Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2015 13:37 - Възможен ли е при капитализма свободен труд?
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 383 Коментари: 0 Гласове:
1



 Сред наемните работници в Русия доволно широко се е разпространило мнението, че те са напълно свободни в своите действия, че тях никой не ги угнетява и не експлоатира, че те сами приемат решение да се трудят илине, да работят за този или друг работодател или не и че ако те са решили да отидат някъде да работят то предлаганата им заработена заплата тях напълно ги устройва.

Tова вярно ли е? Това е стара песен, която ние още помним от времето на перестройката. Именно такa защитниците на пазарния път на развитие на страните на нас доказваха преимуществата на капиталистическата система, добавяйки, разбира се, своята корона за "пълната лична свобода на човека в буржоазното общество", от което може би са били лишени съветските трудещи се в СССР. В Съветския Съюз да се живее за сметка на други, да се паразитира на другите действително не се е разрешавало, и даже е съществувал наказателен член за паратизиране, в съответствие с който хроническите безделници са ги наказвали. А тук при капитализма, пълен рай – ако искаш работи, ако искаш не работи, никой няма да те бие.

Так ли е?

Днес, след повече от 20 години при капитализма, много руски граждани отлично са разбрали, че всички тези разсъждения са били една подла лъжа, примитивна демагогия, целта на която е била да се заблудят съветските хора, да се заставят да се съмняват в превъзходството на социализма.

Всъщност тази пръчка, която капитализма държи над главите на своите граждани не е тржка, тя е убийствена. Тази форма на принуда, с помоща на която капитализма заставя трудещите се свои граждани, носи икономически характер, а не политически, както е при социализма. В социалистическото обществе даже най-лошия паразит максимума което го е чакало е било принудителна работа от три години за благото на цялото общество, но къшей хляб и всичко останало, най- необходимото за съществуването на човека – жилище, топлина, вода, медицина, образование и пр. никой не може да го лиши, защото това е самия характер на социалистическото общество. Т.е. за това, че човек не работел, никой от него права на живот не е отнемал. Въздействието на такива хора е носило в СССР, като цяло възпитателен характер.

Принципно други са нещата в буржоазното общество. Не работещия човек при капитализма фактически е лишен от права на живот. За него става трудно да се нахрани,  да си намери жилище, да се стопли, невъзможно е да получи медицинска помощ, ако се разболее и т.н. При това причината, поради която този човек не се труди – заболял ли е той или не може да си намери работа, никой в капиталистическото общество не го интересува. Опасността от гладна смърт виси над нас като дамоклев меч, превръщайки тези всички разсъждения за личната свобода при капитализма в заявено и примитивно пустословие.

Но най-страшно е друго, че капитализма не може да съществува без този дамоклев меч, постоянно висящ над главите на милиони свои граждани във всяка буржоазна страна. Безработицата е  необходимо условие за получаване на печалба на немноги от труда на милиони. И гражданите на капстрани това отлично го прочувстваха на своя гръб – най- страшното, което с тях може да стане, най-голямото нещастие, което с тях може да стане – това е ако си загубят работата. Този див страх ги преследва постоянно, угнетява ги, сковава мисли и чувства.

Намирайки се постоянно под угроза от гладна смърт, могат ли хората при капитализма да избират да работят или не? Някой действително могат – тези, у които има "фабрики, заводы, шестници, пароходи". Те действително имат цялата възможна свобода и главното – право на живот. Те могат да не работят и при това да печелят, не замисляйки се за насъщния хляб, именно този "хляб" е пред тях– собствеността, която те владет, позволяваща им да присвояват произведеото от другите. Но такива в капиталистическото общество са едва 1 % от гражданите.

А у 99% от останалите избор особено нямат, освен да отидат на поклон при първите, за да ги вземат на работа. При това нивото на заработената заплата определя не наемните работници, а техните работодатели, тези самите собственници на "фабриките и заводите".

Помните ли известната поговорка "който плаща, той и поръчва музиката"? То абсолютно точно отразява това, което става в капиталистическото общество. "Колкото искам, толкова и ще заплатя. Не ти харесва – стой гладен.", – ето тяхната позиция. И наемните работници нищо не им остава, освен да се съгласят да работят за тази заплата, която им предлагат.

Явява ли се при такива условия техния избор свободен? Не! Тук няма никакъв избор и никаква свобода по принцип. Тук има скрита и много мощна принуда. А у работника няма никаква възможност да намери друг работодател, който за същата работа да плати повече.

Цената на работната сила и наемния работник определя пазара на труда. А там главния камшик – безработица. При капитализма по принцип няма работа за всички. Законите на пазара са така устроени, че във всеки случай значителна част граждани на буржоазните страни трябва да стоят без работа, защото в противен случай капиталиста няма да получи никаква печалба.

Защо?

Защото печалбата на капиталиста носи само наемния труд. Не "фабриките и заводите" сами по себе си, а хората работещи в тях. И печалбата на капиталиста е толкова по-висока, колкото по-малко плаща на хората.

От къде идва печалбата у капиталиста?

Защото наемния работник произвежда по обща стойност значително повече, отколкото получава, като заплата. Разликата присвоява за себе си капиталиста, за което той и богатее. Това е и тази експлоатация, на която се подлага всеки наемен работник във всяко капиталистическо общество.

Просто някои разбират и се опитват да се борят с такава несправедлива система, а други предпочитат да си закрият очите на очевидното, мислейки, че ако мълчат и търпят, всичко ще се разсее.

За съжаление не се разсейва. Година след година и ден след ден става ясно по-лошо – работниците беднеят, а бизнесмените богатеят. Съвременният капитализъм постоянно измисля все нови и нови способи за недоплащане на работниците, режейки им от заработените пари, плашейки ги, държейки ги в страх, който те трябва да търпят, не съпротивявайки се на угнетение и несправедливост.

И изхода у наемните работници е само един – обединение един с друг в борбата за своите човешки права, за по- справедливо преустройство на цялото общество.

Г.Гагина




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 495993
Постинги: 1074
Коментари: 133
Гласове: 238
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930