Идеята, без съмнение е много привлекателна. Целият проблем е само в това, че е утопичен. Теоретически вариант за завоюване на политическа власт със социалистически сили чрез буржоазен парламент, не е изключен, друга работа е че досега историческата практика няма в свое разположение нито един пример от подобен род. А и реалността на съвременния капитализъм, както и целия двадесет годишен опит на работническото движение, ясно показва, че буржоазията без бой своите позиции не сдава. Даже мелките отстъпки на буржоазията за работниците стават след тежка класова борба. А какво да говорим за социалистически реформи…
Социализмът изключва експлотация на човек от човек, а значи съществуването на класата на буржоазията се оказва под заплаха. Надявайки се че тя ще се смири е наивно, даже обратно, буржоазията, като див звяр ще защитава себе си до последно и няма да се спре пред нищо само и само да преживее. И работата тук съвсем не е в някаква особенна буржоазна кръвожадност, просто такъв е нейния класов интерес. И работниците движат този класов интерес, именно той кара тях по-бързо да се унищожи буржоазния клас, иначе работниците никога няма да успеят да се освободят от нейното робство.
Защо класовия интерес в много се явява този фактор, който определя политиката на класата? Защото политиката е концентрирано отражение на икономиката (с).
Ако човек работи не изправяйки се, но през цялото време е гладен, ако на него, независимо от този тежък всекидневен труд, не стига за най- елементарното в живота, то той мисли за това, какво да направи така, че повече да не гладува и бедства. А ако той в същото ввеме види, че до него има сит и напълно осигурен материално човек, който прекрасно живее, не работейки, той неизбежно ще почувства социална несправедливост и ще иска да промени съществуващото общество. От друга страна, този, който е сит и добре осигурен, от всичко е доволен. Общественото устройство за него е напълно по душа, той желае да го съхрани по-дълго, и със всички сили препятства такива изменения, които ще влошат неговото материално положение. Възниква конфликт на класови интереси, които буржоазното общество предлага да се реши мирно с помоща на избори, който на изборите победи, то и властта ще е в него и ще управлява обществото. Страно, в буржоазното общество през цялото време побеждават само ситите, които в количественно отношение са винаги нищожно малцинство от населението. Либералите, отстояващи позициите на ситите, уверяват гладните, че те самите са виновни, защото сами избират на власт именно ситите.
Такa ли е? Действително ли гладните постоянно избират ситите на власт? И може ли този, който е гладен, действително да измени буржоазното общество с помощта на буржоазен парламент? Оказва, се че не не може и либералите в този случай са съвършенно прави – трудещите се сами избират през цялото време само властта на буржоазията, не оставяйки за себе си никакви шансове за подобряване на живота.
Защо така става?
Ето защо. Буржоазното общество управлява буржоазна държава. Ръководи такава държава парламент, който се състои от представители на различни политически партий. Избирателната система на буржоазните държави е такава, че избирателите (гражданите на страните) избират в парламента не конкретни хора, а каква да е от представеите на парламентарните избори политически партий. На това възможността на избирателите да повлияят на състава на парламента завършват. По-нататък всичко се решава от ръководството на тези партий, които отиват в парламента – те по собственно усмотрение избират тези лица от членовете на своите партии, които ще представляват интересите на тези партии в главния законодателен орган на страните. Получава, се че работниците, ако желаят да изменят своя живот към по-добро, трябва да изберат такава партия, която отстоява интересите на работниците.
Но участват ли такива политически партии в парламентарните избори?
В това е и работата, че управляващата в обществото класа буржоазия (класата на ситите), която организира тези избори, не желае да изпусне властта от своите ръце, стараейки се това да не стане стане да не допусне участие в избори тези политически партии, които отразяват интересите на работническата класа (гладните). Възможностите пред буржоазията за това са много – това са държавните служби – полиция, парламент, съд, закони, прокуратура, данъчни инспекции и т.н. Действа буржоазията в няколко направления едновременно:
първо, те с всички сили препятстват юридическата регистрация на политически партии на работническата класа, без което каквото и да е участие в буржоазни избори на всички нива на власт е просто невъзможно;
второ, парламентът в неговите интереси приема такива избирателни закони, които ограничават партиите на работническата класа при участие в избирателния процес;
третo, от числото на официално регистрираните политически партий за участие в изборните избирателни комисии, действащи по указ на буржоазията се допускат само тези партии, чиято идеология не противоречи на идеологията на господстващата в обществото буржоазна класа;
четвърто, даже допуснатата на избори политическа партия на работническата класа никога не може да победи в буржоазни избори, защото броенето на гласовете се осъществява от преданни на буржоазията избирателни комиссии, които при необходимост просто рисуват нужните на господстващата класа резултати от изборите;
пето, даже ако поради някакви причини партията на работническата класа успее да преодолее всички прегради и да победи на буржоазни избори, което си е фантастика, отчитайки по-горе казаното, управляващата в обществото буржоазна класа никога няма да признае тези резултати от изборите, използвайки цялата си мощ на вярно служещата му буржоазна държава, ще намери "всякакви причини" и ще обяви изборите за недействителни. Ако работническата класа не иска да отстъпе пред буржоазията, своята правота ще му се наложи да доказва това не на избирателните участъци. От където следва, че силово въздействие на трудещите се класи над паразитите е неизбежно.
Има и още един важен момент, за който следва да се каже. Да предположим, че е станало нещо съвършенно невероятно, буржоазията се е смирила с победата на работническата класа на парламентарните избори. Какво ще направи работническата класа, вземайки властта? Тя задължително ще проведе социалистически реформи – ще смени законите на страната, отменяйки тези, които отразяват само интересите на буржоазията и ще приеме нови, които ще отразяват интересите на голяма част от населението. Тези нови закони неизбежно ще бъдат подриват материалното благополучие на буржоазната класа, защото тя процветява само защото паразитира и граби тези, които се трудят.
Ще се смири ли буржоазията с такова положение? Ня няма да се смири. Тя с всички сили ще противодейства на въвеждането на тези нови работнически закони в живота, ще използва активно всички имащи в нейно разпореждане средства, както материални (огромно натрупани капитали), така и цялата мощ на държавата, построена така, както на нея и е удобно. Всички тези буржоазни институти просто ще престанат да се подчиняват на работническата класа и ще изпълняват волята на формално изгубилата буржоазия – тези, които са останали в ръцете и все още лостове за управление – финанси, икономика, армия и т.н. Буржуазията ще се възползва от тях за да свали властта на трудовия народ.
Работническата класа, ако иска да съхрани за себе си политическата власт, а следователно и своята свобода, не оставайки нокога на изхода, как да премахне старата буржоазна държава и да построи нова държава – своя, пролетарска, социалистическа, със свои институти – народен съд, милиция, народна армия, законодателни и изпълнителни органи и пр. , защото само такава държава може на дело да осигури изпълнение и въведение в живота на нови работнически закони. И държавата трябва да бъде по възможност по-широка и много силна, за да може във всички нейни дела, в управлението на страната да участват не наемните лакеи на буржоазията, а самите трудещи се, руцете на които създават цялото богатство на нашите страни. Избирателната система на социалистическата държава трябва да бъде съвсем друга, на нея не са и нужни хиляди високоплатени безделници, седящи панталони в Госдумата, Законодателни събрания и др., нищо не разбращи и за нищо не отговарящи. В държавата на трудещите се законите трябва да се използват от тези, които ги засяга най-много- на самите трудещи се. И не само да приема, но и да изпълнява тези закони сами, и внимателно да следят за тяхното изпълнение другите. Само в този случай в социалистическото общество ще има действително осигурени права и свободи на всички трудещи се в страните.
Това означава, че работническата класа за строителството на социализма не е нужен буржоазен парламент, той не е годен да решава тези задачи, които неизбежно ще се поставят пред победилия угнетен клас след завоюване от него на политическата власт. Буржоазният парламент все едно ще трябва да се премахне – нужно ще бъде задължително да се махне властта на буржоазията, за да не използва моща на парламента и свързаната с нея буржазна държава, да не може отново да реставрира в страната капитализма.
Отчитайки този факт, че идването на работническата класа към властта с помоща на парламентарна система е фантастика, явление съвършено невероятно, което ние нагледно сме показали по-горе, получаваме, че всякакви разговори за парламентарен път към социализъм е опасна утопия, водеща работническия клас в страни от истинския път към социализъм. Изгода от такива разговори има само буржоазията, защото така само се закрепва нейната власт, отдалечавайки на неопределен срок освобождението на работническата класа. А следователно и всеки, който е убеждава трудещите се да отидат към социализъм чрез парламентарни избори е или глупав, не отговарящ за своите слова, или е буржоазен подмазвач, действащ по поръчение на паразитите и угнетител на трудещите се.
Г.Гагина
