Кой ни внушава, че е възможно нещо средно между капитализъм и социализъм? Че може да се построи социализъм без диктатура на пролетариата? Что работническия класс не трябва твърдо и решително да смаже съпротивата на буржоазията – а трябва да се отнася с нея меко и хуманно, да и даде възможност да създава свои буржоазни партии и да води борба против нея, срещу работническата класа, или с други думи– да осигури на нея всички условия за контрареволюция?
Кой ни твърди, че ние не трябва решително, напълно да унищожим частната собственост, че трябва да национализираме само едрата промишленост, експроприоаме само олигарсите, а средната и дребна буржоазия да оставим (че от тях после да израстне едра)?
Този, който ни внушава това е враг на работническата класа.
Това, което става днес в някои страни от Латинска Америка е нагледно подтвърждение на провилността на подобна опортюнистическа политика.
Левопопулистските режими в тези страни стояли на такива позиции – опитвали се да съвместят несъвместимото, да строят "социализъм" – но без диктатура на пролетариата, с наличие на буржоазни партий, без пълно обобществование на средствата за производство, с частна собственост. Накратко, вместо "социализъм на XXI век" създали смегчен, прикрит с леви лозунги капитализъм.
Удивително ли е че тези режими, някогда толкова популярни – днес получиха съкрошително поражение? Те всички са недоволныи– буржоазията, която и пречат да се разгърне, и трудещите се, които виждат, че фактически никакъв социализъм у тях няма.
А между другото, латиноамериканския социализъм в нашата страна днес широко се рекламира, в това число от такива известни опортюнисти, като Зюганов, Сурайкин, Кургинян…
Защо? Защото тези предатели служат на буржоазията и се стремят да поведат работническия клас към такъв път, който е изгоден на буржоазията и която ще доведе работническия клас до поражение. Затова те така излизат от кожа, доказвайки ни и допустимостта на многопартийността при социализма, и необходимостта от хуманно отношение към враговете на работническата класа. (да, през XX век е било оправдано от особеностите на революционната епоха, но днес ние сме в XXI век, така че трябва да се примирм. Преди буржоазията е била зла, а сега е цивилизована, станала е бяла).
И ето ви една плесница на всички тези опортюнисти, като доказателство за техните измислици – отговор веднага от две страни.
Във Венецуела на парламентарните избори с абсолютно болшинство победила опозицията – Блока на демократическото единство (БДЕ) – 99 места в парламента. Единната социалистическа партия на Венецуела, към която принадлежи и приемника на Уго Чавес -президента на Венецуела Николас Мадуро и към когото принадлежал самия Уго Чавес, получила 46 места. Съкрушително поражение[1].
Вторият отговор – от Аржентина. На 22 ноември на втория тур на президентските избори над кандидата от лявопопулистския "Фронт за победа" Даниеле Сциоли, съратник на Кристин Киршнер, победа постигнал представителя на либералното "Републиканско предложение" Маурисио Макри (51,40%)[2].
И така, пред нас е провала на лявопопулистската политика. Съгласявайки се на парламентаризъм, многопартийност, под вид на "революции" се пробутва социал-реформизъм, не стоящ твърдо на позициите на работническата класа, пренебрегвайки марксизма, съхранявайки частната собственост на средствата да производство, като основа на капиталистическите отношения, властите в латиноамериканските страни дискредитирали себе си, загубили доверието на трудещите се. Сега буржоазията може да кряка по левите популисти като на птици – трудещите се на тяхна защита няма да отидат.
Разбрала това, латиноамериканската буржоазия тръгва в настъпление.
Това е поредния урок на всички тези, които вярват в приказките за абстрактния хуманизъм, класовото сътрудничествео, социализма на XXI век, теологията на освобождението и други-подобни вещи.
Красный Агитатор
[1]http://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/2503809
[2]http://ria.ru/world/20151123/1326707432.html
Партия и държава са различни категории. Що се отнася до Венецуела- там действа същият фактор, които ни направи колония и не виждам причина за радост или тъга/
Приятна вечер и успехи в разкриване философията на прехода, към по добро бъдеще на човечеството.
