Конфликтите в шведските леви среди далеч не са изолиран случай. Процесите на отърсване на автентичната левица и работническото движение от либералните паразити са повсеместни и въпреки неистовите усилия на „активисти“ и кукловоди, необратими.
По-голямата част от от членовете на „Комунистическата партия“ в град Малмьо са напуснали организацията и планират да създадат нова партия на работниците, която да не поставя акцент върху неща като мултикултурализъм, проблемите на ЛГБТ идентичностите и климатичния алармизъм, превърнали се в обединяващи принципи на „лявото“ днес.
Нилс Литорин, един от участниците в новата инициатива е заявил пред шведските медии, че „днешната левица е станала част от елита“ и „не защитава интересите на работническата класа, отчуждила се е от работниците и от техните проблеми“.
Литорин твърди , че левицата като движение, се намира в тежка и продължителна криза на идентичността и заради това, тяхната организация възнамерява да се придържа към изконните леви ценности и класовата борба. „Левицата изобщо не разбира, защо толкова много работници не харесват мултикултурализма, ЛГБТ движението и Грета Тунберг, не разбират защо работническата класа гласува за десни партии, а анализа на левите се свежда до това, да сравнят сегашното положение с това в Германия в началото на 30-те и да обвинят работниците, че са заразени от някаква нацистка болест“.
Според Литорин, разширяването на влиянието на десницата сред работническата класа се дължи на голямото недоволство на хората от либералната икономическа доктрина, която води до „конкуренция с ниски заплати“ и „гетоизация на общностите“, ситуация, която „облагодетелства единствено големите компании“. Литорин продължава с тезата, че един от основните проблеми днес е „хаотичната“ имиграционна политика, довела до културни сблъсъци, сегрегация и изключване, поради неконтролиран приток на хора, от части на света, където властват законите на клановете и кръвното отмъщение.
Маркус Алард, лидер на лявата партия „Йоребру“, изрази подобни мисли в статия, озаглавена „Социалистите не принадлежат на Левицата“, обвинявайки официалната левица, че напълно е предала своята социална база, изоставяйки работническата класа за сметка на „паразитни грантаджийски прослойки от средната класа“.
Тагове:
ОКОНЧАТЕЛЬНОЕ РАЗОБЛАЧЕНИЕ СОЦИАЛИЗМА: С...
ЛЕВИЦАТА И ЕКОЛОГИЧНИЯТ ЕКСТРЕМИЗЪМ