Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2015 17:12 - Буржоазният и пролетарски атеизъм II
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 596 Коментари: 0 Гласове:
1



 Класовата борба против експлоататорите даже в условията на капита­лизма подкопава устоите на религиите и рязко отслабва нейното влияние на труде­щите се. Обединявайки се за борба с капитализма, работниците се освобождават от чувството на безсилие и безпомощност пред екоплоататорите, придобиват увереност в своите сили. В хода на класовата борба пролетариата, трудещите се обединяват, образоват и това спира вярата в бог; работниците разпознават реакционното значение на религиите и църквите.

Марксическият анализ на социалните корени на религиите има огромно значение в борбата с религиозните предрасъдъци. Вместо с тева те дават възможност убедително да се докаже на вярващите трудещи се, че религията не бог внушава на човека, че, обратното- самото представяне за бог поражда фантазиите на угнетения човек.

Фактът, че религията съществува цели хилядолетия, вярващия вижда доказателство за истина, вечност, неизкоренимост на религиите. Учението на Маркс —Енгелс — Ленин — Сталин в противовес на това заявява: религията съществува цели хилядолетия защото през това време хиляди трудящи се са били угнетени и експлоатирани, защото експлоататорските класи са държали народа в тъмнина и невежество.

Навсякъде и винаги религията е пораждала и поддържала пoслушание на хората, жестоки условия на живот, класов гнет, нищета и унижение.

Ето защо марксизма-ленинизма учи, че борбата с религиите трябва да бъде поставена в тясна връзка с практиката на класовата борба на пролета­риата, направена на отстраняване на социалните корени на религиите. Антире­лигиозната пропаганда трябва да бъде подчинена на основната задача на пролета­риата — борба за диктатура на пролетариата, за създаване на безкласово комунистическо общество. На това се основава марксистско-ленинската так­тика в борбата с религиите.

Действително освобождаване на народните маси от гнета на религиозните предрасъдъци е възможно само на основа ликвидация на експлоататорския строй. Краят на последователния атеизъм се явява само пролетар­ския атеизъм, свързан с борбата на работническата класа за рево­люционно преобразование на обществата.

Основоположниците на марксизма-ленинизма рязко се изказвали против опортюнистическите отношения към религиите, против опортюнистическото "учение" за това, че по отношение към работническите партии религията е частно дело. Борейки се за отделяне на църквата от държавата, доказването, че религията е частно дело по отношение на държавата, Ленин и Сталин нееднократно са твърдели, че по отношение към партиите на пролетариата религията не е частно дело, че  партията не може да се прими­ри с религиозните предрасъдъци и трябва активно да води антире­лигиозна пропаганда.

След поражението на руската революция от 1905 година, в периода на реакция, към религиите се обърнала значителна част от интелигенцията и даже неустой­чивите, объркани елементи от социал-демократите. Появило се така наречено богостроителство, на които представители предлагали да се построи "нов" бог, опитали се да примирят социализма с религиите. Ленин рязко се е изказвал против тези опити за подновяване на религиите, заиграване с тях.

През 1913 година в едно от своите писма Ленин разяснява: "…Всяка ре­лигиозна идея, всяка идея за всяко божество, всяко кокетничане даже с бога е невъобразима мерзост, особено търпима (а често даже доброжелателно) срещаща се в демократическата бур­жоазия — именно затова тя е опасна мерзост, най- гнусната "зараза"[11].

В същото време в реакционната буржоазия се е насаждало религиозно мра­кобесие, тровейки съзнанието на масите с религиозен опиум, вождовете на европей­ската социал-демокрация и руские меншевици се проявявали престъпно равнодушие и безразличие към религиите и църквите, като така са подтиквали дейността на религиозните мракобеси. Религията е частно дело по отно­шение на партиите, заявявали вождовете на II интернационал.

Ленин и Сталин решително са се изказали против примиренческото от­ношение към религиите. Ленин напоминал, что марксизм, требуя объявления религии частным делом по отношению к государству, отнюдь не считает религию частным делом по отношению к пролетарской партии.

Oще в периодa на първата руска революция Ленин пише: "Ние искаме пълно отделяне на църквата от държавата, за да се борим с религиозната мъгла с чисто идейно и само  идейно оръжие, нашата преса, на­шето слово. Но ние сме основали своя съюз- Р. С.-Д. Р. П., между впрочем, именно за тази борба против всякакво религиозно оглупяване на ра­ботниците. За нас идейната борба не е частно, а общопартийно, общо­пролетарско дело"[12].

В условия на самодержавие, в условия на полицейски произвол бол­шевишката партия настойчиво се е борила за свобода на съвестта, против при­вилегията на държавата с православната църква, против преследоването на самодержавците и държавата с църквата, а така също с всички веро­изповедания, различни от православието. Болшевиките твърдо заставали про­тив средновековните, инквизиторски закони, съгласно които за пре­ход от православие в друга религия хората се накавали с каторга от 8 до 10 години. Но борбата на болшевиките против преследва­нето на вероученията от царизма, различни от православието, не означава примирение с тези религиозни вероучения.

"Нашата програма— пише Ленин— е построена на научно и при това именно на материалистически светоглед. Ние трябва да разясним нашата програма за разясняване на истинските исто­рически и икономически корени на религиозната мъгла. Нашата пропаганда е необходимо да включва и пропаганда на атеизма…"[13].

Враговете на пролетарския атеизъм са обвинявали марксистите в непоследова­телност по отношение на религиите. Особенно анархисты изощрялись в карикатурном изображении тактики марксистов по отношению к религии. Анархистите уверявали, че тактиката на марксистите по този въпрос се състои може би от шантаж и колебание между война с бог и желание да се "под­маже" пред вярващите работници, боейки се да не ги изплаши. Отбелязвайки всички тези нелепи измислици на враговете на марксизма, Ленин е показал, че тактиката на болшевиките по отношение на религиите се явява пряк логически извод от диалектическия и исторически материализъм. 

Разяснявайки съдържанието на лозунга свобода на съвестта, свобода на вероизпове­данията, другаря Сталин още през 1913 година указва, че партията защитава правото на всички граждани и наций да изповядват всякаква религия и заедно с тева да се борят против всички видове религии:

"В програмата на социал-демократите има пункт за свободата на вероизпо­веданията. По този пункт всяка група лица има право да изповя­два всякаква религия: католицизъм, православие и т. н. Социал-демо­крацията ще се бори против всякакви религиозни репрессий, против го­нения на православни, католици и протестанти. Значи ли това, че католицизма, протестанството и т. н. "няма да отидат в вразрез с точния смисъл" на програмата? Не, не означава. Социал-демокрацията винаги ще протестира против гоненията на католицизма и протестанството, тя винаги ще защитава правото на нацийте да изповядват всякаква религия, но в същото време тя, изхождайки от правилно разбрани интереси на пролетариата, ще агити­ра и против католицизма, и против протестанството, и против право­славието, с което ще достави тържество на социалистическия свтоглед"[14].

При повърхностно разглеждане може да се помисли, че в това положе­ние се съдържа противоречие. Как е възможно: да се защити правото на нацийте да изповядват всякаква религия и вместо с това да се бориш срещу всякакви религии? Но това — очевидно противоречие и непостижимо само за метафизическия способ на мислене. В действителност тук е дадено вътрешно неразривно съчетание на единство от демократическо изискване на свобода на съвестта, срещу ликвидация на полицейската при­нуда в делата на вярата и социалистическа задача по пълно преодоляване на религиозните предрасъдъци.

Буржоазните антидуховници и анархисти, уверяват, че полицейските гонения против едни или други вероизповедания съдействат за разрушаване на религиозните предрасъдъци. С такива доводи само се оправ­дава потискането на свободата на съвестта на буржоазните държави.

Марксистите са считали и считат, че не всяка борба против религиоз­ните организаций способстват за освобождаване на масите от гнета на религиите: например полицейската борба на царизма против сектантите и техните неправо­славни вероизповедания само разгаря религиозния фанатизъм и от­влича трудещи те се маси от класовата борба към страната на религиозните спорове и конфликти.

За да замаже класовото разчленение на обществата и да отвлече масите от политическите въпроси, буржоазията съзнателно повдига на преден план религиозните въпроси и дели гражданите по религиозен признак.

"…Ha Запад — пише Ленин— след завършването на националните бур­жоазни революции, след въвеждане на повече или по малко свобода на вероизповедания, въпроса за демократическите борби с религиите, толкова е бил исторически отнесен на втори план на борбата на буржоазната демо­крация със социализма, че буржоазните правителства съзнателно са се опитвали да отвлекат вниманието на масите от социализма, чрез устройство на quasi-либе­рален "поход" на клерикализма. Такъв характер е носил Kulturkampf в Германия и борбата с клерикализма на буржоазните републиканци във Франция"[15].

Ленин подчертава, че е необходимо да се види и разясни коренното отличие на пролетарския атеизъм от буржоазния антиклерикализъм.

Фалшивият буржоазен антиклерикализъм е буржоазнаа "война против религията" винаги се явява политическа маневра, разчетена на това да привлече вниманието на народа изключително към рели­гиозните въпроси, като даде на заден план въпросите на класовата борба. Дребнобуржоазните фразьори попадат на тази буржоазна въдица и със своята креслива "война с боговете", със своето противопоставяне на вя­рващи и невярващи отвличат масите от борбата с експлоататорите и носят пряка вреда на революционното движение.

Ленин подчертава, че всички въпроси, касаещи отношението на пар­тиите към религиите, трябва да се решават от гледна точка интересите на класовата борба на пролетариата.

Подчиняването на антирелигиозната пропаганда е задача на класовата борба на революционните маси за своите интереси, борьбата за диктатурата на пролета­риата е основна в учението на Ленин и Сталин по отношение на ра­ботническите партии към религиите. Ленин е обосновал това положение:

"Марксистът трябва да бъде материалист, т.е. враг на религиите, но същевременно диалектически ма­териалист, т.-е. поставящ делото на борба с религийте не абстрактно, не на отвличаща почва, чисто-теоретически конкретно на почвата на класовата борба, на дело и възпитаваща масите повече и по добре"[16].

Ленин разяснява, че съчетанието на атеистическа пропаганда за кла­совата борба, подчинението на борбите с религиите е задача на класовата борба се явява образец на марксическа диалектика.

Метафизически мислещите глави и тук се сблъскват с непостижи­мо противоречие. Как може- разсъждават те-да се подчини идейната пропаганда, проповедта на известни идеи, борба с религиите, или борба за определени класови цели на революционните маси?

Разобличавайки несъстоятелността на тези разсъждения, Ленин пише:

"Подобно възражение принадлежи към числото вyзражения против марксизма, свидетелстващи за пълно неразбиране на марксистката диалектика. Противоречие, смущаващо тези, които възразяват на подобен об­раз е живо противоречие на живия живот, т.-е. диалектическо, не словестно, не измислено противоречие. Да се отделя абсолютната, непреходна граница на теоретическата пропаганда на атеизма, т.-е. да се разрушат религиозните вярвания у известни слоеве на пролетариата и успешния ход на условията на класовата борба на тези слоеве — значи да се разсъждава недиалекти­чески, да се превръща в абсолютна граница на това, което е подвижна, относителна граница — значи насилственно да се разкъса това, което е неразривно свързано в живата действителност"[17].

Съзнанието на хората определя условията на техния материален живот. Да се отдели съзнанието на хората от материалните условия на техния живот — значи да се установим на идеалистическа гледна точка. Само идеалистите могат да мислят, че коренно изменение в съзнанието на хората може да се извърши независимо от измененията на обществения живот, независимо от класовите борби. Ленин считал буржоазно-ограничено културничество на този възглед с религиите при наличие на капиталистически гнет над масите може да се завърши посредством голо образование.

Класовата борба на пролетариата е насочена на унищожение на експлоататорския строй, следователно тя води към унищожение на социалните корени на религиите. Обединение, сплотяване на пролетариата, образование в хода на класовата борба губят вярата в бог. Класовата борба на пролетариата и борбата за научен светоглед са в единен процес срещу борбата с религийте. Да разкъсат и противо­поставят тези две страни на един процес могат само закоравелите метафизици.

Разрушаването на експлоататорския строй в СССР нанесло съкру­шителен удар по религиозните предрасъдъци.

Политическата линия, която са защитавали и развивали болшевиките начело с Ленин и Сталин по отношение на религиите е била въплътена в зако­нодателствто на съветската власт.

Декретът на Совнарком от 23 януари 1918 година църквата да бъде отде­лена от държавата и училището — от църквата. Но болшевишката партия не се ограничила с осъществяване на свободата на съвестта и отделяне на църквата от държавата: болшевишката партия поставила своите задачи на пълно преодо­ляване на религиозните предрасъдъци.

В беседa с първата американска работническа делегация през 1927 година другаря Сталин разясни, че признанието на свободата на съвестта не означава неутралност по отношение към религиите. Свободата на съвестта дава на всеки гражданин право да се бори против религиозните предрасъдъци:

"Ние пропагандираме и ще продължаваме да пропагандираме против религиоз­ните предрасъдъци. Законодателството на тази страна е такова, че всеки граж­данин има право да изповядва всякаква религия. Това е дело на съвестта на всеки. Именно затова и проведохме отделяне на църквата от държавата. Но, провеждайки отделяне на църквата от държавата и провозгласявайки свобода на вероизповеданията, ние заедно с това съхраняваме за всеки гражданин правото да се бори по  пътя на убежденията, пътя на пропагандата и агитацията против тази или онази религия, против всяка религия"[18].

Съветската държава не е провеждала никакви различия между граж­даните в зависимост от вероизповеданията. Но значи ли това, че съвет­ската държава безразлично се отнася към борбата за научен светоглед? Не. Една от функциите на съветската държава се заключава в провеж­дане на културно-възпитателна работа. А такава работа не е могла да не раз­руши религиозните предрасъдъци; та цел и е била — да издигне съзнанието на масите до ниво на напреднал, научен светоглед, до ниво на кому­нистическа идеология. Съответно съветската държава не е могла да не поддържа борбата на напредналия, научен светоглед против реакционните, антинаучни възгледи, в това число и против религиозните предрасъдъци. Съветската власт предоставила на всеки гражданин правото да се бори против религиозните предрасъдъци. Това право е било закрепено в Сталинската Конституция:

" С цел осигуряване за гражданите свобода на съвеста църквата в СССР е отделена от държавата и училището от църквата. Свободата да се отправя религиозен култ и свобода на антирелигиозна пропаганда се при­знава за всички граждани"(член 124 от Конституцията на СССР).

На извънредният VIII всесъюзен конгре на съветите Й.В. Сталин по повод поправките към 124 член на проекта за Конституция е казвал, че забрана за отправяне на религиозни обряди не съответства на духа на съветската Конституци:

" Необходимо е да се извърши поправка към член 124 от проекта за Конституция, изискващ нейното изменение в това направление, за да се забрани отправянето на ре­лигиозни обряди. Аз мисля, че тази поправка следва да се отхвърли, като не съответстваща на духа на нашата Конституция"[19].

Признаваайки свободата при отправяне на религиозен култ, Сталинската Конституция в същото време предоставя на всеки гражданин правото не само да бъдеш невярващ, не изповядващ никаква религия, но и да водиш антирелигиозна пропаганда. Свободата на отправяне на религиозни обряди съветската държава е признавала не защото ги е считала за безвредни, че безразлично се е отнасяла към тези обряди, а защото е предоставяла на всеки гражданин сам да решава въпроса за неговото тношение към религиите.

Това означава, че с провъзгласяваната свобода на съвестта, Сталинската Конституция не сменя позициите на съветската държава по отношение на религиите.

Разобличаването на реакционните проповеди на църковистите, разоблачаването на вредата на религиозните предрасъдъци, трябва да бъде съставна част от всяка комунистическа агитация и пропаганда, на всички работи по комунистическо въз­питание на масите и преодоляване преживелиците от капитализма в съзнанието на хората.

П. Федосеев

«Большевик» N 18, 1940 г. стр. 65-77

Печатается с небольшими правками редакции РП.

[1] Маркс и Энгельс. Соч. Т. III, стр. 632
[2] Пантеизм — религиозное и философское учение, объединяющее, и иногда отождествляющее бога и мир.
[3] В.И.Ленин т. XXVII, стр. 184
[4] Гольбах «Разоблаченное христианство», стр. 336. 1936
[5] Л.Фейербах Соч. Т. II, стр. 37. 1926
[6] Фейербах. Соч. Т. II, стр. 93
[7] И.В.Сталин «Вопросы ленинизма», стр. 536. 11-е изд.
[8] В.И.Ленин т. XIV, стр. 70
[9] И.В.Сталин «О Ленине», стр. 28—29. 1939
[10] В.И.Ленин т. VIII, стр. 419
[11] В.И.Ленин т. XVII, стр. 81—82
[12] Там же, т. VIII, стр. 421
[13] Там же.
[14] И.В.Сталин «Марксизм и национально-колониальный вопрос», стр. 53—54. 1939
[15] В.И.Ленин т. XIV, стр. 75
[16] В.И.Ленин т. XIV, стр. 72
[17] В.И.Ленин т. XIV, стр. 71—72
[18] И.В.Сталин «Вопросы ленинизма», стр. 192. 10-е изд.
[19] И.В.Сталин «Вопросы ленинизма», стр. 531. 11-е изд.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 496122
Постинги: 1074
Коментари: 133
Гласове: 238
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930