Защо е така? Поради една проста причина, че именно частната собственност е тази основа, без която човешкото общество не може да се раздели на бедни и богати, т.е. на класи. Класите са големи групи от хора, като едните могат да живеят практически не работейки, а другите, които са повече по численост, са принудени постоянно да работят и при това едва-едва да свързват двата края.

Именно так ае устроено и съвременното руско общество – олигарси и висше чиновничество у нас правят вид, че работят, а десeтки милиони руски граждани, работят в предприятия по 12-16 часа, с труд изкарват за себе си хляб или плащане на ЖКС.

Защо така се получава? В какво е тук вината на частната собственост? За да се проясни този въпрос, ние трябва да се спрем на два момента, а главоблъсканицата по въпроса за частната собственост е голяма.

Първо- частната собственост не следва да се бърка със собственоста въобще. Това са различни неща. Собствеността е съществувала винаги в човешката история. И ще съществува винаги, защото собствеността сама по себе си не е отношение на човека към вещите, а отношение между хората.

Странно и непривично звучи? Но е факт. Помислете сами, Вие имате автомобил или зъбна четка, обаче никой не го интересува дали вие или вашия съсед Вася се явявате собственици. Обаче това не е все едно за вас, за Вася и за всички останали хора. Важно е за теб. Важно е да се знае че те са твои, а не на Вася. И Вася и всички хора трябва да знаят че това е твоята кола или зъбна четка, а не са безстопанствени.

Друга работа е че не винаги в човешката история собствеността е била частна, т.е. принадлежала на отделни лица, отделни членове на обществото (част от обществото). Имало е време, когато собствеността е носила обществен характер, или принадлежала е на цялото общество, като цяло.  Такава е била собствеността в първобитното общество, такава е била и в социалистическите страни, в това число в СССР. Такава се явява и днес в тези малко на брой страни, където съществува социализма – КНДР, Куба и др.

Oт казаното следва, че частната собственост е само ЕДИН ОТ видовете собствености.

Второ, да се говори за собственост, без да се каже за собственост НА КАКВО именно става дума е безмислено.

Всички окръжаващи нас вещи се делят на предмети за потребление и средства за производство. Средствата за производство са такива вещи, с помоща на които може да се произвеждат нови вещи, т.е. оборудване, машини, земя, недра, заводи, фабрики, ТЕЦ и т.н.

Предмети за потребление, т.е. вещи за лично използване на отделен човек или неговото семейство, винаги са били частни, т.е. човек ги ползва или сам или заедно с другите членове на своето семейство. И по-нататък в човешкото общество при всякакъв обществен строй собствеността на предметите за потребление също ще бъдат частни (или лични, това е едно и също).

По друг начин не може да бъде! Предметите за потребление човек създава (произвежда) за да ги ползва, т.е. потребява!

А собствеността на средствата за производство е съвсем друго дело. Това е много важно, защото каква е се определя общественото устройство на дадено общество, неговия икономически, политически и социален вид.

Ето тук се крие и корена на едно от главните заблуждения по отношение на частната собственост, която широко се е разпространила в нашето руско общество.

Говорейки за частна собственост, някои наши граждани, не добре подготвени в политическите въпроси, разбират обикновено своето собственно, лично имущество, т.е. тези предмети за потребление, които те днес притежават. Разсъждавайки за социалистическото общество, те предполагат, че при социализма "всичко ще им вземат", т.е. ще му вземат къщата, автомобила, градината, телевизора, компютъра и пр. Докато съветската държава, при социализма, напротив, само давало на своите граждани жилища и градинки, при това съвършено безплатно, и от никого не е вземало никакви автомобили и телевизори, а напротив, стремило се е да ги произведе в по-големи количества и да ги продаде по-евтино, за да осигури с тези стоки по-голямо число свои граждани, тези граждани явно забравят. Наивният страх да не загубиш "своето", когето на никой освен на теб е нужно, заставя тези хора панически да се боят от социализма, за който са му наговорили толкова страшни неща.

Вижда се че този страх не е възникнал на празно място. 25 години руската власт води активна обработка на съзнанието на нашето население, плашейки младото поколение руснаци, не знаещи лично реалния социализъм, "зловещите болшевики, които у всички всичко отграбили".

Да, вярно е че болшевиките действително са вземали от богатите – помещици, буржуа и аристократи, но не предмети за потребления, а средства за производство, които, както ние говорихме и определя целия обществен строй на страните. Болшевиките не искали трудовия народ да живее в нищета и бедност, още повече всичко, което вземали не го вземали за себе си, а за общонародна собственост – взетото от богатите ставало собственост на целия трудов народ на Русия. Болшевиките забранили частната собственост на средствата за производство, защото тя както се вижда се и явява този фактор, който дели обществото на класи, на паразити и труженици, на експлоататори и експлоатируеми, на богати и бедни, на господ и стадо.

Защо?

Защото именно правото на частна собственост на средствата за производство позволяват на частния собственик да присвоява труда на другите хора – всичко това, което е произведено от работници, ако са произведени с използване на принадлежащи на този собственик средства за производство (земя, оборудване, заводи, фабрики и т.н.).

Ето това свойство на частната собственост, позволява на частните собственици на средствата за производства да не работят, но да живеят припепечелвайки само от това, че те нещо там владеят и твърдят, че частната собственост е нещо свещенно и неприкосновено.  Така е било винаги във всички класови общества – от робовладелския до днешния-капиталистически.

Предполагате, че ние си съченяваме? Да вземем на "бедните трудещи се с пот на лице за своя" бизнесмен клевета? Убедете се сами.

Ето какво е написано в закона на РФ " За собствеността" чл. 2 точка 6, приета на 24.12.1990 г с цели рядици допълнения и изменения до 1994 г.[1]:

"6. Резултати от стопанско и друго използване на имущество, включително производственна продукция, а така също плодове и други доходи от използване на имущество принадлежат на собственника на това имущество,ако друго не разглеждано от закон или договор на собственика с други лица"

Именно тази възможност да се присвоява направеното от другите е и главната ценност на "светата частна собственост", за която тези "господа" защитават. Ето заеради тази възможност за някои да живеят за сметка на други и съществува в РФ право на частна собственост! А да защитава това "священно право" да паразитира и граби трудовия народ, всички наемни работници е дадено на руската държава с нейната армия, полиция, ОМОН, спецчасти, чиновници, съд,  закони и правителство!

При това руската буржоазна власт това даже не скрива – министърът на труда и соцзащитата Максим Топилин на въпрос за това, че руското население е настроено против предложението на правителството за пенсионната реформа, и то счита, че правителството иска да открадне неговите пари заявил: “Как може да се говори за каквато и да било конфискация на средства, ако натрупваната част от пенсиите не са на хората, а средства на работодателите, които те плащат”[2].

Това, което е създадено от труда на работниците и присвоено от работодателите се оказва принадлежи не на тези, които са го произвели, които честно са се трудили по 12-14 часа на денонощие, а тези, които всичко са откраднали, присвоили, ползвайки се ето от такива възможности и права, предоставени им подобни закони на руската буржоазна държава!

А на наемните работници се оказва, не принадлежи нищо – тези, които са се трудили на тези паразити-работодатели десетки години, осигурявали им процветание и безбеден живот, състарили се или загубили здраве от непосилен труд, тябва да   живеят наполовина гладни.

Изход от тази безпардонна лъжа и унижение може да бъде само една – пълна отмена и забраняване на всякаква частна собственост НА СРЕДСТВА  ЗА ПРОИЗВОДСТВО. Произведената продукция трябва да принадлежи на тези, които произвеждат – трудовия народ на страните. Да осигури това право на трудовия народ може само общонародната собственост на средствата за производство. Само общественната собственност на средствата за производство ще позволи на обществото да стане наистина справедливо и хуманно, защото в него всеки ще се ползва от това, че той действително е изработил, а не е откраднал.

Г.Гагина

[1] base.consultant.ru/cons/cgi/online.cgi?req=doc;base=LAW;n=4704

[2] grani.ru/Politics/Russia/m.219776.html