Статия от списанието "Под знамето на марксизма" № 1-2, 1931 г. с коментар от РП (даден в скоби с маркиран РП)

 

Ленин, както в областта на учението за империализма, като нов етап на капитализма, така и в областта на учението за пролетарска революция, теория и тактика на диктатурата на пролетариата и т. н., продължил и развил това, което е било направено от Маркс и Енгелс и внесе във всички тези области нещо ново, явяващо се по-нататъшна стъпка в развитието на марксизма и в областта на философията и естествознанието. И тук, както във всички други области на знанието и борбата на работническата класа за комунизъм, Ленин е разкрил основните про­тиворечия и движещи сили на развитие използвани в епохата на империализма и пролетарските революции и определил тактиката на пролетариата по въпроса на естествознанието.

По-нататъшните думи се явяват опит за оценка на това, какво ново е дал Ленин по отношение на естествознанието в преживяваната от нас епоха. В настоя­щата статия вниманието ще бъде съсредоточено на един въпрос: противо­речията в развитието на естествознанието в епохата на империализма и пролетарските ре­волюции.

I.

Ленин и в областа на естествознанието е продължал делото на Маркс и Енгелс. Какви са общите резултати от това, какво са направили Маркс и Енгелс в областта на естество­знанието?

Маркс и Енгель преди всичко са разкрили тези условия, при които се е раз­вивало естествознанието в периода от XVI до XVIII век. Те са проана­лизирали развитието на производителните сили и производственни отношения за този период и влиянието на тези фактори на развитието на естествознанието. Ръстът на техниката във връзка с ръста на минните работи, мореплаването, използването на водна енергия и хидротехнически съоръжения, във връзка с развитието на занаятчийството и ману­фактурите и т. н., — всичко това се е отразило на естествознанието и е предизвикало този бърз ръст, с който започнала епохата на великите открития.

Състоянието на производителните сили в епохата на търговски капитал, занаятчийство и мануфактури в епоха, когато политическото господство все още е във феодалната класа, е обусловило състоянието на развитие на естествознанието и този ме­тод, който е характерен за този период. Необходимостта да се въведе ред породен от ръста на емпирични данни, главно в областта на механиката, астро­номията и основаната на база механик- техника, при непълнота и фрагмянталност на тези данни, при едностранен метод на изследване, свеждайки главно използването на механика и математика от една страна, систе­матизация, класификация и т. н., — от друга, всичко това е обусловило чертите на естественно-научния метод, който е наречен от Маркс и Енгелсом метафизически метод[1]. Този метод се свежда основно до ана­лиз, към разчленяване на явления, към фиксиране на различия, както неподвижни, така и  абсолютни.

Маркс и особено Енгелс доказват, че този метафизиче­ски метод при наличие на развитие на производителните сили е бил исторически необходим и явил се оръдие на откритие, започвайки от Галилей, Кеплер, Бойл, Декарт и т. н., и завършвайки с Кювие, Нютон и др., т.-е. откривателите, които към края на XVIII и началото на XIX век завършват метафизическия период в развитието на естествознанието. Без развитие и използване на метафизичен метод, основан на анализ, на индукция и формално-логична дедук­ция е невъзможно по-нататъшно развитие на естествознанието. Основопо­ложниците на марксизма изследват тясната връзка на метода на метафизическия период в развитието на естествознанието с формалната логика и философските школи от този период.

В бъдеще исторически необходим, метафизичния метод е бил ограни­чен метод. Съчетаяайки се с хипотези, отразяващи естествено-науч­ния светоглед от това време, те в своето едностранно използване се при­вели до цял ред от представи, коитое по-нататък биха извършили спирачка в развитието на естествознанието (разркъсването мижежду различни природни явления, фиксира­не границата между тези явления, както абсолютни, абстрактно разглеждане на материчта, движение, пространство, време, сили и т. н. и откъсването им една от друга, ученията за флогистон, топлород, светлинно вещество, сила на инерцич, жизнена сила и т. н.). Естествено-научният светоглед през този период в различните негови прояви се явява в същото време момент на класовата борба. Основоположниците на марксизма са дали в това отношение много за разбиране на връзките на борбите за едни или други естествено-научни хипо­тези с общата борба на различните класове на тогавашното общество, за техните кла­сови интереси.

Kaто цяло още дълбоко сидяща в оковите на теологията естествознанието през разглеждания период претърпява дълбоко скъсване, както в областта на свтогледа, така и метода с прехода към епохата на промишления капитализъм.

Бурното развитие на производителните сили на основа едра машинна индустрия революционализирало обществените отношения и довела, от една страна, към бърз ръст на естествено-научните емпирически зна­ния (при които се развиват и преди слабо развиващите се физика, химия, биология), а от друга — към преврат в областта на метода и светогледа.

Този преврат е разрушил метафизичните представи на естество­изпитателите от предшестващия период и направили анализиращия метод подчинен момент на по-дълбок метод, обхващащ последо­вателно един отрасъл от естествознанието за друг основно в периода от края на XVIII век —първата половина на XIX век. Кант и Лаплас дават хипотеза за образуване на слънчевата вселена. Вместо предишните вечни зако­ни на планетарно движение и първия божествен тласък на Нютоновата космогония основаваща се на учението за развитие, материята се разглежда, като нещо саморазвиващо се и отсраняващо последното убежище за теологията в областта на обяснението в произхода на вселената. Ляйел прилага учението за развитие на геологията и се опълчва срещу метафизиката на Кювие. Ламарк, а след това Дарвин учението за развитието прилагат към областта на животнинския и растителен свят. Дарвинизмът в неговото последователно развитие изхвърля окончателно теологията от учението за произхода на човека. Откритите от Шлейд и Шван клетки обуславят съответен преврат в областта на ем­бриологията и сравнителната анатомия. Учението за клетките заедно с успехите в химията (откритието на Велер и т. н.) и физиката (законът за съхранение и превръщане на енергията) създават нова основа за физиологията. И накрая атомистиката на Дал­тон и закона за съхранение и превръщане на енергията на Майер, Грове, Хелмхолц и др. заедно с предишните метафизически сили и метафизици в химията в периода на флогистона и епохата на Лавуазие издигат на преден план целия есте­ствено-научен светоглед в учение за смяната на формата на веществата и формата на движение на материята.

На основа тези открития се извършва пълно преустройство на естество­знанието. Енгелс го нарича "система на мате­риалистическо познание на природата". В същото време вместо предишни мета­физически категории естествознанието започва да оперира с "текущи" ка­тегории, които преминават от една в друга, което отразява тези пре­ходи и връзки на природните явления, които са направили основен предмета на изучение на естествознанието на XIX век след указаните по-горе открития.

Ако в метафизическия период ръста на естествознанието и неговото методологи­ческо обоснование вървят ръка за ръка и ние в лицето на Галилей, Декарт и др. имаме големи естествоизпитатели, а и философи, обоснова­ващи новия метод на естествознанието, то в края на XVIII и началото на XIX век ние не намираме такъв синтез във философията и естествознанието. Aкo Кант нe е бил още толкова голям философ, но и изключителен естествоизпитател, то Хегел в областта на собственото си естествознание не се явява творец на нови теории, хипотези и по този начин откривател на нови факти. Възниквaнетo и ръста на нови методологии в естествознанието през XIX век е стихиино и се е извършвало без необходимо философско обоснование.

Историческата заслуга на Маркс и особено на Енгелс е че са съсредоточили своето внимание на естествознанието и че те и само те са разбрали в пълен обем истори­ческото значение на преврата, извършен в естествознанието в края на XVIII и началото на XIX век. Те и единствено те са разбрали, че Хегел, непосред­ствено не е дал на емпиричното естествознание нищо, всъщност дал е но в извратена форма, обоснованието на този метод, който стихийно е лежал в откритията на Кант, Лаплас, Дарвин и др. Маркс и Енгелс са спасили рационалното зърно на хегелския метода и пере­работвайки го в материалистически, са го превърнали в метод на диалектическия мате­риализъм.

Енгелс в своите работи, трактуващи проблемите на естествознанието се съсредоточава на разборката и оценката на естествознанието на XIX век. Критиката на метафизическия период в развитието на естествознанието служи за него само като необходима ступен към това, което показва, накъде се развива есте­ствознанието, възникнало в работите на Кант, Лаплас, Дарвин и др. Той доказва, че преврата, произведен от указани открития, с историческа необходимост води до обоснование на диалектико-материали­стическия метод, че той не е измислен от праздна глава, а продукт на целия предшестващ развитието на философията и естествознанието. (РП: А днес това ни се представя, като фикция, изкуствена концепция на два субекта, които с нищо не са се занимавали, и в един момент взели и измислили нова философия. Т.е. всячески отричат връзката със всички предшестващи развитието науки.) В същото време Енгелс доказва, че стихийния характер на развитие на есте­ствознанието е напълно противоречив и че тази стихийност се явява спирачка, и че разрешаването на тези противоречия се заключава в съзнателно усвое­ние на естествоизпитателния метод на диалектическия материализъм. (РП: Много е важна мисълта за съзнателното усвояване от учените на метода на изследване, а не стихийния.)

Доказвайки, че само метода на диалектически материализъм разрешава всички противоречия, в които попада естествознанието от XIX век, че само този метод осигурява действително развитие на естествознанието и откри­ва още невиждани перспективи, Енгелс много години сам изучава естествознанието с цел преработка на основа този единствено научен метод. Подлагайки на критика всички съществуващи есте­ствено-научни теории, извършва коренен преврат в цялото теоретично естествознание, така извършва дело аналогично на това, което е извършил Маркс в областта на политическата икономия в своя "Капитал" и "Теорията на прибавената стойност".

Енгелс не успява да завърши своето дело до край и неговата "Диалектика на природата" е останала незавършена. Но в публикувани други работи и особено в "Анти-Дюринг", ние имаме общ поглед върху това което и извършено към края на 70-те години на миналия век. Но "Диалектика на природата" е поставила пред себе си задачи, несравнимо по-широки и дълбоки, в сравнение с тези в "Анти-Дюринг". Колосалната работа, извършена от Енгелс в неговата "Диалектика на природата», не е надмината и до сега и на нея дълго ще се възпитават нови поко­ления марксисти-естественници. (РП: А днес може ли марксистската наука да се похвали с нещо, което е направено по- голямо от Енгелс?)

Работейки над положителната разработка на природната диалектика, Енгелс се опълчва не само против стихийността в развитието на естествознанието, против беззъбите естествоизпитатели по отношение на философията, но и се бори про­тив враждебните на марксизма философски течения.

Тази борба е преди всичко по линия борба с идеализма. Подлагайки на критика всички предишни развити философи, Маркс и Енгелс подлагат на унищожителна критика идеализма, показвайки негошите класови корени. Заедно с това Енгелс подлага на критика идеалистичните течения в естествознанието и особено в математиката и показва, че тези противоречич, към които водят до проблеми са учения за природата на идеализма, като правилно се решават само от гледна точка на диалектическия материализъм.

Наред с критиката на идеализма Маркс и Енгелс подвлагат на критика и материалистичнотое течение от XIX век, тясно свързано с естествознаниеето и представено от естествоизпитателите Фогт, Бюхнер и Молешот.

Енгелс е доказал, че естествознанието от XIX век вече е дорасло до такава степен, че е станало една от основите на диалектическия метод, че той е единствения законен метод на естествознанието. Мате­риализмът на Бюхнер, Фогт и др. не само не е бил диалектически, той вообще е бил реакционен по отношение на естествознанието, защото не е излизал от метафизическия материализъм на XVIII-век, и нямащ нищо общо с революцион­ните заслуги на последния. (РП: Днес даве е още по-лошо от тогава — твърд реакционен идеализъм в науката!)

"Хората, взели за себе си през петдесетте години в Германия, — пише Ен­гелс в "Л. Фойербах", — ролшта на разносчици на евтиния материализъм, нито стъпка не са отишли от своите учители. Всички нови успехи на естествените науки са служили само като нови доводи против съществуването на творец на вселената. Да те и не са имали никакво призвание към по-нататъшно разработване на теорията. Идеализмът е премъдрост към която към това време вече окончателно е изто­щена и която е била смъртно ранена от революциите през 1848 година, и има по крайна мярка това утешение, че материализма е паднал още по-ниско".

Критикувайки този плосък материализъм, Маркс и Енгелс прекрасно знаели, че повърхностността и малодушието на този материализъм суответствали на тази политическа роля, която са играли "разносвачите на евтиния материализъм" като идеолозите на буржоазията. (В "Диалектика на природата" ние четем следната кратка характеристика на позициите на "либералната еснафщина след революциите от 1848 година": "Либералният немски еснаф от 1848 година се озовава внезапно и неочаквано в 1849 г. против своята воля пред въпроса: или връщане към старата реакция в по- свирепа форма, или продължаване на революцията до република, може би, даже неразделни републики, на социалистически фон. Той малко мислейки и дълго разнисляйки и приложил своята ръка към създаването на мантейфеловска реакция, като цвят на немския либерализъм. Точно така франската буржоазия се оказва през 1851 г. прд несъмнено неочаквана за нея диалема: или карикатура на империята, преторианство и експлоатация на Франция от шайка мошенници, или социал-демократична република — и те склонява пред шайката мошенници, за да продължи под нейна защита да експлоатира работниците".[2]) В съчиненията на Маркс и Енгелс ние намираме блестящи страници, бичуващи предателската роля на Фогт. Меринг в кратки текстове характеризира ролята на материализма през XIX век. "Следмартенският материализъм е бил модна играшка на буржоазията, която е можела още във всяко време да сваля и действително е сваляла, както се ока­зало с лицемерие печлившите свободомислещи"[3]. Тъй като политическата роля на буржоазията и нейните идеолози в революциите от 1848 от револю­ционни, не успели бързо да разцъфнат, бързо се преврърнали в контрареволюционни, както и половинчати, лошия материализъм на Бюхнер не само не решил противоречията, в които се намирало естествознанието от XIX век, но и се родил в по-нататъшен позитивизъм и е трябвало да отстъпи на философската контраре­волюция на махизма, неокантианизма и прагматизма.

Ако материализмът на Бюхнер е представен, като една от формите на буржоазна идеология, то разновидността на непоследователния материализъм в лицето на Дюринг е представена идеологията на тази част от дребната бур­жоазия, която е намерила поддръжка в известна неустойчива част от ра­ботническото движение.

Дюринг не само е бил член на социалдемокрацията, но и е имал в нея много­числени сподвижници сред "вождовете", а така също се е ползвал с известно влияние и сред работниците. (РП: Ето защо Енгелс отделя на него, почти 3 години за да покаже какво точно е съчинил Дюринг!) Затова насръплението на Дюринг против марксизма, както в областта на политическата икономия, социализма, така и на философията е прид­обило определено значение. Характерът на учението на Дюринг не е толкова до същността на написаното, а в неговите ученици и привърженици , като такива  социалдемократи, като Е. Бернщайн и подобни на него. (РП: Ето тук изгрява звездата на Бернщайн!) Опортюнистическото, по същество дребнобуржоазно учение на Дюринг е намерило сподвижници далeч зад пределите нa немската социалдемокрация и пре­ди всичко сред народняшкото течение в Русия. (РП: Това е също интересно! В Русия всеки опортюнизъм е намирал идеална почва за развитие. Так се получава.)

Затова е понятно, че Маркс и Енгелс, борейки се за чиста революцион­на теория и за последователно провеждане на практика, не могли да не обърнат своето внимание на Дюринг. Дюринг е бил виден представител на опортю­низма в революционното движение в областта на философията, след Прудон.  С това се обяснява появата на "Анти Дюринг" на Енгелс. (РП: Класиците са били по главни, не са си губили времето за дреболии.)

За нас тук е важно да се подчертае, че "Анти Дюринг" на Енгелс се явява най- последователно и образцово произведение на марксизма в борбата против опортюнизма не само в областта на политикономиката и социализма, но и в областта на естествознанието. Този труд се явява образцов и затова, че Енгелс в него не само критикува Дюринг, но и положително излага своите възгледи по всички въпроси, каквито са стояли във връзка с литературните вступления на Дюринг. (РП: А това е много важно: не само да се критикува, т.е. отрича и ругае, показвайки, къде, какво не е така и защо не е така, но и да се покаже, как е правилно! Това е важно, а днес много това не разбират. РП също е вършил такива грешки.)

Опортюнизмът на Дюринг в областта на въпросите на естествознанието се заключават в това, че той бедейки срещу идеализма си е оставял вратички за фидеизма, независимо че ебил противник на религията. (РП: Фидеизъм (франц. fidйisme, от лат. fides – вяра), твърдение за приоритет на вярата над разума, характерни за религиозния светоглед, опиращи се на откровението. Ограничавайки сферата на действие на науките, фидеизма отрича светогледното значение на научното познание, отвеждайки решаваща роля в разбирането на света от религиозната вяра. Фидеизмът е присъщ на много направления на идеалистическата философия; според В. И. Ленин, идеализма е само "… изтънчена, рафинирана форма на фидеизма…" (ПСС, 5 изд., т. 18, с. 380).)  Но и там, където Дюринг е говорил от лицето на материализма, той е преди всичко механичен, метафизичен. (Методологическата програма на Дюринг може да бъде характеризирана от неговите собственни думи от неговата «Logik und Wissenschaftstheorie» (1878 г.). Там той пише: «…Механическият стадий (науката — А. М.), ако го представим, като завършен, явява се в същото време и последен, като каква въобще може да бъде достигната за обяснение на природата". И ако това механично обяснение в областта на жизнените явления се натъкват на затруднения, то това не намалява принципиалната възможност до свеждане на всички явления към механиката (стр. 297—298).) Затова Дюринг не само не извел естествознанието напред, не само не е играл роля на авангард в решението на теоре­тичните проблеми на съвременното естествознание, но и го върнал назад, към вече преминала степен.

"Анти-Дюринг", "Л. Фойербах", "Развитието на социализма от уто­пия към наука" и едва в наше време появилата се "Диалектика на природата" и преписките на Маркс и Енгелс  се изчерпват с публикуваните трудове на Ен­гелс, трактуващи проблемите на естествознанието. (Многото ръкописи на Маркс (математически, по геология и др.) и до сега не са публикувани. Вероятно, за нещо ново ние ще узнаем по част от естествознанието и от неопубликуваното литературно наследство на Енгелс.) В тях са приложени резултатите от неговата борба за марксизъм в областта на естествознанието в епохата на промишлен капи­тализъм. За съжаление ние до сега не сме разработели тази история на борбите на Енгелс за марксизъм в естествознанието и не сме се научили да разбираме това, което именно на тази история ние можем и да възпитаме сегашното поколение от марксисти-естественници, първи в СССР получили възможност на дело да осъществят възможност за завоюване на марксическо естествознание.

След смъртта на Маркс Енгелс е бил длъжен да отделя време за непосред­ствено ръководене борбата на пролетариата и строителството на пролетарски партии и в същото време да издава литературното наследство на Маркс. Последнеото десетилетие от своя живот Енгелс вече не имал възмож­ност за пълна работа над естествено-научните проблеми. Това е било така, защото Дюринг е бил само един от големите представи­тели на опортюнизма в областта на философията и естествознанието. След него се по­явяват още по дребни, малки и най-вече пошли. Те наводняват със свои статми социалдемократическите и социалистически списания, из­дават монографии, особено по въпросите на дарвинизма[4], и, нищо не дават на естествознанието, встъпвайки от лицето на партията на пролетариата, образуват период на пълно господство на опортюнизма в трактовките на проблема на теоретическото есте­ствознание, период, отделящ представите на Енгелс от тези на Ле­нин в защита на революционната теория в трактовката на проблема естествознание. Този период  на господство на опортюнизма закрива достъпа до  автентичния марксизъм към естествознанието и се явява историческа стъпка назад в сравнение с тева, което е било достигнато по времето на Енгелс. (РП: Това наблюдаваме и в момента).

Ето кратко определение на това, което е било създадено от марксизма в областта на есте­ствознание до Ленин.

Енгелс е доказал, че естествознанието е узряло за обработка от гледна точка на диалектическия материализъм и сам е дал гениален опит за такава обработка. Но диалектическият материализъм остава неизвестен за масата естествоизпитатели, и за това вина носи в значителна степен опортюнизма, който е закрил пътя на марксизма в областта на естественно-научните проблеми. Метафизиката и идеализма не се оказали преодо­лени в естествознанието. (РП: Не са преодолени и до сега) В старото предисловие към "Анти Дюринг" Енгелс така оценява състоянието на естествознанието от втората половина на XIX век: "Заедно с хегелянството изхвърлили зад борда и диалектиката, в този момент, когато диалектическия характер на процесите в природата  непреодолимо започнали да натрапват мисли, т.-е. тогава, когато само диалектиката е могла да помогне на естество­знанието да се избави от затрудненията; благодарение на това естествоизпитателите отново се оказали безпомощни жертви на старата метафизика. Сред публиката започнали да имат успех от една страна, адаптираните към духовното ниво еснавски плоски размишления на Шопенхауер, в последствие даже Хартман, а от друга — вулгарния, в стил странстващ проповедник, материализмът на различни Фогове и Бюхнери. В университетите са се конкурирали между себе си различншиетечения на еклектизъм, имащи нещо общо само с това че те се състояли от едни отхвърлени стари философски системи и които са еднакво метафизични. Остатъци от класическа философия са се съхранили само във вид на неокантианство, последната дума на която е била вечно непознаваемата вещ в себе си, т.-е. тази част от кантовото учение, което не е заслужила съхранение. Краен резултат са били господстващите днес объркване и безсвързаност на теоретичното мишлене. (РП: Какзано е като за днешното състояниве на обществените науки! Всичко е в наличие — вилнееща еклектика и действително пълно объркване от  устарели и отдавна разоблечени теории.)

Не трябва днес вземайки в ръце почти нито една теоретична книга по естествознание, за да се убедим, че самите естествоизпитатели разбират, как те страдат от това объркване и бесвързаност, от която не дава абсолютно никакъв изход модната , с позволение да кажем философия. (РП: Даже на студентите преподавателите разказват за научна криза, например тук, но никакъв изход ор него не предлагат — не виждат!) И тук няма, действително, никакъв изход, няма никаква възможност да се сдобиеш с ясност без обръщане в една или друга форма от метафизическо мислене към диалек­тическо"[5]. (РП: Съвършено вярно! Изход от научната криза има и той е единствен — това е връщане към диалектически материализъм!)

Ако през 70-те години на XIX век  столетия рецидив в разпростра­нението на метафизически виждания сред част от естествоизпитателите са довели до объркване, то по-нататък това объркване се е разрешило в началото на XX век с кризата в естествознанието. Тази криза е била своеобразно итражение  на тези обстоятелства, които в момента на написаното от Ленин в неговото "Материа­лизъм и емпириокритицизъм" капитализма е встъпил в стадий на империа­лизъм, в стадии на задълбочени противоречия. (РП: А днес тази неизживяна криза в науката е нищо друго, както отразяване на общата криза на империализма, достигнала до своя логичен край и в пряк смисъл на думите достигнала до задънена улица, ото която няма изход. Но има за човечеството, за човешкото общество — това е социализъм.) Заедно с това борбата на работническата класа за коммунизъм е встъпила в такъв стадий когато победата на социа­лизма става практическа задача на деня и в първоата четвърт на XX век е станала на дело да се осъществява в една страна за друга.

 

Честно казано под А. Максимов Ленин в заглавието не ми е ясно, какво се има предвид
Да не би да се прави някаква комбинация между Горки и Ленин
Да, те една година са живяли заедно на Капри