ – със значителна интуитивна проницателност – традиционната германска политика след Версай (към която бихме могли да добавим намерения за разширяване на изток в атака срещу болшевизма). Но всъщност Хитлер няма „генерален план”; това беше германско намерение, подобно на всички германци, да преразгледа нетърпимия и глупав Версайски диктат и да го направи с мирни средства и в сътрудничество с британците и французите. Едно нещо е сигурно: Хитлер нямаше никакви планове, нямаше планове, нито дори неясни намерения, да се разшири на запад срещу Великобритания и Франция (да не говорим за Съединените щати). Хитлер се е възхищавал на Британската империя и е искал да си сътрудничи с нея. Не само че Хитлер направи това с прозрение, той го направи с търпение, както отлично показва Тейлър; легендата (която може би всички ние сме приели в една или друга степен) е, че Хитлер дразнещо създава една европейска криза след друга, в края на 30-те години, жадно напредвайки от една победа към друга; всъщност кризите възникнаха естествено, развивайки се от външни условия (главно от разпадането на нестабилните условия, наложени от Версайския диктат) и от други, и които Хитлер търпеливо изчакваше, за да се възползва от неговото и на Германия предимство.

Полша беше друго гротескно или по-скоро раздуто създание на Версай.

Както показва Тейлър, Хитлер първоначално не е имал никакво намерение да нахлуе или да завладее Полша; вместо това Данциг и други дребни корекции ще бъдат отстранени, а след това Полша ще бъде удобен съюзник, може би за евентуална инвазия срещу Съветска Русия. Но ирационалната упоритост на Бек (полският външен министър) блокира пътя”.

 

„Истинската мистерия на книгата е Великобритания; бидейки лидер... на умиротворението в Мюнхен, Великобритания изведнъж се обърна в началото на 1939 г. към приемането на „твърда”, колективна сигурност, „твърда линия срещу агресията”. Великобритания гарантира на Полша, гаранция, която, разбира се, не може да бъде уважена, проваляйки се да накара Полша да се поддаде на рационални искания, както бе подтикнала Чехословакия. Убеждаването на Полша да се съгласи щеше да бъде рационалното заключение на английската политика на умиротворение; това би написало края – най-после – на Версай. Вместо това, Великобритания изведнъж прие анти „агресивно” мислене и почти неистово се опита да подкрепи поляците. Въпросът е защо? и тук е основното място в книгата, където дискусията на Тейлър е слаба и незадоволителна. Тейлър твърди, че британската политика не се е променила много, Великобритания погрешно е вярвала до последно, че Хитлер ще се поддаде на заплахите от една „твърда линия” и след това ще преговаря, приемайки разумни промени в Данциг и т.н. Британия, казва Тейлър, иска Хитлер да се съгласи да бъде „мирен” след това. Но това (Данциг – бел. В.К.) беше последното място, където се изискваше преразглеждане!”.

 

И точно тук Мъри Ротбард прави най-важният и логичен извод, който дава обяснение на иначе изглеждащата непоследователна, противоречива и абсурдна британска политика от онова време:

 

 Не, изглежда ясно, че безумният и радикален обратен завой на Великобритания не е просто неудобна, добронамерена грешка; ясно е, дори от разказите на Тейлър, че Великобритания умишлено е изместила политиката си към война и че това неистово трябва да се извърши в Полша, защото Полша е последното място, където Великобритания може да предизвика война, а Хитлер да изглежда като чудовищен осквернител на малките страни”.

 

 

Бидейки американски евреин, Мърей Ротбард трудно може да бъде заподозрян в симпатии спрямо германците. Така че неговите изводи се основават на фактите и здравия разум, които недвусмислено водят до разбирането, че Великобритания, съвсем целенасочено, е провокирала разрив в отношенията между Полша и Германия с цел да предизвика военен сблъсък между тях. Причината за това е страхът на Лондон, че приобщаването на Варшава към коалицията, водена от Германия, ще даде твърде голямо предимство на германците в неизбежното им стълкновение със Съветска Русия. В германската орбита по това време се намират Япония, Италия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Финландия (големият страх е, че и Турция може да се включи), а райха освен това разполага с ресурсите на Австрия и Чехословакия. Давайки слаба оценка на боеспособността на съветските въоръжени сили, англичаните допускат с тревога, че този антисъветски фронт без особени усилия би прекършил съпротивата на Червената армия. Това несъмнено би дало в ръцете на германците неизчерпаемите руски природни богатства, с чиято помощ Германия положително ще постигне световна доминация. И това принуждава английските политици да прибягнат до тези отчаяни мерки, които в крайна сметка, макар и те да не са го желали непременно, ще доведат до избухването на Втората световна война.

 

 

Можем да заключим че корените и на двете световни войни се намират в ужасния страх на Великите сили от огромния интелектуален и индустриален потенциал на германската нация, в маниакалната им решимост да не допуснат Германия да се сдобие с евтини ресурси и в отчаяната им решителност да й попречат на абсолютно всяка цена да го стори. Изхождайки от тези си основания, те, излизайки победители от Първата световна война, налагат толкова несправедливи и неприемливи условия на победените, че с това сами залагат експлозивите, с които ще взривят световния мир само след двадесет години. Целта им е да държат Германия в окови, за да попречат на възраждането й, както и да не позволят на съюзниците й от Голямата война да поправят причинените им несправедливости и отново да се съюзят с нея. Но с отношението си към тях те постигат точно обратното и въвличат света в нова световна война.

 

 

Активното им участие в разпалването на Втората световна война (също както и на Първата) е една от причините, поради които западните съюзници и Съветският съюз се стремят да прикрият зловещата си роля в това покушение върху световния мир и да прехвърлят цялата вина върху падналите, които не са в състояние да се защитават. За целта те използват всички информационни средства, намиращи се под техен контрол, за индоктриниране на световната общественост с тоталната си пропаганда, проповядваща тяхната гледна точка. Под влияние на непреставащата вече толкова десетилетия широкомащабна и повсеместна агитация, намиращите се в тяхната сфера на влияние, тоест в обхвата на пропагандното им облъчване страни и народи, приемат гледната точка на победителите за история на Втората световна война. Това е все едно да слушате адвокатската пледоария в защита на някой престъпник, както и неговите собствени интерпретации, и въз основа само на тях да прецените дали е виновен или не. Повече от ясно е, че в такъв случай той ще се окаже не само напълно невинен, но дори и жертва. Тоест нещата ще се обърнат с главата надолу – жертвата ще стане виновна, а престъпникът ще излезе непорочен като девица.

 

В такъв жесток сблъсък обаче не може да има невинни и Германия не е такава. Тя е планирала да нападне болшевишка Русия, но според разчетите на германците това е можело да стане не по-рано от 1943 г., и дори се поставя хоризонт до 1945 г. Това време е било необходимо, за да може германската икономика и въоръжените сили да се организират, да се снабдят със суровини и да натрупат запаси, да се изгради подходяща военна инфраструктура, да се създадат нови оръжия, подходящи за руските условия, да се привлекат още съюзници. Германците не са искали и не са могли да си позволят да хабят сили и ресурси в други конфликти, още по-малко пък със Запада. Дори са нямали абсолютно никакво намерение да нападат Полша. Но в света, където нещата не зависят само от нашите желания, а от много различни фактори, включително и от интересите на други играчи, е много лесно плановете да се объркат. Така и става с германските проекти. Нападението над Полша за тях е един нежелан, принудителен ход, предизвикан от лукавите маневри на Лондон и Париж, които хитро преценяват емоционалното състояние на полските политици и ги вкарват в своя капан, предизвиквайки с това пожар, който ще се разрасне из цялата планета и ще бъде наречен Втора световна война.

 





Гласувай:
11



1. bojinkata - И сега е същото! Страх от съюз между ...
24.03.2019 19:24
И сега е същото! Страх от съюз между Германия и РФ!
цитирай
2. krumbelosvet - Ми то това е гледната точка на Хитлер.
24.03.2019 22:12
Пристрастията на автора Кордон са известни.
Само се чудя как е допуснал следните мисли:
"Нашият мироглед се оформя благодарение точно на американски (предимно) и английски телевизионни предавания, шоута, сериали, филми, кинопродукции, научнопопулярни канали, книги и статии, а новините получаваме чрез посредничеството основно на медии и телеграфни агенции също от тези страни."
И безпристрастният автор, борец за истината, противопоставя нацистката гледна точка на англо-саксонската. А омразните му комунисти и Русия, те нямат думата. Те са просто престъпници.
Да, но днес англо-саксонското пропагандно МОГЪЩЕСТВО, е насочено срещу Русия. Без подбор на средствата. На война като на война. И истината е първата жертва. И Кордон, и той като тях.
цитирай
3. kordon - до krumbelosvet
25.03.2019 10:10
Благодаря за аргументирания коментар!
цитирай
4. kordon - До читателите:
25.03.2019 10:22
Длъжен да подчертая, че гореизложеният материал не е предназначен за бетонирани от просъветската, проруската и прозападната пропаганда мозъци, неспособни поради дълбоката си обремененост на елементарни самостоятелни мисловни дейности и критични разсъждения.
цитирай
5. lulchev - Гиди недоубит фашист!
25.03.2019 12:41
Трябваше да представиш и съветската гледна точка! И най-вече, по възможност, не пропагандната й версия, а същинските позиции и намерения! Защото пропагандната версия я слушаме 75 години и сме я учили в училище. Надявам се, че ще осъзнаеш грешката си и ще се поправиш. Ех, баща ми, Бог да го прости, все съжаляваше, че не е видял съветските танкове да влизат в Париж, та и малко справедливост да има.
цитирай
6. merlin68 - Добре е г-н Кордон, този път наис...
25.03.2019 14:31
Добре е г-н Кордон, този път наистина си заслужил да се наречеш автор, потрудил си се. Аз съм съгласен общо-взето с картината която рисуваш и въпреки, че имам някои забележки по детайлите, няма да ги коментирам. По-скоро ми е интересна позицията от която пишеш, начина по който интерпретираш фактите. Гледам, че и други читатели са стигнали до същите изводи като мен - Чете се в теб някаква носталгия по Райха, макар и прикрита:) Несправедливостта, Запада (в лицето на Англия и Франция) да не подкрепи единствения реално борещ се и побеждаващ комунистическата чума режим - този на Хитлер. Всъщност, те го подкрепят и то много здраво, тук си пропуснал някои много важни детайли като затваряне на очите, особено от Британия, спрямо нарушенията на Версайския договор от страна на Германия. Банковите кредити, нефта идващ от САЩ, стоманата от Швеция... въобще без това затваряне на очите за нарушенията, плюс финансовата и ресурсна подкрепа на Запада, Хитлер не би отлепил Германия от дъното, не би възкресил и усилил до неузнаваемост германската военна мощ. Това Западът, естествено не прави от любов към германците и фюрера, разбира се прави го с цел да сблъска Германия и СССР. Ако Хитлер не беше изтупал от праха, и не беше обещал на Запада, че ще изпълни с реализъм концепцията "Дранг нах Остен", той едва ли някога би дошъл на власт.
Но Хитлер се оказа опасно хитър психопат, той отказа да чака времето когато обезкървената му от боевете в СССР армия щеше да бъде нападната от Запада и в момента в който се почувства силен, реши да счупи гръбнака на Запада, преди да тръгне на Изток. Вместо да продължи да чака западната финансова и ресурсна помощ, той реши просто да си я присвои и го направи толкова бързо и успешно, че всичките подпалвачи на войни от Британия си плюха на петите и забягнаха в САЩ.
За Полша, не съм съгласен с теб, Хитлер никога не се е гласял да я ползва като съюзник срещу СССР, та поляците за него са унтерменшен. Договорът с Полша, Хитлер ползва докато му бе нужно да замазва очите на британците. Когато постигна нужната военна мощ, той открито се противопостави на Запада и първата стъпка бе ударът срещу Полша. Чак тогава британците схванаха какво чудовище са си отгледали. Полша, както правилно казваш, е държава с огромни претенции и със значително по-малки възможности, а тази комбинация винаги свършва зле. В случая Полша изигра водеща роля за унищожението си като се противопостави на закъснелия, но все пак, съзряващ пакт между Британия, Франция и СССР. Припомням, че още от 1934г. Сталин апелира за създаване на коалиция против Хитлер, безуспешно поради указаните по-горе причини. Чак когато британците разбраха какво готви Хитлер, склониха на съюз със СССР, поляците обаче не схванаха до последно и отказаха Червената армия да ги брани на тяхна територия. Въпреки, че по-правилната интерпретация е, че полския нацистки режим, разбра какво ще му се случи, ако пусне Червената армия в Полша, без да оцени, какво готвеше Хитлер на полския унтермешен.
Хайде да не се проточвам повече, само да вметна - Не ми е ясно, от какъв зор говориш постоянно за съветската пропаганда и злодеяния, след като в поднесената от самия теб фактология, няма нищо което да насочва към подобно отношение:)))
цитирай
7. kordon - до merlin68
26.03.2019 14:48
Тезата, че Хитлер не би използвал Полша за съюзник, защото политиката на Райха се била определяла не от прагматични съображения, а, видиш ли, от някаква ирационална доктрина за "висшата раса" , е несъстоятелна и може да бъде причислена към арсенала на съветската пропаганда. Това може да бъде доказано много лесно. Германия е поддържала много добри икономически и политически отношения с немалко "унтерменшени" (според Вашата съветска терминология), сред които и българите. А по време на войната е използвала като съюзници различни "недочеловеци" (отново любим термин от съветския пропаганден инструментариум), тоест неарийци, като словаците, румънците, украинците, хърватите, но не само тях. Тоест този Ваш "аргумент" е балон, пълен с въздух. И последното, но не по важност, доказателство срещу подобно умишлено опорочаване на материята е едно от трите предложения, които Германия отправя към Полша в края на 1938 и началото на 1939 г. Първите две са за град Данциг и екстериториалните пътища през Полския коридор, които в случая не ни касаят. А третото предложение е... Варшава да се включи в Антикоминтерновския пакт. Толкова по този въпрос.

А, и да не забравя следното. В доклад на 2-ри (разузнавателен) отдел на Главния щаб на полската армия от декември 1938 г. се казва:
"Разчленяването на Русия лежи в основата на полската политика на Изток... Затова нашата възможна позиция ще се свежда до следната формула: кой ще вземе участие в подялбата. Полша не трябва да остава пасивна в този забележителен исторически момент. Задачата се състои в това навреме да се подготвим физически и духовно... Главната цел - отслабването и разгрома на Русия".
Z dziejow stosunkow polsko-radzieckich. Studia i materiaïy. T. III. Warszawa, 1968, str. 262, 287.

Оставям на мислещите да се досетят с чия помощ Полша би могла да разгроми СССР!
цитирай
8. merlin68 - "Унтерменшен", не е ...
26.03.2019 15:43
"Унтерменшен", не е термин от съветската пропаганда, за пръв път термина "подчовек" използва американският писател Лотроп Стодард "Бунтът срещу цивилизацията: Напастта "подчовек" от 1922г. Нацистите се влюбват в термина и Алфред Розенберг създава концепцията за източно-европейския подчовек, в която попадат евреи, славяни, цигани и разбира се болшевиките. СС издава през 1935г. брошура "Untermensch“. Тя е преиздадена през 1942г. на немски в 4 млн. тираж, преведена е на няколко езика, включително български. В нея се казва:
"Подчовекът, това биологически привидно еднакво творение на природата с ръце, крака и някакъв мозък, с очи и уста, въпреки всичко това представлява едно съвсем различно и ужасно създание. Той е грубо копие на човешкото същество, с човекоподобни лицеви черти, но при все това с по-недоразвити морал и съзнание от всяко животно. В това същество бушуват страховити и диви, необуздани страсти, безочлив стремеж към разруха, най-първичните желания, най-грубата вулгарност. Подчовек, или казано другояче – едно нищо. Защото не всички, които притежават човешко лице, са равни. Горко на този, който забрави това."
Твърдението, че концепцията за "подчовека", на която е основан нацисткия геноцид спрямо евреи, славяни, цигани и "деградирали групи от населението" (комунисти, гейове и др.), е съветска пропаганда, говори, че ти си абсолютен нацист. Впрочем за подобен коментар в Германия те грози ефективна присъда, да не говорим за Израел.
Мога да те уверя, че много по-добре отколкото на теб ми е известно какви договори са подписвали поляците с Хитлер, както и това, че хървати, украинци, словаци и др. са влизали в СС, това обаче няма нищо общо твърденията ти, че Хитлер държал на съюзна Полша.
Хитлер използва абсолютно всички докато са му от полза, това не означава, че не се разправя с тях в момента в който повече не са му нужни. Така стана с Полша, така стана със Степан Бандера, така щеше да стане с България.
Хитлер, прегази полската армия за две седмици, каква точно помощ щеше да му окаже тя срещу СССР - никаква. Н Хитлер не му беше нужна нито полската, нито която и да е друга армия през 1939г. беше му нужна работната ръка, селското стопанство и индустрията на окупираните страни.
цитирай
9. kordon - до merlin68
27.03.2019 07:08
Казвате, че знаете по-добре от мен някои подробности, което обаче всеки може да каже. По-важното обаче е, че, както е казал един древногръцки мислител, "знанието не е направило никого по-умен". Защото знанията без разум са като оръжие без муниции, тоест безполезни са. Зер и съветските комунисти знаеха много, ама я докараха до кривата круша.

Както и очаквах, спорът с Вас е абсолютно безпредметен по причина на тежката Ви и непреодолима идеологическа обремененост.
Докато разглеждате Втората световна война само през очилата на съветската пропаганда (доказала своята пълна несъстоятелност), които деформират образите и ограничават наблюдението само в един много тесен спектър, нямате никакъв шанс да разберете това явление. Но това си е лично Ваш проблем, който мен не ме касае.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4843220
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285