Самите Маркс и Енгелс изследвали, от гледна точка на техните учения, само едно от разклоненията на историческия процес — възникнване и развитие на капиталистическия способ на производство и така дали в ръцете на прогресивните общественни сили, нова издигаща се революционна класа – пролетариат образец на действително научно изучаване на явленията на общественния живот. Науката за обществата е била поставена от основателите на научния комунизъм на устойчив фундамент. Те разкрили закоомерност на общественното развитие, намиращо се в пъстър хаос от преплитащи се факти, на пръв поглед не подчиненни на никакъв закон, не обединени от устойчива връзка.
Въпросът за закономерностите на историческия процес са били и остават до сега препъни камък за буржоазните науки, тук тя е неспособна да свърже двата края. Рдно от направленията в немския идеализъм (т. н. "идеографско" — Винделбанд, Рикерт) утвърждава, че за никакви закони на историята не може да става дума. Според Рикерт, да се тълкуват законите на историята е все едно да се говори за "дървено желязо"[1]. Марксическата теория изхожда от противоположни страни: обществото също така е подчинено на обективни закони на развитие, както и природата — и тук и там явленията са свързани едно с друго с безусловна необходима връзка. Задачата на науките се състои в това, да се разкрият тези връзки – необходима е причина на явленията и формулиране в открити закони.
На пръв поглед явленията, с които имат работа обществените науки, съществено се отличават от фактите, изучавани от естествознанието. Защото в природата ние имаме работа с действия от "слепи, безсъзнателни сили. И общите закони се проявяват само по пътя на взаимодействие на тези сили. Тук никъде няма осъзната желана цел". Друга картина ние наблюдаваме в обществения живот, където "действат хора, надарени със съзнание, поставящи си пред себе си определени цели. Тук нищо не се извършва без осъзнато намерение, без желана цел". Но, независимо от това различие между природа и общество, "то не изменя факта, че хода на историята се определя от общи закони"[2]. Но повърхностен взор в областта на историческите факти се появява картина на безпорядък, хаос, където в смяната на явленията не може да се забележи никаква връзка. Не случайно немския философ идеалист Шопенхауер отричал за историята правото на звание наука. На повърхността на явленията цари случайност — хората, творящи историята се стремят към известни цели — но резултатите произтичащи от тези действия на хората, не съвпадат с тези цели, които са си поставили хората, правещи историята. Много често тези последствия са пряко противоположни на желанията на деятелите.
Но и в този хаос действат свои закони. "Където на повърхността господства случайността, там самата случайност винаги се оказва подчинена на вътрешен скрит закон. Въпросът е в това да се открият тези закони"[3]. Но да се открият тези закони не е толкова лесно — природата дълго време ги е крила от участниците в историческия процес.
Законите, господстващи над случайни стокови производства и стокообмен, "между отделен производител и участник в обмена… се представят, като чужди, в началото даже неизвестни сили"[4]. Човешкото общество се управлява от закони, независими от волята и съзнанието на хората, независими, не в този смисъл, че обществото от съзнателни същества, хора е могло да съществува и развива независимо от съзнателните същества, а в смисъл, че тези закони — не са плод на преднамерени планове на хората, те не са измислени от тях и не се установяват съзнателно, а стихийно произтичат от условията на общественното битие на хората.
"Общественното битие е независимо от общественното съзнание на хората. От това, че вие живеете и стопанисвате, раждате деца и произвеждате продукти, обменявате ги, натрупвайки се от обективно-необходима верига събития и развитие, независимо от вашето общественно съзнание, не обхваща напълно никога"[5] (курсив Ленин).
"Историята се прави така" — говори Енгелс в едно от своите писма — "че крайния резултат се получава от стълкновение на много отделни воли, при това всяка отделна воля е резултат от масата особенни жизнени обстоятелства. Така има безкрайно количество пресичащи сили, безкрайна група паралелограмни сили, и от това пресичане излиза един общ резултат — историческо събитие. Този исторически резултат може да се разглежда, както продукт от една сила, действаща, като цяло, безсъзнателно и неволно. Или това, което иска един, среща препятствие от страна на всичко друго и крайния резултат енещо такова, което никой не иска. Така историята, както тя е била до сега протича подобно на естествено-историческия процес и е подчинена, в същноста си само на едни и същи закони на движение".
Примечания:
[1] «Границы естественно-научного образования понятий». М. 1902 г.
[2] Ф.Энгельс «Людвиг Фейербах и конец немецкой классической философии»
[3] Там же.
[4] Ф.Энгельс «Происхождение семьи, частной собственности и государства»
[5] В.И.Ленин «Материализм и эмпириокритицизм»
Реферат составлен С.Агапченко
Использованная литература: В.Быстрянский «Введение в изучение диалектического материализма», КУНД, №1, 1925 г.