Едра промсшленост и ръст на буржоазията

В едрата промишленост, говори Ленин, "…обще­ствените противоположности достигат висше развитие"[9].

Едрата промишленост създава класи с взаимнопротиво­положни антагонистически интереси: от една страна, "милионери-промишленници", а с друга — милиони проле­тарий, наемни роби на капитала.

Промишленният преврат създал материална база за икономическо и политическо господство на буржоазията. Благодарение на диференциацията от средите на малките производители се отделят търговци-прекупвачи, които се превръщат в манифактуристи- предприемачи, а след това и в едри промишленни капи­талисти.

"Може би един от най-релефните проявни на тясна и непосредствена връзка между последователните форми на промишлеността — отбелязва Ленин — служи този факт, че цял ред от едри и крупни фабриканти са били малки промишленници и са преминали през всички степени от "народното производство" до "капитализма""[10].

Така например известния фабрикант Сава Морозов започнал своето жизнено поприще, като тъкач-занаятчия, след това станал собственик на разпределителна кантора и накрая, собственик на две текстилни фабрики с ми­лионни обороти.

Известният цигарен фабрикант Асмолов започнал кариерата си с мал­ка търговия, след това станал собственик на работилници за цигарени изделия, а след това — едър цигарен фабрикант.

Капиталистът расте заедно с ръста на неговото предприятие. Ако едно предприятие е малко, то неговия собственик ще участва в трудовия процес заедно със своите работници. Разширяването на предприятията дава възмножност на капиталиста да се освободи от непосредственно участие в производството и да остави за себе си само организаторските и управленски функции.

"Може да се направи връзка с положението на стопанин в работилница с числото на неговите работници — пише А. Исаев — …Два-три работника дават на стопанина толкова малък излишък, че той работи наравно с тях… Пет работника вече дават на стопанина толкова, че той до известна степен се освобождава от себе си ръчен труд, малко залинява и изпълнява, главно, две послед­ни стопански роли" (т. е. покупка на материали и пласиране на стоките). "При число на наемни работници достигащо 10 или превишаващо тази цифра, то стопанина не само оставя ръчния труд, но даже почти прекратява своя надзор над работниците: той дава тази длъжност на главния занаятчия да контролира работниците… Сега той вече става вече малък капиталист, "коренен стопанин"[11].

Така от малък производител с ръста на предприятията расте и капиталиста. Преди по своя образ на живот, по нивото на потребност на малките стопани малко се се е отличавал от своите работници.

Когато развитието на капитализма достига манифактурен стадии, пропастта между собствениците на средствата за производства и работниците достига вече значителни размери.

Манифактуристът представлява вече тип промишлен предприемач. Макар и още свързан с търговията, главната му функция все повече става организация на манифактурното производство. Напълно промишленния капиталист се изгражда с прехода към машинната индустрия, когато капитализма встъпва във века на парата и машините.

Заедно с това промишления капиталист все повече и повече се свобождава от функцийте на непосредствено управление на произ­водството, прехвърляки ги на специални директори на пред­приятията, и съхранява за себе ис някакви функции, главно в областта на комуникацията .

Най-ярко това се вижда в акционерните компании, къдетое ролята на предприемача се свежда изключително до получаване на дивиденти, към разпореждане със своите капитали и участие в борсови игри.

Или наблюдава се тенденция, при която ролята на капиталиста в производствения процес се свежда до нула.

Буржоазните учени, апологети на капитализма се стараят да пред­ставят печалбата, като заплата на неоценимите организаторски и всякакви други услуги на капиталиста.

Но даже капиталист, самолично изпълняващ функциите на управление на своето предприятие, коренно се отличава от наемния служещ, изпълняващ същите функции.

"Капиталистът — казва Маркс — не се явява капита­лист, защото управлява промишлено предприятие — об­ратно, той става ръководител, затова става капиталист"[12].

От друга страна, тази добавена стойност, която полу­чава капиталиста, не съвпада даже с най- високата заработена заплата на наемния служещ. Добавената стойност, получавана от капиталиста, съответства не на неговия личен труд по управление на производството, а е величина от използване на неговия капитал.

От тук е понятeн абсурда утвърждаван от тези буржоазни икономисти, които с цел маскировка на капиталистическата експлоатация разглеждат доходите на капиталиста, като заплата за неговия труд, като ръководител.

В този велик промишлен преврат, който създал на капиталиста адекватна техническа база, ние във вид на изключе­ние срещаме сред капиталистите изобретатели. Точно така изобретателите рядко им се удавало да създадат големи капиталистиче­ски предприятия.

Да вземем най-ярката фигура от капиталистическите пред­приеначи— Аркрайт.

Буржуазната историография изображава Аркрайт, като пред­приемач, който е бил не толкова крупен организатор и комерсант, но и изобретател, основател на съвременната промишленост. Но всички изобретения, на които им били взети патенти, били отмъкнати от различни изобретатели.

"Който е запознат с биографията на Аркрайт — казва Маркс — то никогда няма да даде на този гениален бръснар името "бла­городен". От всички велики изобретатели на XVIII век той е бил безпорно велик крадец на чужди изобретения и най- нисък субект"[13].

Така, главна роля на капиталистите се свеждала до експлоа­тация на чужди изобретения за най- редки изключения.

През 1803 г. в памукотекстилната промишленост на Англия била проведена анкета, в която стоял, между другото, въпрос за това, в каква степен стопанина е вещ в техническите въпроси. Отговора бил отрицателен.

Те "…никога нищо не знаели за тъкачното изкуство. Стопанинът бил доволен от това че поставя към делото знаещ занятчийството човек; той внася своя капитал, и вече може да продава по пазарни цени, смело отива напред"[14].

Заедно с това по своя образ на живот това са били вече не тези мал­ки стопанства, които пили вино един път в годината на Рождество и вечер в таверните "пропуквали" по 72 пенса за цигари. Това вече била буржоазия, която бързо усвоила господарските навици, живели на широко , владели разкошни имоти в градовете и феодални имения в селата с лакеи и ща­тна прислуга, шикарни пътувания, с една дума водили разкошен живот. Този луксозен образ на живот, "… се явявал демон­страция на богатство и следователно средство за получаване на кре­дит, станало даже делова необходимост за "нещастния" капиталист. Разкошът влизал в представителните издръжки на ка­питала"[15].

Новият клас капиталисти представлявал нищо по различно от персонифициран капитал, у който няма други сти­мули за производства, освен гонене на печалба, безкрайно нарастване на богатството.

"Моето дело — писал Форд — е можело вместо успех да стане пълен неуспех, ако не бях действал, изхождайки от умерена печалба за себе си и за участниците в предприятията"[16].

Тук Форд, обикновено прикрива своите капиталистически стремежи с лъжливи и лицемерни заявления за служба на обществото, изкзва истинската цел на своето про­изводство.

Като носител на тези капиталистически страсти към печалба и гонитба на добавена стойност, капиталиста става закоравял деспот по отношение към обекта на своята експлоата­ция — работниците.

Всяка излишна минута труд на работниците, всяка копейка ико­номия за заплата на техните работни сили, се умножават на количеството работници, нарастват в огромни суми добавена стойност. Затова капиталиста може да харчи хиляди на запои и на вся­какви други цели, но там, където става въпрос за мизерна добавка към за­работената заплата или за съкращаване на работното време, той ста­а безпощаден. Капиталистът може да бъде "…образцов гражданин, даже член на обществото за заща на животните и в добавка да се ползва с репутацията на светец, но по отношение на тези вещи, които ти представляваш по отношение към мен, ти нямаш сърдце в гърдите"[17].

Затова и прогреса на капиталистическата техника се явила в ръцете на капиталиста могъщо оръдие безпощадна експлоа­тация и поробване на работническата класа.

Край 

 

---

[1] П. Манту. Промышленная революция XVIII столетия в Англии, стр. 176.

[2] Судьба самого изобретателя, открывшего начало бурному перевороту в капиталистическом производстве, весьма поучительна с точки зрения характеристики капиталистической системы эксплуатации.

Кромптон не имел средств даже на то, чтобы хлопотать о патенте на свое изобретение. Перед ним стала дилемма: или предоставить свое изобретение в бесплатное всеобщее пользование капиталистам, или сломать.

Он предпочел первое.

«В течение 41/5 лет, — говорил он, — я тратил все свое время, все силы своего ума, все средства, которые мог добыть своим трудом, исключительно на одну цель — производить хорошую пряжу для ткачей. Разрушить эту машину я не был в силах».

И он предоставил ее во всеобщее пользование безвозмездно. Фабриканты собрали в благодарность изобретателю по добровольной подписке 67 фунтов стерлингов.

Пользуясь изобретением Кромптона, фабриканты извлекали из рабочих десятки и сотни тысяч рублей избыточной прибавочной стоимости. А талантливый изобретатель прозябал в бедности и нищете. Поэтому, не мудрено, что когда Кромптон изобрел машину для кардования, он не захотел и ее отдать фабрикантам.

Он ее разбил, воскликнув с болью в душе: «Этой машины, по крайней мере, они не получат!»

Так капитализм оценил своего изобретателя (П. Манту. Промышленная революция XVIII столетия в Англии, стр. 192, 193).

[3] И. М. Кулишер. История экономического быта Западной Европы, т. II, стр. 377.

[4] К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения, т. 23, стр. 386.

[5] К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения, т. 23, стр. 395.

[6] Там же, стр. 396.

[7] К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения, т. 23, стр. 397.

[8] Там же, стр. 385.

[9] В. И. Ленин. Полное собрание сочинений, т. 3, стр. 545.

[10] Там же, стр. 542.

[11] В. И. Ленин. Полное собрание сочинений, т. 3, стр. 355—356.

[12] К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения, т. 23, стр. 344.

[13] Там же, стр. 435. Примечание.

[14] П. Манту. Промышленная революция XVIII столетия в Англии, стр. 314.

[15] К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения, т. 23, стр. 607.

[16] Г. Форд. Моя жизнь, мои достижения. М., изд-во «Время», 1924, стр. 224.

[17] К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения, т. 23, стр. 246.

Добро изложение на същността на капиталистическия
начин на производство, с примери и цитати.
Има нужда от такива писания, защото буржоазното общество
е в необратима криза и разпад.
Време е да отстъпи мястото си на ново общество.