Древното правило на софистите, че истината се рожда в спор, коетое много обичат да казват демагозите, към истинското познание няма отношение, зашото то означава само едно – които най-силно вика, той е прав. Софистиката е  разсъждение, основано на преднамерено нарушаване законите на логиката на употребата на лъжливи доводи.[1] Човек достигнал до това ниско достойно поприще с особени успехи е и софист. Задачата на софиста е не грижа за истината, а грижа за успеха в спора или за практическата изгода, която може да даде този спор. Затова софистиката често се използва тогава, когато трябва да се докажат някои антинаучни концепции и теории.

Една от тези антинаучни теорий, достатъчно древна – агностицизъм, отричаща познаваемост на света. Агностиците за съжаление са много популярни в нашето руско общество, утверждавайки, че абсолютна Истина не съществува, че истината не е една, а много и затова вичко, което идва до главата на човека е вярно.

Това е очевидна глупост. Но не за всички е очевидна  опасността за обществото на подобна светогледна позиция.

Помислете- грешно мнение, каква е в нея опасността?

Малка, ако това грешно мнение разделя един човек и той не зааема високо положение в обществото. А когато грешното мнение отстоява човек с високо обществено положене, дейността на който влия на цялото общество, или грешно мнение наложено на цялото общество, например с помощта на тези СМИ, в следствие на което това невярно мнение започват да разделят хиляди и даже милиони хора, то мислейки грешно, те започват и да постъпват грешно. А това вече е истинска катастрофа за страната и народа, която въобще говорейки, наблюдаваме в нашата страна през последния четвърт век.

Плурализъм – право да имаш много мнения, представяйки ги за истинни е буржоазна демагогия, целта на която е да се разтвори Истината в лъжа, уравнявайки лъжата и Истината, невежество и знание. Именно с това започна унищтожението на Съветския Съюз.

След всичко това правото на грешка в даден случай плавно преминава в право на лъжа. Когато грешното мнение по един и същ въпрос се увеличава, то подменя самата Истина, която е почти невидима зад многотонен слой лъжи. Истината фактически престава да има право на съществуване. А човешкото общество, лишено от Истина, губи ориентири, а следователно и способност да преживее.

Интуитивно много от нас разбират това. И когато ние питаме други хора за това, което ние сами не знае (нито един човек не може да знае всичко!), ние очакваме, че на нас ще се каже Истината, а не лъжата. Лъжата никого не го интересува, и никой от питащите не желае да чуе грешно мнение от известен човек. Всички нас ни интересува само Истината, тъй като тя ни помога да живеем и разбираме света около нас. Но в класовото общество много често за Истината се представя лъжа.

Как да се различи? Как да се разбере, къде е Истината, и къде лъжата?

Първо, необходимо е твърдо да се стои на научни позиции, а науката еднозначно утвърждава, че мненията са много, а Истината – една. (Става въпрос за наука, а не за лъженаука, която в класовото общество често се дава за наука!). Справедливо и вярно е само това мнение, което отразява знанието и съответно Истината.

Второ, Истината винаги може да бъде аргументирано доказана на основа знания, на основа факти и научна логика. Там, където вместо знания се предлага фикция, където фактите не съответстват на реалността или се отчитат не в цялата своя пълнота, съвокупност и взаимвръзки една на друга, там, където логиката се подменя с демагогия, няма и не може да бъде Истина, а е само мнение. И мнението е  съзнатенлно грешно, т.е. има място Лъжа.

Истината е винаги в съответствие на понятието предмет. Предмет- явление или събитие, за което иде реч, трябва да бъде разгледано от всички страни, да се вземе вцалата си пълнота и многообразие, във всички свои отрицателни и  положителни страни, трябва да бъдат отчетени всички присъщи на него противоречия и всички взаимовръзки на него с други предмети, явления или събития.

Едностранен поглед не може да бъде Истинен, даже ако той отразява някои факти. Защо? Защото той игнорира множество други факти! Това не е ЦЯЛАТА истина, а само ЧАСТ от истината. Защото има и други истини, имащи непосредствено отношение към този предмет, явление или събитие.

Как да го разберем?

Много просто! Виждаме, че Маша е със светли коси, ще я наречем блондинка. Тпва иситна ли е? Да, истина е. Но Маша може да бъде боядисана блондинка, а нейните коси да са черни, т. е. тя да е брюнетка. Получава се че Маша е и блондинка,  и брюнетка едновременно! Вижда се че понятията "блондинка"или "брюнетка" не характеризират Маша напълно. Нищо не се казва за нейната възраст, характер, образование, постъпки и т.н. – всички тези съвокупности на Маша, като личност, които и съставляват самата Маша. Когато се опише Маша напълно, поглеждайки на нея от всички страни, както външни, така и вътрешни, отчитайки всички противоречия на нейната личност и постъпки, ние можем да получим истинска представа за това, каква е Маша.

Точно так ние сме длъжни да се отнасяме към явления и събития от обществения живот или историята, да разглеждаме тези явления и събития от всички страни, отчитайки времето и конкретните исторически условия, в които те са се извършвали, взаимовръзки с други явления и събития и т.н. Само така ние можем да получим истинско знание за това, което е станало и да не станем обект на манипулация от страна на други хора, желаещи да ни представят Лъжата, като Истина.

[1] БСЭ, Софистика