Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2015 11:42 - М. Г. Ярошевскй "Буржоазните психолози в САЩ на борба за ликвидиране на съзнанието"
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 872 Коментари: 1 Гласове:
1



 Предисловие  от РП

Редакцията на "Рабочего Пути" предлага на вниманието на читателите много интересна и важна статия от 1948 г. с критика към реакционното буржоазно направление в психологията. Важна е защото обяснява корените на много явления, които ние наблюдаваме в нашия съвременен живот. В частност, в тази статия ясно е показано, това което е методологическа база на тези самите технологий на обработка на масовото съзнание, което днес се приема на въоръжение от империалистите практически във всички страни.

Ние не един рът сме писали за това, че именно благодарение на доминиращата в буржоазията сфера на идеологията, се достига благодарение на активното и широко използване на най- разнообразни методи и способи на манипулации на масовото съзнание,  много за удържане на трудещите се масс в подчинение, съхранявайки така своето господство в обществото. Системата на оглупяване на трудовия народ е доведена от империалистическата буржоазия до съвършенство. Именно с нейна помощ на капитала се удава да направлява могъщата революционна енергия на масите в безопасно за себе си и даже изгодно да нея в конкурентна борба в едно на друго русло.

Колко е важно работническата класа да разбере за това опасно оръжие, което владеетс днес буржоазията, да обясняваме, навярно не трябва. Разбираемо, е че ефективно да се противодейства на буржоазните масс-технологии, отстранявайки последствията от тяхното приемане или намаляване степента на тяхното въздействие на работническата класа — основна революционна сила на съвремеността, може само добро разбиране, къде лежи техния гнил корен. И именно за това ни разказва другаря Ярошевский в своята статия.

Тази статия не е първата на нашия сайт по тази тема. Не така отдавна ние публикувахме забележителния материал от 1957 г. с критика на реакционните направления в психологията (И. С. Мансуров "Против субективизма в психологията") И в бъдеще ще продължим тази тема. В близко време ще публикуваме още една интересна статия за идеализма и метафизиката в психологията, също от 1948 година.

Последното не е случайно — задълбочаването на общата криза на капитализма след Втората световна война (победата на съветския народ над фашизма, разрушаването на колониалната система на империализма, образуването на нови социалистически страни, мощното национално-освободително движение и т. н.) се отразило на всички сфери от капиталистическото битие, особено остро и ярко проявило се в идеологията — наука, култура, морал, етика и пр. Цялата гнилост на умиращото капиталистическо общество, нейния идеен маразъм, краен упадък, аморализъм на обществените отношения и крайна безисходност на съществуващото битие се е концентрирало в най- реакционните философски системи, станали основа на много лъженаучни направления. Именно в тези години буржоазната наука, притеснена само и изключително от сервилната прислуга на господстващата класа, окончателно разгърнала се към реакцията, забравя за всичко това прогресивно, за което тя е учила преди.

Днес ние виждаме печальните страни на този процес, започнал тогава, още в първата половина на XX век. И разбираме, колко прави са били марксистите-болшевики, преди повече от полвин век назад показващи класовите корени на всички тези буржоазно-идеалистически завихрения и до какво ще доведат.

Буржоазните психолози на САЩ в борба за ликвидация на съзнанието

Съвременната буржоазна психоло­гия се намира в състояние на безисход­на криза, основна причина на коя­то се явява превръщането и в оръдие на империалистическата реакция.

Тази лакейска роля на съвременната буржоазна психология особено яр­ко се изразява в САЩ, където са получили широко разпространение най- ре­акционните течения, пропагандира­щи расизъм, космополитизъм, мисти­ка, фройдизъм и менделиско-морганистски теории на наследствеността.

Теоретичните основи на буржуаз­ната психология в течение на няколко столетия се появяват в т. н. интроспективна теория на съзнанието, зародила се още в XVII век.

Принципната порочност на тези теории се състои в обособяване на съзна­нието от битието, отражение на което то в действителност се явява. Предметът на психологията признава само това, че встъпва пред суб­екта при наблюдение за собствен­ни психически процеси. Съ­знанието, явяващо се по самата своя същност отражение на реалните предмети, техните свойства и отношения, се затваря в себе си, откъсвайки се от реалния свят, обръщайки се на духовните "обекти" — образи, идеи и представи.

Несъстоятелността на идеалистиче­ските интроспективни концепции са би­ли разкрити още в средата на XIX век от Маркс и Енгелс, създали първото в историята на човечеството материалистическо учение за съзна­нието, на основата на която о и мо­же да бъде издигната автентична на­учна, автентична жизнена психоло­гия.

Класовата ограниченост на буржо­азните психолози ги лишила от възможността да приемат това ново, плодо­творно учение. Буржоазната психо­логия, развила се през втората по­ловина на XIX век в самостоятелна наука, се е построила на идеите на старата, идеалистическа теория за съзнанието. Тази теория обединила буржоазните психолози и техните направле­ния.

Но към края на XIX — началото на XX век положението в буржоазната психология съществено се изменило. Причините били много. Светът встъпил в епохата на войни и пролетар­ски революций. Прераждането на ка­питализма в империализъм се съпровож­дало със засилване на борбата на империа­листическите коалиций за световни пазари, широка колониална екс­панзия и настъпление на жизнените интереси на работническата класа. Всички тези икономически и политически промени поставили нови задачи пред идеолозите на империализма. Буржоазията, някога внасяща в съзнанието разум, сега от страх се отрича от него, а и обявява против ниго кръстоносен по­ход.

Политиката на империалистическата бур­жоазия, основана на несправедли­ви, агресивни войни, противоре­чащи на коренните устремения на на­родните маси, заставила веднага да се търсят пътища за оглупяване на масите, отглеждане на тъпи, покорни наемници на капитала, ненавиждащи разум, из­бавени от необходимостта да се осъзна­ят собствените постъпки, подчиня­ващи се не на съзнателни мотиви, а на варварски импулси.

Именно за тези цели се произвело "учението" за безпределната мощ на инстинктите, за фиктивността на съ­знанието и т. н.

Възникнали различни расистски теории, за да се чуе могъщия глас на "раса и кръ­в" заглушаващ гласа на съзнанието. Тези теории били създадени за "оправда­ние" политиките на бесчовечна експлоатация и изтребване на колониал­ите и полуколониални народи.

Сериозна и опасна за империа­лизма сила била растящата съзнателност на работническата класа, коя­то не само била спирачка на пътя на провеждане от империализма на завладяващи политики, но и поста­вяла под внимание на самото му негово съществу­ване.

Под могъщото въздействие на мар­ксистско-ленинската теория стихий­ното влечение на работниците към социализъм повсеместно се превръщало в съзна­телно.

В нападките на марксистско-ленин­ската теория от буржоазните филосо­фи и психолози — фалшифика­тори на науките — се съревновавали всякакъв род ревизионисти — агенти на бур­жоазията в работническото движение, за да угодят на своите стопани, че идеите не представляват ника­ква ценност от гледна точка на мар­ксизма и че признанието за безполезност на съзнанието е и ще бъде спирачка в марксистката теория.

Разоблачавайки тези опити да се изврати и унижи марксизма, Ленин и Сталин в пълно съответствие с въ­зренията на Маркс и Енгелс учат, че съзнанието, идеите играят важна роля в историческото развитие на чо­вечеството, че общественото съзнание оказва обратное въздействие на развитието на общественото битие.

Идеите на марксизма-ленинизма се явяват организиращо и мобилизиращо начало в революционната бор­ба на пролетариата. Активната роля на съ­знанието може да бъде правилно разбрана само в този случай, когато бъде отделена идеалистическата представа за съзнанието, като чисто духовна активност, нямаща нищо общо с  материалната практи­ка и ако бъде разбрано, че само тези идеи представляват сила, която се явява отражение на обективните за­кони на общественото развитие.

Напълно разбираема е тази яростна нена­вист към интелекта, към съзнанието, коя­то звучи, като лайтмотив във всички съ­временни псевдонаучни теории на буржоазната философия и психоло­гия. Тя е породена от стремежа да се от­реже стремежа на човешкото мислене на пътя към познанието на обективния свят, или такова познание носи суров, безотговорен заговор на капитали­стическия строй, спиращ историческото развитие.

Впускането на съзнанието в бездната на ира­ционалното, лишаването на човешкия живот и дейност от разумен смисъл — такова е било заданието, получено от буржоазната психология на последния етап от съществуването на капитализма, етап на неговото загниване и приближаващ крах. Реализирайки това задание, буржоазните психолози оставили някога уреждаща ги интроспективно- феноменалистическа концепция и я заменили на редица други концепций, толкова ненауч­ни, но още повече реакционни, в още по голяма степен съответстващи на ин­тересите на империалистическата бур­жоазия.

Борбата за ликвидация на съзнанието в съвременната американска и запад­ноевропейска философия и психоло­гия се извършва по две основни направ­ления: едни буржоазни психолози се опитват да докажат, че съзнанието се подчинява на тъмни ирационал­и психически сили, които фа­тално предопределят живота на хората и тяхната идеология; други просто отричат съществуването на съзна­ние; вътрешното съдържание на живота и дейността на човека при това се ли­шават от значение, а самия човек се трак­тува като автомат, сляпо реагира­щ на външни здразнители.

Eдна от най-значителните про­яви на съвременна криза на бур­жоазната психология се счита обикновената шумна поява на света на американ­ската поведенческа психология — бихейвиоризъм (от англ. beha­vior — поведение).

Бихейвиоризмът е бил роден от тази идеологическа и политическа бор­ба, която се разгърнала в САЩ в началото на XX век.

"През 1912 година — пише създателя на би­хейвиоризма Уотсън — бихейвиористите решили да се разделят с психологията или да се опитат да я превърнат в естественна наука".

"Да се направи психологията естествена наука" в устата на бихейвиористите озна­чавало да се избави от съзнанието, макар че именно съзнанието отличава съдър­жанието на психологията от съдържанието на физиологията и другите естественни науки.

Oбратно на съзнанието било предложено да се изучава поведението, реакциите на организ­ма на стимули от външната среда. Уста­новявайки еднозначно отношение между стимул и реакция, психолога съ­гласно бихейвиористическия план, трябва по това раздразнение да предскаже, каква реакция ще после­два в отговор на него, а от друга ст­рана, наблюдаващия каква да е реак­ция, трбва да успее да определи, каква ще е причината за това раздразнение.

Тези установки били най-праволинейно формулирани от вече споменатия Джон Уотсън, оста­вил в последствие своите психоло­гически занятия и станал стопанин на капиталистическа фирма.

Човек, по Уотсън, трябва да се разглежда, като организъм, който жи­вее и се движи, не осъзнавайки това, което извършва.

Буржоазните лъже-теоретици се опи­тват да докажат, че бихейвиоризма е заменил психологията на физиологията, възприемайки учението на висшата нервна дейност, създадена от великия руски учен И. П. Павлов. Но претенциозните опити да се докаже връзката на материалистическата теория на Павлов с бихейвиоризма е съвър­шенно несъстоятелно. Всъщност бихейвиористите от самото начало фалшифицирали гениалното откритие на Павлов, стремейки се да го при­способят към своите антинаучни построения.

За това за Уотсън презрител­ното отношение към физиологията на мозъка е не по- малко характерно, от презри­телното отношение към психологията. Физиологията на мозъка-казва той — това са загадъчни картинки в учебниците плюс съпровождащи към тях ле­генди, насочвани към факти, които те трябва да обяснят.

Продължавайки да издевателства над науч­ните, материалистически представи за работата на мозъка, Уотсън пи­ше, че мозъка — това е тайнствена кутия, където психологията помества своите проблеми, че се създава илю­зия за това, че тя би ги обяснила.

Основното за Уотсън — това са мускули и жлези и задачата на бихейвиориз­ма, съгласно неговия проект се заключава в това да се регистрира съ­кращение на мускулите и разпределяне на жлезите, отхвърляйки представата за мозъка, като главен координиращ и интегри­ращ дейността орган.

Съвременната физиологическа на­ука е опровергала бихейвиористските измислици на Уотсън. Трудовете на съветските учени неопровержимо са доказали ре­шаващата роля на мозъка, както в познанието на външния свят, така и в регулира­нето на жизнедеятелността на организма.

Вътрешният свят на човека, явява­щ се огледало на външния свят, бихейвиористите напълно игнорират, защото всички тези стремежи са насочени към това, да се опустоши съзнанието.

Психологът трбва, според техния замисъл, да подхождат към човека като към апара­т, извършвайки определени движения и да ги записва с помоща на различни механически прибори мускулни съкращения, изменение на дишане, пулс, състава на кръвта и т. н., даващи точна картина на тези реакций, които според мнението на бихей­виористите и се изчерпва психиче­ския живот на човека.

Буржоазните историографи се опитват да представят бихейвиоризма като продукт на развитието на един от отраслите на психологията — психологията на животните.

Делото се изобразявало така, Торндайк започнал да слага котки в кутии с различни входове и изходи, наблюдавайки, как те ще излезят, а Уотсън — пускал плъхове в лабиринт, последо­вателно лишавайки ги от зрение, слух, обоняние и докосване, като до психолозите не дошла в главата "гениалната" мисъл — да използват подобен метод на изследване и на човека. И точно така, както при изучаването на поведението на животните била изхвърлена предпо­ставката за наличието в тях на съзнание или мислене, бихейвиористите са решили и при изучаване поведението на човека да се използва такава гледна точка, т. е. съвършенно да се игнорира съзнанието. За да придадат на своите теории види­мост и научна обоснованост, бихей­виористите охотно подчертават своята връзка със зоопсихологията. Действи­телно, разгърналата се програма на бихей­виоризма е предшествана от работите по зоопсихология на Ллойд-Морган, Хобхауз и др., но експеримен­талните данни на зоопсихологията не подтвърждават измислената те­ория на бихейвиоризма.

Не е трудно да се разбере, с какви цели буржоазните историографи усилено отстояват подобно обяснение. Те се стремят да докажат, че различ­ните направления на съвременната чуждестранна философско-психологическа мисъл се явява резултат от про­греса на позитивното научно знание. Точно по такъв образ се изобразяват и възникналите други реак­ционни психологически концеп­ций. Фройдизмът се разглежда, като резултат от обобщение на данните от невро­логическите клиники, а гешталт-психологията — като следствие от направеното в лабораториите по експериментал­ай психология открития, че слухо­вите и зрителни възприятия се явяват сложни образования, не сводими до проста сума от влизащи в нейния състав чувства.

Нужно е с всяка определеност да се подчертае, че подобно обясне­ние се явява изкривяване на действи­телното положение на работите в съвремен­ната буржоазна психология.

В действителност, лудите об­общения на всички тези школи и направле­ния свидетелстват не за прогрес на позитивните науки, а за класова насоченост на буржоазната психоло­гия, служеща на интересите на империали­стите. Преднамерената установка на зоологизация на човека е породила експерименталната практика на всички тези бихейвиористи. Плъховете са се превърнали в герои от съвременната амери­канска буржоазна психология, защото им е била поставена задача да лекуват човека, като животно.

"Аз съм уверен — пише един от главата­рите на съвременния американски би­хейвиоризъм Толман — че всичко, това което е важно в психологията… може дa бъде, всъщност изследвано по пътя на продължаващ теоретически и експериментален анализ на определящото поведение на плъховете в лаби­ринтите"[1].

Може без преувеличение да се каже, че атаките, които са предприели и предприемат бихейвиористите про­тив признанието на съзнателния харак­тер на човешкото поведение, в зна­чителна степен се мотивира от този стремеж да се отождествят прин­ципите на обяснение на поведението на живот­ните и поведението на човека. За да се превърне психологията на човека в зоопсихология, е нужно да се отстранят сериозните смущения — да се отстрани от психологията съ­знанието и преди всичко общественното съзнание. Бихейвиористите отричат съзнанието като особено свойство, прин­ципно отличаващо човека от животните.

Това определено се под­чертава от Уотсън в своята работа "Поведение: въведение в сравнител­ата психология", в която той иска психолозите да се откажат от интроспективната термино­логия.

"Ако това се направи — пише Уотсън — работата, над хората може да бъде непосред­ственно съпоставима с работата над животните" (под­чертано от автора. — М. Я.).

Стремейки се да представи закономер­ностите на поведението на човекам като тъж­дественни на закономерностите на поведе­ние у животните, бихейвиористите по отно­шение на последните също преднаме­ренно са заели определена методо­логическа позиция.

Работата въобще не стояла така: бихейвиористите първо съвършенно обективно изучавали, как живеят животните в определени условия, а след това използвали полу­чените резултати към човека. В действителност тeзи резултати предварително са интерпретирани от гледна точка на определена диагонална кон­цепция, т. н. теория "проба и грешка".

Съгласно тази теория, характера на отражение на мозъка на действително­стта — неразчлененност или диференцираност на възприятията, разбиране на връзките и отношенията и други подобни фактори — никакво значе­ние за поведението нямат.

Организмът съвършенно случайно, чисто механически произвежда опре­делени действия, пробва, греши и отново пробва и в резулта­т от отбора произвежда наслука дви­жението което трябва да извърши.

Така, това "обяснение", което е било издигнато от бихейвиористите по отношение на поведението, умиш­лено игнорира всяко психиче­ско отражение, възникващо, като известно, на определена ступен от развитието на живата материя и играе­що, както са показали изследванията на водещите руски зоопсихолози — Вагнер, Северцев и други— важна роля в приспособяването на жи­вотните към околната среда.

Съвършенно неправилно също така е да се предполага, че бихейвиоризма е възникнал като направление, преследващо особенни специални цели, свързани с методиката на изследване наповедението, че целия този патос се заклю­чава в изгнание на самонаблюдение (интроспекция) от психологически лабораторий.

Такъв поглед култивиран от представителите на буржоазната психо­логия с цел замаскиране на фалшивата идеологическа същност на бихейвиоризма.

В действителност програмата на бихейвиоризма от самото начало включвала определени социални и политически задачи. Не без причина програмата, разгърната от изложената в книгата на Уотсън "Бихейвиоризъм", възторжено е приветствала цялата бур­жоазна преса.

"Тази книга — пишел вестник "Ню Йорк таймс" — е предзнаменование на нова епоха в интелектуалната история на човечеството"… "Трибюн"- "Възмож­но e това дa e най- важната книга от всички, някога написана. Тя ослепява читателя с въплъщената в нея огромна надежда". Бихейвиори­стите не само се опитвали да изхвърлят съзнанието от психологията: техните планове отивали по-далеч. Те измислили изискване да се реформира со­циологията и от позицията на по­веденческата психология да се разгледат "конкретните проблеми на американ­ския живот".

"Бихейвиористите— отбелязва лондон­ското списания "Нейшън"— издигат не нова методология и не нова психологическа теория, а систе­ма, която, по тяхно мнение, револю­ционизира этиката, религията — фак­тически всички духовни и морални науки".

Същността на бихейвиоризма се заключавала в обещание да се предостави на шефовете сред­ства, владеенето на които те са могли по своемо да управляват хората с такава лекост, с ка­квато може да се управляват сложни ма­шини.

Бихейвиористите настойчиво искали да се махне съзнанието не само защото, то представлявало бариера, отделяща психо­логията от другите науки, но преди всичко защото виждали в нея препятствие към преобразуване на човека в безпрекословно следва­щ за външните стимули, ли­шен от собствен с вътрешна  ак­тивност механизъм.

Психологията, от която бъде гравирано съзнанието, може по мне­нието на бихейвиористите да донесе на бизнесмените и военачалниците извънредно ефективно оръдие на управ­ление на дейността на хората и кон­трол на техните реакции.

Така, целта на бихейвиористическата психология — направлен­ие на изменение на поведението. Но това насочено изменение трябва да се осъществява по техен план, не чрез възпитание на съответстващи форми на съзнателно отношение, а обратно, чрез изкореняване на всякакво съзнателно отношение, чрез култивиране на сляпо покорство въздействащо на човека с външни стимули.

Не е случайна ненавистта на бихейвиористите към съзна­нието, защото  ръста на съзнанието на милиони прости хора се превръща за империализма в лоша сила. В за­ключение в своята книга "Бихейвио­ризъм" Уотсън се обръща към читате­лите със следните думи:

"Аз се опитвам да ви съблазня с вер­бални дразнители, които, ако ви подействат, посте­пенно ше преобразуват този свят, или света ще се измени, ако вие възпитавате ва­шите деца не в духа на свобода от свободомислие, а в дух на бихейвиористическа свобода".

Мистър Уотсън, започнал да меч­тае за времето, когато на земята ще угасне и последния проблясък на съзна­нието и хората ще се превърнат в роботи, механически изпълняващи разпоре­жданията на началниците. Но напраз­но Уотсън се надява, че такава перспектива може да се окаже съ­блазнителна за милионите тру­женици в капиталистическите страни, които с надежда се обръщат към тази страна, където щастието и свободата са съединени с неви­ждания разцвет на висшите форми на съ­знанието!

Този неоспорим факт, че съзна­телността на масата трудещи се расте, предизвиква буржоазните психолози да изобретяват нови и нови способи за затъпяване съзнанието на масите.

Тези самите социално-политиче­ски условия, които са породили би­хейвиоризма, се явили почва за възникване на друго течение в съ­временната буржоазна психология, явяваща се един вариант от общата програма за борба за ликви­дация на съзнанието.

Говорим за т. н. "дълбока" психология. Под тази рубрика попада фройдизма с отделилата се от нея "хормическа" психология на Мак-Дугал и редица други по-малко известни, но толкова реакционни школички, утвърждаващи, че за "по­върхностното" съзнание, в непознава­емите "дълбочини" на организма са скрити тъмни влечения, явяващи се  владетели на хорските мисли и постъпки. На пръв поглед може да се покаже, че на "дълбоката" психо­логия са свойствени редица черти, принци­пно противоположни на поведенческата, но в действительност това, че те са родни, има значително голямо иде­ологическо значение, отколкото това, което ги различава.

Тях ги обединява преди всичко безпре­делната ненавист към признанието на чловешката дейност, като дейност насочена на осъ­ществяване на съзнателно поставени цели. Както за бихейвиористите, така и за фройдистите съзнанието е жалка илюзия, самозаблуда, която трябва да бъде час по скоро разсеяна като за "благото на науката". Затова и бихейвиористите и привържениците на "дълбоката" психология отчаяно протестират про­тив разбирането на психологията, като нау­ка за съзнанието. Различието между тях се заключава само в способите.

Ако бихейвиористите се опитват да лик­видират съзнанието, свеждайки го до ре­акции на организма на външни стиму­ли, то привържениците на "дълбоката" пси­хология утвърждават, че в самия ор­ганизъм са скрити тези невиждани, но мо­ъщи сили, които карат хората да извършват дейност.

Отправяйки от разни пунктове и бихейвиористите и фройдистите отиват към една цел, реализират едно зада­ние — принизяват ролята на съзнанието за да изобразят човека жалък роб на външни стимули или вътрешни влечения.

Това им е необходимо за пропаган­да на определени  социални и по­литически идеи, нацелени на от­вличане на хора от съзнателна борба против капиталистическото робство и империалистическата агре­сия.

Подобно на бихейвиоризма, издигането, както е показано по-горе с много широка програма по преоб­разуване на психологията в наука, ко­ято би предоставила възможност да се контролира и направлява пове­дението на хората в съответствие с инте­ресите на Уолл-стрийт, "дълбоката" психология също претендира на обосновано определена социал­на програма. Както и бихейвиористите, представителите на "дълбоката" психоло­гия се стремят да докажат вечността на ка­питалистическия строй, безплод­ността на опитите да се замени с друг, по-прогресивен социален строй.

Няма нищо учудващо в това, че и по редица същественни методо­логически въпроси възгледите на бихейвиористите и представителите на "дълбоката" психология съвпадат. В това лесно можем да се убедим, ако вземем на­пример изказванията на автора на американската "дълбока" психология, като Мак-Дугал и да се съпостави с изискванията предявявани към психологията на пионера на бихейвиоризма Джон Уот­сън. Подобно на Уотсън, Мак-Ду­гал настоява на превръщането на психологията от наука за съзнанието в наука за поведението, като аргумен­тацията Мак-Дугал се свежда, в крайна сметка, до утвърждението, че традиционната интроспективна пси­хология е неспособна да предостави ценни сведения за решението на социални проблеми.

"Психологията— пише той— трябва да разглежда интроспективно описание на потока съзнание, не като своя главна задача, а само като предварителна част на своята рабо­та. Подобно интроспективно опи­сание, подобна "чиста психология" никога не създават науките… никога не могат да придобият ценност за общественните науки" (М. Я.).

Психологията ще придобие ценност, като об­щественна наука, предполага Мак-Дугал, когато тя се отдели от ин­теллектуализма и отвори тези основни психически импулси, кои­то според неговото мнение, установявают и поддържат целия ход на чо­вешката дейност.

Бихейвиоризмът и "дълбоката" пси­хология обединяват така също трактов­ката за човека, като зоологическа осо­ба, а обществото— като съвкупност от такива особи.

Между тях съществуват различия само в оттенъците. За бихейвиориста човек е животно — това е тяло, функ­ционирането на което е предопреде­лено от външни въздействия, за Мак-Дугал, Фройд и други де­терминиращи фактори поведението лежащо вътре в организма, носи ин­стинктивен характер.

Този тезис ясно се изразява в пи­санията на вече упоменатия Мак-Ду­гал. Да се постави, като главна задача построението на социалната пси­хология, т. е. такава наука, която да обясни, изхождайки от психологическите законо­мерности, обществените отно­шения и общественни институти, Мак-Дугал издига, като първично и най-фундаментал­но факта — поведение, като ин­стинктивно влечение към целта.

Мак-Дугал привежда дълъг списък от инстинкти, явяващи се, по негово мнение, основни мотиви на човешко поведение. Тук ние намираме инстинкт на войнственост, ин­стинкт на отвращение, стаден ин­стинкт, инстинкт на бягство и т. н., и т. н.

 




Гласувай:
1



1. bliz - Интересно, но...
21.07.2015 13:03
много голям обем, кой има време да изчете всичко. Добре щеше да е, ако материала беше преработен- отстраняване на повтарящи се мисли и чисто пропагандиски моменти. Губи се основната идея в многословието.

Поздрави от bliz !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1658846
Постинги: 2344
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031