Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2015 13:40 - Какво е това "сталинизъм"? Защо руската власт ненавижда Сталин и неговото време?
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 2466 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  По принцип, отговора на последния въпрос може да е много кратък – защото се страхуват от него. Страхуват се защото Сталин остави този свят бременен преди 60 години. Що се отнася до "сталинизма", то за да се разбере, защо е толкова страшен на съвременната руска власт е нужно добре да разберем това понятия.

Ето например, как определя "сталинизма" популярната интернет-енциклопедия Уикипедия:

"Сталини́зъм — авторитарна политическа система в СССР от края на 20-те —до началото на 50-те години на миналия век и лежащата на негова основа идеология. Сталинизмът се характеризира с наличие на абсолютен режим на лична власт на Й. В. Сталин, господство на авторитарно-бюрократични методи на управление (командно-административна система), усилени репресивни функций на държавата, срастване на партийни и държавни органи, жесток идеологически контрол за всички страни от живота на обществото, нарушение на фундаментални права и свободи на гражданите. Редица политолози считат сталинизма един от главните форми на тоталитаризма."

Това определение с нищо не се отличава от хиляди други определения, повсеместно срещащи се в нашата руска литература, в това число и учебна, а след това ще разгледаме по-подробно и ще разберем истинската причина за претенцийте към Сталин и неговото времен управляващо Русия и населението.

Момент първи- времето, когато по мнението на авторите на определението се установява в СССР "сталинизма". Указан е края на 20-те години. Защо фигурира именно тази дата? Какво е станало тогава в СССР? Явно нещо сериозно, то е едва ли не начало на нова епоха.

Със Сталин лично въпроса да се даде начало на "сталинизма" не може да бъде свързан — в неговата кариера, нито в партията, нито в държавата, нищо особенно през това време не става.

Сталин влиза в ръководството на страната (държавна и политическа) едва ли не от първите дни на установяване на Съветска власт. До 1923 г. той е един от наркомите (министрите) на РСФСР, член на ЦК и Политбюро. От 7 юли 1923 година и до 6 май 1941 година той държавни длъжности в СССР въобще не е заемал, съсредотачавайки се само на партийна работа, а на 3 април 1922 година е бил избран за генерален секретар на ВКП(б). По това време това е била невисока длъжност в партията, пост лидер на партията по Устав е отсъствал, а Секретариата е бил създаден само за текущи работи от организационен и изпълнителен характер.[1] Този факт, че заемал тази длъжност именно Сталин, отлично доказал себе си като организатор и изпълнител още от времето на Октомврийската революция и извело в последствие тази длъжност във ВКП(б) на първи план. До 10 феври 1934 година той е генерален секретар на ЦК, а след това и до края на живота си Сталин е бил само един от секретарите на ЦК. На държавна длъжност той се връща само преди самата война и до края на своя живот се явява председател на Съветското правителство – Съвета на министрите на СССР, т.е. отново заема не висш пост в държавата  (официално глава на СССР е Председателя на Върховния Съвет), а най- важен пост в изпълнителната власт. Т.е. това е нещо от типа на нашия съвременен Медведев, който не ръководи политиката и икономиката на РФ, а може само да изпълнява това, което определят други – Президента на РФ и /или Държавната Дума, зачитащи интересите на управляващата в Русия класа – буржоазия и олигархия. По времето на Сталин е било точно така – председателят на Съвета на министрите само изпълнявал, това което приемал висшия орган на страната – Върховния Съвет, който за разлика от съвременната руска държава е отражавал интересите на съветския трудов народ – работническата класа и колхозното селячество.

Приведените факти, които може да се проверят от всеки желаещ, ясно говорят за това, че решенията в партията и в Съветската държава по това време са се вземали  коллективно, а не единолично, както днес се опитват да представят неприятелите на Сталин. Сталин не "царствал, лежейки по гръб", не раздавал указания и делегации приемал,  сидейки в топло кресло и периодически на Канарите  да ходи, като днешните правители на Русия, а работел, като вол на най- тежкия участък на стопанския фронт, приемал на себе си цялата отговорност за икономическото развитие на страната. Всичко казано означава, че за никакъв "абсолютен режим към лична власт на Й. В. Сталин" и дума не може да става! Имал е висок и съвършенно заслужен авторитет на човек, при това е работил с дела от необичайно сложен и труден характер – построяване на ново, досега невиждано общество. Социализъм с неговата планова икономика, отчитане на всеки и всичко, единственно способно да се удовлетворят най- насъщните и основни потребности на ВСЕКИ гражданин на страната, това не е хаоса на капиталистическия пазар, при който буржоазното правителство не го интересува, как живее  и чувства себе си простия народ, и където управлението на държавата се осъществява само и изключително в интереса на тесен господстващ в обществото слой граждани — буржоазията.

Но какво е станало? Нека разгледаме какви събития са станали тогава в СССР.

Oт 1921 до 1928 година Съветската власт е провеждала относително либерална политика в сферата на икономиката, получила в историята името НЭП ("Нова икономическа политика"). При НЭП-а селското стопанство, търговията на дребно, сферата на услугите, хранителната и лека промишленост се намирали основно в частни ръце. Съветската държава съхранявала контрола над тежката промишленост, транспорта, банките, търговията на едро и международната търговия. От втората половина на 20-те години частните предприятия в промишлеността се измествали от социалистически държавни предприятия и към края на 20-те години на XXв. частна собственост в промишлеността не останала.

През октомври 1928 година СССР пристъпва към осъществяване на първи петилетен план. Резултатите от петилетката били не така успешно проведени в страната- индустриализация и колективизация трябвало един път завинаги да решат вековния проблем на Русия – хроничен глад, но и унищтожаването на селското кулачество — буржоазната класа в селското стопанство.

13 март 1930 года в страната е закрита последната трудова борса — Съветския Съюз става първата в света страна, без безработица, а на 11 октомври 1931 година се приема постановление за пълна забрана в СССР на частна търговия.

Какво означава това? Че към края на първата петилетка в СССР са били напълно унищожени всички капиталистически отношения, а следователно и експлоататорскиата класа. И началото на този процес е бил положен в края на 20-те години, т.е. именно в този момент, с който буржоазните идеолози водят отчет  на "сталинизма".

"Унищожени класи" не означава, че са били физически унищожени всички представители на тези класи, както обичат да казват за този процес съвременните буржоазни идеолози, а това означава, че в СССР е била напълно унищожена тази икономическа основа, която е позволявала съществуването на този паразитен слой население. Хора, бивши в недалечното минало угнетители и експлоататори на трудещите, се лишили от възможността да присвояват чужд труд и следователно да водят паразитен образ на живот. Сега те трябвало да се трудят, като всички останали.  А това не им се харесвало! По е удобно, нищо да не правиш, да седиш на шията на другите, особено когато те са милиони.

Но Съветската власт не позволявала да не се работи — този, който не искал да се труди доброволно бил заставян. А как ще е иначе? Социализмът е общество солидарно, всички съществуващи в него блага са за всички и всеки. Например, ако в страната е безплатно образованието за всички, то вече никой не гледа, лентяй ли си или работнически човек, всеки може да се учи безплатно. Но това ще бъде несправедливо по отношение на работническия човек, който е длъжен със своя труд в социалистическата държава да плаща, в това число и всички социални блага на лентяя, не желаещ да се труди за всички!

Властта на трудовия народ може само така да разбере справедливостта и не по друг начин. При властта на трудовия народ не може да има място ленност, паразитиране и експлоатация на едни над други. И да се противопоставиш на тази власт е невъзможно, защото е власт на трудовия народ -абсолютна, това е винаги и неизбежно- власт на болшинството население над нищожно малцинство. Това е болшинство, което при капитализма е било угнетено и задавено от експлоататори и паразити. Отивали против трудовия народ нищожни единици, не желаещи да живеят по социалистически принцип, това е все едно, да плуваш срещу течението на река. Може да ругаеш това течение, да се жалваш на този "тоталитаризъм", "репресивни методи", "жесток идеологически контрол" или "нарушение на фундаментални права на човека", но вината все пак ще е на този, който не желае да плува, като останалите, който отива против всички, т.е. против интересите на цялото социалистическо общество, целия трудов народ. И затова желаещите да отидат против интересите на болшинството, мечтаещи да паразитират на другите, не им остава нищо друго освен да псуват и ненавиждат Съветската власт и нейната политика, именно против тях и е била насочена цялата мощ на Съветската държава. Съветската държава за това е и съществувала, за да не позволи да се паразитира и отново да не се вземе властта от тях!

"Сталинизмът" е диктатура на пролетариата в най- чист и най-нагледен вид. Това е власт на самите трудещи се, бивши при капитализма пролетарии, които повече не искали да са роби. Това е диктатура съвършенно безопасна за трудовия народ, той сам тази диктатура и осъществява, но тя е абсолютно непримирима към тези, които мечтаят отново да завладеят съветския трудов народ в рабството на капитала.

Ето защо така е ненавистен "сталинизма" на съвременната руска власт и нейните подръжници! При него съществуването на такива паразити, които сега господстват в нашето общество – класата на буржоазията със своите подмазвачи в лицето на всевъзможни чиновници, продажни полицаи и съд, олигарси, банкири и бизнесмени е било съвършенно невъзможно. Контролът за това се е осъществявал не от партията, не от пресловутата НКВД, а от самите трудещи се, защото контрола е бил повсеместен и абсолютен, от който не можеш да избягаш. Сталинският СССР е бил най- свободното общество за трудовия народ в историята на човечеството, но е бил едновремено жестока диктатура за всички тези, които са се стремили отново да направят този народ роб на печалбата и печалбарите.

От тук следва ненавистта към Сталин и "сталинизма", т.е. диктатурата на пролетариата, извършвано от защитниците на буржоазния строй, врага на трудовия народ, паразитите и експлоататорите, мечтаещи да стоят на неговата шия. За да продължат своето днешно господство и да го оправдаят, те са принудени да клеветят Сталин и неговото време, да измислят за него небивалици, изопачавайки всичко, подменяйки бялото с черно, а черното с бяло, приписвайки на него своите собствени престъпления с надежда на това, че истината никога няма да се открие.

Но да се скрие истината е невъзможно. Хората в нашата страна все повече и повече започват да се замислят над това, че те преди безотговорно са вярвали, самата съществуваща капиталистическа реальност им помага в това и тайното, внимателно скрито от певците на капитализма, става явно.

Ето например пресловутата "командно-административна система"- понятие, с което руските буржоазни идеолози оперират постоянно, при по-близко разглеждане се оказва най-обикновена фикция.

Наистина ли държавата може да бъде НЕ система? Не може- държавате е винаги система, т.е. организация, функция нa държавата — организира и управлява извън зависимостта от това, в чии интереси се осъществява това управление.

Възможно ли е управление без администрация, без специално изградени служби, които да осъществяват това управление на дело? Невозможно е по принцип. В развитото съвременно общество, където съществува с всяка изминала година все по голямо разделение на труда са необходими хора, които специално да се занимават с управлението на общественните процеси. Така е устроена всяка държава. В това число и Руската Федерация. Тези хора са и администрацията. В Русия органите на местното управление даже така пряко се наричат — "администрация".

Как се предават указанията в системата на управление? Разпореждания, указания, заповди и пр. – както и да се кажат, смисъла е един – това са команди. Даже компютъра и той функционира само защото изпълнява команди, заложени в неговата програма.

В съвкупност от всичко казано означава, че не може да съществува система на управление, а още повече човешко общество, ако то не бъде "командно-административно"! Само по себе си понятието "държава" вече включва понятия "система", "администрация" и "команда"!  Това е глупава теза — "командно-административная система» е масло маслено, глупост и диващина на хора, които искат да измислят нещо страшно за СССР! В същата тази РФ има, както ние вече знаем и "администрация", и "система", и "команди", при това в много по голям обем в сравнение със СССР, където значителна част от функцийте на държавата е изпълнявало самото население (народовластие се казва!). И так защо "командно-административната система" за СССР е лоша, а за РФ или всяко друго капиталистическо общество, където малцинството от населението господства над болшинството и следователно, господстващата класа изисква на порядък по-голямо число управленци, тя както се вижда въобще не съществува?

Следващият термин примерно от този род — "авторитарно-бюрократически методи на управление". За пресловутия сталински "авторитаризъм" ние вече говорихме по-горе, мислейки, че вече всичко е станало ясно, че сериозно за никакъв авторитаризъм в условия на колективно ръководство на партията и страната не може да се говори. Що се отнася до бюрокрацията, то това негативно явление има място във всички държави, но в класовите антагонистически общества, такива като капитализма или феодализма (царска Русия например), бюрокрацията е в ПЪТИ по-голяма, отколкото в СССР. Защо? Защото управленчски персонал в социалистическата държава се изисква в пъти по малко, в сравнение с капитализма, защото при социализма значителна част от управленските функций се изпълняват от самия трудов народ.

Тезисът за някакъв "Извънредно усилена репресивна функция на държавата" при Сталин се явява най-любим от всички защитници на буржоазното общество.  Хулещата буржоазия за това е написала хиляди томове, снети са стотици филми, дадено е положението като абсолютно доказано и научно внесено във всички училищни учебници историята и даже някои комунисти започват неловко да се чувстват, опитвайки се да се извинят, като стане дума за "сталинските репресии". А този тезис е лъжлив и комунистите няма за какво да се срамуват.

Да започне с това, че репресивния апарат — непременна принадлежност на Всяка държава. Няма и не може да има държава, където не може да има специални структури, създадени изключително за потискане и принуда на тези, които не съблюдават законите, приети в това общество. Т.е. репрессията е задължителна функция на ВСЯКА държава, ако тя въобще е държава. Главният въпрос тук е друг, кой и против кого се осъществяват репресиите и интересите на кая класа отразяват приетите в държавата закони. Ето кое е най- важно, за да разберем с какво именно общество ние имаме работа. Но такава постановка на въпроса е крайно неизгодна за нашите руски либерали. Тогава става ясно, че репресиите на Съветската държава винаги във всички периоди на неговото съществуване се е осъществявало за по голямата част от населението срещу нищожно малцинство, т.е. трудовия съветски народ против остатъците от буржуазната класа и законите на СССР винаги са отразявали интересите на трудовия народ, а не на паразитическия елит от обществата, както се вижда в капиталистическите страни. Затова Съветската държава никога, даже по времето на Сталин не е трябвало огромен репресивен апарат, без който всяко капиталистическо общество няма да просъществува и ден. Ако ние сравним числеността на репресивните органи в СССР във всички негови времена, в това число и в епохата на "сталинизма", с днешна Русия или всяка друга буржоазна държава, то ще се окаже, че в % отношение към числеността на всяко население на страната в СССР правоохранительните структури са били В ПЪТИ ПО- МАЛКО, отколкото в буржоазна Русия. И това не отчита още частните охранителни агенции, частната наемна армия, всяко казачество и морето от индивидуална охрана, която в СССР просто не съществувала! Както не е съществувало и нищо приличащо на ОМОН, т.е. военизирано държавно полицейско подразделение, създадено специално за борба с недоволните!

Главната функция на всяка буржоазна държава е нейната репресивна функция, функция на насилие, принуждение и възпиране на голяма част от народа, който иначе няма как да застави трудещите се за ползата на господстващата класа – буржоазията. Докато, като главна функция на социалистическата държава се явява управлението, а насилие и принуда на голяма част от населението в социалистическата държава не се изисква – то по начало е създадено за да отстоява неговите интереси.

Какви слоеве от обществото най-много са пострадали в т. н. "сталински репресии"? Управленческият персонал в партията, служещите от държавническия апарат и интеллигенцията, т.е. тези, в които се е съхранил буржоазен елемент и им е било най-удобно да паразитират на Съветската власт. Трудовият народ — работниците и колхозниците тези репрессии практически не ги засегнали!  За това нашите либерали също не обичат да съобщават. Те с пяна на уста крещят за "милионите невинно загубени души", многократно преувеличавайки размаха на репрессийте и оплачвайки  враговете на трудовия народ, получили напълно заслужено наказание.

Били ли са действително невинни пострадалите в репресите от 30-те г. хора? Да, били са. И немалка част от тях са били действително едни от най-добрите хора в партията и Съветската държава, вярно и преданно отстояващи интересите на съветските трудещи се. Но пострадали не по вина на Сталин или самата Съветска власт, а по вина на неговите врагове- буржоазните елементи, които им се удала възможност да се доберат в държавния апарат с надежда да разрушат държавата на работниците и селяните отвътре. Цинизмът на ситуацията е в това, че днес по тези невинно пострадали борци за Съветска власт, леят крокодилски сълзи духовните наследници на тези, които тях е репресирал по това време – радетелите на капиталистическия строй, мечтаещи тогава за възраждане на капитализма в СССР.

Съвременните буржоазни идеолози упрекват Съветската държава в "срастване на партийните и държавни органи", в "жесток идеологически контрол на всички страни от живота на обществото", в "нарушение на фундаментални права и свободи на гражданите», съзнателно не желаещи да забележат това, че в днешното руско общество всички тези явления са многократно усилени и са се разпространили в такива размери, че не става въпрос за никаква свобода или права на руските граждани– у тях няма никакви реални права!

Партията на властта "Единна Русия" не показва ли на нас нпример много по-жестоко срастване на партийни и държавни органи, в сравнение със СССР? Има ли днес в Русия отговорен чиновник, държавен служител или бизнесмен от сериозно ниво, който да не е в "Единна Русия"? Практически не. И това е напълно закономерно явление за всяка държава. Та държавата е апарат за управление на управляващата в страната класа. Целта на всяка държава — отстояване интересите на тези, които господстват. А политическата партия е авангард на обществената класа, където влизат най-активните и съзнателни негови членове. От където следва, че политическата партия на господстващата класа просто по самото свое положение е ОБВЪРЗАНА да направлява и ръководи политиката на своята собствена държава.

От тук с цялата си необходимост следва, че жесток идеологически контрол за всички е необходимо за извършване на обществен живот. Та на господстващата класа винаги е важно да съхрани своето господство. И колкото по-малка е числеността на господстващата в обществото класа, толкова по-силно тя трябва да се меси в общественото битие, да държи всички под постоянен свой контрол. Това и виждаме, сравнявайки общественото битие в СССР и в РФ. Буржоазната идеология в съвременната РФ е пропила абсолютно всички сфери от живота на обществото. Никой в Съветската страна не е указвал на населението как да се облича, какво да яде, пие, как да устройва семейния живот, как да почива и да се забавлява, какво да чете, мисли и в какво да вярва. Днес всичко това е част от руското общество- идеолозите на буржоазията нагло влизат в нашия личен живот опитвайки се докоснат до всичко което е ценно за господстващата класа. Клерикализацията на обществения живот в Русия е характерен пример. От тази "опера" е насаждането в Русия на търпимо отношение към сексуалните малцинства, извратеняци и т. н. общественни уродства, които са абсолютно несъвместими с физическото преживяване на човешкото съобщество.

Говорейки за "нарушение на фундаменталните права и свободи на гражданите" в сталинския СССР, защитниците на буржоазния строй забравят да уточнят, че забравят за  отсъствието в СССР на едно единствено право – правото да експлоатираш другите, правото да грабиш и присвояваш чуждото. Действително, държавата на трудовия народ това не позволявала. Нарушителите – строго се наказвали. Но затова всички останали права на гражданите били не на хартия, както в капиталистическите общества, а в реалността –  право на труд, право на жилище, право на отдих, право да бъдеш избран в органите на държавната власт, право на образование и охрана на здравето и т.н. В СССР на никой в главата не му минавало да ограничи събранията и съюза на гражданите, боейки се от всякакво обединение. Там не въвеждали в мирно време постоянно действащ комендантски час за деца и подростващи, не вкарвали в затвора за танци в църквите и храмове за всички страни не строили. Затова пък в Съветския Съюз се строили много училища, детски градини, културни, образователни и спортни учреждения за по- пълно удовлетворяване потребностите на съветските граждани в духовно и физическо развития. И възможността да се посещават от всеки съветски гражданин, защото всички тези учреждения са били безплатни или почти безплатни.

А да избираш властта, да критикуваш нея в сталинската СССР е било задължение на съветските граждани. Точно така както критиката и самокритиката са били не право, а задължение на комунистите по времето на Сталин. Какво е означавало това на практика? Най-пълно народовластие, което е съществувало до сега в човешката история и това народовластие не е оставяло никакви шансове на експлоататорската класа и буржоазните елементи. (Затова ли десния преврат във вътрешната и външна политика на Съветската държава, осъществена в хрушчовско време, се е наричало "затопляне"?)

Ето такъв е бил в реалността този "сталинизъм", който отчаяно бъркат руските граждани и буржоазните идеолози. 

Няма и никога не е имало "сталинизъм" като отделна социално-икономическа или политическа епоха. "Сталинизмът" е измислен от буржоазни идеолози и техните слуги – реформисти и ревизионисти, които така се стараят да преобърнат коренните положения на марксизма-ленинизма, да опорочат социализма и комунизма. "Сталинизмът" е само период от историята на СССР, когато участието на съветския трудов народ в управлението на своята държава е било максимално. Това е и този реален СОЦИАЛИЗЪМ, през който минава пътя към КОМУНИЗМА!

Това не означава, че в СССР във времената на Сталин не е имало недостатъци. Те са били  и проблеми, и недостатъци, но от съвършено друг род и не от тези с които е необходимо да се справя съвременната буржоазия — това са проблеми от ръста на новия обществен строй, проблеми от развитието на социализма и неговия преход към коммунистическо общество. И решаването на тези проблеми ще падне на бъдещите поколения, непременно отчитайки богатия опит на сталинския СССР.

Л. Сокольский




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660525
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031