ХХ век се ознаменува с излизането на международната арена на пролетарскич клас. Породена от самия капитал, на тази класа и предстои да унищожи капитала, а така също да извърши преломен преход — от експлоататорско общество към общество със социална справедливост.
Чувствайки неизбежността на своята гибел, капиталистите всячески се стремят да забавят готовността на пролетариата към революция, да го разоръжат фактически и идеологически. Какво струва само едно изказване, че пролетариата е претърпял окончателно поражение заедно с краха на Съветскич Съюз? Изказването, че класовата борба е отишла на втори план, а на първо — борба национална (или: вражда между нациите)? Националисти, опортюнисти, ревизионисти и други буржоазни и дребнобуржоазни идеолози непрекъснато твърдят, че историческата мисия на пролетариата се е провалила, че най-лъжливото се изкарва на преден план. Но кажете, на кого предстои да свали съществуващия общественно-политически строй, освен пролетариата?
Тогава защо господството на робовладелците не сменило господството на рабите, а сменило господството на феодалите? Защо господството на феодалите не сменило господството на селяните, а сменило господството на буржоазията? Докато угнетените класи на тези епохи не произвеждали достатъчно много добавен продукт, те са можели насилствено да го присвояват. Производителността на труда станала толкова висока, че да се държи този труд в юзди вече не представлявало възможно. Капиталистите използват всички сили, за да задържат властта над човешкия труд, до използване на оръдия. Но хода на историята е неудържим. Ние стоим на прага на социалистически революции, целта на които се явява прехода от експлоататорско общество към общество на трудещи се, от класово общество към безкласово, по пътя не на реформи, а унищожаване на частната собственост, която е станала спирачка за развитието на обществото. Пролетариатът е единствен клас, развиващ се в капитализма. Крахът на Съветския Съюз е голям урок за революционния пролетариат, който несъмнено ще изнесе от това урок и изводи и още по-силно ще го приближи до пълна и окончателна победа.
1. НЕМНОГО ЗА РЕВОЛЮЦИИТЕ
Революция — това не е просто смяна на политическата власт или системите на управления на държавата, както в днешно време се представя от много "наблюдатели". Някои от тях са слушали за борбата за смяна на обществено-политическия строй, но малко знаят, че изменението на общественния строй е неразривно свързано с нивото на развитие на производителните сили. Производителните силы — това са средства за производство в съвкупност от хора, привеждащи тези средства за производства в действие. Развитието на производителните сили се характеризира с общественното разделение на труда, съвършенстването на средствата на труда, а така също степента на развитие на производственните навици и научни знания. Независимо от цялата тази сложност и многообразие, нивото на производителните сили може да се определчт, изхождайки от производителността на труда. Производителността на труда може да се изрази, чрез количество на продукта, произведен от един работник за единица време:
Пр.тр. = Кол.пр./t
Капиталистът може да увеличи производителността на труда на работника, да го застави да работи интензивно. Но това няма да увеличи производителните сили на самия труд, защото в този случай работника бързо ще му свършат силите. Производителната сила на труда на отделен работник (производителност при отчитане на интензивността) може да се изрази със съотношението:
Пр.с.тр. = Кол.п./t*Инт.тр.
Така се вижда, че производителната сила на труда е количественно съотношение, независещо от интензивността на труда, или производителната сила на труда — това е отдаване, резултативност на труда по отношение на разход време и интензивност. Но това различие в мащабите на общественото производство няма същественно значение. Производителността на труда в мащабите на обществото е разчетено само при внедряване в производството на научно-технически новаторства, усъвършенствайки и усложнявайки средствата за производство. Ръстъ и на производителността на труда позволява да се намали интензивността на труда при същото количество произвеждана продукция. Но капиталиста, стремейки се с всякакви способи да намали разходите за производство, в случай на увеличение на производителността на труда два пъти е готов да уволни половината работници, а останалите да ги застави да работят с двойна интензивност.
С внедряването на научно-техническите нововъведенич в света се усъвършенстват и средствата за производство, като капиталистите са принудени да развиват производителните сили, да не губят конкурентоспособност и все повече да увеличават капитала. Но това води до все по голяма пропаст мевду благосъстоянието на пролетариата и буржоазията.
Ако се обърнем към историята, то може да видим, че такива качественни изменения са произхождали при всяка смяна на обществения строй. Развитието на производителните сили при робовладелческия строй е довело до значително увеличение территориите на обработваемите земи, които са мовели да обработват от същото количество работници, както преди,робовладелците вече не били в състояние да удържат производителните сили, и те изгубили своята власт, която отишла при феодалите. Феодалите също не могли да удържат производителните сили, нивото на развитие което се увеличило с внедряването на механизация в производството, ДВГ и електроенергията. Съвременното развитие на производителните сили, свързано с атомна енергия, автоматизация, информатизация и роботизация на производството, водят до това, че буржоазията също така губи своя контрол над нас и нейното място заема този, който непосредственно привевда средствата за производства в действие — пролетариата.
О тук се вижда, че развитието на производителните сили е еволюционно количественно развитие, а революцията — скокообразен преход от количество към качество. Еволюцията и революцията — две взаимно допълващи се форми на развитие на обществата: докато еволюцията е развитие количественно, то революцията — качественно. Производственните отношения от своя страна влияят на структурата на обществата, политическите и културни особености. Един общественно-политически строй се отличава от друг не само количественно, или нивото на ниво развитие на производителни сили, а още и качественно: способа на производствата и устройството на обществото.
Качественният революционен преход от един обществен строй в друг е възможен само тогава, когато количественната съставляваща (общественната производителност на труда) превиши необходима мярка (или, това пределно количественно значение, при което стария строй още се съхранява). Приближаването към това пределно значение се нарича революционна ситуация. Причината за това се явява назряващия конфликт между производителните сили, които растат, и производственните отношения, които остават предишни. Революционната ситуация се определя от редца обективни и субективни признаци.
Оъективни признаци на революционна ситуация:
- "върховете не могат да живеят по-старому": невъзможност на господстващата класа да съхрани в неизменен вид своето господство;
- "низовете не искат дат живеят по-старому": рязко задълбочаване нуждите и бедствие на угнетените класи;
- значително повишение на активността на масите, привлечени от кризисната обстановка към историческото встъпление.
Далеч не всяка революционна ситуация води до революции. За нейното възникване, освен обективни изменения е необходим и субективен фактор: способността на революционната класа на масови действия, достатъчно силни, за да сломят старото правителство. Такава способност революционната класа може да има само тогава, когато тя е достатъчно силно организирана — наличието на организираща, водеща революционна партия на пролетариата се явява условие на тази организованост.
Революционната ситуация предшества:
- силен, стремително увеличаващ се разрив в нивото на живот между господстващите и угнетени класи;
- икономическа и политическа нестабилност, всякакви търкания и конфликти между различните групи на господстващата класа;
- намаляване на числеността на т. н. "средна класа", нейното разложение в полза на двете противоборстващи класи: господстващата и угнетената.
- повишена политическа съзнателност на угнетените маси, възникване на революционни настроения и формиране на революционни организаций.
Отличаването на революционните политически организаций от другите политически организаций на границата на епохите на експлоататорските общества (експлоататорското общество се сменя с обществото на господство на трудещите се) се заключава в постоянна защита интересите на угнетените и експлоатирани класи, в отсъствие от преследване на всякакви други интереси, освен общите от работническата класа, като цяло, в стремеж да се доведе работническата класа до господство, в поддръжка на необходимата за възстанието работническа класа всеобщо въоръжение на пролетариата.
Завоюването от социалния клас на политическото господство не се явява крайна цел на революцията. Политическата власт е необходима на социалната класа, за да му позволи коренно да измени производственните отношения в икономиката. Продуктът от производството винаги се е присвоявал от господстващата класа. Рабовладелческият строй: робите произвевдат, робовладелците присваяват; феодалния строй: селяните произвеждат, феодалите присвояват; капиталистическия строй: пролетариата произвежда, буржоазията присвоява.
2. КОНСЕРВАТИЗЪМ
Съвременният капитализъм е устроен йерархически. Постоянно конкуриращите се между себе си бурвоазни групировки разпределяют между себе си сферите на влияние. Господстващият буржоазен клас всячески се стреми да съхрани и укрепи своето господство, а така също съществуващия общественно-политически строй, позволяващ му да води капиталистически способ на производство, грабейки и експлоатирайки пролетариата. Ако внимателно се вгледате ще видите, че всяка капиталистическа държава е устроена така, че това господство да се съхрани. Основни методи, които използва буржоазията за да "остави всичко както е" се явява:
- финансиране: към този метод буржоазията прибягва често, или по законодателен метод "пряко действие", финансирайки тези властови институти и тези програми които са нужни за удържане властта и поробване на пролетариата, често прикривайки се зад думите за икономическа необходимост, в резултат пролетариата икономически е принуден към бездействие и безропотно сдаване себе си в експлоатация;
- принуждение: законодателно-насилствен метод, правото на буржоазията на експлоатация и угнетение на пролетариата се закрепява законодателно (в закона за това често се указва косвенно, но независимо от това смисъла оства същия), издадените закони водят в изпълнение местните институти на власт, в случай на неповиновене влизат в ход принудително-насилственни органи — полиция, затвор и др.;
- идеологически: от традиционализма до либерализма;
- пропагандически: в ход влизат СМИ, буржоазните историци, писатели, политолози и други представители на буржоазната интеллигенция, които храни властта;
- религиозни: съществуването на църквата, която от една страна служи за това на несъзнателните работници да "отведе душата", или по-малко да участват в общественния живот, психологически да се разтоварят, извевдайки своя естествен гняв, така обезоръжавайки се, а от друга страна — едно от средствата за събиране на средства (пожертвования) за разширяване на църковната организация, освен това църквата разпространява еснафски религиозен традиционализъм в обществото, в това число в семейния живот на пролетариата.
Научена от горчивия опит на СССР, буржоазията използва против пролетариата, може да се каже фиктивност на организациите. Организаците, преди служили на пролетариата, като оръжие против буржоазията, днес служат на самата буржоазия и се изразяват по форма, но не и по съдържание: това са "профсъюзите", които не се явяват профсъюзи, това са "съветите", които не се явяват съвети, това са "компартии", които не се явяват компартии и т.н.
Освен това, държавната власт принадлежи на най- влиятелните бурвоазни групировки, които използват своето политическо господство в своята борба против конкурентите, намиращи се надолу в своето положение и стремящи се да заемат нейното място. Най-страдащи от това са малките стокопроизводители, които, не издържат на конкуренцията и се спускат в редиците на пролетариата.
Буржоазията не може да съхранява своето господство, не увеличавайки капитала и не разширявайки производството. Стремейки се да остане на върха, буржоазията е принудена да усъвършенства средствата за производство, да развива производителните сили, който е двигат на производството. Капиталистическият способ на производство става тесен за самото производство — това се изразява в постоянни и тежки икономически кризи, или кризи на свръхпроизводство. За да задържи паденето на цените, буржоазията е принудена да унищожи част от производителните сили, с голям труд създадени преди, така тя противоестественно спира развитието на производството.
Консерватизмът — стремеж да се спре непрекъснатия природен процес, да се спре развитието. Но историята се движи наред, произхождат изменения в обществото, а заедно с ниго се изменя и самия консерватизъм.
3. РЕАКЦИЯ
Обективният свят не стои на едно място, а постоянно се изменя, движи, усъвършенства. Този физически, природен процес, и спиране на движещата сила на историята е невъзможно. Господстващата буржоазна групировка поддържа стремежа на реакционните сили към реставрация, защото този стремеж временно спира развитието на антикапиталистическите настроения на пролетариата, отблъсква ги и удължава нейното господство. Колкото по-ниско е положението на неконкурентоспособните буржоазни слоеве, толкова по- активно те се противопоставят на господстващата буржоазия(олигархия). Но независимо от това те се стараят да движат историята назад, което е абсурдно по своята същност. Буржоазното съзнание, което не може да изчезне рязко и изведнъж, не позволява на нея да премине на страната на пролетариата, приемайки нейната революционна същност, а защото буржоазията противоречи сама на себе си: тя желае, господството на буржоазията да се прекрати, но при това да остане.
Методите на реакционната част на обществата са стари, колкото света и са буржоазни по същност. Този факт активно се ползва от управляващата господстваща върхушка, консервативната буржоазия, защото методите на реакционната част от буржоазията не се отличават силно.
В края на XIX век буржоазията вече не могла да се бори против революционния марксизъм: неговата научност е била очевидна, актуалността доказана, марксизмът бил признат от много прогресивно мислещи интелектуалци. Затова борбата на буржоазията против осъждащия го и критикуващ марксизъм, който станал заплаха за целия капиталистически строй, станал различен— скрит, коварен и най-вече опасен. Но марксизма е пролетарско, революционно учение и затова е невъзможно да се изтълкува за целите на буржоазията, ако не се занимаваме с откровенна фалшификация и лъжлива подмяна на определенията. Именно против опортюнистите са били насочени голяма част от трудовете на Ленин, болшевиките поставили пред себе си задачата да покажат, разобличат и изкоренят опортюнистите, да очистят марксизма и да го разкрият в проста, достъпна на всеки пролетариат форма, неговата революционност.
Съвременната ситуация сред "левите" теоретици и пропагандисти е почти сходна с тези времена — голяма част от тях са явни опортюнисти, прикриващи своите буржоазни интереси под маската на красиви думи за социализма, коммунизма и т.н. Но думите говорят едно, а смисъла в устата на опортюниста обозначават друго.
Основната слабост на реакционните сили е в това, че те могат да се борят само против субективните предпоставки към революциите. Всякакви опити да се борят против обективни причини са напразни и безполезни, затова и всяка победа на реакцията се явява временна, обективната ситуация поражда нови революционни сили по-бързо, отколкото реакционните сили успяват да се борят против тях.
4. КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ
С възникването на революционна ситуация все повече буржоазни групи преминават на страната на реакциите, а по време на революциите и след вземането на властта от пролетариите към нея отива целия буржоазен клас. Буржоазията се обединява в единен фронт против революциите, стремейки се с всякакви способи да върнат загубеното господство.
В историята нееднократно е имало случаи, когато реакционния клас си е връщал загубеното господство. Връщане на властта на реакционната класа се нарича контрареволюция.
Следва да не се забравя, че революцията — това е период на най- решителна, въоръжена борба между класите в този момент, когато "низините" са вече достатъчно силни за открита борба, а "върховете" недостатъчно силни, за да задържат властта без открито противостояние. Но контрареволюцията е възможна до тогава, докато реакционния клас не бъде разгромен напълно, а революционнич клас не закрепи окончателно своите позиции с рязък и съществен подем на производителните сили. Контрареволюция се извърява тогава, когато реакционния и губещ своето господство клас все още е достатъчно силен, за да върне загубеното господство, а революционната класа достатъчно силна, за да вземе господството, но недостатъчно силна, за да ч удържи.
Контререволюцията не е рядкост в историята. Обратно, сравнително рядк е билоо революцията да не съпровожда резултатни опити да се върне загубеното господство и даже да се реставрират старите производственни отношения и порядки.
От тук възниква въпроса, кога буржоазията е успяла да извърши толкова дълбоки революционни преобразования, кога е успяла толкова да развие производителните сили, че да се реставрират старите отношения да стане практически невозможно? Отговорът се крие в самата същност на феодалния и капиталистически строй. И робовладелческия, и феодалния, и капиталистическия строй са построени на експлоатация.
Съвсем друго дело е социалистическата революция. Тя представлява не само смяна на общественно-политическия строй, но и смяна на целия обществен порядък, преход от експлоататорско общество към общество без класи и всякаква форма на угнетение.
Именно за това че социалистическите революционни преобразования са толкова кардинални, буржоазната контрреволюция не може да се ограничи с едно само класово господство, което без разрушаване на новите производителни сили, създадени при социализма, практически е невъзможно. Разрушаването на производителните сили — ето това е задачата на буржоазната контрареволюция. Това е установяване на пазар вместо план, това е приватизация на общественната собственост и установяване на частна собственост на средствата за производства, това е деиндустриализация и ликвидация на мощните производственни предприятия и т.н.
Но както показва историческия опит, всяка контрареволюция все пак завършва с пълна победа на революцията. Обективните закони на развитието на обществото стават невъзможни, както е невъзможно да се спре историята. Буржоазната контрареволюция — това е отчаян опит на буржоазията да удържи капиталистическите отношения. А тя ги издържа с огромни разходи, използвайки за това всички сили на капиталистическия свят, което свидетелства за едно: окончателната световна социалистическа революция е близка и неизбежна.
Александр Пятигор 30. 09. 2015
