Тъй като хората са различни, то и интересите им са различни, а значи и политическите партий във всяко общество и при капитализма и при социализма, трябва да бъдат много – за всеки по вкуса му. Многопартииността осигурява на човек право на избор, отразявайки на дело неговата политическа позиция, която у разнличните хора може да бъде съвършено различна. Привържениците на могопартийността упрекват Съветската власт в това, че не позволява избор от много партии. Те дават за пример на Съветската власт буржоазния парламентаризъм, който би трябвало да осигури на населението широк избор от много политически партии. Или отдавайки на коя да е партия своя глас на парламентарни избори, избирателите сами дават своето мнение и участват в управлението на държавата.
Так ли е? Според фактите се оказва, че съвсем не е така.
При такъв подход някъде изчезва другата, много по-важна страна на нещата – че хората още и в много си приличат един на друг. И в зависимост от тогва, какво място той заема в общественото производство, к такава група население (клас) той се и отнася. Принципно се отличават интересите на хората от различните класове, а вътре в един клас техните коренни, дълбоки нтереси, като икономическите, така следователно и политическите, напълно съвпадат. Ето така класовия интерес се явява този фактор, който определя политическите предпочитания на конкретния човек.
Сега да разберем, какво е това политическа партия и какво многопартииност.
Политическа партия не е всяка политическа организация, не всяко съобщество от единомишленици, или активисти решили да се занимават с политика. Някои политически организации, като партии, движения, фронтове и др., възникват бързо, и много бързо се разпадат и умират. Политически партии и организации стават тогава, когато те се явяват изразители на коренните, най-дълбоки и основни интереси на конкретен обществен клас. Политическата партия винаги е авангард на този обществен клас, изразител на неговата воля. Основна задача нa всяка политическа партия — организация на голяма част от своите представители в единно цяло, способно ефективно да се противопостави на друг обществен клас отстоявайки своите интереси. От което следва, че у всеки обществен клас може да бъде само една партия, или други партии на този клас просто не са нужни. Даже и да се появят такива партии, то нищо добро няма да предложат — те ще бъдат просто клони на вече съществуващи класови партии и рано или късно неизбежно ще се откъснат от нея.
Получава се че в класовото общество политическите партии трябва да бъдат толкова, колкото обществените класове.
Какво виждаме например, у нас в Русия? Имаме много политически партии. Следователно, би трябвало да имаме и толкова обществени класове? Няма, у нас в Русия, както и във всяка капиталистическа страна само 2 основни обществени класа – буржоазен клас (работодатели) и пролетарски клас (наемни работници). Коренните интереси на тези класи са напълно противоположни един на друг. Буржоазният клас живее за сметка на експлоатация и присвояване труда на наемните работници. И докато буржоазния клас е нееднороден и вътре в него се извършва постоянна конкурентна борба между различни буржоазни групи, които също е прието да се наричат класи (едра буржоазия или олигарси, средна буржоазия и дребна буржоазия), то спрямо пролетариата отношението име е едно-експлоатация или корения интерес на тази класа е да съхрани възможността за експлоатация на труда на наемните работници по-дълго. Пролетариятът обратно не желае да остане угнетен и експлоатиран, те искат завинаги да се избавят от всяка експлоатация – в това и се състои техния главен, коренен интерес. Първите са нищтожно малко (порядъка на 1-3%), вторите– болшинство (80-85%).
Изводът от тук е само един– не всички политически партии в нашата страна се явяват политически партии, те само така се наричат, т.е. формата им не съответства на съдържанието. Например интересите на какъв обществен клас население може да изразява Партията на любителите на бира? Това съвсем не е партия, а кръжок по интереси. Любители на бирата се срещат абсолютно във всички обществени класове на нашето руско общество, а имат съвършено различни икономически интереси. Каквато и да било обща политическа позиция те не могат да изработят по определение.
При това, че у нас в страната има такова множество от "политически партии", то политически партии, отразяващи коренните интереси на пролетариата (наемни работници) у нас засега няма, както няма и в много други държави по света. Всякякакви обединения, заявяващи, че те са партии на пролетариата или негов авангард – у нас са много, но на дело те защитават интересите на дребната буржоазия, дребнобуржоазната интелигенция, пенсионерите и др., но не и наемните работници.
Защитниците на принципа на многопартииност предполагат, че всички съществуващи политически партии на равни права участват в избирателния процес и борбата между тях се осъществява на основа твърдо съблюдаване, публично огласени, веднъж завинаги установени в това общество справедливи закони, че всички те се намират в абсолютно равни условия и тяхната победа или поражение се определя изключително от числото гласове, отдадени за тях от избиратели на честни и публични избори.
Гледайки с очите на действителността ние разбираме, че това е нищо повече от мечта, утопичен модел на общественно устройство, който никога в никакъв обществен клас не може да бъде реализирана.
Защо? Защото категорично не е изгодно на този обществен клас, който се намира в даден момент на власт!
Защо им е неизгодно? Защото всяка господстваща класа в класово общество с всички способи винаги се стреми да закрепии увековечи своето господство!
За да може в буржоазното общество реално да бъде реализиран принцип на многопартииност, в избирателния процес във всички изборни органи на държавна власт трябва да участват политически партии, представящи и интересите на буржоазията и интересите на пролетариата. Отчитайки, че към буржоазната класа във всяко капиталистическо общество се отнасят нищоже процент население, ще рискува ли да допусне до реално участие в изборите политическа партия на пролетариата, задачата на която е да свали буржоазията от власт? Никога! Тя не е враг на себе си! На всички е ясно, че буржоазията ще загуби изборите. Именно затова тя прави всичко възможно, никога пролетарски партии, партии на работническата класа в избори да не участват. А възможностите у нея не са малко отчитайки, че буржоазната класа е господстваща в капиталистическото общество, че в нейните ръце се намират огромни материални и информационни ресурси и че буржоазната държава със всички нейни закони, съд, полиция, армия и т.н. напълно отстоява само нейните интереси.
"А как да определим многото политически партии с различми имена, които ние наблюдаваме на всички парламентарни избори във всяка капиталистическа страна?" — пита наш любопитен читател. На което ние отговаряме, че всички участващи в буржоазните избори политически партии се явяват буржоазни, и се отличават една с друга само с различни имена, и в най-добрия случай отразяват интересите на различните буржоазни класове.
Но защо в такъв случай либералите, възпяващи буржоазното общество, навсякъде викат за многопартииност, без която не може, докато самата многопартииност според фактите няма?
Гръмките думи за многопартииност са изгодни на буржоазния клас, господстващ в капиталистическото общество и това е така, защото буржоазния клас представлява нищожно малцинство от населението на всяка капиталистическа страна и нищо друго освен с тормоз и заплитане осигурява своето господство над болшинството. За да може да паразитира е нужно да се нужно да го убеди, че е свободно, че никой не го угнетява, че у него има ИЗБОР в политиката, с помоща на който болшинството, ако иска може да организира живота си по друг начин . За да се създаде вид на многопартииност (т.е. политически избор) буржоазията създава цяла кучина от партии с имена за всеки вкус, дори и комунистически, истинската същност на които е една – укрепване господството на буржоазния клас.
А пролетарският клас, който господства при социализма, прикриваки се с многопартииност и лъжейки своите избиратели напротив няма никакъв смисъл – той самия съставлява голяма част от населението на страните. У политическите партии, отразяващи интересите на това болшинство, не може да има конкуренти – те първоначално ще победят на всички възможни случаи, трудящите се махнали от плещите си товара на буржоата, нямат никакъв интерес отново да отиват към робство. Социализмът не изисква аналогия с буржоазен парламент, където по идея трябва да се конкурират между себе си различни партии, а следователно и различни обществени класове, тъй като целта на социализма – унищожение на всички и всякакви класии построяване на безкласово общество – комунизъм. Затова при социализма се избират хора, а не партии, избират се личности, а не марионетки на господстващата класа. Избраните от трудещите се депутати в Съвета, органа на социалистическата държава, нямат нищо общо с тези в държавната Дума и законодателните събрания, получавайки за това огромни пари и корупция за одобрените от тях антинародни закони, а занимавайки се с конкретна работа на благото на цялото социалистическо общество, на благото на всеки работещ човек.
Г.Гагина
