Увы не. В другите страни в този ден се проведоха масови протестни акции на трудовия народ, възмутени от усилващия се гнет на капитала. Гърция, Турция, Канада, Франция, Германия… Всички страни, където работническия клас излязъл на улицата, за да покаже на своите угнетители, че те не се събират за да си говорят и ще продължат борбата със своя класов враг до пълна победа.

А у нас в Русия, бивша и не толкова отдавна най-напредналата революционна страна в света, тишина и благодат. Програмите на телевизиите с анонси на празнични ТВ-бози, улиците на градовете украсени с буржоазните трикольори, в гродските паркове се откри летния сезон и всяка вечер се играе музикално-танцово шоу в стил "латино", с коронен номер "open-air концерт HIP-HOP MAY DAY". С една дума "Праздник на пролетта и труда" и почивните дни на едно място, съгласно член 112 от Трудовия кодекс на РФ. Може и да се позабавлявали някои, може и барбекю сред природата да са си направили, или напили и т.н.

В много градове и страни левите проведоха свои демонстрации, но съвсем различни от официалните шествия, устроени от самата буржоазна власт.

Мэр Москвы Собянин во главе колонн трудящихся масс Москвы. Волки ведут овец…

В Москва "жълтите" профсъюзи поведоха под своите профсъюзни флагове (и разбира се, руския трикольор!) огромни колони наемни работници и ги поведоха по Червения площад. Но не усетихте ли нещо? Да се геда на това е било просто противно.

Трогательное единство профсоюзов с буржуазной властью. г.Москва, Красная площадь, 1 мая 2015 г.

Тези господа не случайно  позволиха на работниците да се повъзмутят в рамките на приличието до самите стени на Кремъл. А да се боят е нямало от какво — те отлично разбират, че работническия клас в Руссия се намира днес под такъв надежден надзор от своите верни лакеи — профсъюзниците и социал-демократите, че капитала съвършено нищо не го заплашва.

Что ж вы не радуетесь, товарищи? Понимаете, что из вас дураков делают?

Дори напротив — подобно шествие с бяло-сини патриотични балони и знамена носи само полза на руския капитал, закрепвайки в съзнанието на оглупелите буржоазната пропаганда на трудещите се маси, че днешна Русия това е почти както тогава в СССР, за които трудовия народ упорно не желае да забрави. СМИ съобщиха, че в московската демонстрация са участвали над 150 хиляди души — впечатляваща цифра за съвременна Русия. При желание е  можело цялата страна да се преобърне и да се постави с главата надолу. Но не е така… Този, който единствен е способен да направи това, пока яде кебапчета или се разхожда с въздушни балони по Червения площад…

На нашите читатели е известна историята на възникване на този праздник, а за тези които от скоро са започнали да се интересуват от историята на класовата борба, ние ще напомним, поради каква причина този ден е празник в цял свят. През юли 1889 година на Парижкия конгрес на II Интернационал е прието решение за провеждане на 1 май на работнически демонстрации в памет на протестиращите в чикаго работници, искащи 8-часов работен ден и жестоко потушена от полицията. Първо Денят на международната солидарност с трудещите се (така в СССР се е наричал този празник до неговата отмяна през 1992 г.) е отбелязан през 1890 година от работниците в Австро-Унгария, Белгия, Германия, Дания, Испания, Италия, САЩ, Норвегия, Франция, Швеция и някои други страни. В Руската империя работниците от Варшава (до 1917 г. част от Полша се намира в състава на РИ) също са го отбелязали, само че не с демонстрация, а с първомайска стачка. На следващата година в Петербург се отбелязва за първи път. От 1897 година за руските работници денят носи политически характер и е съпроводен с масови демонстрации. През 1917 година 1 май за първи път е отпразнуван открито, без страх, от огромни политически демонстрации по цялата страна, тъй като ненавистното царско самодържавие е било свалено и трудещите се получили възможност да празнуват своя празник так,а както те считали за нужно. Във всички градове на страната милиони работници излезли на улицата с лозунги от РСДРП(б) "Цялата власт на Съветите", "Долу министрите-капиталисти!".

Класовата основна причина на този празник е кристално ясна и понятна даже на човек, далеч от революционна дейност. Но днес тази класова основа на руската власт усилено се опитва да се замаже и замени с майски паради и буржуазна беседа за всеобщо руско единство, в което трябва да се обединят простия работник и "простия" топ-мениджър. Кой ще има полза от това обединение, очевидно — само този, който днес и без това не бедства, а усилено паразитира на труда на милиони живущи с половин храна.

Съзнателните работници, служещи, студенти, които разбират, какви "радости" им е донесъл капитализма, и тези, които просто се оплакват от тежкия живот, им напомняме, че историята на празднуване на 1 май се корени в борбата на техните дядовци, прадядовци и прапрадядовци, такива като него, работници, служещи и студенти, против властта на капитала. И забравата, която действащата в Русия буржоазна власт иска да предаде на историята на руския трудов народ, отразява истинското и отношение кън нас, днешните трудещи се, чиито предци не на живот, а на смърт са се борили за своите права и за своята свобода с класовите предшественици на тази власт. Те тогава победили — изхвърлили угнетителите и паразитите, буржоата и помешчиците и създали първата в човешката история държава на работници и селяни, където нямало експлоатация на човека от човека, и където всеки трудещ се действително е бил свободен и работел за себе си, а не за обогатяването на жалки безделници. Управлявала се е държавата от самите работници и селяни, и управляващ на всяко ниво, даже от всесъюзен мащаб, може да стане всеки трудов човек, независимо от своя произход.

Победилата в СССР буржоазна контреволюция реставрира капитализма и на кормилото в нашата страна днес има нови въплъщения на велики князе, генерал-адютанти и други "техни превъзходителства", командвали угнетения народ преди век. Положението на трудещите се в сравнение със съветско време, разбираемо, също се е изменило, но радикално към лошо. За да може това положение да се оправи, да се въстанови изгубеното от работническия клас и целия трудов народ в пълен обем, трудещите се трябва да започнат всичко отначало и главно — да разберат, че за никаква солидарност с класовия враг не може да става въпрос! Солидарността може да бъде само една — с такива като тебе, работници, а у всички работници те са еднакви материални, икономически, а значи и политически интереси, и тези интереси категорично са противоположни на интересите на новопоявилите се господа и техните подмазвачи.

А това означава, че ето такива жалки и беззъби демонстрации, каквито са преминали в нашата страна през тази година на 1 май, както и през предишните следперестроечни години и други аналогични акции на протест, проводими изключително в разрешената от буржоазната власт форми, нищо в положението на руската работническа класа няма да изменят!

Казаното не означава, че е нужно да отидем в друга крайност и да излезем на  улицата и всичко да счупим и унищожим, това означава друго, че пътя към свободата е само един — чрез успешния опит на болшевиките, ръководили революционното движение на нашите деди и прадеди и оставили след себе си безценни  свидетелства за това, как се е водила революционата тогава работа и по какъв път трябва да се развива класовата борба, дза да стане победоносна. Много от тези свидетелства (Бабушкин, Лядов и др.) може да намерите в библиотечния раздел на сайта «Рабочий Путь».

Опитът на болшевиките е огромен, изучаването и осмислянето изискват време и немалко усилия. Още повече усилия и време се изисква за адаптация на формите за класова борба на работническата класа към съвременните условия, разработка на нови форми на борба на основа разбиране на общи принципи и общи закони. Главно и най-важното всеки за себе си е да разбере, че никога работническия клас няма да победи капитала, ако не вземе в ръце две главни свои оръжия — революционната теория и революционната политическа организация. Въоръжаването на работническия клас с това оръжие — това е генерална задача, решението на която трябва да бъдат отдадени всички сили и средства от тези, които действително са готови да се борят за победата на социализма в нашата страна.

Това не е просто дело отчитайки, че класовия противник отлично знае това и с всички способи препятства извършването му. И тук действително се налага да се започне всичко от начало, тъй като поражението на работническата класа по време на Перестройката и след нея е просто катастрофално. Но това не означава, че нищо не трябва да се прави и всичко е изгубено. Обратното — работническата класа, осмислеки своето поражение, трябва и е длъжно да стане по-умна и  силна,  трябва да се научияпо-искусно да се бори със своя класов враг.

Но какво означава "да се започне всичко от начало"?

Това означава първо да се осъзнаеш себе си тук и сега. Следва честно да си отговорим на следните въпроси:

"Разбирам ли аз че от всички трудещи се в бившия СССР, включително от мен самия, са отнети всички завоевания на съветския народ? Вземати са политическите права и сега как да живея, решава някой друг, които моите интереси не го вълнуват. Вземати са заводи, фабрики и сега аз съм принуден, за да живея, трябва да отида да работя на нови стопани. Забранено ми е да се възмущавам на несправедливостта, лишили са ме от необходимите социални блага — безплатно и качествено здравеопазване и образование, 8 часов работен ден, увереност в утрешния ден. На мен по същество са ми забранили правото на живот, оставяйки ми само едно право — безплатно да работя за капиталистите!"

"Разбирам ли аз, че със всички съветски хора, най-добрите от които безстрашно са се сражавали с царизма и власт а на капитала и завоювали правото да строи добър живот за всички трудещи се, а след това заложили устойчиви основи на ново социалистическо общество, мен и всички нас работници ни обединява неразрушима историческа връзка? Какво от нас самите сега зависи, кога и как ще бъде завършено това велико дело, започнато от нашите деди и прадеди?"

"Разбирам ли аз, че капитализма рано или късно ще започне нова война на изтребление и че тогава  аз, както и всеки от моите другари, работници, може да стане безмислена жертва на богатшите, прекраяващи още един път света за свръхпечалби — пазари продажби, суровини, евтина работна сила?"

"Разбирам ли аз, накрая, че никой няма да дойде да освободи мен, че борейки се за своето освобождение аз съм сам със своите другари работници, и че борбата ще бъде дълга, упорна, жестока, докато капитала не си отиде и никога не остави нас работниците в покой? Че докато капитала е жив, той ще ни експлоатира с всички сили, стремяйки се отново да омотае капиталистическа примка на шията ни?»

Ако такова разбиране имате, то значи да влезете в редиците на борещите се революционни работници, не чакайки, кога да те извикат да се бориш, а сам да отидеш напред и да призовеш и други. Първи стъпки тук могат да станат следните действия:

• Търсене на единомишленици, мислещи и съчувстващи на революционната борба на работническата класа хора. Най-главното внимание към своя собствен трудов колектив, не е важно, офис ли е или заводски цех. По-нататък може да се търси сред своите родственници и познати. Организация на постоянни и регулярни срещи с тези хора, на които да се обсъждат произтичащите събития в предприятията, страната и в света. На такива обсъждания е важно да се разясни на другарите събитията и явленията от класовата позиция на работническата класа, едновремено показвайки, как буржоазията се опитва да изкриви произходящото и да обърне смисъла му.
• Съвместно изучаване, като за пример своето положение на трудовия колектив, намиране на нарушения в законодателството в плана за техника на безопасност, заплата на труда и др. Тук влизат фиксирани различни способи на нарушаване правата на работниците, случаи на натиск, шантаж, заплаха, незаконни уволнения, отношение на началниците, морално унижение и др. Цялата получена информация трябва да бъде систематизирана и проанализирана, за да може пред очите ви у вас и вашите другари да се покаже пълна картина на вашето действително положение. Но това често води до кардинален преврат в съзнанието — по отделно всеки от вас всичко това го е знаел, но че ето така, като цяло ние живеем в такова робство и тотално угнетение, даже и не е подозирал.
• Съвместно обсъждане на материали, публикувани на сайта РП, ако ви е интересно — тук може да намерите теорията на марксизма-ленинизма (началният курс е напълно представен в раздела "Политшкола"). Последното е важно за самостоятелно разбиране на всички и исторически, и ставащото днес в страните и света събития, а така също икономическите и политически съставляващи дейности във вашето предприятие, всички отрасли, страните.
• Разпространение на получената информации сред други работнии в предприятия. Разширяване състава на участниците при вашите регулярни срещи. Създаване на други подобни групи (политкръжоци).
• Задължително информиране на комунистическите СМИ, например сайта РП, за всичко произходящо във вашето предприятие, започвайки от общото положение на работниците до протестни действия, както масови, така и с индивидуален характер. Публичността е извънредно важна за успеха на вашата работа и особено на всякакви протести на работническата класа — буржоазията, както и всеки угнетател, се страхуват много от изтината.
• Търсене на единомишленици в други предприятия от вашия град за обмен на информация и възможно по-нататъпно взаимодействие.

Това е начало, което изисква отговорност, дисциплина, разбиране, че работата е невидима, незабележима, че тя може да се разгърне на месеци, и може би и години, но без нея работническия клас, ще е като "изкупителна жертва" за буржоазията и такава ще си остане. Това е най-важния и съществен принос в делото приближавщо промените, венец на които задължително ще стане социалистическа революция. Това, накрая е възможност не само на думи, но и на дела да се отбележи Първи май, когато разпропагандирани по такъв начин работниците от вашето предприятие, или отрасъл или даже целия град се съберат заедно на събрание — общо събрание, посветено на празника на солидарността на работническата класа, от първа ръка да покажат тази солидарност в борбата против общия класов враг. На тези събрания ще се произнасят пламенни речи, но и най-главното — ще се планира по-нататъшното действие против капитала, което непременно ще доведе до победа.

Ние не се съмняваме, че подобна работа вече тече в някои ъгли на нашата страна.  Засега това са пестчинки, атоми. Но при достатъчно усилия, с помощта на стотици и хиляди съзнателни работници, в което число и немалко наши читатели, тези песъчинки ще се построят в система, способна да положи начало на сериозна организация на цялата работническа класа в Русия. Днес е важно, такава работа да се разгърне широко, обхващайки всеки трудов колектив и всяко предприятие в нашата страна.

Честит празник, другари!

Да живее руския  работнически клас, който ние вярваме, непремено ще махне оковите на опортюнизма и отново ще се изправи в авангарда на борбата на цялата световна работническа класа против гнета на капитала!

Редакция «Рабочий Путь»