Фалшифицирайки истинските причини за войните, Мак-Дугал ги разглежда като различна проява на ин­стинкта войнственост. Инстинктът войнственост, говори той, играе изключителна роля в еволюцията на обществата; в наши дни той действа по силно, от когато и да било.

Според Мак-Дугал излиза, че съвременните империалистически войни са породени не от борбата на моно­полистическия капитал за световно господство, а от вековен инстинк­т, който някога е побуждал жи­вотното в човека, впил се с нокти или зъби.

В страх от неминуема ги­бел капитализма и неговата идеология се опи­тват с извращение да изобразят ре­алния исторически процес, да пре­несат в дълбочина биологическия инди­вид всичко това, което в действителност е свойственно на определена социал­но-икономическа формация, да увеко­вечи капиталистическата експлоатация, войните и неравенството, наси­лието и произвола, да припише уродливостта на буржоазния строй на "човешката природа".

Другите направления на "дълбоката" психология по принцип не се от­личават от "хармичната" психо­логия на Мак-Дугал. Между тях има само някои различия в списъка на тези инстинкти, които би трябвало да направляват човешкото поведение.

У едните числото на тези инстинкти до­стига няколко стотин, а у другите се свеждат до едно или две. Сред разновидностите на "дълбоката" психо­логии следва да се спомене психоана­лизата на Фройд, дълбоко пуснала своите отровни корени в съзнанието на интелли­генцията в капиталистическите страни. Фройдизмът — това е една от най-омерзи­телните прояви на корумпираната буржоазна култура.

Като основна инстинктив­на сила Фройд първоначално издигнал половото влечение. Всякакъв живот на хората, както индивидуален, така и обществен се свежда по Фройд до борба между "немощното съзна­ние" и непобедимия полов ин­стинкт— властелин на всички дей­ствия на човека, едва ли не с момен­та на неговото рождение.

Задачата на фройдизма, както ние виждаме също се свежда до това, да се намали ролята на съзнанието и да се отвлече чо­века от социалните проблеми, издигайки на преден план проблема на пола.

В съответствие с основната уста­новка на съвременната буржоазна психология на обяснение на историята на социалните отношения особеностите на индивидуалната психика се свеждат до биологическия потенциал на организма, фройдизма се опитва да адаптира под своята пансексуалистическа схема всички прояви на човешка култура — от първобитния тотемизъм до архитек­турните стилове.

Отражавайки загубата на съвременната бур­жоазия на човешки облик, фрой­дизма въвел патологически амора­лизъм във всеобщия закон.

Не е трудно да се установят идейните източници на фоейдизма и прикачените към него направления.

Борбата против разума, против съ­знанието като психическа дейност на човека, принципно се отли­чава от инстинктивната (в ши­рок смисъл) психика на животните е била започнала от философстващите агенти на немската буржоазия през втората половина на миналия век. Тази борба поставила за цел възпитание на нагли авантюристи на германския им­периализъм, не обременени от съзна­ние и съвест. Издигнатото от Ниц­ше положение за това, че съзнанието е манифестация на безсъзнателни импулси и сили е легнало в основата на "дълбоката" психология, като цяло, и на фройдизма в частност. "Дълбочинната" психология (Фройд и др.), не без основание забелязва един американ­ски психолог, много научил от Фридрих Ницше.

Считайки първоначално, че фонда на безсъзнателното се състои от сексу­ално влечение, Фройд в послед­ствие под влияние на известния мра­кобес неодарвинист Вайсман стига до мисълта, че важен двигател на поведението се явява… стремежа към смърт, към безжизнено състояние на неорганичната материя. Този стремеж, говори той, е свойствен на заро­дилата се плазма и ако живота въ­преки това се развива, то причината следва да се търси във въздействието на вън­шни дразнители, сдържа­щи волята на организма към смърт. Такъв ирационален стремеж към изчез­ване към небитието се явява според Фройд, причина за войните и социал­ните сътресения.

В бъдеще ярък симптом на за­гниване на съвременната буржоазна култура, през песимистиче­ското учение на Фройд се отразява ма­разма на буржоазната личност, опитваща се да издигне собствената обреченост за природен закон, но заедно с това фройдизма изпълнява и определено идеологическо задание.

Фройдистското "обяснение" за про­изхода на войните — това е още една версия отдавна разгромена от марксистката теория за вечност на войните. Като основна сила за искане да се воюва, фройдистите изобразяват сляпата биологическа потреб­ност от самоунищтожение, заложена може би в самата природа на организма.

Фройдизмът от една страна, ма­скира действителните причини за кръвопролитните конфликти, по­раждани днес от бъркащата се в световните пазари империа­листическа олигархия, а от дру­га — извращава действителната цел на освободителните войни на поробените народи, сражаващи се въ­преки господата фройдисти, за ут­върждаване на живота и техния разцвет.

Оказва се на корумпираното влияние на умовете на хората, живеещи в капиталисти­ческото общество, фройдизма внушава, че борбата на народите за демокрация и социализъм е безмислена, защото единственната цел на живота — от­рицание на живота, отрицание на активна дейност, явяващ се съгласно това лъжеучение,  противоес­тествен.

Сред фройдистите и до днес не прекъсва спора относно ха­рактера на тези безсъзнателни сили, кои­то движат индивидума и обществото. В тази врява се родили нови "пророци" на "дълбоката" психо­логия, изразяващи се в изобретения на модни психологически системи, претендиращи на независимост от Фройд, а в действителност прокарвайки залежали фройдист­ски идейки.

Например, "индивидуал­ната психология" на Алфред Адлер, заклет психолог на австро-марксизма, утвърждава, че подсъ­знателен психически двигател се явява чувството за непълноценност и воля към властта, или "аналитическата психология" на Юнг, предпочитаща да обозначи безсъзнателното "тайнственно" слово "либидо", до признание на товао "либидо" — "психическа космическа енергия".

Ако за буржоазния светоглед, като цяло е характерна антинауч­на представа за това, че съзна­ние, разум, идеи, мнения уж без­разделно правят света, че общест­вения живот, общественото битие определя идеи, духовен обществен живот, то в периода на им­периализма това представление за определящата роля на духа придобива специфичен оттенък във връзка с този страх, който изпитва империалистическата буржоазия и нейните дипломирани чиновници п­ред растящото съзнание на трудещите се маси.

Духовният живот на обществото, както преди се разглежда от буржоаз­ните психолози, като определя­ща причина за неговия материален живот, но днес на преден план се издигат безсъзнателни, ирационални сили, продукция на връзки с расистски установки на идеолозите в съвременната буржоазия от биологическите особенности на расите.

Характерен пример може да служи издигнатата от Юнг лъжена­учна концепция за "колективното безсъзнателно".

Цялата човешка дейност, утвърждава Юнг, е  в крайна сметка производно от колективното или расово безсъзнателно. Това "расово безсъзнателно" се корени в самия организъм, в неговата тъкан и кръв и се предава по на­следство от поколение на поколение. Структурата на мозъка, установена у дадена раса в зората на нейната история, е до­шла уж неизменна през безчис­леното количество поколения и пре­допределя способите на действия и спо­соби на мислене на съвремените хора. "Архетипът" на мислене, възникнал още в първобитните общества, лежи в основата на съвременното научно позна­ние, утвърждава Юнг, а цялата история на човешката култура, техника, промишленост е символична модификация и обективизация на ра­совото безсъзнателно.

Друга потомка на фройдизма явяваща се входяща днес, като мода на За­пад е "психодрамата". Напълно на­следила всичките и пороци, "психодра­мата" се отличава от обикновения фрой­дизъм някои новости в ме­тодиката на изучаване на психиката на човека и въздействието на него. Докато голяма част от фройдистите ползват т. н. клиническа бе­седа, тест на свободни асо­циации и т. н., изобретателите на "психо­драмата" са измислили театър, сцена, действието на които в определена ситуация, в течение на много кратък срок, субекта по техния замисъл, трябва да разкрие своите подлинни влечения. Във Виена — родината на фройдиз­ма — психиатъра Морено открил пър­вия театър на "психодрамата", след което това направление се развило в САЩ, където придобило за последните няколко години значителна популярност, като ме­тод на "лечение" на психически заболява­ния.

Не трябва да се мисли, че "психо­драмата" се използва от буржоазни психолози, като терапевтично средство за лечение на душевноболни.

Адептите на "психодрамата" не само разчитат на това, че по такъв пъ­т им се удава да извадят особеностите на характерологическия склад на чо­века, на неговия вътрешен подтик и т. н.

Програмата на проповедниците на "психо­драмата" е значително широка. С разкаяние те са принудени да признаят, че положението на простия човек в съвременното капиталистическо об­щество е крайно неблагополучно. Неувереността в утрешния ден, загубените надежди, социалната несправедливост, материалната не­обеспеченост — всичко това води личността до състояние на пределна  неудовлетвореност. Натрупаните огромни "резервоари" недовол­ство, неизбежно водят до социал­ни конфликти. От това привържениците на "психодрамата" въобще не правят извод за необходимостта от преобразу­ване на съществуващия общественоикономически строй за да се унищожат материалните условия, пораждащи бедствията на народните маси. Напротив, основна задача те виждат в това, да се намерят рецепти за спасение на съществуващите общественни отношения.

Именно, като такава рецепта и се пред­лага психодраматическия спек­такъл. Участвайки в нея, личността, както предполагат неофройдистите, очистена от недоволството, от "агресив­ните" намерения и т. н., се връща уми­ротворена към изпълнението на своите задължения. Такова "очистване" трябва, по замисъла на Морено, да доведе до установяване на приятелски отноше­ния между различни социални групи, до ликвидация на антагонизма между класите и др. Иначе говорейки, недоволството от автентичния живот трябва да бъде пренесено в театъра на "психодрамата" за да се превърне от реално в условно сценическо действие, и така да се разредят тези самите опасни за съществуването на социалния порядък сили.

Смегчаване на класовите противоре­чия, примирение на експлоатирьните с експлоататорите — такава е целта, която е била изобретена в "психо­драмата". Разпространение на подобни методи на въздействие на масите—още едно свидетелство не само на дегра­дация на съвременната буржоазна пси­хология, но и до какви трикове прибягва тя за да  се подмаже на своите стопани при изпълнение на възложените и соци­ални задачи.

"Дълбоката" психология (Мак-Дугал, Фройд и др.) издигнала на преден план проблема с мотива на поведение, слабо разработен в пропитата с феноменализъм бур­жоазна психология на XIX век.

Чуждестранните историографи се опитват да докажат, че повишения ин­терес към мотивацията е бил предизвикан можи би от това, че Фройд и другите са се сблъскали с някои специфични явления от душевния живот (истерия, невроза и др.), подсказващи мисли за важната роля на мотивите.

Подобни обяснения са толкова лъжливи и антинаучни, както и цялата н­терпретация на т. н. "кри­за" на психологията. За действителните причини на акцентрираните проблемни мотиви неволно говори Мак-Дугал в своята критика на интелек- туалистическата психология. Тя е лоша, казва той, защото не може да бъде положена в основа на об­щественните науки.

Социологът, историка, икономиста, юриста в капиталистическото обще­ство го интересува не човека сам по себе си, с неговите мисли, чувства, стремежи, с цялото богатство на човешката психика, а само мотиви на човешко поведение, т. е. това, което подтиква например хората да се подчиняват на съществуващия спосо­ на управление или напротив- да се бунту­ва против него, затова и отиват на война, устройват стачки и т. н.

Съществуващата психология, утвър­ждава Мак-Дугал и други, е безпо­мощна, не е по силите и да предостави на социолозите някакво удовле­творително обяснение на мотивация. Превръщенето на въпроса за мотивите в централната тема на психологията се яви­ло от друга страна, следствие на определена идеологическа уста­новка — психологизиране на явленията от обществения живот, подменяйки об­ществено-икономическите законо­мерности с психологически. Под предлог на разработка на проблеми на мо­тиви в противовес на марксическото учение за общественото битие, определящо общественното и инди­видуално съзнание, се издига лъжлива психологизирана социо­логия, призвана да отстоява в угода на своите стопани лудата идея за гос­подство на подсъзнателните инстинк­ти, определящи може би хода на об­ществено-историческия процес. В основата на тази теория лежи съвър­шено порочната мисъл за това, че причините за възникване на тези или други общественни учреждения, права, морал, религии, класова борба трябва да се търсят не в условията на матери­алния живот на обществата, не в способа на производство, а в подсъзнателните инстинкти на индивидите.

Марксизмът разобличава научната несъстоятелност на феноменализма и интелектуализма в буржоазната идеа­листическа психология, показвайки, че в своята трактовка на дейност тя обяснява един психически фе­номен с друг психически феноме­н, не излизайки от порочния кръг на иманентна духовна причинност, между това, как в действителност индивидуалнота и общественно раз­витие е детерминирано не от психиката, не от интелекта, а от материалните причини, по отношение на които съзнанието е вторично, производно.

Встъпвайки против психологията на съ­знанието, "дълбоката" психология за­меня една порочна теория с дру­га, още по- порочна (феномена­лизъм, ирационализъм) и се стре­ми да подпре прогниващата буржо­азна социология, да я снабди с та­кава концепция, която тя би могла да използва за своите злобни на­падки на единственно научното общественно уче­ние — историческия ма­териализъм.

Ярко свидетелтво на превръща­нето на американската психология в при­служница на империалистическата реак­ция се явява широко разпростране­ното в нея расистско мракобесие.

Психологията е била слугиня на ра­сизма още във фашистска Германия. Групата на хитлеровските бандити начело с дипломирания бандит Иенш утвърждавала, че тя може да предостави преки и неопровер­жими доказателства за съществува­не на биологически тип, кръвен състав, който може да определи правото да се изтребят непокорните на Хитлер народи.

Тази банда е настоявала на изтребване на "разрушаващите културата расо­ви хибриди", в числото на които се за­числяли не само "неарийци", но и всички тези, които не искали да се солидаризират с фашистския режимм.

С бандитите на Иенш напълно мо­гат да се конкурират американските ра­систи.

Te се опитват да "докажат" непълно­ценността на народите, не принадлежа­щи към англо-саксите. За тази цел буржоазните психолози използват особенни изпитания (тестове) и утвърж­дават, че за всяка възраст в съот­ветствие с нивото на способност са достъпни определени тестове. Провeж­дaйки, чрез тестове изпитвания, те установяват, каква е неговата "умствена възраст". Ако изпитвания субект се справи с теста, пред­назначен от тестолога за по стара възраст, то се дава заклю­чение за високо развитие на тези ум­ственни способности, ако се ока­же, че той не се е справил с теста, съответстващ на неговата възраст, то той се зачислява в кате­гория умственно изостанал. Отноше­нието между "умственната" възраст и фактическата ("ИКУ") встъпват в съвременната буржоазна психоло­гия, като основно мерило за всички спо­собности на човека. (Става въпрос за известния тест IQ — прим. ред РП)

При това, като рководещо се издига положението за това, че указаното отношение — "ИКУ" — остава постоянно в тече­ние на целия живот, независимо от това, в какви социални условия ще живее човек.

"Вас—пише американския психо­лог Бонхайм— това може да ви изненада и да се окаже странно и вие можете да попитате, нима действително ин­теллекта на децата остава такъв и техните дарования в течение на тези години не се е развил. Разбира се развивали са се. Но отношението между действител­ния и "умствен" Еозраст остава неизменно, тъй като тестовете по­казват способности, а не дости­жения (achievment); способности по отношение на възрастта остава кон­стантна"[2].

Неизменяемостта на способностите в течение на целия живот на човека, неговата не­зависимост от възпитание и обуче­ние може, очевидно да бъде обясне­на само с една причина — с неговата на­следственна предопределеност. "Средата има известно значение,— продължава Бонхайм— но екс­периментите показват, че наслед­ствеността е по- влиятелен фактор"[3].

Опирайки се на вайсманистско-морга­нистското учение, пропито със своята не само от чуждестранната биологическа наука, но и от чуждестранната психология, съвременните буржоазни психолози говорят, че духовните особености на човека се определят не от неговия образ на живот, а от предаващите се от поколение на поколение гени. Способността на лич­ността, чертите на неговия характер, интереси, идейна насоченост — всичко това се обявява за зависещо от неизмен­ните носители на наследственността, от зародилата се плазма, която, както казват апологетите на расизма, "съ­хранява се една и съща в течение на поколения, предавайки се от предци към потомци. Детето наследява гените не от своите родители, а от всички сво­и преки предшественници"[4]. На­следственните биологически ресур­си, а не социално-икономическите условия, не общественните отноше­ния встъпват в тази реак­ционна теория, като основна движеща сила на психическо разви­тие. Представата за гените, като известни носители на наследстве­ност, научната несъстоятелност, която убедително е показана от ми­чуринската биология, буржоазните психолози използват за обоснова­ние на расистските възгледи на лич­ността.

В тази връзка следва да се напомни, че като апостол в своята лъженаука съвременните тестологи превъзнасят небезизвестния Галтън — един от изобретателите на те­стовите процедури и съав­тор на теорията за "зародишната плаз­ма".

Не кой да е а именно Галтън е разрабо­тил статистически прийоми за изучаване на наследствеността, които широко се ползват от съвременните психолози-расисти, рeвностно извършващи по за­дание на своите стопани на обследване на умственните способности на различните националности и раси.

Объяснявайки на неграмотните, не разбиращи чужд език жители на Африка, Австралия, Океания, Аля­ска с помоща на мимики или развален английски език различните тестове, изискващи операций със слож­ни геометрически фигури, цифри и т. н., тезипсихолози, разбира се получили лоши резулта­ти, в сравнение със студентите от американските колежи. Опирайки се на тези резул­тати, те направили изводи за умст­венната непълноценност на колониал­ните народи.

Не отчитайки нито нивото на култур­но развитие, нито своеобразието на кул­турите на тези народи, англо-американ­ските расисти поставят решение на тестовете в зависимост от състава на кръвта и внимателно проверяват "чистотата на кръвта" на своите изпитвани. Те изхо­ждат от това, че пресловутото "ИКУ" (показващо може би нивото на ум­ствено развитие) се намира в пряка зависимост от биологиче­ската природа на индивида.

Типични в това отношение се явяват проведените на Аляска "из­следвания" на Андерсен и Илз. "Нашите материали — казват тези американски расисти— указ­ват на това, че "ИКУ" на примитивните раси: ескимоси, алеути и индианци — е по нисък от тези на "белите", следова­телно (?!!), величината на "ИКУ" трябва прогресивно да расте съответно с примеси на бяла кръв"[5].

Опирайки са на своята лъженаучна тестология, тези фашистски бандити категорически отхвърлят възмож­ността за изменение на интеллекта у поро­бените народи в зависимост от изменение на социалните условия.

"Ескимосите с несмесена кръ­в— пишат те— имат едни и същи умственни способности неза­висимо от степента на техния контакт с цивилизацията на белите"[6].

Американската "тестология" разкрива истинското зверско лице на психо­логията на съвременния империализъм, призван психологически да "обосно­ве" политиката на расово и класово угнетение да внуши, че правото на материални и духовни блага при­надлежат да империалистите, защото те по думите на расистите се явяват представители на "висшата" ра­са, че ниското ниво на култура в колониалните и полуколониални страни е предопределен не от безчо­вешката експлоатация на живеещите там народи, а от това, че мозъка на тези наро­ди няма съответства­щи наклонности за духовно разви­тие.

Наред с наследствеността съвре­менните англо-американски психо­лози поставят още един детерминира­щ фактор — среда влиянието, на която те охотно признават. Съгласно такава гледна точка, две сили правят човешкото поведение — гените от една страна и външното въздействие на средата — от друга.

Но това понятие за средата, което те утвърждават, няма нищо общо с марксическото разбиране за битието, определящо психи­ческия склад на хората. Под среда буржоазните психолози разбират раз­лични външни обстоятелства — географски, климатически и прочие — които по тяхно мнение, във взаимодействие с биологически сили и създават тази или друга поро­да хора.

Като допълнение към човешката зоология се внася предложение да се създаде човешка екология. Днес в редица университе­ти в САЩ сбор от дипломирани учени на монополистическия ка­питал — психолози, географи, ет­нографи, климатолози — изучават проблемите на  влияние на климата на човешко поведение и общественния живот, като цяло. Професор Хантингтън е публи­кувал на тази тема огромно количе­ство статий и 28 книги, сред които следните: "Цивилизация и климат", "Среда и характер на расите" и др. В последната му творба- "Главната движеща сила на цивилизациите", Хан­тингтън обявява за такова измене­нието на климата[7]. Цивилизациите са възниква­ли и рушили, народи са мигрирали, нивото на живот се е повишавало и спадало, хората са  поумнявали и оглупявали — всичко това според Хантингтъне произхожда­ло в зависимост от климата, от съ­държанието на озона и температурата на въздуха, а не от социалните причини.

Доктор Милс привежда "експери­ментална" база под тези "климато­логически" лъжи. В своето съчине­ние "Климатът прави човека" той привежда резултати от опити на мишки, помещавани в различни температурни условия. Изводите, на ко­ито се правят тези опити, не оставят съмнение в това, че "кли­матическата психология" е своеоб­разен вариант на расовата теорич, опираща се в този случай не на фактора наследственост, а на фак­тора среда.

Опитите с мишки се разценяват като доказателство на превъзходство на живеещите в студен климат, над расите, живеещи в тропиче­ските страни.

Такъв извод напълно устройва американските плантатори, както и по-нататъшните измислици на лъже­научните климатолози за склонността на южните народи към чувственни наслади, меланхолия, към иконо­мика основана на рабски труд, и към деспотически образ на управле­ние[8].

Не е трудно да се разбере, с какви цели идейните оръженосци на империализма поставят обществения и духовен живот в зависимост именно от тези два фактора — наследственност и среда — които се трактуват от бур­жоазните псевдоучени с лъжливи, антинаучни позиций.

Те се стремят на всяка цена да съхра­нят съществуващия експлоататорски строй.

Ако причините за социалните неспра­ведливости, войни, нищета, глад се крият, както те казват в гените или в атмос­ферното налягане, а не в материал­ните условия на живот, не в социално- икономическите отношения, то оче­видно, че те самите обезмислят всякакви опити да се преобразоуват тези отношения.

Почти половината американски психолози непосредственно служат във въоръжените сили на САЩ. Но и тези, които не работят в секретните лабора­тории и военни щабове, разпро­страняват идеалистическата и расист­ска отрова, както показват приве­дените материали, толкова яростно отстояват интересите на своите стопани, интересите на американския им­периализъм.

М. Г. Ярошевский

Журнал «Вопросы философии», 1948, № 3 стр. 280-293

[1] «Psychological Revue», p. 244. 1937.
[2] Boenheim «Introduction to present- day Psychology», p. 20. 1946.
[3] Ibid. p. 22.
[4] Нагriman «Encyclopedia of Psycho­logy». P. 254. 1946.
[5] «Psychological Bulletin», о. 341. 1940.
[6] Ibid, d. 344.
[7] Hantington «Mainsprings of civili­zation». 1945.
[8] Наггiman «Encyclopedia of Psycho­logy», p. 140. 1946.