Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2015 14:18 - Стадий в развитието на капитализма
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 675 Коментари: 0 Гласове:
1



 Островитянов К.В.

Курс лекций, прочeтeни във ВПШ при ЦК КПСС, М., 1938.

Проста кооперация

Развитието на капитализма в промишлеността протича в три стадия: проста кооперация, мануфактура и фабрика или с други думи, крупна машинна индустрия.

Трите стадия в развитиято на капитализма в промишлеността са в същото време стадии в развитието на производството относно добавената стойност. Ръстът на капиталистическа техниката, на про­изводителни сили се извършва в капиталистическо общество под влияние на гонене на добавена стойност.

От друга страна, всеки прогрес в развитието на производител­ни сили означава увеличаване на експлоатация, съкращаване необ­ходимото време, в течение на което работника работи за себе си, и увеличение на добавеното време, в течение на който той ра­боти за капиталиста.

Изходен пункт в развитието на капитализма се явява дребното стоково производство.

"…Основна тенденция на дребното стоково производство — казва Ленин — се състои в развитие на капитализма, в частност— в образуване на манифактури, а манифактурата на нашите очи с огромна скорост прераства в едра машинна ин­дустрия"[1].

Превръщането на занаятчийското производство в капиталистическо започва с разширяване размера на това производство в рамките на занаята, с обединение под управлението на капиталиста на значително число работници.

"Действието на много работници — говори Маркс — в одно и също време, на едно и също място (или, ако искате, на едно и също поле на труда) за производството на един и същ вид стоки, под управлението на един и същ капиталист представлява исторически и логически изходен пункт на капиталистическото производство"[2].

От средите на малките стокопроизводители-занаятчии се отделят тези, които са по богати и у които в семейството има повече работници. Тези семейства започват да приемат наемен труд.

Отначало те се приемат в съчетание с труда на семейството на занаятчията, след това числото на наемните работници в занаятчийската работилница достига 10—20 човека, като ролята на семейния труд пада до нищожна величина. Семейната кооперация, както казва Ленин, се превръща в капиталистическа. Сравнително малка степен от тези предприятия съсредоточават у себе си голяма част от цялото производство.

Така, по данни на Ленин, в дореволюционна Русия в Перм­ска губерния. в края на XIX в. едрите занаятчийски предприятия били около 1/10 от общото им число. И тази 1/10 част едри заведения съсредоточавали 1/5 от работниците и около 2/5 от дохода. Капиталистическата проста кооперация — сътрудничество от мно­го работници, обединени под управлението на капиталиста и изпълняващи еднородни трудови операции без разделение на труда.

Докато капиталистическата проста кооперация още не предизвиква революция в техниката на производство, са­мия факт на обединение на значително количество работници под командата на капиталиста не само повишава пътя на кооперация на индивидуалните производителни сили, но и създава нова производителна сила, "…която по самата своя същност е масова сила"[3].

Да вземем пренасянето на тежести. Всеки работник, сам по себе си е неспособен да вдигне голяма тежест. Докато няколко работници с обединени усилия могат да вдигнат много големи тежести.

Гигантските египетски пирамиди, колосалните статуи, предизвикващи удивление у пътешественниците, са били създадени на основа проста кооперация на поробените азиатски на­роди с изключително физически труд. Но самата тяхна чис­ленност е била сила, "…от дълбочината на океана се издигат мощ­ни коралови рифове и се образуват острови и суша, независимо от това, че за всеки индивидуален участник (depositary) този процес е нищожен, слаб и жалък"[4].

imageНа всички е позната песента на волжските лодкари "Дубинушка". Под протяжните звуци на тази песен лодкарите, впрегнати, като животни, дърпали оставайки без сили, натоварените кораби, салове, забили се в плитчини или не можещи да преодолеят силите на насрещния вятър. При това средно четирима—петима лодкари издърпвали до 1000 пуда.

Песента съобщава за ритъма на тяхната работа, позволявайки им едновременно да напрягат своите сили и да задвижват тези хилядопудови товари.

Новатa производителна сила, порaжда простa коопе­рация, явяваща се производителна сила на масите.

Тази нова производителна сила, създадена от кооперацията на работниците, безплатно се присвоява за себе си капиталиста.

Работникът разполага със своята работна сила само до толкова, колкото я е продал на капиталиста. След продажбата тя вече принад­лежи на капиталиста, който е свободен да се разпорежда с нея за­ставяйки работника да работи единично или в кооперация с дру­гите работници. Капиталистът заплаща индивудалната стойност на работната сила. А от съединяването на много работници се полу­чава нова мощна производителна сила, която нищо не му струва, а му дава огромна изгода.

Така капиталиста присвоява резултатите от кооперирането на труда във вид на относителна добавена стойност.

От тук възниква илюзията, че новата производителна сила, получаваща се от усилията на обединения труд, се явява произво­дителна сила на капитала. Зад тази илюзия се крие и вул­гарния икономист, за да докаже производителността на капитала.

Фетишизмът, оплитащ капиталистическите производствен­ни отношения, поставя най- отгоре отношенията между труда и ка­питала. Това, което се явява резултат от коопери­рането на труда, представлява резултат от производител­ността на капитала.

Простата кооперация е била известна на докапиталистическия способ на производство. Докато капиталистическата проста кооперация коренно се отличава от докапиталистическите форми на про­ста кооперация.

Капиталистическата проста кооперация предполага нали­чие на отношения на капиталистическа експлоатация, наемни работници, продаващи работната сила на капиталиста и създаващи за него добавена стойност.

Най- мащабната проста капиталистическа кооперация зави­си от размера на капитала, с който разполага капиталиста. Кооперирането на труда на работниците е средство в ръцете на капиталиста за повишаване нормата на експлоатация на работника, средство за увели­чаване на масата на добавена стойност, вземата от работника.

"Простата кооперация винаги се явява господстваща форма в тези отрасли на производство, където капитала оперира в едър мащаб, а разделението на труда и машините не играе още значи­телна роля"[5].

Торговският капитал в дребното производство.

Капиталистическа система на домашна промишленост.

Да разгледаме сега, как и в какви конкретни фор­ми се извършва развитието на простата капиталистическа коопера­ция и прехода към мануфактура.

До тогава, докато занаятчията работи или непосредственно на заявка или на близкия до него пазар, той може без посредник-търговец.

image

Но развитието на занаятчийското производство води до това, че то прераства до рамките на местния пазар. Занаятчийте започват да работят на по отдалечен пазар. При това малки серии стоки на тези пазари стават неизгодни. Във връзка с това възниква необходимостта от търговец-прекупвач, който започва да се занимава с продажба на стоки от занаятчийското производство и става по този начин посредник между занаятчията и потреби­теля на неговата продукция.

Tози процес произхожда навсякъде, където възниква капитализма. Описан е от Ленин в неговото забележително из­следване "Развитието на капитализма в Русия".

В тази работа Ленин описва появата на прекупвачи в производството на дантели.

В началото на XIX в. в Московска губерния производителите на дантели рабо­тели непосредствено за околните помешчици. Производи­телят е бил близък до потребителя. Нужда от прекупвачи не е имало.

С развитието на производството дантели започнали да се доставят в Москва. За производителите било  неизгодно да доставят дантели в Москва в малки партии. Възникнала необходи­мост от търговец посредник. От средите на занаятчийте се отделили прекупвачи, които специално започнали да се занимават с продажба на дантели в Москва. Малко по-малко прекупвача събрал в своите ръже и снабдяването на производителите с материали за плетене. Изградил се тип търговия, който живее изключително от комисионерство. Тя все повече и повече се подчи­нява на себе си. Не живее от продажбата на дантели, а от разликата между покупката и продажбата.

Освен това, тя започва да се занимава с лихварски опе­рации.

Така от средите на производителите на дантели израства жената-ку­лак, която започва да живее експлоатирайки труда  на другите.

Подобна картина може да се срещне в историята на развитие на ка­питализма във всяка страна.

Такa, в производството на хладно оръжие в Солинген, известе­н център на оръжейната промишленост, "първоначално тър­говците, пласиращи оръжие, били и занятчии и връщайки се от пазар, отново се захващали с производство на стока. Но с разширяването на търговията, отделни търговци, по- енер­гичните, по- спестовните и с известна доза късмет, започнали изключително да се занимават с търговска дейност, още повече че се отделили в самостоятелна класа на купувачи… Все повече се отделяли ковачите, все повече и повече общо ста­вало явлението, че те работят, както и другите майстори, по заявка на купувачите"[6].

Така възниква търговския посредник, който все повече поставя в зависимост от себе си дребния производител. Появата на купувач-търговец внася преврат в живота на дребните стокопроизводители-занаятчии.

Още от самото начало търговеца-прекупвач не се ограничава с продажбата. Той започва да снабдява занаятчита със суровина, а след това и с оръдия за производство. Заедно с това той започва да диктува на занаятчията определени условия по отношение на качеството на про­извежданата продукция и в края на краищата фактически го превръща в наемен работник с това различие, че те работят не в работилницата на капиталиста, а у себе си у дома.

Така възниква капиталистическата система на домашната промиш­леност, първата степен на мануфактурата.

Ярък пример за това се явява купувача-прекупвач в Англия.

"Той купува суровина вълна и за своя сметка я отдава за предене, тъкане и сплъстяване. Той е собственик на суровината, а следователно и на изделията във всички негови последователни фор­ми; лицата с техните ръце кито това изделие преобразуват се явяват, независимо от своята независи­мост, само работници, състоящи се на служба в стопаниа"[7].

Наистина, тези занятчии-майстори не губят своята връзка със селското стопанство. Но никой от тях не е в състояние да същест­вува само от селскостопански труд. Селското стопанство носи характер на добавен източник на средства за съществуване. Купувачът-прекупвач отчитайки това обстоятелство, намалява до ни­щожно ниво плащането на майстора. Но и това е малко. Неосигуреното, неустойчиво положение на майстора-тъкач води до това, че всяка неудача: лоша реколта, болест и т. н. го води до нищета и заставя да се обръща към търговеца-прекупвач за заем. Този заем той получава под обезпечение, каквото се явява неговия тъкачен стан.

Така купувача-прекупвач, постепенно заробва найстора, ставайки собственик не само на суровината, но и на оръдията за производства, а майстора постепенно се превръща в лишен от средства за произ­водства наемен работник.

Положението на майсторите, а фактически — пролетариите е извънредно тежко. Неслучайно домашната система на капиталистическата промишленост е получила в Англия името система изтискващия пот.

Благодарение на своята неорганизованост и наличието на допълнителе­н источник на съществуване във вид на земеделски участък майсторите се съгласяват на най- ниската заработена заплата и най- дългия работен ден. Те са принудени да въвличат в работа всички чле­нове на техните семейства, и не само жените, но и децата от най-ранна възраст. Те са принудени да работят в бараки, които се явяват за тях едновременно и жилища и работилници, където от­състват най- елементарни санитарно-хигиенични усло­вия. Раздробеността на дребното производство затруд­нява организацията и борбата на майсторите против експлоататорите. Всичко това води до това, че експлоатацията на труда при домашната си­стема на капиталистическата промишленост достига ужасяващи размери.

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 496122
Постинги: 1074
Коментари: 133
Гласове: 238
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930