В эпохaтa нa империализъм капитализмa встъпва в стадий на загниване, в ста­дий на извънредно задълбочаване на всички противоречия. Производствените отно­шения в капитализма окончателно изживяват себе си и се явяват окови за по нататъшното развитие на  производителнуте сили. Пролетариатът преминава к на­стъпление за непосредствено завоюване на политическата власт. Буржуазията като клас е носителна реакцията и за защита на своите позиции пуска в ход всички оръдия на угнетение, каквито открива и усъвършенства на основа нови науки, а така също и такива, които са останали в на­следство от всички предишни съществуващи  експлоататорски класи.

Преходът на капитализма в стадий на империализъм се оказва повратен момент за реакцията и в областта на идеологията и в частност философията. Последните десятилетия на XIX век се ознаменували с изхвърляне от буржуазията на материалисти­ческата философия, много разпространени в епохата на революциите от 1848 година. Неокантианизмът и неоюмизма издигат лозунги — "назад към Кант", "назад към Юм и Бъркли". Появяват се плеяда писатели — Ланге, Щах и пр., — които с пот на лицето се трудят над оформянето на идеологическата реакция в об­ластта на философита и естествознанието. Техните усилия се подхващат от лагера на от­кровения фидеизъм, който става все по агресивен. (РП: Агресивността на фидеизма днес в Русия  се проявява много ярко. Поповщината е навсякъде, докъдето може да се добере — не само в училищата, но и в науката.)

Окончателното превръщене на някогашната революционна буржоазия в реак­ционен клас оказва влияние и в областта на естествознанието. Последното е играло много голяма роля в борбата на буржоазията с феодалната класа в период, когато тя все още се е борила за власт. Достатъчно е да си спомним ролята на лекарите и естествениците в идеологическата подготовка на Великата френска революция. В епохата на революциите от 1848 година материалистическата философия, вече не е толкова последователно и смела, но все още се явява оръдие в борбата на буржоазията за власт. И тук в ръцете на Бюхнер, Молешот, Фогт естествознанието се явлва оръжие и за политическа и идеологическа еманципация.

Но баррикадите на Парижката комуня се явяват вече граница, зад която оставаь революционноста в миналото на буржоазията. Парижката комуна — първия опит на пролетариата да вземе политическата власт в свои ръце. Този опит веднъж завинаги изкарва от буржоазията всички остатъци на минали ре­волюционни традиции.

Материализмът в естествознанието става "непопулярен". Даже непо­следователните опити да се защити материализма в естествознанието и да се проти­вопостави на реакционната, поповска идеология, каквито ние имаме, напр., в лицето на Хегел, срещат рязък отпор. Защитата на материализма в эпоха, когато властва буржоазията става вече под непосредственна угроза, използвайки буржоазното общество за оскърбление.  (РП: И тук същото! Против материализма — цяла истерия) Около Хегел се надига хищнически вой, с най-ярки представители опитващи се да извършат покушение на личността на дръзкия естествоизпитател.

Преходът към епохата на промишления капитализъм се съпровожда с невиждано развитие на производителните сили и бурен ръст на естествознанието. Този ръст продължава на основа всички достижения при развитието на техниката и науката за предшестващия период и в епохата на империализма. Още по задълбочаващите противоречия на капитализма, задълбочаащите се нови форми на конку­ренция водят след себе си преустройство и капиталистическа рационализация на техниката. Особена роля в това преустройство принадлежи на химиятя и електри­чеството.

В същото врем естествознанието получава в ръцете си такива изследователски средства, които по възможност проникват в дълбочината на природните процеси и оставят далеч назад всичко, което са имали на разположение естествоизпи­тателите от първата половина и даже до средата на XIX век. Краят на XIX век е ознаменуван с редица открития. Радиоактивността откриваа съвър­шено нова област. Унищожава се старото понятие за неизменните химически елементи. Создава се представа за атома, като нещо сложно, могъ­що при разлаганея. Изучават се явления, като преминаване на електрически ток в тръби с голямо разреждане водейки до окрите и изучаване канални и катодни лъчи. Откриват се явления при движение на електрически частици със скорости, съвършено несравними с тези, които е изучавала на обикновени тела нютоновата механика. Възстановяват се ученията за електромагнитните явления и се изяснява принципиалната невъзможност да се сведе до меха­ническите явления. Унищожава се старото понятие маса, лежащо в основата на ню­тоноватай механика. Въведено е понятие електромагнитна маса заедно с явле­ние радиоактивност се преразглеждат фундаментални закони на есте­ствознанието: съхранение и превръщене на вещества и енерги, и т. н. С една дума  — развитието на производителните сили в епохата на империализма се съпрово­жда с революция на естествено-научните представи, особено във физиката

Тази революция в естествознанието разрушава тези метафизически пред­стави, които още оказвали неразрушим преврат в края на XVIII—началото на XIX век. Или метафизиката, теологията, идеализма се ли­шавали от последните свои опорни пунктове. Диалектическият характер на природните про­цеси, установени от откритията на Кант, Лаплас, Дарвин, Майер и др., още повече нагледно разкрили откритията в края на XIX век. В същото време революцията в естествознанието на този последен период настойчиво тълкуват естествоизпитателите към признание на диалектическия характер на кате­гориите естествознания. Целият обективен ход на развитие на естествознанието укрепва позициите на диалектическия материализъм. Независимо от това сред група естествоизпи­татели се разпространяват идеалистически и метафизически възгледи. (РП: Това е отражение на тяхната класова позиция, зависимост от заеманото място в общественното производство от волята и капризите на буржоазията. )

Катастрофата на метафизиката към началото на XIX век се изразявала в катастрофа на възгле­дите на материята, движението и т. н. В противовес на нютоновата представа за инертност на материята френските материалисти и Кант в неговата "Всеобща естествена история и теория на небето" защитава учението за активност на мате­рията и отблъсква теологическите придатъци в нютоновата механика във вид на първична божествена точка. Френските материалисти защитават (а по-късно това прави и Фойербах, немските материалисти и Хекел) тезисът за единство на материята и движението. Унищожава се учението за жизнената сила, за неиз­меността на видовете и голямото количество други представи, и така ние не виждаме криза в областта на естествознанието.

По начин стоят нещата в края на XIX век. Учението за радиоактив­ност, учението за електричеството и строежа на материята, — всичко това служи не за защита и развитие на материалистическите позиции на естествознанието, а се явява повод за част от естествоизпитателите към отиване към идеализъм. (РП: Иначе защо капитализма е друг — той е вече в в стадии на империализъм, умиращ капитализъм, а не издигащ се.) Чуват се викове че "материята е изчезнала", че е мислимо "движение без ма­терия" и т. н. Катастрофата на старите физически закони се обяснява с криза на физиката. На основа на нея се създават една след друга различни "фи­лософски школички", стремящи се да тълкуват новата революция в есте­ствознанието в духа на идеализма. (РП: Колко са днес у нас тези "школички" — просто тъмнина!)

Физиците се разделят на два лагера и редица междинни течения. Сред тях започва спор. Реакционното течение сред естествоизпитателите и кризата на физиката веднага се използва от идеологиче­ската и политическа реакция.

Заслугата на Ленин се заключава именно в това, че той разкрива явлението на кризата във физиката от края на XIX—началото на XX век, подлага го на марксически анализ и използва метода на марксизма към новата конкретна обстановка, продължил развитието на марксизма. Учението на Ленин за кри­зата в естествознанието се явява по-нататъшно разви­тие и използване на марксизма към епохата на империализма и пролетарските революции.

В какво се изразява ленинския  анализ в кризата на естествознанието?

Ленин преди всичко привежда данните във вид на изказванията на естествоизпи­тателите и философите, касаещи физиците в края на XIX и началото на XX век и характеризиращи този преврат, тази революция във физика, която е била предизвикана от откритията на радиоактивността, рентгеновите лъчи, електрона и елек­тронната теория и т. н. Тази революция във физиката води до обезмисляне на старите закони, към "всеобщ разгром на принципите".

В същото време Ленин констатира, че тези стари физически закони се съпровождат и не може да не се съпровождат с гносеологически изводи от откритите физици от указания период. (РП: Важно! Именно гносеологически! Боейки се от по-нататъшно познание на света заставят буржоазията да отиде назад, да извършат завой към реакцията в науката, да отхвърлят науката и да дадат широк простор на антинауката. Отричането на възможностите на познанието — агностицизъм — за нея е най-добро убежище.) Но характерни за този период се явява именно това, че от кризата на съвременната физика бързо се правят скептически, агностически и пряко идеалистически изводи.

Дълбоката революционна криза в областта на физиката, която оказва рязко влияние в естествознаниео се съпровожда с възникнване на различни философски школички сре­д естествоизпитателите, школички със скептично, агностическо и идеалистическо направление. На тази връзка между революционната криза на естествознанието и възникването на такива школички Ленин обръща особено внимание. Целият проблем на кризата във физиката Ленин разглежда именно под зрителен  ъгъл на тези връзки и доказва, че никакво друго разглеждане на проб­лемите от кризата е невъзможно, че само в тази връзка и може да се разбере същността на кризата на съвременото естествознание.

Ленин подробно и основателно показва, че такава най-разпространена "школичка" се явявая махизма, и на основа анализа на докумен­талния материал говори, че "връзката на новата физика, или по-вярно, опреде­лени школи в новата физика с махизма и други разновидности на съвре­менната идеалистическа философия не подлежат ни най-малко на съмнение"[6].

Махизмът — това е непоследователна разновидност на берклианството. Цен­трален пункт в разсъжденията на махизма се явява понятието "опит" и в този смисъл Ленин характеризира махизма, като "извращение, чрез незаметни нюанси с реален смисъл "опит"".

Ленин много подробно разбира гносеологията на махизма и последова­телно показва родството на махизма с берклианизма.

Но докато берклианизма се явява последователна форма на субективен идеализъм, махизма се характеризира с непоследователност, еклектичност. Тази еклектичност в значителна степен се обяснява с необ­ходимост от трактуване на физическите явления, като нещо отлично от нашите възприятия. В резултат от непоследователност, еклектичността на махизма като школа се оказва безформена, неустойчива, "жалка каша", объркана към всеки отделен въпрос от материалистиче­ско и идеалистическо направление.

Ленин, подчертавайки еклектицизма на махизма, обръща особе­но внимание на това, къде расте махизма. "Но емпириокритицизма,— пише той, — като всяко идейно течение, е вещ жива, растяща, разви­ваща се и факта на ръста е в това или онова направление по-добро, в сравнение с дългите разсъждения, помогайки да се решаи основния въпрос за настоящата същност на тази философия. За човек се съди не по това какво говори и мисли, а по делата му. За философиятя трябва да се съди не по тези думи, които те сами на себе си окичват ("позитивизъм", философия на "чистия опит", "мо­низъм", или "eмпириомонизъм", "философия на естествознанието" и т. н.), а по това, как те на дело решават основните теоретически въпроси, с кого вървят ръка за ръка, какво те учат и на какво са научили своите ученици и последователи"[7].

Отговорът на вопроса, на къде расте емпириокритицизма или махизма е един, той расте в идеализъм. От естествено-научен материализъм, от агностицизма на  Кант и Юм махизма се развива в страната на идеализма. Затова отношението на махизма, като философско течение, към естествознанието се заключава в това, че то от начало до край се бори "с естествено-историческия материализъм, т.-е. стихийния, несъзнателен, неоформен, философски безсъзнател­и убеждения на голяма част от естествоизпитателите в обективната реалност на външния свят, отражено в нашето съзнание"[8]. Махизмът като определено философско течение сред част от естествоизпитателите представлява идеалистическо течение сред тях.

Подлагайки на разбор същността на философските позиции на махизма, Ленин дава следното определение за кризата във физиката. “…Във философско отноше­ние “кризата на съвременната физика“ се състои в това, че старата физика видяла в своите теории “реалното познание на материалния свят“, т.е. отра­жението на обективната реалност. Новото течение във физиката вижда в теорията само символи, знаци, отметки за практики, т.е. отрича съществуването на обективна реалност, независимо от нашето съзнание и отражаемостта им“[9]. (РП: Eто това, ние виждаме днес, само че в многократно усилена  и широко разпространена форма, даже тотална. Може ли днес да намерим материалист в науката? Ако и да, то той ще е стихиен, засрамен от своя материализъм. Но не диалектически точен.)

Така кризата се изразява в това, че вместо по-нататъшно развитие на материализма във връзка с отречените физически закони, във физиката се разпростра­няват, като лице една от физическите школи с идеалистическо течение. Истинската криза е имено в смяна в периода на преустройството на физиката на материалистическа теория на познания на идеалистическа и агностическа. (РП: Прекрасно казано за същностита на съвременната криза.)

В какво се изразява идеализма на махизма във физиката и каккви форми на про­ява са представени в махизма?

Преди всичко махизма използва изменението на физическите възгледи на строежа на материята. Старата представа за строежа на материята се оказва недостатъчна, създава се нова, значително изменена от предишната. “Фокусът“ на махизма се заключава в утверждение, че учението за материята е претърпяло крах, като философска категория, обозначаващи извън и независимо от нас съществува­щия обективен свят. Вместо това, за да докаже, че предишното ограничено учение за строежа на материята се заменя с нови и по- съвършенни, вместо това махисти започват да викат, че е банкротирало въобще учението за материята, като философско учение. (РП: Именно това ние виждаме днес в съвременната научна философия. Между другото този приьом се използва и за доказателства за “невъзможност да се построи социализма“, което разрушението на СССР това напълно доказало.) Воювайки с метафизическите предста­ви за строежа на материята, махизма, не познавайки диалектическия материализъм, се плъзга към идеализма. “Грешката на махизма въобще и махистската нова физика — говори Ленин — се състои в това, че игнорира тази основа на фило­софския материализъм и различието на материализма метафизически от материализма диалектически“[10].

Във връзка с първия кардинален проблем на материята махизма прави друг фокус, който утвърждава, че има движение, но нямя материя. Особенна популярност такова утверждение е истина в непо­следователна форма, още по непоследователна, отколкото при Мах, е придобило в лицето на енергетика В. Оствалд. (РП: Оствалд — автор “енергетическа“ теория в натурфилософията , една от разновидностите на “физическия“ идеализъм. Оствалд считал единствена реалност енергията, разглеждал материята като форма на проява на енергията.) Катастрофата на метафизическата трактовка на поня­тията на маса в духа на Нютон и установения взаимен преход на масата в енер­гия и обратно послужила школата на махизма с утверждение, че може да съществува движение без материя. Ленин и тук с изключителна яснота разкрива объркването и “фокусите“ на махизма, свеждайки до мълчание за отношението на мате­рията към мисълта, заобикаляйки въпроса за това, материална ли е енергията, т.е. дадена ли ни е като съществуваща обективна реалност.

Опълчвайки се против понятието материя въобще, махизма и енергетика Ост­валд се опълчват против тази форма на материализма във физиката и химията, която е представена от атомистиката. Атомистиката в основата на своите представи влага убеждение в независимо от нас съществуване на атоми и молекули, като обективна реалност. Махизмът и енергетиката се опълчват против мета­физиката в атомистическите представи, въобще изхвърлят атомистиката, заменяйки я от феноменологическа гледна точка на физически и химически явления, т.е. такава гледна точка, която разглежда тези явления, като нещо субективно, т.е. идеалистическо. Ленин и тук разкрива преeкспониране, допускайки махизма и противопоставя идеализма на махистите материалистическата гледна точка на атомистиката на Болтцман и др., в същото време указвайки, че правилно решение на проблемите на атомистиката дава само диалектическия материализъм.

Освен проблемите на материята и движенията, за изтъкване на идеалистическата гледна точка за махизма служат така също проблемите пространство и време и причиност. И тук махизма встъпва против материалистиче­ското разбиране на тези категорий. Ленин подчертава, че и тук е нужно да се отличат ограничените метафизически трактовки от тези категорий в есте­ствознанието от основните проблеми на обективност на тези категорий. 

Всички тези форми на проява на кризата на физиката — криза на учението за материята и движението, атомистика, пространство, време и причиност — намират за себе си опора в особенните черти на развитие на теоретичната физика от края на XIX и началото на XX век.(РП: И началото на XXI век за съжаление.)

Към тях се отнасят преди всичко — разпространените във физиката възгледи за това, че в основа та на всички явления лежат еднородни и прости елементи мате­ри, — електрони, положително заредени частици атоми, ефир — и на основа тези представи особеное развитие си изролзва в математическата физика. Настъпва период на математическа, формална физика. Формализацията, ма­тематизацията на физиката води до това, чефизците започват да виждат само едни уравнения, а материята, тази обективност, които отразяват тези уравнения — изчезава. (РП: Не случайно идеализма в естествознанието е най-широко разпространено именно в математиката,  в сталинско време са протичали непренъснати дискуссии. По късно при ревизионистите в КПСС почти престанали да дискутират, та нали буржоазната идеалистическа идеология е ревизионистка по душа.) Това дава възможност на махизма да твърди, че математическите закони са нищо повече от “работна хипотеза“, само фор­ма на подредени отношения между произволно приети във физиката симво­ли, отметки, нямащи нищо общо със света на действителността— маса, скорост и т. н. Махизмът по този начин се опитва да повлече идеализма.

Ленин не само противопоставя тази идеалистическа трактовка на математически закони и уравнения във физиката — материалистическа, защитаваща Болтцман и др., но сам указва коренния пункт на грешки на махистите по този въпрос. Полемизирайки с Богданов, утвърждаващ, че понятието материя в уравненията на математическата физика се свежда само до кое­фициента на масата, а този последния оказва обратна величина на уско­рение на две тела, Ленин говори: “Разбираемо е че ако какво да е тяло вземем за единица, то движение (механическо) на всички други тела може да се изразят с прости отношения на ускорения. Но “телата“ (т.е. материята) — под­чертава Ленин, — от това няма да изчезнат, няма да престанат да съществуват независимо от нашето съзнание[11].

Тази аргументация на Ленин против опитите да се отсранят математическите уравнения на материята, обективния мир на вещите, е насочен по един от основните пунктове, на които се опира идеализма на физики е характерен по времето на Ленин, но и за нашето време, т.е. втората четвърт на XX век. (РП: И за нашето време също!) Ленин в тази аргументация продължава тези разсъждения, които са дадени от Маркс в "Капиталът"[12], и ги раз­вива към нови проблеми. Тук ние имаме един от блестящите примери за използване на марксистка диалектика към новите пробле­ми в новите условия. Не имайки възможност в тази статия на този проблем, ние ще отбележим само, че както в този въпрос, така и по всички други съвокупности от въпроси Ленин навсякъде развива аргументация от гледна точка на диалектическия материализъм и така се явява продължител на делото на Маркс и Енгелс в областта на естествено­научните проблеми.

Разрушаването на старите представи във физиката предизвикват произтичащата в нея революция от извънредно бърз ръст на нови открития. Ленин подчертава, че кризата на физиката не е нещо външно в нея привнесено, че "реакционните претенции пораждат сами прогреса на науките"[13].

Именно този ръст на открития и разрушаване на старите представи служат за главен лайтмотив в устата на махизма. Последният утвърждава, че всички физи­чески истини са относителни, условни, че не може да става дума за съответ­ствие на тези истини към обективната действителност. "Всички стари истини във физиката, считащи се за безпорни и неприкосновени се оказват относи­телни истини, — значи, никаква обективна истина, не зависе­ща от човечеството не може да има. Така разсъждава не само целия махизъм, но и целия "физически" идеализъм въобще", — резюмира Ленин гледната точка на идеалистите-физици по въпроса за относителността на нашето знание във физиката. (РП: Това ние слушаме и днес — относителността на човешкото познание се абсолютизира от философите до такава степен, че истината в нея място попрост не се намира. Науката се плъзга към пошлен агностицизъм, проповядващ невъзможност на познанията.)

По всеки от изброените по-горе проблеми, в които се проявява кризата във физиката, махистите застават против старите представи във физиката. Те виждате ли, също са  за революция в естествознанието, за преустройство на зако­ните и понятията във физиката! Но борейки се със старите метафизически понятия, те се борят не само с метафизичността на тези понятия, както с материа­лизма въобще. Вместо того, чтобы, показывая недостаточность предста­влений старого естественно-научного, механистического материализма, под­няться на высшую стадию материализма, махисты отрицают материализм вообще. "Новата физика е отишла в идеализма главно заради това — пише Ленин— че физиците не познавали диалектиката. Они боролись с метафизическим (в энгельсовском, а не в позитивистском, т.-е. юмистском, смысле этого слова) материализмом, с его односторонней «механичностью»,— и при этом выплескивали из ванны вместе с водой и ребенка»[14]. (РП: В то время это, возможно, было и так. Но применительно к нашему времени и нашей стране, отлично знающей силу диалектического материализма, только естественными причинами махистского, идеалистического поворота в физике не объяснить. Это явно результат классовой борьбы, сознательных действий по разгрому сначала передовой  советской науки, а затем и стремление господствующего класса контрреволюционной буржуазии удержать трудящиеся массы от революционных действий по восстановлению социалистического строя.)

В том, что новейшими открытиями доказывается непригодность застыв­ших категорий физики, в этом заключается величайшей важности положи­тельный момент, доказывающий правильность диалектического материализ­ма. Махисты, критикуя метафизические представления атомистически-механического представления природы, колеблются «в сущности между идеализ­мом и диалектическим материализмом»[15]. Ленин пишет: «Диалектика, как раз’яснял еще Гегель, — включает в себя момент релятивизма, отри­цания, скептицизма, но не сводится к релятивизму»[16]. Но махисты этого-то именно и не понимают. «Ибо положить релятивизм в основу теории познания, значит неизбежно осудить себя либо на абсолютный скептицизм, агностицизм и софистику, либо на суб’ективизм. Релятивизм, как основа теории познания, есть не только признание относительности наших знаний, но и отрицание какой бы то ни было об’ективной, независимо от челове­чества существующей, мерки или модели, к которой приближается наше относительное познание»[17].

Ленин и здесь, критикуя махистов, развивает в положительной форме диалектику относительной и абсолютной истины. Он показывает, что каждая относительная истина есть приближение к абсолютной истине, что совокуп­ность относительных истин в бесконечном процессе познания и дает нам абсолютную истину. Таким образом абсолютное и относительное оказы­ваются не внешними друг другу, а взаимопроникающими моментами единого познания, движущегося, развивающегося по закону единства противополож­ностей. (РП: Замечательно изложено!)

Вот те основные моменты, на которых сосредоточивает свое внимание Ленин, анализируя сущность и проявления кризиса физики конца XIX и начала XX веков. Кризис в физике вызывается на основе революционной ломки прежних метафизических понятий сменой материалистической гно­сеологии на идеалистическую и проявляется в борьбе материалистического течения среди физиков с идеалистическим по проблемам материи, движения, атомистики, пространства, времени, причинности, закономерности.

Отмечая, что реакционные поползновения порождаются самим прогрес­сом науки, Ленин в то же время подчеркивает, что было бы ошибочно думать, что этим хоть в какой-либо мере доказывается правота идеализма или нали­чие корней для идеализма в самом процессе познания наукой природы. «Использование философским идеализмом новой физики или идеалистические выводы из нее вызываются не тем, что открываются новые виды вещества и силы, материи и движения, а тем, что делается попытка мыслить движение без материи»[18],— говорит Ленин, анализируя скатывание махистов в идеа­лизм на проблеме материи и движения.

На друго място Ленин същата мисъл разкрива по следния начин: "Физическият" идеализъм, т.е. идеализма от известните школи на физиците в края на XIX и началото на XX век, толкова малко "опровергават" материализма, толкова малко доказват връзката на идеализма (или емпириокритицизма) с естествозна­нието, както малко доказателни са били и съответстващите опити на Ф. А. Ланге и "физиологическите" идеалисти"[19].

Такa физическият идеализъм, расте на основа новите революции в естествознанието, не намирайки в него корени, като учение за природата. Ленин констатира и подчертава, че идеалистическата форма, която се стараят да му придадат някой от физиците се намира в непримиримо противоречие със съдържанието, със същността на физическите открития. И Ленин особено внимание отделя на анализ на действителните физически при­родни открития. (РП: А у нас! Oт сталинските времена с тези проблеми никой не се е занимавал. А научен материал за това време — почти 70 години се е натрупал океан!)

Той нееднократно подчертава, че естествознанието стихийно стои на гледната точка на материалистическата теория на познание и това е така, защото цялата дейност на естествоизпитателите е направена на познанието на природата, както извън и преди нас съществуваща обективна действителност, а не на нашите субективни преживявания. Затова “на страната на материализма неизмено стои голяма част от естествоизпитателите както въобще, така и в даден специален отрасъл, именно — във физиката“[20].

Ленин разкрива цялата противоречивост на махизма в използването към физи­ката, защото тук махизма трябва пряко и ясно да отговори на въпроса за това, има ли в света на физическите явления нещо извън и независимо от нас съществува­що и нееднократно отбелязва, че и Мах и Пуанкаре и други с тях прину­дени, когато говорят като физици, говори материалистическия език в пълно противоречие с тяхната съзнателно проповядвана идеалистическа гносеология.

Цитирайки работата на американския писател Снайдер, Ленин с особено удовлетворение изважда едно място от работата на последния, където се говори, че “целият нов прогрес на нашите представи за света са основани на материализма“[21].

Естествознанието се опира и не може да не се опира на материалисти­ческата теория на познанието. В същото време всеки по нататъшен успех в неговото раз­витие само подтвърждава и укрепва материалистическата теория на познанието в естествознанието. Ленин подчертава, че този устой, на който се базира естествознанието —естествено-исторически материа­лизъм — става все по- широк и укрепнал[22].

Материализмът е неизкоренимо убеждение на естествоизпитателите. Махизмът е само кратковременно увлечение на част от естествоизпитателите. (РП: Вярно!  Идеализмът в науката — явление преходно, то изживява себе си и естествоизпитателите е необходимо да се обърнат към материализма, както това изисква самия процес на познание и законите на общественото развитие.)  Именно поради това, че в махизма и идеализма въобще няма истински корени в естество­знанието, то това се обяснява с това, че неговата разновидност се сменя една с друга много бързо: дне с се увличаме по Авенариус, утре по Мах или Оствалд, в други ден по Пуанкаре, Дюгем, Пирсън, Касирер и т. н. и т. н. Всеки от тях застъпва със своя система, със своя терминология. Всеки от тях се старае със свой маниер  да се прихване за естествознанието и да оцвети своя идеализъм под “реализъм“ на естествоизпитатели. Общото между всички тези модни философски еднодневки е само това, че всички те на дело се борят против естествено-научния материализъм.

Но всички усилия на физическия идеализъм са обречени на неуспех. “Оборено е делото на основателите на новите философски школички, съчинители на нови гносео­логически “измети“ — оборено е завинаги и безнадеждно. Те могат да се залъгват със своите “оригинални“ системички, могат да се стараят да поспорят с няколко поклонници за това, казал ли преди “е!“ емпириокритическия Бобчинский или емпириомонистическия Добчинский, мо­гат да създават даже обширна “специална“ литература, подобно на “иманентам“ — но развитието на естествознанието, независимо от всички шекълкавения и колебания, независимо от цялата безсъзнателност на материализма на естествениците, независимо от вчерашните увлечения по моден “физиологически идеализъ­м“ или днешния — моден “физически идеализъм“, изхвърля далеч всички системки и всички трикове, издигайки отново и отново “метафизиката“ на естествено-историческия материализъм“[23].

Победата на материализма в естествознанието е неизбежна. Но за това е необ­ходимо метафизическия и механистически материализъм да бъдат заменени с диалектически. “Материалистическият е основен дух на физиката, както и цялото съвременно естествознание, — пише Ленин — да се победят всячески и всички кризи, но само с непременна  замяна на метафизическия материализъм на диалектически материализъм“[