Постинг
09.11.2015 11:43 -
И отново продължава борбата!
Другари! Отново посрещаме годишнина от Октомври. При Съветската власт, когато ние,
работниците, бяхме стопани на страната, ние посрещахме този ден с гордост и тържественно. Но днес, под властта на нашите врагове, под гнета на капитала – към радостта и гордостта за това велико световно тържество на работническата класа се смесва горчивина и тъга.
Ние не удържахме това, което за нас завоюваха нашите деди. Ние се разсеяхме, загубихме бдителност. Ние, работническия клас – ние повярвахме на нашия зъл враг! Ние спокойно, даже не съпротивявайки се, им отдадохме властта и позволихме да разрушат социализма.
Нашите деди, болшевики, възпитани от Ленин и Сталин, добре знаели, че не трябва да се губи бдителност и да се разсейваме, докато врага не бъде окончателно победен, докато не бъде установен на планетата пълен комунизъм. До тогава няма отдих, няма покой!
Врагът е страшен, хитър и коварен. Той може да се каже разгромен, издъхнал,
мъртъв – и в един момент отново да оживее и отново със сила и нова злоба да започне
борба против властта на работниците.
Работниците трябва да се бдителни и здраво да държат властта в своите ръце, зорко да наблюдават – не протяга ли към нея ръце врага? И ако протягат – трябва без пощада,да се отхвърлят тези подли ръце.
Ние забравихме за това. Ние искаме покой за мирен живот. Ние оставихме оръжието, не завършили с враговете ни – и нашето оръжие се оказало в ръцете на врага и сега те го използват за да ни душат и ограбват.
Но ние трябва да си върнем загубеното. Друг път у нас няма. На нас лежи дълга пред
предците и пред потомците. Да се предаде революцията, след такъв героизъм се явява
нищожество и малодушие – позор. Да оставим на нашите деца всички уродства и язви на
капиталистическото общество, да ги оставим в тази смрад – подлост.
Затова у нас няма друг път, освен революция. И този път трябва да дървим оръжието здраво до нашата пълна победа.
Не трябва да се разчита на някакво чудодейно средство, което нас да ни притеснява от повторна контрареволюция. Средство e само едно – работническия клас може да удържи властта в свои ръце, ако е готово да ги защитава. Ако е готова да се сражава за нея толкова, колкото се налага – до пълна победа, до световна революция. Ако не загубиш революционна бдителност, не давай да те омаят с хитри, примирителни речи, киото ще ти нашепва врага.
А нашето поражение, нашето унижение и горчивина – ще ни станат урок. Това ще ни научи да сме винаги готови и да не се отпускаме за минута. И да помним – от нашата готовност да се защитава диктатурата на пролетариата зависи съдбата на социализма, а значи – съдбата на човечеството, нейното бъдеще. Нашата слабост, доверчивост, примиренчество – могат да доведат отново към победата на враговете, към гибел на социализма и нови страдания за човечеството.
Затова ние нямаме права отново да се доверчим, наивно готови да се приеме за чиста монета доброжелателността на врага. "Моят паровоз, напред лети, в комунь установка, друго у нас на пътя няма, у нас в ръката винтовка" – така са пеели нашите деди. Те не разбирали, че установка само в комуна, след пълна победа, а до тогава винтовката от ръце да не пускаме. Ние трябва да усвоим за себе си че не е дошло до нашите деца и внуци да отбележим годишнината от революцията, както сега ние – под властта на тържестващите и злорадстващи врагове, с чувство на унижение и тъга.
Честит празник другари! Честита октомврийска годишнина. Ние все пак го посрещаме с радост, независимо от временното поражение на работническата класа.
Рабочтническият клас все пак ще победи и се отърве от старата мерзост на грабителите и паразитите. Ние това го знаем. И така ние ще направим всичко възможно, за по-бързото настъпване на това време!
Группа «Оппортунизму бой!»
работниците, бяхме стопани на страната, ние посрещахме този ден с гордост и тържественно. Но днес, под властта на нашите врагове, под гнета на капитала – към радостта и гордостта за това велико световно тържество на работническата класа се смесва горчивина и тъга.
Ние не удържахме това, което за нас завоюваха нашите деди. Ние се разсеяхме, загубихме бдителност. Ние, работническия клас – ние повярвахме на нашия зъл враг! Ние спокойно, даже не съпротивявайки се, им отдадохме властта и позволихме да разрушат социализма.
Нашите деди, болшевики, възпитани от Ленин и Сталин, добре знаели, че не трябва да се губи бдителност и да се разсейваме, докато врага не бъде окончателно победен, докато не бъде установен на планетата пълен комунизъм. До тогава няма отдих, няма покой!
Врагът е страшен, хитър и коварен. Той може да се каже разгромен, издъхнал,
мъртъв – и в един момент отново да оживее и отново със сила и нова злоба да започне
борба против властта на работниците.
Работниците трябва да се бдителни и здраво да държат властта в своите ръце, зорко да наблюдават – не протяга ли към нея ръце врага? И ако протягат – трябва без пощада,да се отхвърлят тези подли ръце.
Ние забравихме за това. Ние искаме покой за мирен живот. Ние оставихме оръжието, не завършили с враговете ни – и нашето оръжие се оказало в ръцете на врага и сега те го използват за да ни душат и ограбват.
Но ние трябва да си върнем загубеното. Друг път у нас няма. На нас лежи дълга пред
предците и пред потомците. Да се предаде революцията, след такъв героизъм се явява
нищожество и малодушие – позор. Да оставим на нашите деца всички уродства и язви на
капиталистическото общество, да ги оставим в тази смрад – подлост.
Затова у нас няма друг път, освен революция. И този път трябва да дървим оръжието здраво до нашата пълна победа.
Не трябва да се разчита на някакво чудодейно средство, което нас да ни притеснява от повторна контрареволюция. Средство e само едно – работническия клас може да удържи властта в свои ръце, ако е готово да ги защитава. Ако е готова да се сражава за нея толкова, колкото се налага – до пълна победа, до световна революция. Ако не загубиш революционна бдителност, не давай да те омаят с хитри, примирителни речи, киото ще ти нашепва врага.
А нашето поражение, нашето унижение и горчивина – ще ни станат урок. Това ще ни научи да сме винаги готови и да не се отпускаме за минута. И да помним – от нашата готовност да се защитава диктатурата на пролетариата зависи съдбата на социализма, а значи – съдбата на човечеството, нейното бъдеще. Нашата слабост, доверчивост, примиренчество – могат да доведат отново към победата на враговете, към гибел на социализма и нови страдания за човечеството.
Затова ние нямаме права отново да се доверчим, наивно готови да се приеме за чиста монета доброжелателността на врага. "Моят паровоз, напред лети, в комунь установка, друго у нас на пътя няма, у нас в ръката винтовка" – така са пеели нашите деди. Те не разбирали, че установка само в комуна, след пълна победа, а до тогава винтовката от ръце да не пускаме. Ние трябва да усвоим за себе си че не е дошло до нашите деца и внуци да отбележим годишнината от революцията, както сега ние – под властта на тържестващите и злорадстващи врагове, с чувство на унижение и тъга.
Честит празник другари! Честита октомврийска годишнина. Ние все пак го посрещаме с радост, независимо от временното поражение на работническата класа.
Рабочтническият клас все пак ще победи и се отърве от старата мерзост на грабителите и паразитите. Ние това го знаем. И така ние ще направим всичко възможно, за по-бързото настъпване на това време!
Группа «Оппортунизму бой!»
Търсене
За този блог
Гласове: 469
