Карл Маркс

Преди да пристъпим към изясняване на класовата функция на политическата икономия, тук е необходимо, в най- общ вид, да разгледаме основните положения на политическата икономика. Това е необходимо, защото след разрушаването на СССР през 1991 година, политическата икономия – наука, изучаваща производственните отношения на хората, икономическата организация на обществата фактически бе забранена.
Че хората не могат да съществуват без храна, дрехи, жилище и други материални блага – е очевидно от само себе си. Но тези блага природата не дава в готов вид. За да ги има тези материални блага, хората трябва да ги произвеждат, трябва да се трудят. В процеса на труда хората въздействат на природата, за да приспособят нейните вещества към своите естественни потребности.
При повърхностно сравнение на трудовата дейност на хората се вижда, че такава "работа" извършват и някои животни-мравки, пчели, бобри, птици. Но в същност човешкия труд и "работата" на животните са дълбоко различни. Животното сe приспособява към природата, човек приспособява природата към себе си. Човек приспособява към себе си природата на основа активно, практично преобразуване на дейността. Но тази дейност е невъзможна без мислене и познание. Не само да се построи космическа станция, но даже да се произведе маса са нужни знания и то не малки. Словото човешки труд е винаги осмислено, целесъобразната дейност на животните се ръководи от инстинкта. Друга характерна особеност на човешкия труд се състои в това, че той използва за производството на материални блага изготвяне на оръдия на труда. Отделните видове животни използват естественни предмети: например маймуната бяга от своите врагове с помоща на пръчки и камъни. Но нито една маймуна с ръка не е създала даже прост каменен нож. Само човек се труди с помоща на изкусствено създадени оръдия на труда. И това е най-голямото същественно отличие на човека от животното- труда.
Крaтко казано труда взет сам по себе си е целесъобразна производственна дейност за съзидание на материални блага, присвояване от природата за човешките потребности, всеобщо условие на обмен на веществ между човека и природата, вечно естествено условие на човешкия живот и затова независим от каквато и да било форма на този живот.
Процесът на производство е немислим без средствата за производства (оръдия на труда, земя и нейните недра, гори, производственни строежи и т.н.). С помоща на оръдията на труда хората преобразуват предметите на природата във форма пригодна за удовлетворяване на своите естественни потребности; за да построят например жилища хората режат дърво, а след това го обработват.
Средствата за производство с помоща на които се произвеждат материални блага- хората, призвеждащи в движение тези средства и осъществяващи производството на материални блага, представляват производителни сили. Производителните сили представляват отношението на хората към природата, или степента на техните познания и господство над нея от хората. Нивото на развитие на производителните сили следователно нивото на развитие на производителните сили на човешкия труд служи за мярка на властта и господството на човека над природата. Икономическите епохи се различават не с това, какво произвеждат, а с това какви оръдия произвеждат материалните блага (каменния век, бронзовия век, железния век).
Но производството на материални блага не се изчерпва с производителните сили. В процеса на производство хората обективно, т.е. неизбежно и независимо от своята воля и съзнание, встъпват в определени връзки и отношения между себе си и така въздействат не само на природата, но и един на друг. "Те не могат да произвеждат, не съединявайки се в известна степен за съвместна дейност за взаимен обмен на своята дейност. За да произвеждат, хората встъпват в определени връзки и отношения и само в рамките на тези общественни връзки и отношения съществува тяхното въздействие на природата, има производство" (К. Маркс, "Наемният труд и капитала", 1849 г.). Затова производството е винаги общественно производство. Определени връзки и отношения на хората, възникващи между тях в общественното производство, представляват производственни (икономически) отношения, явяващи се неотменима страна на материалното производство.
В зависимост от формaта на собственността на средствата за производство, т.е. в зависимост от отношенията на хората към средствата за производство (земя, недра, гори, вода, суровини, производственни здания, оръдия на труда и т.н) характера на производственните отношения ще бъде различен. От формата на собствеността произтича господстващото или подчиненото положение на различните социални групи (класи) в производството, тяхното отношения в процеса на производство. Ако собственоста е общественна (средствата за производство принадлежат на трудещите се), то производствените отношения приемат характер на сътрудничество и взаимопомощ свободни от експлоатация на хора, което е характерно например за социализма. Ако собствеността е частна (средствата за производство принадлежат на шепа експлоататори), то производствените отношения се явяват отношения на господство и подчинение, както днес например при капитализма. Други не могат да бъдат. Тъй като трудещите се в класовото антагонистическо общество са лишени от средства за производство, те са принудени да се подчинят на експлоататорите, владеещи тези средства, да работят за тях, за да не умрат от глад.
От характера на собственоста на средствата за производство зависят и формите на разпределение на продуктите на труда. При капитализма буржоазията, владееща средствата за производство се разпорежда с цялата продукция, произвеждана от ръцете на работниците, а самите работници живеят в нужда и едва едва свързват двата края. При социализма, където средствата принадлежат на народа (явяват се общественна собственост), разпределението на предметите за потребление се осъществяват според труда, осигурявайки непрекъснат ръст на материалното и културно ниво на живот на всички трудещи се.
Производството не стои на едно място. То постоянно расте, развива се, усъвършенства се. Иначе не може: за да съществуват, хората трябва да произвеждат материални блага, при това не в предишни, а в нарастващи размери. Това се обяснява с факта, че постоянно се увеличава числото на хората на планетата и непрекъснатия ръст на техните потребности. И само един път съществува за да се удовлетворят растящите потребности на растящото число хора: постоянно развитие и усъвършенстване на производството. Развитието на производството е обективна необходимост, закон на обществения живот.
Как се развива производството?
Опитът от историята говори, че развитието на производството започва винаги с развитието и изменението на производителните сили, преди всичко с изменението на оръдията на труда. За да се облегчи труда, за да се получат повече материални блага при най-малки разходи на трудови усилия, хората постоянно усъвършенстват имащите и създават нови, по производителни оръдия на труда. Но в процеса на развитие на оръдията на труда, прогреса, техниката изменят се и самите хора – работниците от производството. Расте техния производствен опит, повишава се тяхната квалификация, възникват нови професии. С изменението на оръдията на труда и работниците в производството се изменяли, а  в ккрая ня краищата и отношенията на хората в процеса на производство – производственните отношения. От тук следва, че производителните сили се явяват най- подвижен елемент от общественото производство. Отначало се развиват и изменят производителните сили на обществото, а след това в зависимост от тези изменения и съответно с тях се изменят и производственните отношения на хората.
Но изменяйки се на основа производителни сили, производствените отношения не оставали пасивни. Те активно въздействат на производителните сили, ускорявайки или забавяйки тяхното развитие. За това говори отново историята за развитието на производството. Исторически определен способ на производство встъпва, като устойчива постоянно повтаряща се неразривна връзка и взаимодействие на производителните сили и производствените отношения.
Какво доказва тази устойчива, постоянно повтаряща се неразривна връзка и взаимодействие на производителните сили и производствените отношения, все едно, че развитието на производствата се осъществява по закономерен образ? Развитието на производството винаги се е осъществявало на основа икономически закони, които, подобно на законите на природата, действат и осъществяват независимо от волята, съзнанието и намеренията на хората, т.е. носят обективен характер.
В края на краищата икономическите закони действат не автоматически, не сами по себе си, подобно на мълниите или бурята в природата. Икономическиете закони са закони на стопанската дейност на хората. Те отразяват същността, главното съдържание, определят общото направление на тази дейност. Извън субективните действия на хората икономически закони няма и не може да има.
Но независимо от това, че икономическите закони отразяват субективната дейност на хората, то техните действия са обективно обусловени. Хората не могат да действат произволно, не разчитайки на обективната действителност. Хората могат успешно да решават само такива производственни задачи, за реализацията, на които са налице обективни условия, сред които най- важно условие се явява условието на съответствие на производствените отношения на характера и нивото на развитие на производителните сили.
Съответствието на производствените отношения на характера и нивото на развитие на производителните сили –това е главния закон на развитие на производството, главния закон на икономическото развитие на обществото.
Смисълът на този закон се заключава в следното.
Преди всичко, този закон отразява зависимостта на производственните отношения спрямо нивото на развитие и характера на производителните сили. Подобна зависимост може да бъде отразена така: каквито са производителните сили, такива трябва да са и производствените отношения. Значи, хората не са свободни при избор на тези производственни отношения, в които те могат да осъществяват процеса на производство. Обратно, те вече са принудени да встъпват в такива производствени отношения, които осигуряват функционирането на производителните сили и следователно, зависят от тях.
Но с тази зависимост съществото на закона не се изчерпва, закона съответно изразява и обратната зависимост на производителните сили от производствените отношения. Производствените отношения, както вече бе казано са активни те оказват обратно въздействие на производителните сили. Какво означава това? Това означава, че: ако производствените отношения съответстват на производителните сили, тогава те служат, като форма на тяхното развитие, способстват за техния прогрес; ако производствените отношения престанат да съответстват на производителните сили, встъпват в противоречие с тях, тогава те стават препятствие пред производителните сили, окови за тяхното развитие.
Несъответствието на производствените отношения с производителните сили не се явява случайно, а произтича от вътрешната природа на различните страни на общественото производство. Както вече бе казано, производителните сили се явяват най-подвижен елемент от производството. Те постоянно се изменят, при това даже в рамките на един и същ способ на производство тези изменения могат да бъдат същественни. Що се отнася до производствените отношения, то те макар и претърпели известни изменения, остават в рамките на дадено производство в своята основа неизменни. В сила на известна консервативност, устойчивостта на производственните отношения не узрели за развитието на производителните сили изоставят, започвайки да спират тяхното развитие, встъпват в противоречие с тях. С по-нататъшното развитие на производителните сили спиращата роля на производственните отношения става все по осезаема, противоречието между производителните сили и производственните отношения приемат все по-дълбок и остър характер, прераствайки, в края на краищата в конфликт, който се проявява, като икономическиа криза, водеща до разрушаване на производителните сили.
Пример за несъответствие между производствени отношения и производителни сили се явява капитализма, където за цялото време на неговото съществуване производителните сили са претърпели дълбоки изменения, докато производствените отношения днес са както преди- основаващи се на частнокапиталистическа собственост. Тук е налице абсолютно несъответствие на производствени отношения с характера на производителните сили.
"В какво се състои този конфликт?
До появата на капиталистическото производство, т.е. в средата на века, навсякъде е съществувало дребно производство, основата на която е била частната собственност на работника на средствата за производство; в селата господствало земеделието на дребните селяни, свободни или крепостни, в града – занаятчийството. Средствата на труда – земя, земеделски оръдия, инструменти, занаятчийски инструменти – били средства на труда на отделни лица, разчетени само на еднолична употреба и следователно по необходимост оставали малки и неограничени. Но затова пък принадлежали на самия производител. Да ги концентрира, укрупни тези раздробени, малки средства за производства – такава е била историческата роля на капиталистическия способ на производстви и неговия носител – буржоазията. Как тя исторически изпълнила тази роля, започвайки от XV век, на три различни степени на производство: проста кооперация, манифактура и едра промишленост – подробно е изобразено от Маркс в IV отдел на "Капитала". Но буржоазията, както е установил Маркс не могла да превърне ограничените средства за производство в мощни производителни сили, не превръщайки ги от средства за производство, използвани от отделен човек, в общественни средства за производства, използвани съвместно от масата хора. Вместо самопрeдачкилки, ръчни тъкачни станове, ковашки чукове се появили предачни машини, механични тъкачни станове, парни чукове; вместо малки работилници – грамадни фабрики, изискващи съвместен труд на стотици и хиляди работници. Подобни средства за производства, и самите производства превърнали редица разделени действия в редица от общественни действия, а продуктите – от произведени от отделни лица в продукти общественни. Преждата, тъканите, металните стоки, произвеждани сега от фабриките и заводите, представляват сега продукти от общ труд на много работници, които в определена последователност прилагали към тях свои усилия, докато накрая не получавали готова вещ. Никой отделно не може да каже "Аз направих това, той е мой продукт"… С тези общественни средства за производства и продукти продължавали, да постъпват така както преди, но средствата за производство продължавали да стоят собственост на отделни лица. Ако до сега собственика на оръдията на труда присвоявал продукта, защото това е бил по принцип, неговия собствен продукт, а чуждия вспомагателен труд бил изключение, то сега собственика на средствата на труда продължавал да присвоява за себе си продуктите, макар че те вече не били резултат от неговия труд, а изключително от чужд труд. Така продуктите от обществения труд започнали да се присвояват не от тези, които ги привеждали в движение на средства за производства и в действителност били производители на тези продукти, а от капиталистите. Средствата за производства и производството, по същество, станали обществени. Но те остават подчинени на тази форма на присвояване, която своя предпоставка има частното производство на отделни производители, когато всеки следователно се явявал собственик на своя продукт и го носи на пазара. Способът на производства се подчинява на тази форма на присвояване, независимо от това, че то унищожава неговите предпоставки. Това противоречие, породено от новия способ на производство- неговия капиталистически характер, заключило в зародиш всички колизии на съвремеността. И колкото по-пълно ставало господството на новия способ за производство във всички решаващи отрасли на производството и във всички икономически господстващи страни, намаляването на това самото индивидуално производство към незначителни остатъци, толкова по-рязка трябва да встъпва несъвместимостта на общественото производство с капиталистическото присвояване"(Ф. Енгелс, Анти-Дюринг, 1876-1878 г.г.)".
В резултат на това в капиталистическото общество, основано на частната собственост, регулярно се повтарят икономически кризи, водещи до разрушаване на гигантски производителни сили, при това самото несъответствие представлява икономическата основа на социалната революция, предназначението на която се състои в това, да се разрушат производственните отношения и да се създадат нови, съответстващи на характера производителни сили.
И обратно, пример за пълно съответствие на производственни отношения с характерни производителни сили се явява социалистически СССР, където в резултат на унищожение на частнокапиталистическата собственост и установяване на общественна собственост, производствените отношения били приведени в съответствие с характера на производителните сили и където именно за това не е имало икономически кризи, нито разрушаване на производителни сили.
Ето такива са основните положения на политическата икономия.
Сега, когато разгледахме основните положения в политическата икономия, ние можем по-отблизо да се заемем с предмета на дадената статия: класовата функция на политическата икономия.
По горе бе казано, че политическата икономия изучава производственните отношения на хората, икономическия строй на обществата. Но това определение макар и правилно е недостатъчно пълно. Целта на всяка наука се явява познанието, разкриването на законите, действащи в природата или в обществото, използването им в интерес на хората. Законите на природата се изучават от естествените науки: физика, химия, геология, астрономия и други. Политическата икономия изследва икономическите закони – закони управляващи отношенията, натрупани между хората в процеса на производство. "Политическата икономия се занимава не с "производство", а обществените отношения на хората по производство и обществения строй на производствата" (В. Ленин, "Развитието на капитализма в Русия", 1896-1899 г.г.).
Тук за избягване на възможни недоразумения, трябва да се каже, че икономическите закони са неразривно свързани с всички други закони за развитие на обществото. Затова политическаата икономия не може да не отчита взаимовръзките на производствените отношения и производителните сили, а така също съвършенно изолиране от политическата организация на обществото. Но това е друга тема.
И така. Общественото производство се осъществява на основа икономически закони. Икономическите закони са толкова обективни, както и законите на природата. Но ако икономическите закони се явяват обективни, то това не значи, че хората се безсилни пред тях. Те могат да ги познаят и използват в интересите на обществото. Тук делото произхожда точно така, както и с познанието и използването на законите на природата в интерес на хората. Да вземем един от многочисленните примери. Докато хората не познавали, не открили законите на електричеството в мълниите, пожарите, причинили в тази връзка на жилища, посеви, гори се е считало за неотвратимо бедствие, против което хората са били безсилни. Но след това, откакто хората изучили природата на мълниите, след откриването на електрическите закони се оказало възможно отхвърлянето от обществото на бедствие, предизвикано от мълниите. Още повече хората се научили да обуздават разрушителните сили на природата, или да го наечем, да ги възпира и насочва за своя полза. Tук е съща разлката, че между разрушителната сила на електричеството в мълнията при бурята и укротеното електричество в средствата за комуникация, също е разлика, както между пожара и огъня, действащ в служба на човека. Кратко казано, както законите на природата, така и икономическите закони са познаваеми и се използват от човека в неговата практическа дейност.
Но наред с тези общи черти между икономическите закони и законите на природата има същественно различие. В природата действат една на друга само слепи, безсъзнателни сили, в взаимодействие на които и се проявяват общите закони. Обратно, в процеса на производство действат хора, със съзнание, постъпващи мислейки или под влияние на страст, стремящи се към определени цели. Но целите, поставени от хората пред себе си са многообразно различни и затова преминават във взаимни стълкновения и противоречия, в които и се проявяват икономическите закони. При това работата не се отнася за отделни хора, стремежи, желания които винаги носят на себе си индивидуална окраска, неподдаващи се на отчет, а за големи маси хора, цели народи, а във всеки даден народ има цели класи, т.е. за такива групи хора, "от които едни могат да присвояват за себе си труда на другите, благодарение на различните им места в определеното ниво на общественото стопанство" (В. Ленин, "Великият Почин", 1919 г.).
За правилното разбиране на икономическите закони е много важно да се изясни, че всички те представляват по между си равнодействащ стремеж (усилия) на различни класи, класови групи и отделни хора, имащи различни материални и духовни интереси.
Както сe вижда, политическата икономия изучава не някакви далеч от живота въпроси, а реални, обхващащи интересите на хората, обществото, класите. Но от това следва, че съвършенно са лицемерни заявленията на буржоазните икономисти, че политическата икономия, подобно на естествените науки се явяват неутрална, че политическата икономия е независима от борбата на класите в обществото и не е свързана пряко или косвено с някаква политическа партия.
Политическата икономия е възникнала отдавна, още в робовладелската епоха. Но научен характер те придобива в епохата на възникване на буржоазното общество. Развивайки се от втората половина на XVII век до 30-е години на XIX век в трудовете на У. Пети, А. Смит, Д. Риккардо, С. Сисмонди и други, политическата икономия изиграла значителна роля във формирането на научната политическа икономия – класическата буржоазна политическа икономия.
Но научността на класическата буржоазна политическа икономия определя не само и не толкова личните особености на нейните основатели, колкото обективните социално-икономически условия и тяхното научно творчество, тяхната класова позиция и конкретно-историческите условия на началния етап на развитие на капиталистическите производственни отношения.
Родоначалници на буржоазната класическа политическа икономия са защитавали интересите на буржоазията, встъпваши в този период, като революционен, прогрессивен клас против отживяващите своя век феодални производствени отношения. Историческите обстоятелства от този период изисквали от буржоазната политическа икономия безпристрастно дълбоко изследване на обективните икономически закони, защото без знания на действителното съдържание на тизи буржоазни закони буржуазията е нямало да може успешно да решава стоящите пред нея задачи на борба против феодализма.
Заедно с това развитието на буржоазната класическа политическа икономия протичала в рамките на дълбоки вътрешни противоречия. Колкото повече научен материал тя натрупвала, колкото по-развити ставали отношенията на капиталистическото производство, толкова по-ярко се забелязвала непримиримата противоположност на интересите на основните участници на това производство: капиталисти и наемни работници. Научните резултати от този анализ все повече встъпвали в противоречие с интересите на буржоазията, ставаща според мярката на овладяване на своето господстващо положение в обществото все по реакционен клас. Буржоазията, като клас от експлуататори, историческата прогресивност, която е ограничена от борбата против старите, феодални форми на експлоатация за нови- капиталистически, съвсем не била заинтересована в пълно раюкритие на икономическите закони на капитализма. Нейните класови интереси не отговаряли например на изясняването на тайните на производството и добавената стойност, т.е. тайните на капиталистическата експлоатация, забелязани от исторически преходния характер на капиталистическото производство и смяната му със социалистическо производство и т. н. Изследванията на жизнения интерес на капиталистическото общество даже в период на разцвет на класическата буржоазна политическа икономия натрупал много същественни ограничения.
От тук следва, че буржоазната политическа икономия изпълнява две неразривно между себе си свързани социални функции. От друга страна, като икономическа буржоазна наука, тя е била призвана да даде определени знания за икономическите закони, обществено-икономическите отношения на хората, необходими на буржоазията за нейното функциониране, като класа, за борба за господстващо положение в обществото. Може да се каже, че буржоазната класическа политическа икономия по необходимост изпълнявала познавателна функция. Но с развитието на капиталистическите производственни отношения характера и дълбочината, степента на научност на този процес на познание се сменяли. И това не е удивително. Целият процес на познание е растял от известните обективни условия, явява се отражение в съзнанието на хората на тези условия, които постоянно се сменят, а следователно, сменя се и процеса на познание. Между другото политическата икономия, имаща свой предмет на общественно-производствени отношения и закони на тяхното развитие, представляват в себе си в съзнанията на хората такова отражение на обективни икономически процеси и закони, които по необходимост преминават през призмата на тези или други класови интереси. Затова отражението на обективната реалност в буржоазната политическа икономия,(отражаваща интересите на буржоазиьта, тази самата буржоазия, интересите на която с течение на времето преминават в противоречие с нейните научни резултати), има различна степен на научност – от истински научен анализ до вулгарно описание на външната видимост на икономическите процеси. Ярък пример за научност на буржоазна политическа икономия е швейцарския политиконом С. Сисмонди (1773-1842), който, стремейки се да разбере вътрешните закономерности на капиталистическото производство, е дошъл до разбирането на това, че причината за икономическите кризи се заключава в противоречията между неограниченото развитие на производителните сили и следователно, увеличаването на богатството на обществото и искуствените ограничения на огромна маса непосредствени производители на предмети от първа необходимост. Истината е че у Сисмонди няма ясно разбиране на социалния механизъм на кризите, но той чувства, че кризите се явяват не случайно, а съществени прояви на противоречия на капиталистическото производство, периодически се изразява в разрушителна форма. И обратно- ярък пример за вулгаризация на буржоазна политическа икономия се явяват съвременните, т. н. макроикономисти, които се кичат с това, че до малка подробност описват външните форми на проява на икономическите кризи, но при това с маниакално упорство игнорират въпроса за причините на икономическите кризи. Между другото, политическата икономия е научна само в случаи, когато дава адекватно отражение на вътрешните икономически закони на развитие на обществото и с тези позиции обяснва външните форми на тяхната проява. Но при всички условия политическата икономия е съставна част от класовата идеология, т.е. системи от възгледи, съответстващи на определени класови интереси. И само в особенни исторически условия тя встъпва, като научна идеология. В известен смисъл може да се казже, че политическата икономия е от една страна, отношение на съзнанието към действителността, даваща определено отражение на класовите отношения, а от друга – в сила на спецификите на своя предмет – идеологическо отношение към класите.
"В класовото общество икономическата наука винаги е класова идеология, докато икономическата идеология далеч не винаги е наука" (Владилен Афанасев, "Етапи в развитието на буржоазната политическа икономия", Москва, 1971 г.).
Политическата икономия в силата на своята същност, като общественна наука въобще не може да носи класов характер, не служи на интересите на една или друга класа, защото процеса на познание се осъществява не от самото познание, като такова, а за удовлетворяване на определени класови потребности и интереси и подчинение на тези последните. Процесът на познание на социално-икономическите явления е класово обусловен. От тук следва, че буржоазната политическа икономия изпълнява и друга, да кажем класова функция. Опирайки се на познанието на тези или други социални закономерности или обратно, стремейки се да обхване масите от разбирането на тези последните тя служи на коренните интереси на буржоазията. Класовият интерес на буржоазията се подчинява по този начин на познавателната функция на буржоазната политическа икономия на нейните класови функции, превръща познавателната функция в чисто идеологическа функция, т.е. насочва я в изработка на такава система от идеи, която е адекватна на този класов интерес в дадени исторически условия. Затова буржоазната политическа икономия изостава съвсем не в теоретическите положения, които се съгласуват с реалната действителност, а тези от тях, които напълно отговарят на потребностите на защита на капитализма- интереси на буржоазията. Ярък пример за това е "теорията за пределната полезност на Джевонс-Менгер", която се явява една от най-разпространените в съвременната буржоазна икономия, независимо от нейната крещяща нелепост. Съгласно тази "теория" стойността на стоката се определя от една страна от пределната полезност, а от друга страна с пределно предложение. На пръв поглед ще си помислим, че е така. Защото колкото по полезна е дадена вещ,толкова по голяма стойност трябва да има. Но действителността е  обратна. Най-полезните вещи нищо не струват (например воздух) или струват малко (например вода), а вещи малко полезни за човека, сруват извънредно много (например диаманти). Действително, ако всички полезни предмети бяха скъпи то водата и хляба щяха да струват, колкото диамантите и обратно. Но всъщност тук буржоазните политикономи просто подменят обективната оценка на полезността на вещите със субективна оценка. Но субективната оценка на полезността на вещите лишава тази теория от каквато и да било обективна, следователно, научна основа. Защото двама човека различно оценяват полезността на една и съща вещ. Например, милиардер оценява, да кажем картина за милиони, а прост човек на труда тази картина и като подарък не му е нужна. Но и двамата ще преживеят без картината, но без хляб и въдух няма.
Що се отнася до това, че стойността определя предела на предложението, то и тук буржоазните икономисти просто хитроумно объркват въпроса. Действително, какво е това предел на предложение? Не е трудно да се забележи, че предела на предложение е нещо не по различно от превишение на търсенето над предложението. От тук следва, че определяйки стойността на предела на предложение, буржоазните икономисти фактически определят стойността на търсенето и предложениеето. Между другото тази гледна точка отдавна е отхвърлена даже от вулгарните икономисти.
Но това още не е всичко. Добре известно е че до реставрацията на капитализма в СССР днешните "светила" на руската икономическа наука – А. Кудрин, Е. Ясин, А. Кузиминов, В. Мау, С. Глазев и други – обясняваха икономическите процеси на основа марксистката политическа икономия, която отразява интересите на трудещите се – работническата класа. В частност, те просто и ясно обяснявали тайната на капиталистическата експлоатация – теорията на добавената стойност на К. Маркс. Но с реставрацията на капитализма, самите тези хора, отхвърлиха марксистката политическа икономия и започнаха да пропагандират нелепите домарксови икономически теории, отразяващи паразитните интереси на капиталистите. Нима тези два примера, взети заедно, не доказват че с изменениеето на характера на общественно-производственните отношения се сменя и характера на политическата икономия? Доказано. И нима вече самия факт, че още вчера тези бивши марксисти-икономисти пропагандирали всеобщ мир, дружба между народите, а днес с маниакална неудържимост пропагандират човеконенавистни учения (например социал-дарвинизъм), не доказват, че в съвременното, развито буржоазно общество политическата икономия въобще не се явявя наука, а винаги се явява средство за пропаганда идеологията на паразитната класа капиталисти? Доказано.
При такива обстоятелства, когато буржоазията превръща икономическата наука в средство за пропаганда на капиталистическата идеология, съдържанието на която се явява хищническа експлоатация на цялото човечество, периодичното разрушаване на могъчщите производителни сили, варварското разрушаване на културно-духовните достижения на световната цивилизация, ще е  детски наивно да се мисли, че чрез законодателни актове и морални проповеди може да се убеди буржоазията да живее "по съвест и справедливост". "Буржoазията трябва да се свали, а не да се убеждава" (В. Ленин.)

За рабочий класс!
Рафик Кулиев