Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2015 14:48 - Закономерности на обществения живот. Случайност и необходимост
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 542 Коментари: 0 Гласове:
0



 Развитието на социализма от утопия към научна теория — е съгласно Маркс и Енгелс, значение усъвършенствано от историческите дела. До издигане на социализм до научна степен им се отдало благодарение на използването на изработен от тях "единственно научен, а следователно — мате­риалистически"(Маркс) метод на познаване на окръжаващото ги капита­листическо общество. На изучаване на капитализма проверили и поставили на критика острото оръжие на диалектическия материализъм.

Самите Маркс и Енгелс изследвали, от гледна точка на техните учения, само едно от разклоненията на историческия процес  — възникнване и развитие на капитали­стическия способ на производство и така дали в ръцете на прогресивните общественни сили, нова издигаща се революционна класа – пролетариат образец на действително научно изучаване на явленията на общественния живот. Науката за обществата е била поставена от основателите на научния комунизъм на устойчив фундамент. Те разкрили закоомерност на общественното развитие, намиращо се в пъстър хаос от преплитащи се факти, на пръв поглед не подчиненни на никакъв закон, не обединени от устойчива връзка.

Въпросът за закономерностите на историческия процес са били и остават до сега препъни камък за буржоазните науки, тук тя е неспособна да свърже двата края. Рдно от направленията в не­мския идеализъм (т. н. "идеографско" — Винделбанд, Рикерт) утвърждава, че за никакви закони на историята не може да става дума. Според Рикерт, да се тълкуват законите на историята е все едно да се говори за "дървено желязо"[1]. Марксическата теория изхожда от противоположни страни: обществото също така е подчи­нено на обективни закони на развитие, както и природата — и тук и там явленията са свързани едно с друго с безусловна необходима връзка. Задачата на науките се състои в това, да се разкрият тези връзки – необходима е причина на явленията и фор­мулиране в открити закони.

На пръв поглед явленията, с които имат работа обществените науки, съществено се отличават от фактите, изучавани от естествознанието. Защото в природата ние имаме работа с действия от "слепи, без­съзнателни сили. И общите закони се проявяват само по пътя на взаимодей­ствие на тези сили. Тук никъде няма осъзната желана цел". Друга кар­тина ние наблюдаваме в обществения живот, където "действат хора, нада­рени със съзнание, поставящи си пред себе си определени цели. Тук нищо не се извършва без осъзнато намерение, без желана цел". Но, независимо от това различие между природа и общество, "то  не изменя факта, че хода на историята се определя от общи зако­ни"[2]. Но повърхностен взор в областта на историческите факти се появява картина на безпорядък, хаос, където в смяната на явленията не може да се забележи никаква връзка. Не случайно немския философ идеалист Шопенхауер отричал за историята правото на звание наука. На повърхността на явленията цари случайност — хората, творящи историята се стремят към известни цели — но резултатите произтичащи от тези действия на хората, не съвпадат с тези цели, които са си поста­вили хората, правещи историята. Много често тези последствия са пряко противоположни на желанията на деятелите.

Но и в този хаос действат свои закони. "Където на повърхността господства случайността, там самата случайност винаги се оказва подчинена на вътрешен скрит закон. Въпросът е в това да се открият тези закони"[3]. Но да се открият тези закони не е толкова лесно — природата дълго време ги е крила от участниците в историческия процес.

Законите, господства­щи над случайни стокови производства и стокообмен, "между отделе­н производител и участник в обмена… се представят, като чужди, в началото даже неизвестни сили"[4]. Човешкото общество се управлява от закони, независими от волята и съзнанието на хората, независими, не в този смисъл, че обществото от съзнателни същества, хора е могло да съществува и развива независимо от съзнателните същества, а в смисъл, че тези закони — не са плод на преднамерени планове на хората, те не са измислени от тях и не се установяват съзнателно, а стихийно произтичат от условията на обще­ственното битие на хората.

"Общественното битие е независимо от обществен­ното съзнание на хората. От това, че вие живеете и стопанисвате, раждате деца и произвеждате продукти, обменявате ги, натрупвайки се от обек­тивно-необходима верига събития и развитие, независимо от вашето общественно съзнание, не обхваща напълно никога"[5] (курсив  Ленин).

"Историята се прави така" — говори Енгелс в едно от своите писма — "че крайния резултат се получава от стълк­новение на много отделни воли, при това всяка отделна воля е резултат от масата особенни жизнени обстоятелства. Така има безкрайно коли­чество пресичащи сили, безкрайна група паралелограмни сили, и от това пресичане излиза един общ резултат — исто­рическо събитие. Този исторически резултат може да се разглежда, както продукт от една сила, действаща, като цяло, безсъзнателно и неволно. Или това, което иска един, среща препятствие от страна на всичко друго и крайния резултат енещо такова, което никой не иска. Така историята, както тя е била до сега протича подобно на естествено-историческия процес и е подчинена, в същноста си само на едни и същи закони на движение".

Примечания:

[1] «Границы естественно-научного образования понятий». М. 1902 г.
[2] Ф.Энгельс «Людвиг Фейербах и конец немецкой классической философии»
[3] Там же.
[4] Ф.Энгельс «Происхождение семьи, част­ной собственности и государства»
[5] В.И.Ленин «Материализм и эмпириокритицизм»

Реферат составлен С.Агапченко

Использованная литература: В.Быстрянский «Введение в изучение диалектического материализма», КУНД, №1, 1925 г.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660632
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031