Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2015 16:43 - Как да обясним някои "неудобни въпроси" III
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 620 Коментари: 1 Гласове:
-1



 3. Съветската цензура

Разбира се в СССР не е имало никаква свобода на словото! За виц при Сталин давали 10 години! Не се издавали книги на Булгаков, Соложеницин!

А за каква свобода става въпрос? За нацистска пропаганда? За религиозна? За реклама на сексуални извращения? За разпространение на буржоазни ценности?

И в СССР и след новата социалистическа революция ТАКАВА свобода на думите няма! И в това е смисъла на цензурата, защото на трудещите се просто не са нужни интелектуалната помия и трупните изводи на културата на умиращия обществен клас.

image

Типичная продукция антисоветских институтов ЦРУ

Да започнем с анекдотите в СССР. Много от тях, и най- вече най- мръсните и подли не са народни. Те са ръкотворни – разработени и измислени във Източния отдел на ЦРУ  и в много антисъветски институти. Целта име е била много ясна – да се присмеят на съветския строй,  социализма и с всякакви методи да пропагандират капитализма, Запад, буржоазните ценности, действайки, в това число и по пътя на пряка и явна лъжа. Ръководителите на Съветската държава и идеологическия отдел на партиите разбирали добре, каква опасност несят те макар и невинни на пръв поглед насмешки над властта на работническата класа. Това, че опасността е била не митична, а напълно реална, доказала в последствие Перестройката и последващите събития в нашата страна. И затова няма нищо удивително в това, че за някои "анекдоти" – а по същност, вражеска пропаганда – затваряли. По наше мнение – малко са затваряли. Какви могат да бъдат насмешките над тези, които са се борили и отдали своя живот ниляди и милиони работници и селяни, заплатили със своята кръв свободата на своите деца и внуци? Този, който се надсмивал – не цени, а неценящия няма да защити в случай на заплаха от реставрация на капитализма. Както знаем стана точно това.

Какво означава конкретно "затваряли", т.е. лишавали от свобода, е силно преувеличено, при това направено съзнателно. Или така да се каже-лъжа. Не само затваряли (реално затворените за анекдоти въобще практически не е имало, а справедливо наказани от трудовия народ за въведение на систематична контрареволюционна пропаганда и агитация), по- скоро просто са ги водили на отчет и внимателно следили дали се е поправил човека, извършил случайна грешка, ako вярва в казаното, то той e враг – той действа убедено, съзнателно и целенаправено и представлява явна опасност за съветското общество.

Имало и такива, като Солженицин, отишли на открита антисъветска дейност и фактически прoпагандирали за сваляне в страната на съществуващия строй. Имало е и сред "пострадалите за свободата на словото" и такива, като ак. Сахаров, призоваващ враговете на СССР да нанесат по нашата страна ядрен удар. Не случайно и този и другия са станали символ на Перестройката, наричани "съвестта на нацията". Но те са просто едни певци на либерализма и фашизма. Всичко, за което са мечтали се изпълнило дори без ядрен удар – огромната и мощна страна унищожена от много по- мощна сила – тотална лъжа, с която, както се оказало е трудно да се справиш.

За призиви към сваляне на съществуващия строй във всяка страна затварят – всяка диктатура и власт себе си винаги защитава, иначе тя няма да е власт. И нищо удивително или криминално тук няма Буржоазната власт не търпи и не търпяла революционери. А диктатурата на пролетариата не търпи контрареволюция.

А обикновени анекдоти разказвали съветските граждани без всякакъв проблем, даже критически, по-точно сатирически. Много от тях разкривали недостатъците и грешките на социалистическото развитие, усмивали още съхранилите се в някои съветски хора елементи на буржоазно съзнание.

В СССР имаше анекдоти за евреи, руснаци, чукчи, узбеки, грузинци, арменци, немци – и на никой не му е идвало на ум да се обижда на тях, даже тези анекдоти често указвали на тези или други недостатъци на тази или друга нация, помогайки им на техните представители да ги изживеят. За това се разбира, че никого не затваряли. Още повече в съветското общество критиката и самокритиката са били широко развити и в сталинско време активно са се пропагандирали.

Днес в Русия се твърди, че в СССР разтрлвали всички, които допускали грешки при  писане името на Сталин. Разбираемо е че това е глупост – лъжа за откровенни глупаци. Печатани във вестниците с името Сталин са се срещали, или "Стадин" и "Салин", макар и не често. В Съветския Съюз въобще грамматически грешки са се срещали рядко и са главно грешки на типографския набор (недогледал наборчика, макар че те великолепно са знаели руски език – това е било едно от важните условия за тяхната работа!) Езикът на пресата и телевизията е бил еталон. За неправилно произнесено слово е можело да те отстранят от работа. И правилно са правили,защото от това е растяла общата грамотност на съветското население. (Не е, като днес, когато се срещат журналисти, научни работници или държавни чиновници, действително владеещи руски език много добре, четат или слушат нашите СМИ без сълзи е невъзможно – носят такава безграмотна душа, че косите настръхват!). Но ако грешките са били систематически, повторяли са се не за първи път, редакторите от работа отстранявали, и според наше мнение, заслужено.

* * *

Помни другарю, винаги преди да осмислиш някое събитие от миналото или настоящето, остани на класова позиция на работническата класа – и ще ти стане ясно като ден! И това, което ти донася буржоазната пропаганда, като "престъпление" на болшевиките, комунистите, Ленин, Сталин, ВИНАГИ се оказа или справедливо възмездие, или необходимост в класова борба (има избор между лош и по-лош), или мерки, защитаващи властта и свободата на трудовия народ на Страната на Съветите. Всички тези "престъпления" са на дело просто чудовищна буржоазно-фашистска лъжа на буржоазията, стремяща се да опорочи властта на работническата класа. За да може съвременната работническа класа за своето освобождение и да не мечтае!

Няма за какво комунистите и съветския народ да се разкайват пред своя класов враг – убийци, бандити, нацисти, религиозни фанатици, пред всички тези угнетители – безполезни и вредни!

А тези "леваци", които се кланят и извиняват, които признават "вината" на болшевиките и Съветската власт – властта на работническата класа, които казват, че така е било, повече няма да се повтаря, трябва да се срамуват –  такива врагове и предатели на работническата класа, изливащи вода на мелницата на неговите закляти врагове. Те със своето разкаяние в несъществуващи престъпления на болшевиките и Сталин признават самия факт на такива "престъпления", а значи правотата на буржоазията, обосноваваността на нейните претенции. Така те самите укрепват властта на буржоазията и помогат на нейните угнетители да не позволяват да последните да видят, къде е истината, а значи и да изхвърлят от своята шия кръвопийците. Те спират измъчения от капитализъм трудов народ с вопли, че революцията – това е кръв и жертви, и повече не трябва. Но същността е в това, че никой  не би бил против, ако революцията може да се извърши без жертви и кръв. Нито един обществен клас не си отива от историческата сцена доброволно! А жертвите са по-малко в сравнение с жертвите от угнетените и безропотно мълчащи и търпящи.

Цифрите в СССР и съвременните постсъветски републики са показателни. С други думи съзнателния геноцид над съветския народ осъществен от постперестроечния капитализъм се вижда. И за да престанат да умират милиони, трябва да отдадат своя живот хиляди – преданни и съзнателни борци за делото на освобождението на работническата класа от гнета на ненавистния капитал.

И аз се надявам, че след прочитането на тази статия някои съмняващи се другари (а те не са малко) могат самостоятелно правилно, от гледна точка на своята класа – наемните работници, да преосмислят много събития.

Разбира се в историята на СССР е имало и престъпления. Били са такива типове, като Троцки и неговите последователи Ягода, Ежов и пр., които зарадфи тяхната подла и предателска дейност пострадали стотици и хиляди действително невиновни хора. Но те са били врагове на работническата класа и са действали въпреки указанията на Съветското правителство и работническата власт, те се стремили към реставрация на капитализма в Съветската страна, към това да предадат съветския работнически клас и отново да го отдадат на Капитала.

Приписвайки техните действия на самата работническа класа, против която била насочена цялата тяхна дейност (това неопровержимо е доказано от откритите процеси от 30-те г.) е глупаво и даже престъпно. Това е чисто либерален прием – да обвиниш другите в своите собственни престъпления. А тези троцкисти,  ежовци, ягоди и други правели точно това, което правят и в момента нашите либерали-перестроечници. Защитници на буржоазния строй. 

Това е все едно да сравниш комунистите от ВКП(б) и горбачевската КПСС или  КПРФ, може да се каже че всички те са еднакви и не се отличават. Но те се отличават един от друг ПРИНЦИПНО! Отличават се по най- главното – своята класова позициея! ВКП(б) били истински комунисти, болшевики. А горбачовските храненици на КПСС и КПРФ (и други, като тях) са дребнобуржоазна и пряко буржоазна контра, радетели на капиталистическя строй, извън зависимостта от това, какви флагове те издигат и какви красиви слова за социализма говорят.

От подобно уравнивание много се объркват, а истинските комунисти създават сериозни проблеми. Не е просто да обясниш, какво е "комунистическа" започвайки от втората половина на  XX век това се е изкривило толкова, че то днес не винаги означава това, което трябва да означава – изразител на коренните класови интереси на работническата класа, революционни борци за комунизъм. Вижте всички тези КПУ, Компарти на Китай, РКРП, ВКПБ на Андреев и други подобни, в които няма нито грам комунизъм.

А ние ще ги принудим да отговарят за своите кървави престъпления! Силата е в Диктатурата на Пролетариата! 

А и малко им остана – никой не вярва, че буржоазията може да управлява още 100 години. Това е просто фантастика при  днешните антагонистически противоречия и  ръста в целия свят на работническите движения, повсеместно искащи ликвидация на олигарсите и банковия капитал. Сега колкото и да се стараят те не уважават трудещите се. 

Никъде не можеш да оставиш и опита на СССР. За него постоянно си спомнят. И в РФ и в републиките от бившия СССР на всички трудещи се днес е очевидно: Капитализмът – това са войни за интересите на империалисти-олигарси, безработица, бездомност, нищета на голяма част срещу безумен разкош на единици, водещо до мечта да се върне Съюза. И с това буржата не могат да се примерят, дори излизат от кожа за да докажат, че днес се живее по-добре, дори са готови външно да копират атрибутиката и някои празници от СССР, само да объркат хората, че те вървят и още малко са достигнали великите достижения на СССР.

Но не им се получава, а изтината излиза наяве. Вижда се че с всеки изминал ден капитализма все повече и повече угнетява трудовия народ, все повече го притеснява, изискващ от работническата класа да плаща войните, които разпалва, чрез постоянното повишаване на цените се правят недостъпни много стоки и услуги за болшинството хора, слагат се въжета на шията на народа на безкрайни и разрушителни системни кризи, малки ипотеки, банковски кредити, инфлация!

Работниците втори път няма да се хванат- те все повече разбират какво е това "прихватизация" с "дермокрация" и "плюрализъм".

Затова аз съм уверен, че ще видя червени флагове на улиците и портретите на К.Маркс, В.И.Ленин и Й.В.Сталин на Кремъл и Белия Дом във Вашингтон. Нашата цел – справедливо бъдеще, а не измислени от фактически еди единствен клеветник Соложеницин (за парите на западните олигарси и техните спецслужб) ужаси в ГУЛАГ – както  се опитва да ни припише агонизиращия разлагащ се клас на собственниците. Целта на Комунизма – това е постоянно материално и духовно удовлетворение на всички потребности на целия трудов народ и всеки негов представител. 

Комунизмът – това е широко творчество на масите, грамотно управление на икономиката от тези, които и я създават: това е разпореждане със създадените материални и духовни блага, всички ресурси на планетата за удовлетворяване потребностите на всички, а не на единици или "златния милиард" с Кувейт; това е постоянно развитие на човечеството на основа науката и техниката, усвояване на космоса и тайните на вселената.

И ние няма да заровим глава в пясъка при "неудобни" въпроси, замесени с откровенна лъжа от буржоазията. Ние не се боим от тези въпроси – ние имаме с какво да отговорим, защото Истината е на наша страна. Но отговаряме, по-точно разясняваме ние не на всички, а само на своя брат – Работническата Класа. Ние не се отчитаме или оправдаваме пред неговия класов враг – пред Буржоазията и нейните слуги. С тях у нас има един разговор – Диктатура на Пролетариата.

Destr




Гласувай:
0
1



1. josarian - ПРОСТО ЩКЕ СЕ ПРЪСНА ОТ СМЯХ
30.09.2015 17:10
ТОВА СИГУРНО Е НЯКЪДЕ ОТ 1962 - 1963, НАЛИ!?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 496112
Постинги: 1074
Коментари: 133
Гласове: 238
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930