Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2015 14:49 - Георги Димитров
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 806 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Малка България подари на света голям човек. Неговата стройна фигура, може да се  види в много градове и села на нашата планета. Има го и в Москва. На мрамор са вписани думите — Георгий Димитров.

"Неговият живот е борба от началo до крaй. И е нужно да се разказва на поколенията, които днес встъпват в живота и класовата борба, за да извлекат от нея уроци и да проптят ентусиазма". Това е написал за Георги Димитров известния италиански комунист Палмиро Толияти.

Георги Димитров се е родил на 18 юни 1882 година в село Ковачевци, близо до малкия град Родомир. След няколко години в Со­фия в района на градска беднота се появява малък дом, в който се е преселило семейство Димитрови.

image

Памятник Г.Димитрову в Москве

Син на работници, Георги Димитров от детски години узнал за незгодите в живота. Неговият отец е работил от тъмно до тъмно, за да нахрани мно­гочисленото семейство. Честен и трудолюбив, той притежавал неза­висим и твърд характер и се ползвал в своята среда с дълбоко уважение. Благодарение на него Георги идругите синове са тръгнали по рево­люционния път, като първо станал привърженик, а след това и активен помощник на партията.

Майката от ранни години възпитавала у своите деца любов към трудовия народ и ненавист към тираните, сме­лост и вяра в необходимостта от борба за щастието на народа. Tърпеливо понасяйки всички трудности, тя останала жизнерадостна, мъжест­вено посрещайки невзгодите. Много товар паднал на нейните плещи. Трима млади синове паднали в битка за народното дело. Първият син Константин. Той бил секретар на профсоюза на печатарите и сме­л революционер. Именно за това военното командване го държало на линията на огъня по време на Балканската война 1913 година. Константин е убит, а майката даже не знае, къде е неговия гроб. Вторият Никола. Той пътувал за Русия, когато там кипяла революцията от 1905 година. Тук той встъпил в социал-демокра­тическата партия, бил арестуван и заточен в Сибир. Далеч от ро­дината, в сибирските снегове, Никола Димитров загива малко преди Ве­ликата Октомврийска социалистическа революция. Третият син, Тодор бил измъчван в софийския затвор през 1925 година. В такова семейство растял Георги Димитров.

Здравата работническа обстановка положително повлияла на ха­рактера на възприемащия юноша, като го закалила. Младият Георги винаги помогал на родителите, гледал своите по млади братя и сестри. Той бил живо, палаво дете, обичал да играе, като всяко дети. Но детството не продължило дълго.

Георги Димитров бил на 13 години, когато престъ­пил прага на малка софийска печатница и тръгнал по пътя на самостоятелния живот. В печатницата Георги усвоил занаята на текстонабирач. От този ден възпитател и учител за него станал работническия клас.

" Аз се гордея с това, че съм син на българската работническа класа"— след много години ще каже Димитров. През юношеските години Георги се включва в борбата на българския пролетариат, става един от водачите. Взема активно участие в пър­вата стачка на печатарските работници в края на 1894 година. Това е било за него и първо боево изпитание на зората на българското работническо движение. По това време в България вече съществува социал-демократическа партия. Възмъжавали и отделните профсъюзи, най-стария от които е бил профсъюза на печатарите в София.

Димитров скоро влиза в кръга на революционните работници. В другарското работническо семейство растяло класовото съзнание на младия текстонабирач. В неговата душа се развивал страстен протест против по­рядъка, основан на жестока експлоатация и лишаващ работника от възможността да се учи. Тази последната възможност Геор­ги Димитров се опитвал да   я осъществи по пътя на самообразование и упор­на работа над себе си. Нощем светила газената лампа на неговото шкафче. На стола лежали книги на Маркс, Енгелс, произведения на основоположника на марксическото движение в Бълга­рия- Димитър Благоев. Увлечено се запознавал и с ру­ската художественно демократическа литература.

Способности и знания, смелост, безгранична преданост към делото на работническата класа бързо издигнали Георги Димитров в ре­довете на организаторите на профсъюзното движение на работниците-печатари. Шестнадесет годишен Димитров е вече активист на профсъюза на печатарите в София. Той организира първата в България профсъюзна библио­тека, разпространява социал-демократическа литература.

През 1902 година става член на партията на българската работническа класа. Работата била трудна и опасна, но младия ре­волюционер се радвал — сбъднала се неговата мечта да посвети живота си на народа, трудовия народ.

Г. Димитров постоянно се намирал сред работниците, направлял техните усилия на защита интересите на трудещите се, инструктирал, орга­низирал стачки. Под мощното влияние на руската революция от 1905 година в България преминала вълна от стачки. Особено място в това движение заела героичната борба на миньорите в град Перник през 1906 година. Това е била първата обща масова стачка на българския промишлен пролетариат, продължил 85 дни. Организирана била от Георги Димитров. На подготовката и про­веждането и той успял да мобилизира около 50 пропагандиста: които пускали листовки, позиви, водели устна и печатна агитация. Едновремено Г. Димитров решително се борил с о­портюнистите в редиците на Българската социал-демократическа работническа партия.

В борбата за създаване на революционно марксиска партия и организация на профсъюзно движение Г. Димитров все повече проявявал себе си като талантлив политически деятел, като един от ръководителите на българското работническо революционно движе­ние. На 27 години любимеца на българските  трудещи се Георги Димитров става член на Централния Комитет на партията, председател на цен­тралното ръководство на съюза на работниците-печатари.

Многостранна е дейността на Георги Димитров. Той е не само талантлив организатор, но и пламенен публицист. През 1910 година се появява неговата брошура "Профсъюзното движение в България", където обобщава опита на икономическата борба на българския пролетариа­т. Tой е писал във вестник "Работнически вестник" и "Ново време" и т. н. На хиляди български трудящи се Г. Димитров е бил известен, като забележителен народен трибун. Неговите речи се отличават със страст, ясна марксистска мисъл и револю­ционен порив.

През 1913 година Димитров е избран за депутат в българския пар­ламент. Не само в България, но и в цяла югоизточна Европа той е бил първия политически деятел-работник, представител на работническата класа в парламента.

Първата световна война застига Димитров, като депутат в парла­мента от фракцията на тясното революционно марксистско те­чение в редовете на Българската социал-демократическа работническа пар­тия. Българските тесняци, за разлика от "широките" социалисти са водили ожесточена борба против политиката на класово сътрудни­чество с буржоазията. Те са били и против империалистиче­ската война и участието в нея на България, решително застанали на пътя на усвоение на ленинските възгледи относно войната, мира и рево­люциите. Георги Димитров използвал парламентарната трибуна за разяснение на политическата линия на партията, разобличавайки кървавата война. Нe знаейки умора, той пътувал из страната. Антивоенната борба довела Димитров до затвора. Съдът не приел на внимание даже депутатския иммунитет на безстрашния ре­волюционер.

В същото време в страната се задълбочавала кризата и разногла­сията в управляващите кръгове. Великата Октомврийска социалистическа революция в Русия ускорила революционния подем на българския народ. Изразител интересите на трудещите се в България станала партията на тесните социалисти, преименувана през 1919 година в Българска комунистическа партия. Георги Димитров веднага оценил световното историческо значение на революционните събития в Ру­сия. "Това е първата победа на международния революционен пролетариат над капитализма и империализма— писал той— и начало на световни революции"[1]. А името на В. И. Ленин, подчертава Г. Димитров "символ на международната работническа рево­люция"[2].

Авторитетът на Георги Димитров непрекъснато растял: неговото име станало известно и извън България, особенно във връзка с пътуването му в Москва на II конгрес на Комунистическия Интерна­ционал през 1920 година.

…Това е било тежко пътуване. Димитров и неговите другари им предстояло на две малки лодки да изпитат силата на морската стихия, преодолявайки разстояние от 400 километра, преминавайки през полицейски кордон и да се доберат до съветската земя изпълнявайки поръчението на партията. Но не успели. На сутринта след силна буря революцио­нерите били арестувани от румънски граничари. След мощна пртестна вълна от трудещи се в Съветска Русия, България, Румъния и други страни извадила българските комунисти от тъмницата и те могли да се доберат до Съветска Русия.

Януари 1921 година в живота на Димитров станало събитие, оставило неизгладима следа в неговата памет,— срещата с В. И. Ле­нин. Вождът на първата в света пролетарска революция внимател­но изслушал българския комунист, дал му ценни съвети, необходими за победата на трудящите се в България. 

Нов важе­н етап в живота на Г. Димитров — било участието в работата на III конгрес на Коминтерна, на който той бил избран за член на Изпълкома.

Отделяйки голямо внимание на развитието на революционната дейност в международен мащаб, Димитров продължил да ръково­ди революционното движение и в България. При това той умело съчетал легалните форми на работа с нелегалната борба. Поли­цията усилено го търсела, организирала провокатори, особено след вземането на властта, чрез переврат на 9 юни 1923 година.

Българските фашисти извършвали страшни престъпления. В страната били убити хиляди работници, селяни и интелигенция. Зверски убит, жертва на диктатурата станал и А. Стамболийски— лидер на селската партия.

Широките маси от трудещи се били обхванати от ненавист към убийците. В страната назрявало възстание. За неговото провеждане се заели българските комунисти. Те призовавали работниците и селяните да възстанат под червените знамена с оръжие в ръка. В центърът на тази сложна работа се намирал Георги Димитров. Заредили се наапрегнати дни и нощи, почти без отдих, на огнева линия, в неустановена борба за всяка позиция в боя. Но силите били неравни. Септемврийското възстание от 1923 година — първото в света организирано антифашист­ско претърпяло поражение, но изиграло важна роля в развитието на борбите на българския народ против фашистската диктату­ра. За ръководенето на въоръженото възстание съда осъдил на смърт Димитров. Но мъжественният революционер вече не бил в България, след разгрома на възстанието заедно с група другари той напуснал родната земя.

Такa зa Георги Димитров започнал напрегнат и продължителен период на работа в емиграция. Той живял в разнлични страни под чуждо име, влагайки своите знания, опит и неизчерпаема енергия в укрепване комунистическотоо движение в България, балканските и западноевропейски страни, мобилизирайки междуна­родната общественост на борба против войните и фашизма. Десетки години той активно работел в Изпълкома на Комунистическия Интерна­ционал, водел живот на професионале­ революционер. Наложило му се да проявява голямо самооб­ладание и находчивост, за да не попадне в ръцете на властите. Така например през 1929 година берлинската полиция устроила проверка на делегатите на европейския селски конгрес. Били блокирвани всички входове и изходи. Но възползвайки се от суматохата, Ди­митров успял благополучно да се скрие.

В годините на световна икономическа криза, обхванала страните на капитала, все повече назрявала опасност от нова война. През ноември 1932 година в Германия се състояли парламентарни избори. Тези ре­зултати и размаха на стачното движение свидетелствали за растя­щото влияние на комунистите. Това подтикнало монополистическия капитал и юнкерството да побързат с установяването на фашистска диктатура.На  30 януари 1933 година президента Хинденбург назначил ли­дера на нацистите Хитлер за райхсканцлер. В Германия е била установ­ена открита фашистска диктатура. Страната се превърнала в огромен концентрационен лагер, в център на международна ре­акция и огнище на войни.

Хитлеровците замислили да запалят райхстага и да обвинят в това комунистите, да се разправят с тях и с други демократи.

…Към 9 часа вечерта на 27 февруари 1933 годиня пламъци обхващат зданието на германския парламент, възвестявайки на Германия и целия свят, че е извършена най-голямата политическа провока­ция на XX век. Незабавно пристигалия Хитлер в присъ­ствието на журналисти заявил: "Това е божи пръст, сега ние ще ударим по комунистите". И в същата нощ били изфабрикувани правител­ственни съобщения, че комунистите са подпалили рейхстага. Били арестувани хиляди комунисти, социал-демократи, про­гресивна интеллигенция.

Независимо от растящата опасност за своя живот, Димитров продължавал да работи в Германия. Условията за нелегална работа ставали все по- тежки. На 9 март 1933 година Димитров и двама негови другари- български комунисти били арестувани. На тримата било предявено лъжливо обвинение в подпалване на райхстага. Шест ме­сеца фашистите фабрикували обвинителното заключение против Георги Димитров и неговите другари, шест месеца ги държали в затвор. 

Обвинителният материал напомнял детективски роман. До­казателствата били заменени с фашистска демагогия, аргумен­тите с евтина декламация, свидетелите — подставени фигури от обвинителния свят. И в центъра на този процес в Лайпциг стоял Ге­орги Димитров — човек, на чийто морално-политически облик се възхищавали трудещите се, предизвиквал уважение даже у врага. С първите свои думи на лайпцигския процес, произне­сени в пълна тишина, силата на Димитров почувствали и другарите му и противниците. Димитров не се защитавал — той се превърнал в обвинител на фашистските палачи. В течение на няколко ме­сеца той разбил точка по точка обвинителния акт на нацист­ското право. Тактиката на Димитров пред съда била не лична обтбрана и защита, а тактика на настъпление, опровержение на доводите, разобличение на всяка политика и практика на фашистите, защита на световното комунистическо движение.

Грубо изфабрикуваната от хитлеристите легенда за "комунисти­ческия заговор", която трябвало да разгърне лайпцигския процес се пръснала, като сапунен балон. Нацистите и техните поддръжници разбрали, че провокацията с попаления райхстаг е е паднала, че мъжествения български комунист не се е уплашил.

В дните на лайпцигския процес Георги Димитров станал знаме­носец на борбата против фашизма и войните. Светът се възхищавал на без­страшния син на България. Германските посолства били затрупани с писма и телеграмаи срещу провокационното съ­дилище. Участници в демонстраций издигали глас в защита на невинните подсудими-комунисти. Бил образуван междуна­роден комитет за помощ на жертвите на германския нацизъм, при съ­действието на който видяла свят "Кафява книга", разказваща за обстоятелствата при подпалването на райхстага. В рамките на коми­тета действала и международна следственна комисия. Най- авторитетните юристи-демократи провели в Лондон контрпроцес, изводите на който свидетелствали за невинноста на Димитров и неговите другари. Всичко това способствало за разширяване кампанията за со­лидарност с мъжествения  борец за демокрация.

И фашистите отстъпили. Съдът оправдал подсъдимите-кому­нисти. Но хитлеристите продължали да държат в подземията оправданите от съда български кому­нисти.

Кампания с международна пролетарска солидарност за осво­бождение на Димитров и неговите другари подело Съ­ветското правителство. На Георги Димитров и неговите другари било предоставено съветско гражданство.

Радостно и възбудено посрещнала Москва известните борци против фашизма. Вестта за тяхното освобождение и отиване в съвет­ската столица предали всички световни радиостанции. Била удър­жана първа крупна победа над фашизма, победа достигната благодарение единството в действията на много хора и смелостта на един човек.

След повече от една година извън революционните дела, Георги Димитров  се захванал на работа. Но времето преминало в затвора, прикован за стената с вериги, оковите на ръцете и краката, суровата подземна камера дали отражение на здравето му. Сериозно лечение, душевно спокойствие и огромно внимание, с което бил окбръжен Георги Димитров, способствали за неговото бързо възстановяване. С безкористност и щедро отдаване на всички сили той се захванал с делата. Напрегната работа в Из­пълкома на Коминтерна, съвещания, срещи, беседи, доклади поглъ­щали неговото време. А напред предстояли още по-горещи дни на подготовка на VII конгрес на Коминтерна.

Георги Димитров бил един от инициаторите на този форум на комунистите, състоял се през август 1935 година. Той внесъл голям личен принос в създаването във всички страни на антифашистски На­роден фронт на широка основа, остта, на който трябвало да стане единния фронт на работническата класа. Той водил упорита борба за организацията на фашисткия отпор, против войната, която готвела нацистска Германия и нейните съюзници. Георги Димитров говорел за сериозната опасност от фашизма за народите, разобличавал истинското лице на врага.

Това е бил период на голям подем в историята на международното комунистическо движение, период на разцвет на силите и дарованието на самия Георги Димитров, като виден деятел на работническата класа. Централната роля на Димитров в работата на VII конгрес на Ко­минтерна, личните качества на творчески мислещия марксист-ленинист намерили отражение в неговото избиране на поста Генерален сек­ретар на Коминтерна. В същото време това било признание за истори­ческите заслуги на Димитров в борбата против фашизма.

Димитров успешно ръководил дейността на Коминтерна, съ­средоточавайки внимание на изработването на основни политически и тактически установки, на оказване на помощ на отделни партии в условия на нова политическа ориентация на международното ко­мунистическо движение. Той учил да се избегне схематизма и шабло­на в работата, да се приемат принципите на марксизма-ленинизма съобраз­но конкретната обстановка. В центърът на всички работи на Димитров се намирала борбата за мир, против агресивната ос "Берлин — Рим — Токио".

Много било направено за разобличаване на мюнхенската сделка. Когато започнала фашистската агресия против Испанската републи­ка, Георги Димитров станал организатор на движението за солидарно­ст с испанския народ. Един от батальоните на антифашистите-доброволци носил неговото име.

Твърдост, самообладание, способност да се предвиди по-нататъшния ход на събитиятя — такъв е бил неговия стил на работа. А в живота героя от Лайпци­г, както отбелязват много съратници на Димитров, бил общителен, внимателен към хората. В знак на уважение и доверие към Георги Ди­митров съветските хора го избрали през декември 1937 година за депута­т на Върховния Съвет на СССР от Костромска обла­ст. И по-късно костромчани свято пазили паметта за този забележителен комунист-интернационалист, един от големите промишленни райони в Кострома бил преименуван в Димитровски. Името на Димитров било дадено и на нова улица и построен след войната млад микрорайон на града.

22 юни 1941 година Германия вероломно напада Съветския Съюз. От първите дни на войната Георги Димитров отдава всички свои сили за отпор на врага. По негова инициатива се развива радио­пропаганда във фашистските и окупирани от нацистите страни. В тези радиопредавания участват видни деятели на световното комунистическо движение. Голямо внимание отделя Димитров на политическата работа сред военнопленниците, чиито число бързо растяло. Важно направление на неговата работа е била органи­зацията и направлението на нелегалните групи политемигранти, намиращи се в СССР, в техните родни страни, завладени от хитлеристите. На плещите на Г. Димитров паднала и помоща за партизан­ските движения в тези страни. Партизаните от целия свят с дълбоко уважение се отнасяли към Георги Димитров. Сред гръцките партизани е била много популярна песен за него. Тя призовала всички патриоти да следват героичния пример на Димитров в борбата против нацизма.

Историческите победи на Съветската Армия освободила народите от фашизма създали нова международна обстанов­ка: задълбочила се общата криза на империализма, израснъл авторитета и числеността на компартията, изкарала на своите плещи основната те­жест на борбата с хитлеризма в окупираните страни. В същото време възникнала необходимост да се лиши врага на работническата класа и антифашистските сили от каквато и да било възможност да се твърди, че комунистическите партии действат по заповед отвън и представят "чужди интереси". Отчитайки това през юни 1943 година е било прието решение за саморозпускане на Коминтерна.

В бъдеще тежко болен Георги Димитров продължавал да работи. Сега цялата негова мисъл, цялата енергия била насочена към Бълга­рия, където се усилвала политическиата криза, предвещаваща скоро настъпване на революционна победа. Под ръководството на Димит­ров българските комунисти в годините на антифашистски борби спло­тили демократичните сили в Отечествен фронт и довели мно­гогодишната борба на трудещите се страни до победен край — въоръженото възстание на 9 септември 1944 година. Победилата буржоазно-демократична революция, на която немалко помогала и Съветската Армия, освободила народите на Европа от фа­шистско иго, решила общедемократическите и анти­фашистски задачи. Но не останала на достигнатото —  подтикнала съпротивлението на буржоазната контрареволюция, тя отишла по- далеч — прераснала в социалистическа революция, станала български аналог на Великата Октомврийска. Властта, която установила българския народ през 1948 година се явява по форма народно-демократична, изпълнявала всички функции на диктатура на пролетариата. Това е била власт на работническата класа и трудовото селячество при ръководната роля на работническата класа.

С момента на освобождение на България от фашизма Димитров — най- големия деец, истински национален лидер, способе­н в преломен и отговорен момент в живота на родината да по­каже на трудовия народ верния път към свобода, щастие и благополучи. През ноември 1945 година след 22 години емиграция Георги Димитров се връща в България. Не жалейки сили, ра­боти в името на новата народно-демократична България. По негова инициа­тива енергично се възстановява народното стопанство, определя се курс на ограничение и изтласкване на буржоазията от сферата на политиката и икономиката и се утвърждава социалистически път на развитие. Започва коопериране в селското стопанство, провежда се национализация на промишлеността, разгръща се социа­листическа индустриализация на страната. В своя забележителен доклад на V конгрес на българските комунисти през 1948 година Георги Димитров сформулирва национална задача за страната — да се достигне за 15—20 години това, за което другите страни в други условия им е трябвало цяло столетие. Такава постановка на въпроса е станала въз­можна благодарение на огромната помощ и поддръжка, оказана на нова България от Съветския Съюз и другите социалистически страни.

Великият патриот, горещо любещ своята страна, Георги Ди­митров е бил верен другар на СССР, последователен знаменосец на съветско-българската дружба, в която виждал висша проява на пролетарски интернационализъм. Вековните братски чувства на на­родите на двете страни са получили въплъщение в първия договор за Друж­ба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна Републи­ка България и Съветския Съюз, подписан през март 1948 го­дина в Москва. Ди­митров счита, че отношението към Съветския Съюз се явява крайъгълен камък на проверка искреността и честността на всеки деятел на работническото движение, всеки партиен работник и трудова организация, всеки демократ. Рамо до рамо със съветския народ трудещите се в България пристъпиха към строителство на ново общест­во.

Но Георги Димитров не успя да грандиозните успехи на своята страна. Напрегната работа и мъченията, пренесени от хитлеристките стени, сериозно се оказали на здравето му. На 2 юли 1949 година Георги Димит­ров умира.

Плакала цяла трудова България. В София е бил проведен траурен митинг. Мълчаливо преминават през мавзолея хиляди хора, желаещи да изразят своята любов и уважение на този, който целия си живот отдал на борба за свобода на трудовия народ.

Л.А.Басс, 1979 г.

[1] Димитров Г. Избр. произв. М., 1957. т. I. с. 80.
[2] Там же. с. 57.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 495995
Постинги: 1074
Коментари: 133
Гласове: 238
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930