Това е много добре, че хората мислят, анализират, опитват се да осмислят станалото и съществуващото, а не стоят тъпо пред телевизора, киснайки в своето блато. Лошото е че в своите разсъждения те не се опират на научните закони на общественното развитие, а се ръководят в голяма част от емоции и гледат да не се вдълбаят в проблемите, а на външните форми на техните прояви.

Работата е в това, че независимо от някои външни аналогии, напълно да се пренесе ситуацията от началото на XX век на нашата днешна действительност  не може, защото тогава е ставало въпрос за революция- демократическа, буржоазна задачата на която била да се унищожат феодалните производствени отношения, пречещи на развиването на руския капитализъм. В царска Русия по това време действително практически всички слоеве от обществото били против царизма, като опора на феодалната власт.

Днес в в Русия няма феодализъм. У нас има чист капитализъм в стадии на империализъм. Доказателство можен да послужи статията "Какъв е у нас обществено-политическия строй?"

Т.е. в Русия става въпрос не за демократическа (т.е. буржоазна) революция, а за революция социалистическа, която да унищожи не феодалните, а капиталистическите производственни отношения, заменяйки ги на по- прогресивни — социалистически.

Въобще говорейки, в Русия от отминалата преди век социалистическа революция не трябва да е станала толкова бързо, както се е случило на практика. Но в началoтo нa XX век условиятa в Рuсия са били уникални (за това Ленин е писал, например в "Детската болест "левичарство" в комунизма"). Царизмът, главната държавна опора на феодалните производственни отношения, в началните етапи на развитие на капитализма в Русия (втората половина на XIX век) се оказал изгоден на зараждащата се руска буржоазия, защото то бил много ефективен в сдържането на класовия натиск на пролетариата, намиращ се под двоен гнет едновремено от две господстващи класи (умиращата феодална аристокрация и растящата буржоазия), което позволявало на руската буржоазия да богатее приказно. Но в бъдеще много силен, царизма успял да се задържи в страната толкова дълго, че обтегнал до крайна степен  всички съществуващи в руското общество противоречия между общественните класи нa две формаций, като стар, отживял своя исторически срок – феодален (помещици и селяни), така и новия, развиващ се с гигантски темпове, — капиталистически (буржоазия и пролетариат). Дошлата на власт  през февруари 1917 година руска буржоазия, през цялото време намирала се под крилото на царското самодържавие, защитаваща го от пролетариата, се оказала много слаба, за да разреши макар и част от тези противоречия. Унищожавайки самодържавието, тя не успяла да направи главното за всяка буржоазна революция – да унищожи остатъците от феодални отношения в обществото. За Русия това означавало да се унищожи господстващия клас на старото феодално общество – помещици и аристократи, да им вземе земята и да я предаде на селяните. В резултат на това руското селячество напълно поддържало социалистическата революция, която извършила това, което не могла да извърши буржоазната революция (Февруарската). Именно за това един от първите декрети на Съветската власт се явява "Декрета за Земята"[1], с който бил решен вековния проблем на руските селяни. Декретът за Земята отменял частната собственост на земята и наемния труд на земята, земята станала общенародно достояние и се   предавала в ползване на всички тези, които искали и можели да я обработват.

Съветската власт в това време имала много трудна задача с неимоверна историческа трудност — да отстрани съществуващите в обществото феодални отношения, да допусне развитие в селата на капиталистически отношения под строгия контрол на съветската държава и паралелно да развива в промишлеността  и селското стопанство на социалистически отношения. Както е известно от историята, СССР се справи с тази задача прекрасно — само за 20 години след социалистическа революция страната от изостанала аграрна колония на запада се превърна в една от най-силните индустриални държави в света.

Днес у нас в Русия няма феодални отношения и няма класови феодални общества – помещици и селяни. В Русия днес напълно господстват капиталистически отношения. И съответно в руското общество съществуват два основни общественни класа: БУРЖоАЗИЯ (едра, средна и малка) и ПРОЛЕТАРИАТ. Взаимоотношенията между тези две класи и определя цялата политическа, икономическа и социална ситуация в нашата страна. Пенсионери, интелигенция, студенти  и пр. — това не са класи, а прослойки, които сериозно влияние на вътрешната и външна политика не оказват, защото не участват в общественото производство.

Буржоазията, както виждаме е нееднородна и се дели вътре в себе си на три групи, вътре в които има още подгрупи и кланове, постоянно и доволно твърдо конкуриращи се по между си. Но, независимо от своите вътрешни противоречия, по отношение на пролетариата буржоазията винаги встъпва, като единно цяло — като клас на експлоататори към клас на експлоатирани.

Конкуренцията на буржоазията между себе си и нейната противоположност на пролетариата се отразява и в нейната идеология, която така също външно е разнообразна (от либерализъм и национализъм до социал-патриотизъм и социал-демокрация), но в общо и цяло, във всяка от своите форми тази буржоазна идеология е противоположна на идеологията на пролетариата, защото отразява интересите на буржоазната класа като  цяло.

Къде е главния интерес на цялата буржоазия?

Да съхрани своето господство, като класа, своето право да експлоатира, правото да присвоява чужд труд.

Къде е главния интерес на класата на пролетариата?

Да се освободи от всякаква експлоатация и всякакво угнетение.

Борбата на тези интереси между себе си, т.е. борбата на класовете, победите и пораженията на всеки от тях и намират свое отражение в политиката на руската държава, както и всякодруго капиталистическо общество.

Сега за нашето руско чиновничество. Няма у нас в Русия никаква "паразитно-чиновническа диктатура". Това е емоционално отражение, а не научно, макар че известна доза истина има. Научно същността на тази държава, която ние имаме днес в Русия се именува така — буржоазна диктатура.  Това означава, че задачата на нашата руска държава с всички тези институти (парламент, съд, полиция, армия, закони и пр.) — закрепва правото на господство в руското общество на буржоазната класа, т.е. осигурява правото на буржоазията да експлоатира пролетариата и другите угнетени слоеве и прослойки на нашето население. Именно затова всички законы, които са се приемали и приемат в нашата страна, са изгодни само на буржоазията, удовлетворяват само техните интереси и са насочени на увеличение на техните печалби, което не може да не влоши положението на руските трудещи се.

Тъй като държавата е своего рода комитет по управление делата на цялата буржоазия, държавните служители (т.е. чиновниците) по своето общественно положение са прислуга на класа на буржоазията. Задачата на  чиновниците — да изпълни волята на буржоазията и не повече от това. Свои класови интереси, различни от интересите на буржоазната класа, чиновничеството няма и няма да има. Друг е въпроса, че част от държавните чиновници (преимущественно,  високопоставените) са се сраснали с буржоазната класа, т.е. самите те се явяват буржоазия, натрупвайки капитал на държавните средства (паразитирайки на държавата) и нерядко владеейки собственост на средствата за производство.

Сега за политическите сили в Русия.

Тези, които наричат себе си опозиционни либерали, са част от едрата буржоазия, която се стреми да завоюва добро място на хранилката, махайки от нея друга част от нашата едра буржоазия, т. н. "путинска групировка". (Разбира се Путин не управлявя, той е просто един ефективен мениджър, на който му е поръчано да изразява интересите на тази групировка). Либералната опозиция в никакъв случай не встъпва против капиталистическия строй и даже не изисква разширение на политическите свободи в страната. На нея е нужен само повод за народни вълнения, на вълната на които тя просто оттласква "путенистите" от държавната власт и сама заема тяхното място. Именно затова нея я устройва лозунга "Честни избори", което си е наивно и утопично по определение, защото нищо не означава и нищо конкретно не изисква.

Едрата буржоазия винаги е тясно свързана със световния капитал. Именно затова тя винаги встъпва за либерализация, безадръжна приватизация на всичко, за глобализация и откритост,  за отказ на държавата от каквото и да било регулиране в икономиката и пр., т.е. за всичко това, което е изгодно първо на чуждестрания капитал, който желае напълно да се подчини на руския пазар със своите интереси, които при това не съвпадат с интересите на нашата страна, нито с интересите на нашия народ.

Защо на либералната опозиция така е важно да отхвърли "путинците" от държадната власт? Нима тя не играе огромна роля на руския пазар и тези колосални доходи, с които тя вече не разполага?

Не става. Работата е в това, че особеноста на съвременна Русия и нейното отличие от Руското самодържавие от началото на XX век е в това, че основен  източник на доход на съвременната руска едра буржоазия и олигархия се явява бюрократическия капитал, т.е. печалбата от държавните средства (подкупи, рушвети или това, което днес модно се нарича "корупция"[2]). Традиционният път на натрупване на капитала – търговско-промишления, свойствен на нея е в много по-малка степен и е напълно свързан с функционирането на предприятията и отраслите на икономиката, създадени още в СССР.

Корените на това явления са исторически. Класът буржоазия в Съветския Съюз се е образувал в резултат от паразитиране на достоянията на съветския народ. Да строи и създава, нещо самостоятелно той не е умеел първоначално и напълно зависел от съветската икономика. Такъв си остава и до сега, повече от 20 години живеейки от съветското народно достояние. Никакви нови технологий и никакъв прогрес в науката и техниката той за на в това време не е демонстрирал. Именно затова ние имаме в Руссия деиндустриализация и деградация практически на всички отрасли на народното стопанство и колосално изтичане на капитал от страната, а не строителство на нови съвременни предприятия и не създаване на нови икономически отрасли.

Изхождайки от това се получава, че тази група едра буржоазия, която пряко е свързана с държавата, има неизмеримо по -големи възможности за своето обогатяване. Например корупционния оборот в Русия още през 2010 година е билл около 50% от БВП на страната[4]. Трябва да предположим, че за последните 2,5 години той се е увеличил (една подготовка за Олимпиадата в Сочи колко струва!). Ето за правото на разпореждане на този огромен капитал, създаден от труда на руския наемен работник се бои либералната опозиция. 

Сега няколко думи за другата част на нашата руска буржоазия – за средната буржоазия. Положението на средната буржоазия в Русия, както и в другите капиталистически страни е неустойчива, тя постоянно рискува да стане придатък на едрата буржоазия и именно за това мечтае сама да стане едра. Достъп до държавната хранилка няма,  и своето място под слънцето се опитва да достигне, чрез традиционни за капитала пътища – участие в търговията и промишлеността. Средната буржоазия позиционира себе си като защитница на националните интереси на страната, отечествен производител, опира се в идеологията на национализма, патриотизма,  протекционизма, не възразява против участието на държавата в икономиката, поддържа антимонополните закони, макар и в значителна степен ограничен в своите права и зависимост от едрия капитал, нерядко встъпва за разширение на демократическите буржоазни свободи в страната и т.н.

Дребната буржоазия — това е най-многочислената и най- неустойчивия слой буржоазия. Тя е нещо средно между буржоазията и пролетариата. От една страна, тя се явява страна на експлоатиращия наемен труд, а от друга- слой, който в значителна степен е угнетен от средната и особенно от едрата буржоазия. Това хлъзгаво, неопределено положение на дребната буржоазия се отразя и в нейната идеология. Тя в своя светоглед през цялото време се щъка ту тук, ту там — не е против капитализма, но капитализма да е "с човешко лице". Това, че такова нещо не  съществва, нея не я безпокои, тя мечтае за такъв капитализъм и тук веднага!

Друга нейна част встъпва против капитализма, тя е за социализъм но не всякакъв, а такъв, който да е "с човешко лице", т.е. разрешаващ да има частна собственост и позволяващ да се използва наемния труд. И не я интересува този факт, че по законите на пазара този неин "социализъм с човешко лице", т.е. пазарен социализъм, мигновено и неизбежно се превръща в капитализъм.

Всички наши съществуващи леви и "комунистически" партии са партии на дребната буржоазия, идеологията на които се споделя от голяма част от нашето общество, в това число и наемните работници. Политическата позиция на дребната буржоазия ней-добре е изразена в идеологията на социал-демокрацията и различните родове социалисти. Тясно прикрепени до тях са различните родове опортюнисти, партии които могат да съдържат наименования "работническа" или даже "комунистическа", но на дело те отстояват интересите именно на дребнобуржоазните слоеве на нашето население.

Дребната буржоазия обича да разсъждава не за класите, а за народа въобще или за трудещите се въобще.  Чувствайки себе си заклещена- политически и икономически, встъпва за разширение на реалните политически права и свободи на гражданите. Неуверена в своите сили се стреми да създаде "широко обединение на трудещите се". Постоянно навивана от едрата буржоазия към пролетариата, тя не приема каквато и да било конкретна идеологическа позиция, и често се опитва да "обясни необяснимото", "да кръсти таралежа със змията", т.е. да съгласува в своята идеология съвършенно противоположни позиции, да намери компромис там, където е невъзможен по принцип. Увлечен в икономическа борба с едрата и средна буржоазия и правителството той желае да се сдобие с някаква надеждност за себе си и своето съществуване в условията на буржоазното общество. Боейки се от всякаква революция и силови методи на класовата борба, предпочита спокойно разрешаване на протестите в рамките на буржоазните закони.

В Русия към партиите и политическите организации от такъв род се отнасят КПРФ, отделилата се от нея с временно име МОК, "Ляв Фронт",  РКРП с неговия "Рот-Фронт", и други остатъци от бившата КПСС, обединения на троцкисти, анархисти, анархо-синдикалисти, всякакви борци за "работнически социализъм" и т.н. Това са все организации, идеологическата основа на които по научно се наричат опортюнизъм и ревизионизъм, защото всички те на дело са се отказали от класическия марксизъм, осъществявайки "ревизия", т.е. преразглеждайки коренните положения на тази наука.

Най- многочисленият клас в Русия – пролетариата, който засега е не организиран и разпокъсан. Идеологията на пролетариата може да бъде само един – классическия марксизъм-ленинизъм без всякаква ревизия и нов прочит. Задачата на пролетариата – да вземе властта от буржоазията, да унищожи експлоатацията на човека с човека, за което в обществото трябва да бъде унищожена частната собственост, като основа за всяка експлоатация. Пътят за решаване на всички тези задачи е социалистическа революция и последваща диктатура на пролетариата, с помощта на която победилия пролетариат може да построи новото общество – социалистическото. Такава идеологию може да изразява само истинска комунистическа работническа партия. Но днес такава партия в Русия няма. Тя предстои да се създаде.

Що се отнася до съюзниците на пролетариата, то тук всичко зависи от задачата и борбата на конкретен етап, т.е. от стратегията и тактиката на комунистическите партии, в значителна степен определяни от  конкретните исторически условия. Например в борбата за разширение на буржоазните политически свободи в страната съюзник на пролетариата могат да станат средната и дребна буржоазия. А за борба за политическа власт съюзник на пролетариата няма. В най-добрия случай такъв съюзник може да стане част от дребната буржоазия, осъзнала безнадежността на своето положение и своята неизбежна пролетаризация, т.е. твърдо заставайки на позицията на пролетариата. Напълно вероятно е че към пролетариата може да се присъедини на такива условия и като част от обществените прослойки, например студентите или интелигенцията.

Рано е да се прогнозира какво ще стане, но въпроса е поставен на дневен ред. Бъдещето ще покаже, какви задачи трябва да се решават…

Г.Гагина

[1] hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/o_zemle.htm

[2] Коррупция (от лат. corruptio — порча, подкуп), преступление, заключающееся в прямом использовании должностным лицом прав, предоставленных ему по должности, в целях личного обогащения. К. называют также подкуп должностных лиц, их продажность. (БСЭ)

[3] Р.Киран, Т.Кенни «Продавшие социализм», М., Алгоритм, 2009 г.

[4] crimerussia.ru/corruption/16723-16723.html