Както виждаме – историческия материализъм съвсем не разглежда съотношението на базиса и надстройката опростено, както говорел Грамши и за никакъв "икономически детерминизъм" не може да става дума. Използвайки обвинението в "икономически детерминизъм" – Грамши фактически отричал историческия материализъм и преувеличавал ролята на надстройките – идеологията, провъзгласявайки нейната независимост от базиса, придавайки и самостоятелно и даже определящо значение.
На това се и базира "учението за хегемонията". В какво се изразява нейната същност? Грамши твърдял, че "хегемонията", това е – класово господство – да се придържаш не само на принудата, но и на съгласието.
"Съгласно Грамши, властта на господстващата класа се държи не само на насилие, но и на съгласие. Механизмът на властта – не е само принуда, но и убеждение. Овладяването на собствеността,като икономическа основа на властта е недостатъчна – господството на собствениците автоматично не гарантират и стабилна власт не осигуряват. Такава държава, в която какъвто и да било клас не би бил господстващ, стоящ на два кита – сила и съгласии. Положение, при което се достига достатъчно ниво на съгласие, Грамши нарича хегемония".
Както виждаме, Грамши, преразказва и лошо и мътно преразказва това, което много добре и разбираемо и вярно казали Маркс и Енгелс: господстващия клас, за да съхрани своята власт над угнетените, трябва да им наложат своята идеология. И той с всички сила се старае да направи това и прави, така както у него има все още възможности за това. Ето как е казано за това у Маркса и Енгелс:
«…мислите на господстващата класа са господстващи мисли, т. е. този клас, който представлява господстващата материална сила на обществата, е в същото време и негова господстваща духовна сила. Класа, имаща в свое разположение средствата на материалното производство, разполага и със средствата на духовното производство, така че на него благодарение на това в същото време общо са подчинени и мислите на тези, у които няма средства за духовно производство". (К. Маркс, Ф. Энгельс «Немска идеология")
Така че Грамши нищо ново не е казал, а само внесъл главоблъсканица. От това умуване за "убеждението" и "съгласието" възникне нелепа картина – че угнетателите "убеждават" угнетените на съгласие на своето угнетено положение – и угнетените, накрая се "съгласяват".
Така се образува неясно това, което е така ясно и видно от марксовата формулировка – у господстващата класа има възможност да "убеди" угнетените (или да им наложи своята идеология) – именно поради това тя господства, защото притежава възможността на политическата и икономическа принуда.
Господстващата класа, налага своята идеология на другите класи – опирайки се именно и само на принудата на своя политически и икономически диктат, който му дава и идеологически диктат. Принудата – ето основата на идеологическото господство на експлоататорската класа.
Това е извънредно важен факт- неясен, отлагащ на заден план разсъжденията на Грамши за "убеждението" и "съгласието".
Издигайки своята версия за двете сили, на които се държи "хегемонията", – Грамши отишъл по-далеч. Той заявил, че в новото време "съгласието" е станало по-важно от "принуждението". Хегемонията, заявявал Грамши, в наше време осигурява не толкова принуда, не толкова държавна власт – колкото господство в идеологията.
От части това е вярно. Вярно е това, че идеологията винаги е била извънредно важна за господството на угнетяващата класа. Тъй като господстващия клас по отношение на угнетените е представлявал нищожно малцинство – то своята власт той е можел да удържи само по един път – подчинявайки угнетените идеологически. Властта на угнетителите се държи на заблуда на угнетените.
А в наше време ролята на идеологията за удържане на угнетените в подчинение на експлоататорите все повече нараства.
Но как Грамши използва този верен факт? Той го използва фактически за да отхвърли хегемонията на пролетариата в социалистическите революции – и да провъзгласи вместо нея хегемонията на интелигенцията. Или да обяви интелигенцията за решаваща сила на революциите.
Според Грамши – господството на всеки клас и установяването на "хегемония" и нейното подкопаване – осигурява не кой да е а интелигенцията. Интелигенцията чрез идеологията подкопава хегемонията на старата класа или – осигурява революция, като така установява хегемония на новата класа и след това я поддържа.
Ролята на интелигенцията е толкова раздута, че тя фактически е решаваща, движеща сила на историческия процес. За нея е отредено самостоятелно, независимо от класата значение.
Така Грамши "назначил" интелигенцията, като главно действащо лице на историята.
Фактически цялото "учение за хегемонията" е утверждение на тези идеи – идеите за решаващата роля на интелигенцията в историческия процес, и повторение на тези мисли на различни тонове.
Движейки се в това направление, Грамши изобретил съвършено ненужна и на никого не даваща класификация на интелигенцията на "органична" и "традиционна". Традиционната– това е тази интелигенция, която стои на страната на старата класа, осигурявайки и нейната "хегемония", "органичната" – тази, която встъпва на страната на революционната класа и и помага да свали хегемонията на старата класа.
Но и Маркс, Енгелс и Ленин говорили, че всеки клас в своята борба привлича на своята страна някаква част от интелигенцията. Имало е свои идеолози у класата на феодалите, когато той се е борил за удържане властта против надигащата се революционна буржоазия и са били у издигащата се буржоазия. По- късно, когато буржоазията се сдобила с господство и започнала да се бори за своето съхранение, за своето право да угнетява работниците, когато започнало противостоянието между труда и капитала – отново била интелигенция буржоазна и интелигенция пролетарска. Маркс, Енгелс и Ленин говорили за това стотици пъти.
Какво ново е казал Грамши, наричайки революционната интелигенция "органична", а контрареволюционната – "традиционна"?
Неудивително, че Грамши, отвеждайки толкова решаващо значение в революционния процес на интелигенцията, виждал идеологическата борба дело изключително на интелигенцията – нещо самостоятелно, отрязано от класовата борба.
Ето още един пасаж от учението на Грамши преразказано от Кара-Мурзи:
"Ако главната сила на държавата и основата на властта на господстващата класа – хегемонията, то въпроса за стабилността на политическите порядки и обратно условията на нейното бракуване (революциите) се свежда до въпроса за това, как се достига или подкопава хегемонията. Кой в този процес се явява главен агент? Каква е "технологията" на процеса? Според Грамши и установяването и подкопаването на хегемонията са "молекулярен" процес. Той протича не като стълкновение на класовите сили (Грамши отричал такива механистичните аналогии, които пълнят вулгарно историческия материализъм) (!) – а като невидимо, на малки порции, изменение на мнението и настроението в съзнанието на всеки човек. Хегемонията се опира на "културното ядро" на обществата, което включва в себе си съвкупност от представите за света и човека, за добро и зло, прекрасно и отвратително, множество символи и образи, традиции и предрассъдъци, знания и опит от много векове. Засега това ядро е стабилно, в обществото има "устойчива колективна воля", насочена на съхранение на съществуващата порядък. Подкопаването на това "културно ядро" и разрушаването на тази колективна воля е условие за революции. Създаването на това условие е "молекулярна" агресия в културно ядро".
(Това, че буржоазния пропагандист Кара-Мурза нарича историческия материализъм, сиреч марксизма, вулгарен – ще оставим на неговата съвест. Ясно, че друго от дипломирания лакей на буржоазията нищо не можеш да очакващ. Като представител на своята класа, той подсъзнателно е враждебен на марксизма, защото марксизма е опасен за неговата класа. Като буржоазен интелигент, развращаващ интелигенцията със словоблудство, за него му е по вкуса написаното от Грамши, отколкото неговата класова прямота на марксизма. Марксизмът оскърбява чувствата на буржоазния интелигент, произвежда на него впечатление на "вулгарност" именно със своята рязка и неприкрита класова истина).
Както виждаме, Грамши отхвърля идеологическата борба от класовата, отрича нейния класов характер. Той твърди, че смяната на идеологията "протича не като стълкновение на класовите сили, а като невидимо, на малки порции, изменение на мнението и настроенията в съзнанието на всеки човек".
Или според Грамши – от това, че процеса на изменение на съзнанието става "невидимо" и на "малки порции" (това не става винаги, понякога съзнанието на масите се сменя много стремително и много видимо!) – то и не се явява стълкновение на класовите сили.
Но какво означава това "невидимо" изменение на съзнанието? То означава само едно – че на смяна на една идеология идва друга, че една идеология притиска, побеждава друга. А това, означава, че в обществото върви борба на идеологии. Сблъскват др противоположни идеологии на противоположн класи. А стълкновението на класовите идеологии е и класово стълкновение.
Това, че за идеологическия преврат в съзнанието на обществата се изисква време, че то не трябва да се извърши в един момент – марксизма никога не е мислил да отрича. Но продължителността и постепенноста на процеса никак не отменят неговия класов характер.
У Грамши ясните марксически понятия се подменятс многословно бръщолевене. И неслучайно учението на Грамши так е дошло до душата на кургиняновците (до толкова, че те даже препоръчват неговото изучаване). Грамши задушава класовия характер на идеологическата борба. А кургиняновците, както и всички агенти на буржоазията се стремят именно към това – да задушат, скрият класовия антагонизъм на пролетариата и буржоазията и неизбежността на ожесточената борба между тях.
А как, според Грамши, следва да се води революционна идеологическа пропаганда? Ето как:
"На какво в културното ядро трябва преди всичко да се въздейства за установяване (или премахване) на хегемонията? Съвсем не на теорията на противника, говори Грамши. Трябва да се въздейства на обединеното съзнание, всекидневните "малки" мисли на средния човек. И най- ефективния способ на въздействие – непрекъснато повтаряне на едни и същи неща, че към тях да привикнат и започнат да приемат в разума си, а не във вярата. "Масите като такива – пише Грамши – не могат да усвоят философията по друг начин, освен като вяра". И той обръщал внимание на църквата, която поддържа религиозните убеждения посредство непрестанно повтаряне на молитви и обряди".
Забележете – Грамши описва именно методите на буржоазна пропаганда. И счита, че тя ще се напасне и на революционната пропаганда. Комунистите разчитат на съзнателността на масите, на техния разум, на способността съзнателно да се усвоят революционните идеи. Комунистите преди всичко се стремят да разбудят съзнанието на масите и се обръщат към съзнанието.
Превръщането на революционната теория в догма, която приема "не разум, а вяра" – е това, от което комунистите трябва да се боят, както от огън. Революционната теория трябва да бъде жива и масите трябва да я приемат разумно и от сърце, свободно и съзнателно.
Грамши, както ние виждаме не вярва, че масите могат съзнателно да усвоят революционната идеология, не вярва в разума на масите. Той предлага да се използват методите на църквите – няма да има съзнание, а затишие. Не да се освободи разума – а да се закали, зашамани с "повтаряне на молитви и обряди". Пропаганда на революционна философи с църковни методи! Неудивително, че кургиняновци за Грамши са се хванали. Ето защо "времето" действа именно с методи на шаманство и заклинания и Грамши им е толкова близък.
А какво струва твърдението, че "не трябва да се напада на теорията на противника, а да се въздейства на обединеното съзнание"! Какво означава това? Това е още едно описаниеза това как действа буржоазията – постепенно, неуклонно и неусетно развращава съзнанието на масите, използвайки за това всички имащи у нея средства – вестници, списания, телевизия и естрада, училище, университет, детска градина, реклама, мода. Буржоазията может да прави каквото си иска, защото всичко това е на нейнио разположение. Пролетариатът няма нищо, освен революционна теория. Тя е неговото единственно оръжие. И имено това оръжие, атакува преди всичко "теоричта на противника", или – буржоазната идеология, пролетариата очиства и своето "обидено съзнание" от буржоазно развращение, от буржуазна лъжа, мит и етикет
Грамши, отрича борбата с теорията на противника, с идеологията, фактически обезоръжавайки пролетариата.
На тези примери ние можем да видим метода на Грамши: взамайки някои положения от Маркс и Енгелс – след това така постепенно топи в еклектично бърборене, което напълно скопява революционната същност на марксизма.
И ние отново повтаряме – неудивително е че кургиняновци отхвърлят Маркс с неговата прозрачна и неумолима логика, с неговия ясен и точен език – и се хващат за ревизионизма на Грамши. Грамши, освен всичко им е скъп, защото умалява ролята на масите, отрича тяхната съзнателност, свеждайки я до безмозъчна тълпа, която може да се обърка и зашамани. И след това отделя изключително голямо внимание на това кой ще осъществява това зашаманивание – интелигенцията. Което е по вкуса, особено на самолюбивите.
Съставът на "Същността на времето" – интелигенция, служещи и студенти. Или дребната буржоазия. Дребната буржоазия, както е известно, не може да осъществява своята самостоятелна политика и се опира или на пролетариата, или на буржоазията. Но голяма част от дребнобуржоазната интелигенция е склонна към илюзии, че интелигенцията е някаква надкласова група и може да действа, като класа, осъществявайки своя собственна, "некласова" политика. "Същността на времето" споделя това заблуждение. Цялата им идеология е построена на това, че новата борба за възраждане на социализма ще бъде безкласова. Според проповедниците на идеологията на "Същността" – общественния преврат трябва да извърши не класата – а просто някакви "най-добри" от най-добрите, мислещи и безкористни хора". Разбира се подразбирайки интелигенцията.
Идиотизъм ще каже всеки, който е запознат с марксизма. А, освен това вреден и вражески. Ако ние разчитаме, че преврат ще извърши интелигенцията, ние фактически ще окажем много добра услуга на буржоазията. Защото сама по себе си интелигенцията е безсилна, а значи, безопасна за буржоазнпя строй. Интелигенция – не е клас, а прослойка, няма свои собственни икономически интереси и може само да се придържа към борбата на тази или друга класа. Тя придобива значение само когато изразява позиция на някоя класа да се борят заедно.
И ние, както ни зове Кургинян, ще разчитаме, че интелигенцията ще извърши смяна на общественния строй – ние така ще дадем възможност на буржоазията да съществува вечно.
Именно в това е предназначението на "Същността на времето". Да лови с жива стръв гражданите, желаещи възраждане на социализма, демонстрирайки своята преданост към Съветския Съюз – и да ги вкарва по път, който не представлява за капитализма никаква опасност и позволява на буржоазията благополучно да живее.
Затова и са избрали, като теоретик Антонио Грамши. Грамши, отклонявайки се от марксизма, се отдаличава от този единствен път, който води до победа на пролетариата. Учението на Грамши, както всякакъв ревизионизъм, помага да се увековечи господството на буржоазията. А в това и се състои предназначението на кургиняновците, както и другите агенти на буржоазията.
В Русия вече са други привържениците на социализма опитвайки се с помоща на учението на Грамши да разбррат причините за гибелта на съветския социализъм, да проанализират Перестройката. Второ – с помоща на това учение се обосновава "възможността за въстановяване в Русия на Съветска власт", как те казват. Какжо ще се получи – можем да си представим. Явно нищо няма да се получи, освен грешка и загубено време.
***
С една гледна точка учението на Грамши може да бъде полезно. То може да ни покаже някои буржоазни методи, които се използват за съхраняване на своето идеологическо господство – внедряването на буржоазна пропаганда в абсолютно всички сфери от живота, развращаване съзнанието на трудещите се с всички възможни способи – чрез СМИ, училище, изкуство, музика, кино, реклама, зрелища, мода, даже чрез оформяне на предметите за потребление – автомобили, детски играшки, хранителни продукти, градски интериор. Или това е което Грамши нарича "влияние на обединено съзнание".
Така също учението на Грамши може да са използва за да се види, с какви методи новата съветска буржоазия, използва преродилата се компартия и антисъветски настроената интелигенця, разрушила социалистическата идеология, готвейки почва за Перестройката. Враговете на съветския строй– новата съветска буржоазия и нейния покровител, западната империалистическа буржоазия (между които либералната съветска интелигенция служила, като надежден "мост") – избрали действително верния способ да нанесат удар по социализма – чрез идеологията.
И действали те както "по Грамши" – дълго, упорно и последователно водили своята подла работа – подриване на съветската идеология и развращение съзнанието на съветските трудещи се с буржоазна идеология. При това действително се обръщали не към разума, както това е правела пролетарската пропаганда – а към емоциите, стремили се не да събудят съзнанието на масите – а да го усилят. Този, който е живял в тези времена, може да си спомни в изобилие всички софически фрази, с които перестройчиците оглупили съветските хора. Например: "При капитализма всеки може да се заеме със свое дело" (и никой не говорил за това, кой ще работи в заводите,ако всички станат собственници). И ни вдълбаваха в съзнанието тизи софизми така, както е предлагал Грамши – многократно и непрестанно повтаряне на различни лади: "… най-ефективния способ за въздействие – непрестанното повтаряне на едни и същи неща, за да привикнем към тях и да използваме не разум, а вяра".
Но ако учението на Грамши ни показва някои методи на буржоазната пропаганда – то цялото дело е в това, че ние пролетариата – тези методи не можем да използваме. Те са само за буржоазията. Ако буржоазията може да влияе на съзнанието с помоща на реклама, мода, оформление на предмети за потребление – то у нас такава възможност няма. Tова е очевидно. Ако на буржоазията и се наложи да преспи съзнанието на масите, защото целта и е да съхрани над тях своето господство и възможност да експлоатира, то нашите цели са противоположни. На нас е нужно на всяка цена да събудим съзнанието на широките маси трудещи се, да им дадем научен светоглед. Без това те не могат нито да свалят властта на капитала, нито да построят ново общество.
***
Грамши е засегнал важния въпрос – как да направи марксизма достъпен на широките маси. Той не го решил правилно, а решил, че пролетариата трябва да подражава на буржоазията, превръщайки марксизма в религия. Но в бъдеще този въпрос ще бъде поставен пред нас. На нас задължително ще ни е нужно да направим така, че трудещите се масово, от юношеска възраст, да овладеят марксическото знание. От това зависи съзнателността и революциоността на работническата класа, а значи – съдбата на социализма. Как, с какви способи, на каква възраст ще започнатда се обучават трудещите се в марксизма – това предстои да се реши в бъдеще.
Ясно, е че да се обучава в марксизъм така, както това се е правело в късния Съветски Съюз – не трябва. Марксизмът трябва да бъде не тягостен, не формален, не с набор от дежурни фрази, които трябва да се научат и озбърборят на изпита, за да получиш оценка – а със знание, без което стъпка не можеш да направиш, остра жизнена потребност. Човек в действе усвоява знания, без които е невъзможно да живее – например, за да не пада от високо– падш и се разбиваш, не трябва да пипаш нажежен котлон- ще се опариш. Трябва трудещи те се да разберат: както не трябва човек да съхрани своя живот без такива знания – така и работническия човек не трябва да живее в общество, не знаейки законите на общественното развитие, не може да съхрани властта на своята класа, а значи, своята свобода и човешко достойнство. Човек, не знаейки законите на природата– ще бъде техен роб и жертва, ще умре поради своето незнание. Работници, не знаейки законите на общественното развитие – в края на краищата отново ще се окажат в робство на капиталистите. Трудещите се трябва да усвояват от ранни години, защото овладяването на марксизма ще бъде за тях истинска потребност.
***
По повод на личността на Грамши може да се каже следното. Грамши, основател на Италианската комунистическа партия, борец срещу фашизма – несъмнено, има заслуги пред световното комунистическо движение. Тези негови заслуги съветското ръководство признавало. През 1922–1923 г. Грамши гостувал в Съветския Съюз, срещнал се с Ленин. В сталинско време някои от трудовете на Грамши са публикували в СССР.
Но това не отменя този факт, че Грамши е подложил марксизма на ревизия. Той оклеветил и отхвърлил диалектическия и исторически материализъм, преувеличил ролята на надстройката, отхвърлил хегемонията на пролетариата в революцията и провъзгласил хегемонията на интелигенцията, отделил идеологическата борба от класовата.
Неслучайно него го считат за един от основателите на "неомарксизма" – вредна разновидност на ревизионизма, който днес активно се ползва от враговете на работническата класа за извращаване на пролетарската идеология. Неговото "учение за хегемонията" дало в последствие на "еврокомунистите" възможност въобще да отричат необходимостта от революционна борба на работническата класа и диктатурата на пролетариата.
***
У нас ясно и четливо учение на Маркс, Ленин, Сталин. То е проверено от времето и се подтвърждава от революционната практика. Към него и трябва да се придържаме, ако искаме да победим буржоазията, а не да сменяме марксическото учение на ревизионистското учение на Грамши, подобно на кургиняновците и техните слуги на капитала, у които има една цел – съхраняване на съществуващия строй.
Оксана Снегирь
[1]http://www.kara-murza.ru/manipul.htm
[2]http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/81114/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D1%88%D0%B8
