А че всичко това е една лъжа и лицемерие, вече разбира практически всеки, който е способен да мисли със своята глава. А такива в нашата страна са вече голяма част. 25 години безразборно царстване на капитализма в Русия направиха своето дело – либералните митове в главите на хората изрядно се изпариха, сблъсквайки се с безжалостната реалност на живота.
При това абсолютно е все едно на какви класови позиции стои човек – на позициите на господстващата класа на буржоазията или на позициите на угнетената класа – пролетариата и всички други наемни работници. И едните и другите добре осъзнават, че цялата тази празнична показ трябва да изобрази действащата буржоазна власт, за да се поддържа господството на тази класа, интересите на която тя отразява – собственниците на средствата за производство.
Крахът на буржоазната контрареволюция в Русия е неизбежен, тое се приближава. Това, на което страстно са се надявали представителите на умиращата общественна класа буржоазия – да подчини историята на своето желание не им се удава. Класиците на марксизма са се оказали прави. Страната неумолимо се движи към нова социалистическа революция, която сега е напълно способна да обхване целия свят. Капитализмът не може да се справи с тези производителни сили, които той сам е притворил в живота. Те него са го надраснали и изискват други общественни отношения, в условията на които могат да се развиват по-нататък.
Краят на частната собственност е неизбежен. Човечеството трябва да премине към следващ етап в своето развитие, да се върне към това, с което то някога е започнало – към общественна собственост на средствата за производство. Но тази общественна собственост няма да бъде, като предишната, доисторическа. Това ще бъде несравненно по-висока степен на производственни отношения – тя ще бъде основаваща се на дълбоко знание на природните закони и обществата. Това кардинално изменение на производственните отношения (революция) е изисквана не от умовете на група хора, а самата икономика, самия материален живот на обществата. Тя просто не може да се развива по-нататък и да осигури на обществото всичко необходимо в условията на пазара, това е неизбежно следствие на частната собственост. Сега на икономиката е необходим план – съзнателно, а не стихийно управление на всичко материално и следователно, духовно в живота на обществата.
Даже ако още голяма част от руското общество казаното по-горе не разбира напълно, то на ниво битово съзнание то напълно осъзнава това, което вижда непосредственно пред себе си – развал на цялата икономика на страната, унищожение на промишлеността и селското стопанство, пълна зависимост на страната от чуждестранния производител, деградация на образованието, културата и науката, колосално и все по-юьдълбочаващо се обедняване на трудещите се – болшинството от населението и едновременно гигантско обогатяване на нищожна част, присвояваща за себе си бившето народно достояние на огромната страна. Това са и всички външни прояви на този процес, за който по-горе ставаше въпрос – невъзможност за по-нататъшно развитие на икономиката в условия на господство на частна собственост. Единственният изход от това е – социалистическа революция, която вече чука на вратата. И не е важно, осъзнаваме ли това или не.
Отразяването на произходящите явления в икономиката се явяват и произтичащи изменения в съзнанието на хората, в това число и у нас в Русия. Нашите хора помнят, че не така отдавна – едва преди четвърт век е било съвсем по друг начин и в рамките на своето разбиране на вещите, своята осъзната или неосъзната засега още класова позиция, те търсят обяснение на това катастрофално изменение, станало със страната и народа в последните десетилетия. Друга работа е че в зависимост от своята класова позиция мерките в рамките на тези промени те представляват за себе си различно. Този който още не вижда главната причина на всички проблеми и бедите, надвиснали на нашата страна, наивно предполага, че може още да се направи в условията на капитализма. А който е достигнал по-високо разбиране на съществуващите общественни процеси и знае, че без унищожаване на тази главна наша беда – частната собственост на средствата за производство и смяната и с общонародна собственост с никакви проблеми в страната не може да се справи.
Но това е временен процес, процес на ръст и осмисляне на произтичащото. Обществото по своя светоглед неизбежно ще се раздели на два лагера в съответствие с това, как то ще се раздели на условията на съществуващия способ на производство.
Ето това е класовото самосъзнание и от нея се бои най-много действащата буржоазна власт у нас в Русия. Тя не жалее никакви сили и средства, за да спре това развитие.
Едно от тези средства и се явява отбелязвания днес празник. Ето какво пише за нея буржоазната преса:
"Ден на воинската слава в Русия — Ден на народното единство отбелязващо се в нашата страна ежегодно на 4 ноември, започвайки от 2005 година. Този празник е установен в чест на важни събития в историята на Русия — освобождаването на Москва от полските интервенти през 1612 година, и прикрепен към Деня ня Казанската икона на Богородица. На 16 декември 2004 година Госдума РФ приема едновременно в три четения поправки във Федералния закон "За деня на воинската слава (Победните дни в Русия)". Една от поправките била въведението на нов празник — Денят на народното единство — и фактически пренасянето на държавния ден със 7 ноември (Денят на съгласието и примирието) на 4 ноември. Основната причина на преноса, по мнението на много анализатори е станало желанието напълно да се изтрие от асоциаця с годишнинато от Октомврийската социалистическа революция (7 ноември 1917 година).
Контрата, възгордяла се от своята временна победа над трудовия народ на страната на Съветите, мечтае, за това че нашия народ е забравил своето велико достижение, завинаги записано в аналите на световната история – Великата Октомврийска социалистическа революция, разкъсала властта на експлоататорите – помешчиците и буржоата. Трудовият народ на страната на Съветите, нейните работници и селяни, сами са създали своята собственна държава – великия и никъде до тогава не създаван СССР и над седем десетилетия сами управлявали своята страна.
Какви успехи Съветския Съюз е достигал за тези години, може да не се говори! От времето на неговото унищожение е изминало почти четвърт век, а неговите достижения не дават покой нито на неговите заклети врагове, нито на тези, които си спомнят за него с болка в сърцето.
В нашата страна е пораснало вече ново поколение, което нито един ден не е живяло в СССР, но и то разбира, че там, в тазистрана, трудовия народ е живял свободно, материално осигурен и комфортно. Един само факт, че гражданите на Съветския Съюз не знаели какво е това безработица, че те са имали възможност да избират за себе си работа по душа и призвание, ги потресява дълбоко в душите им!
Страхът да не загубят своята драгоценна частна собственост, която те така страстно са се сдобили по време на Перестройката и която им позволява да господстват над трудещите се в Русия, заставил днешните частни собственници и тяхната държава да предприемат всичко възможно, за да може нашия народ да забрави своето минало величие. За да може той даже да не си спомни за това, че сам е способен да управлява своята страна и че за да се избави от всички свои днешни беди, му трябва нещо незначително – да вземе от ръцете на численно нищожната класа новопоявили се господа политическата власт, да я вземе в свои ръце и да създаде такова общество, каквото му е удобно и нужно – на трудовия народ, а не на "господата"-буржоа. Победилата контрареволюция се стреми да изтрие от паметта на народа всякаква памет за Великата Октомврийска социалистическа революция, надявайки се, че тогава у капитала ще има шанс да просъществува още известно време, докато в страната не се родят нови революционери-болшевики, докато отново не се издигне работничесния клас на борба за своето историческо освобождение.
Отлично разбирайки, че 7 ноември е станал наистина народен празник, буржоазията се стреми на го подмени отначало с позорния "Ден на съгласието и примирието". А как е възможно съгласие и примирие в класово общество, където капитала (новопоявилите се господа!) поединично ядат от наемните работници!
Но преименуването на празничния ден 7 ноември се оказал за действащата буржоазна власт в Русия недостатъчна мярка. Предприетите усилия били напразни – този противен народ никак не искал нищо да забрави! И затова тя решила да усили своето идеологическо въздействие, учредявайки в няколко календарни дни по-рано на 4 ноември, съвсем нов празник, надут и фалшив, с нищо за нашия народ не свързан – "Денят на народното единство".
Угодливите историци се опитват да свържат този празник към освобождението на Москва от полските интервенти през 1612 година. Даже съвременниците не считат извършеното тогава събитие за главно. Е вдигнали се хиляди хора поляци от градовете, какво тук е героическото? Нормално явление от тогавашните феодални времена, когато един князцар се опитвал да завземе земеделската собственост от другия.
Но именно за това – за да отидем ние трудовия народ на Русия, да умираме, за да се случи нещо, за интересите на руските капиталисти – е измислен от руската власт този празник – "Денят на народното единство"!
Но каккво може да бъде единство в общество, разделено на класи? Единство може да има в СССР, където всичко е принадлежало на всички и всички са го ползвали!
Ето защо, ние, трудовия народ, никога този празник на фалшиво единство няма да празнуваме – на този ден засега ще се веселят нашите врагове и тяхната прислуга. У нас има наш собствен пролетарски празник – 7 ноември, и след няколко дена ние ще го отбележим, защото знаем, че това е велик ден на освобождение в историята на руската работническа класа и не последен.
Арита Танаян
[1] http://www.calend.ru/holidays/0/0/94/
