"Революция? Какава революция? Кой ще я извърши? Тези животни и дегенерати, тези пропадналите, които им е в ума само пиенето? У тях даже никаква солидарност няма, те се радват, само когато напакостят един на друг! Те може за копейка да те купят, или за копейка да те продадат!
И те ще извършат революция, те ще строят ново общество!?
ТОВА ШЕГА ЛИ Е?"
Това позната песен ли ви се струва? Тази песен често ни пеят, доказвайки, че революцията днес е невъзможна, защото работническата класа е морално разложила се и на никакви велики исторически деяния вече не е способна. Така хората оправдават своето малодушие и безволие, своята неспособност и нежелание да се борят за переустройство на обществото за справедливост. Сваляйки цялата вина на работническата класа, хората успокояват своята съвест. И при това оказват безценна услуга на капитала, внасйки с подобни речи униние и песимизъм в съзнанието на трудещите се, деморализирайки ги.
Какво може да се каже за това?
Хората и буржоазните идеолози действат коварно, като смесват истината с лъжата. Да – таква, каквато е днес, руската работническа класа не може да извърши революция още повече да построи ново комунистическо общество. Руската работническа класа не съзнава своите класови интереси, разединен, пасивен, намиращ се в голяма степен под идейно влияние на буржоазията. Буржоазният строй действа разлагащо на цялото общество, в това число и на работниците. Затова сред работниците днес има и конкуренция, стремеж да се устроиш за сметка на другите, егоизъм, равнодушие към интересите на колектива, а още повече за интересите на своата класа.
Но нима до революцията руската работническа класа не се е поддавала на разлагащото влияние на класовото общество? Поддавал се е и още как! Правело се е всичко вэзможно, да се развратят работниците, да се оглупят с религия, да се отровят с национална ненавист, еснавщина, разделяне и насъскване.
Господстващата класа и самодържавието добре се постарали в това отношение и се сдобили с немалко успехи. Били са тогава сред работниците и конкуренция, и стремеж да се вземе залъка от другия, и подмазване пред началството, даже е чрез предателство на другаря. Имало е и пиянство, и разврат, и побоища.
Eто описание на това в романа на Максим Горки "Майка":
«…Всеки ден над работническото село, в димния, маслен въздух, треперела и ревяла фабричната сирена и послушните чули зова от малките сиви домове излизали на улицата, точно изплашени насекоми, невъзпитани хора, не успели да се освежат със сън своите мускули… Раздавали са се дрезгави възклицания на сънени гласове, груби ругатни лошо ревали във въздуха… Умората, натрупана с годините, лишавала хората от апетит, и за това, за да се хранят, много пили, дразнейки стомасите си с остри изгаряния с водка… Връащайки се у дома, карали се със жените си и често ги биели. Младежите ссе събирали в ресторантите или си устройвали вечеринки, където танцували на хармоники, пеели мръсни, некрасиви песни, ругаела и пила. Изморените от труд хора бързо се напивали и в гърдите им се пробуждало непонятно, болезнено раздразнение. То търсело изход. И упорито стискайки се за всяка възможност да се отърват от това тревожно чувство, хората, заради нищо се нахвърляли един на друг с озлоблениее, като зверове. Възниквали кървави свади. Понякога завършвали с тежки рани, често – с убийство.
В отношенията на хората все по-голямо чувство се отдавало на злобата, то е било такова укрепнало, както и неизлечима умола на мускулите. Хората се раждали с тази болест на душата, наследявана от бащите, и като черна сянка ги съпровождала до гробищата, подтиквайки ги в течение на живота към редица постъпки, отвратителни в своята безцелна жестокост.
По празниците младежта се прибирала у дома късно през ноща с окъсани дрехи, в кал и пепел, с разбити лица, злорадно фукайки се с нанесените по другарите удари, или оскърбления в гнева си или плчещи обиди, пияна и жалка, нещастна и противна. Понякога децата не се завръщали в домовете си. Техните родиели ги търсели къде ли не- под оградите на улиците или в механите безчувствено пияни, наругани, бити , раздвижвали с водка телата на децата, след което внимателно ги брибирали да спят, защото рано сутрин, когато във въздуха се разнесе сърдития рев на сирената те трябва да се събудят за работа.
Да ругаеенето и биеенето на децата е тежко, но пиянството и драките на младежите се оказали на възрастните напълно законно явление – когдато бащите биели младите, те също са пили и са се биели и те също са имали бащи и майки".
Как са могли тези хора, описани от Горки, след няколко години да извършат революция?
В това е работата – сменяйки обществото, пролетариата сменя и себе си, "маха от себе си старата мерзост". Руските работници, започнали да осъзнават, че те не искат да живеят в предишното общество, започнали да се борят за унищожение на класовото общество и все повече се вживявали в борбата – изменяйки преди всичко себе си. В борбата те расли и се калявали, придобивали съзнателност, сплотеност, дисциплинираност. Борбата изисквала от тях самопожертвование – и те се научили да жертват себе си, да поставят интересите на своята класа над собствените, отказвайки се от всичко лично в името на делото. Встъпвайки на революционен път, хората се избавят от много свои предишни пороци – малодушие, ленност, завист, егоизъм.
Появил се нов работнически клас, преобразен в революционна борба – не разпръснато сборище, не тълпа конкурираща се една с друга, а братство на другари, споени от обща идея и една цел, готови да отдадат живота си един на друг и за обща победа.
Този работнически клас вече бил способен да осъществи революция и да започне да строи ново общество.
И в наше време работническия клас може да измени себе си само по един път – започвайки борба за своето освобождение, за пролетарска революция. Ако не встъпи на този път – то и в бъдеще ще продължи да се разлага в капиталистическото блато, губейки човешки образ, отслабвайки и страдайки от униние и безнадеждност.
Пропагандист
