Партията е силна само, когато се състои от съзнателни хора, добре разбиращи интересите на своята класа и умеещи да ги отстоява.

"Социалистите — говори Ленин — са главна си­ла считаща съзнателността на масите" (Социал-демокрацията и избоите в Петербург. 1907 г.).

Съзнателността е първото, което партията търси от своите членове. На всеки е ясно, че ако партията се е състояла от хора, които не разбират обществено-политическите явления, не разбират добре своите собственни задачи и не знаят, как да ги разре­шат, то такава партия никаква цена за работническата класа няма да има. (За съжаление, именно от такива са хората днес, които не разбират от какво се състоят всички съществуващи партии с комунистическими названия. И именно затова "Рабочий Путь" не престава да повтаря ленинските думи "Учи се, учи се и пак се учи", подразбирайки под тях изучаването не само на теорията – философия и политикономика, без които днес не можем, но и историята на партията, защото всичко това е безценен опит на световното и руско революционно движение. – прим. РП). Ето защо едно от условията за встъпване в партията се явява историята и при­знаването на партийната програма.

От встъпващия в партията обикновен работник не трябва да се очаква да знае про­грамата, да я "назубри", а да умее самостоя­телно да я разбира, обяснява и т. н. Това може да го направи само теорети­ческ подготвен другар. Но да знае и при­знава основните идеи, главните мисли на нашата про­грама е задължен всеки член на партията. Човек, кой­то не знае, как комунистите разбират хода на об­ществения живот и с какво да постигнат, не може да бъде признат за съзнателен идеен член на партията. Разбирането на идеите на комунистическата партия и съгласието с тях, признанието на тяхната правил­ност — ето това е което отделя съзнателния човек от несъзнателния. (Ние бихме добавили, че това е което отделя истинския комунист от обикновения привърженик на социализма, който явно не е способен да отиде в авангарда на революционната борба на работническата класа. – прим. РП)

Марксизъм — класова идеология на пролетариата

Партийната програма представлява крат­ко изложение на марксическото учение. По този повод ни е нужно по-подробно да поговорим за мар­ксизма, като класова идеология на пролетариата.

Какво е това марксизъм, социализъм, комунистическо уче­ние?

Това е преди всичко, система от иди, мисли, въз­никнали в главите на Маркс, Енгелс, Ленин и дру­ги, мисли правилно построени и отразяващи интересите на пролетариата, като определена обще­ственна класа.

"Марксизмът е теория на освободителното движение на пролетариата" (Крахът на II Интернацио­нал. 1915 г.).

"Най- великото световно освободително дви­жение на угнетената класа, най- революцион­ната в историята класа е невъзможна без револю­ционна теория. Тя не може да се измисли, тя се е родила от съвкупността на революционния опит и революционната мисъл на всички страни по света. И такава теория е израснала през втората поло­вина на XIX век. Тя се нарича марксизъм". (Честният глас на френския социалист. 1915 г.).

Но какво означава това – "марксизмът е класова идеология на пролетариата"?

Може би Маркс, Енгелс, Ленин са писали своите книги под диктовката на работниците, а те са им разказвали, какво мислят, как разбират хода на общественното развитие и своите задачи?

Не, нищо подобно не е било. Маркс и Енгелс са пи­сали, "творили", както говорят, съвършено самостоя­телно, никой нищо не им е диктувал, и когато те създали своята теория, милиони работници, с изключение на малка група, даже не знаели за нейното съществуване, те не знаели и за самите Маркс и Енгелс, както не знаят това и днес мно­го милиони работници.

Как така, марксизма е класова идеология на пролетариата, а огромно мно­жество от работници за него нищо не знаят, не "осъзнават" това учение? Работниците работят на фабриките и за­водите, борят се със стопаните, стачкуват, а не в главите им, а в главите на Маркс и Енгелс се е натрупала тяхната- работническа класова идеология? Излиза, че работническия клас е на едно място, а неговата идеология на друго? Как да го разберем това?

Ще разгледаме въпроса от далеч. Понякога говорят, че "работническият клас стихийно се увлича към со­циализъм" или "работниците са родени социа­листи". Това е вярно и невярно. Невярно, ако се мисли, че работника, стоейки зад машината, понася тежкия трудов живот, сам от себе си започва да разбира, какво е капитализъм и какво социализъм, как е устроено и как се развива съвременното обще­ство, как трябва да се борим за за социализъм и т. н. Всичко това той не го знае и сам на себе си не може да го разбере, а може да го узнае само от науката, теорията. Но това е и вярно, защото ако разбере това, че работника, стихийно протестиращ против експлоатацията, ако му разкажат същността на социализма, мар­ксизма, комунизма, внимателно размисляйки над казаното ще, реши: ето това ми е нужно, това е правилно и отразява моите интереси, затова аз съм за социализъм, за комунистическа партия. Буржоазията и нейните слуги това никога нямя дя го кажат. (Ето тук се разобличава още една много популярна у съвременните леви и комунисти дребнобуржоазна илюзия, че самата тежест от живота при капитализма ще направят работниците борци за социализъм, за революционно преустройство на съществуващото общество и на това основание те нищо не предприемат – седят и чакат, кога всичко това за тяхще направи самия живот, стихийно развитие на събитията. Това че тук се усещат нотите на "икономизма" – дребнобуржоазно течение, от което след това е израснал меншевизма, и критиката на която В.И.Ленин е посветил цяла брошура – "Какво да се прави" е еднозначно. – прим. РП)

За социализма работника разбира не в съня си и не по откровения от всевишния, а от страна на съзнател­ния другар, от листовки, вестици, книжки. Ли­стовките и книжките заимствали своите идеи от дру­ги книги, а те — от произведенията на Маркс и Енгелс. А Маркс и Енгелс били велики учени, които овладели цялата буржоазна наука дотях и с нейна помощ стигнале до изучаването на обще­ствения живот и в силата на своите гениални способ­ности успели да открият законите и хода на общественото развитие. Те забелязали великото исто­рическо значение на пролетариата като особена класа в обществото, призвана да преустрои обществото на нови начала; изяснили, че самия ход на обще­ственото развитие създава условия за освобожде­ние на работническата класа и са указали тези способи на борба, с помоща на която работническия клас може да се освободи. Маркс, Енгелс, Ленин в силь на дадената им от плиродата колосална сила и талант най-добре разбрали и представили нтересите на работническата класа, от всеки друг.

Теория на марксизма и работническото движение

По- горе ние специално опростихме, задавайки такъв въпрос – нима работническия клас го слагаме на едно мя­сто, а неговата идеология на друго? Така излиза на пръв поглед. Първоначално марксическото уче­ние е съществувало само по себе си, а непосредствен­ната, стихийна борба на работническата класа — също сама за себе си. Но след това, когато идеите на социализма проникват все повече и повече револю­ционери, предаващи това учение на най- напредналите работници, първоначалната, съвършено не­избежна разчлененост на комунизма и работническото движение започнало да изчезва. Социализмът запо(нал да обхваща все повече и повече маси от пролетарий, отначало организирани в социалистически кръжоци и групи, а след това обединени в партия. Станало сливане на марксическото учение с непосред­ственното работническо движение. Последното започнало да се развива под знамето на марксизма. Коммунизмът станал достояние на широките слоеве на пролетариата, намиращ в него изразител на своите класови ин­тереси, убеждаващ, че марксизма е дей­ствително класова идеология на пролетариата; рьзбиращ, че извън марксизма няма освобождение на пролетариата.

Проникнат от марксическото уче­ние — това и означава да станеш напълно съзнателен работник. Нашата партия се явява носител и хра­нител на марксическото учение. Запознавайки се с основ­ните идеи на партийната програма новия по­лучава най- първа, най-проста, най-общодо­стъпна представа за марксическото разбиране на хода на общественото развитие.

Ето какво пише Ленин за взаимоотношенията на социа­листическото учение и работни;еското движение:

"Учението за социализма e израснало от тези фило­софски, исторически, икономически теорий, които се разработват от образованите пред­ставители на имащата класа, интелигенцията. Основателите на съвременния научен социализъм, Маркс и Енгелс, са принадлижали самите те по своето социално положение, към буржоазната интеллигенция. Точно така и в Русия теоре­тическото учение на социал-демокрацията е възникнала съвършено независимо от стихийния ръст на ра­ботническото движение, възникнало е като естествен и неизбежен резултат от развитието на мисълта у ре­волюционно-социалистическата интелигенция. Към средата на 90-те години на XIXв. това учение не само била напълно готова програма на групата "Освобождение на труда", но и завоювало на своя страна голяма част от революционната младеж в Русия. По този начин е било налице и сти­хийно пробуждане на работническата маса, пробуждане към съзнателен живот и съзнателна борба, и наличната въоръжена социал-демократи­ческа теория на революционната младеж, коя­то се вляла в работническата" (Какво да се прави?, 1902 г.).

Теорията на марксизма се е създала не в процеса на непосредствено стихийно работническо движение, но на основа неговия опит, на основа поучения и изводи от него.

"Революционни бацили"

На първата степен на работническото движение носи­тели и пропагандисти на марксическото знание естествено се явявали социалистите от революцион­ната интеллигенция; с ръста на движението от ра­ботническите маси все повече и повече се надигали най-напредналите, развити и способни работници, които по-бързо, от останалата маса, усвоила идеите на марксизма и успяла да предаде пропагандните идеи на мар­ксизма сред останалата работническа маса. Така се заличило първоначалното различие между "интелигентите" и "работниците" в овладяването на и пропагандата на социализма.

Колкото по-широко и дълбоко бъде поставено образованието и просвещението на работницити в Съветска Русия, толкова по-скоро ще бъде унищожена границата между хората на умствения и физическия труд, получено от нас в наследство от капита­лизма.

Революционерът-марксист се явява "революционен бацил" по отношение към наивното, стихий­но съзнание на работника. Идеи, предварително влезли в съзнанието на работника, представляват "мая": те будят работника от сън, разрушават в него привичните представи, ­будят в него маса въпроси, разлагат старото, застояло съзнание и го превръщат в съзнание класово, комунистическо. Марксистът заставя ра­ботника да гледа на света по-новому, не както преди.

Важноста на теорията

Ленин постоянно се е борил против тези, които де­магогически (Демагогия — игра на тъмните чувства на масите, подиграване под нейните случайни настроения. – прим. авт) уверявали работниците, да бъдат едни "мазо­листи ръце" или "мускулести юмрюци", без марксистската теория, без ясно научно съ­знание може да се победи буржоазията и да се осъществи социализъм. Силата на партията е в нейната съзнателност. От тук е и важното значение, което болшевиките при­дават на теорията. Ленин сурово осъждал "нехайството и беспомощността" в областта на теорията и рязко се изказвал против всякакви опити да се "отслаби значе­нието на теорията".

"Без революционна теория не може да има и революционно движение… Ролята на водещия борец може да изпълни само партия, ръко­водена от водеща теория"» (Какво да се прави? 1902 г.).

Такава теория ние имаме — марксизма. Да видим какво казва Енгелс на немските работници за нашите задължения в областта на теорията:

"Задължението на водачите се състои в това все повече и повече да про­светяват себе си по всички теоретически въпроси, все повече и повече да се освобождават от влиянието на традиционните, принадлежащи към старото светосъзерцание фрази и винаги да да знаят, че социализма от този момент в който е станал наука, изисква с него да се отнасяме, като към наука, т.-е. да го изучаваме".

И по-нататък:

"Придобитото по този начин все по-голямо проясняващо се съзнание е необходимо да се разпространи сред работническата маса с по-голямо усърдие и все по-голямо сплотяване на организацията на партиите…" (Енгелс. Селската война в Германия. Предисловие към изд. 1874 г.).

(По този повод даже не ми се пише – РП за това е писал много в своите статии, че комунист без знание на теорията – това не е комунист, че само от такива "радетели за социализъм" ефекта е нула, но независимо от това хиляди леви и се наричат себе си комунисти, а марксисзма не знаят, и главното– принципиално не желаят да знаят теорията!!!! Те осъждат тези, които стоят на противоположни полиции, и в частност РП търси преход, както те наричат това, "към практиката", абсолютно не разбирайки, че теория и практика в марксизма са неразривно свързани! Истинският марксист, ленинец, комунист не може да бъде зает само с теория и освободен от практикя, или тогава той престава да бъде марксист и неговата теория – НЕ е марксизъм! Всъщност не разбирайки и  не знаейки марксизма и неговата теория, те не разбират и не знаят истинската марксическа (комунистическа) практика, подразбирайки под това, което те наричат "практика" обикновен буржоазен активизъм, т.е. имитация на борба за социализъм, но не самата борба. – Прим. РП)

Никога не трябва да се спира да се разяснява на работниците цялата огромна важност на теорията. Грешките в теориите водят в края на краищата к грешки в политиката, прак­тиката, действията. Новият в партията не трябва да се удо­влетворява от това, че е влязъл. Трябва да се развива себе си, своето съзнание. Трябва да се стреми към това, да бъде теоретически просветен член на партията. Трябва да се осъждат и усмиват тези, които по своята неразвитост порицават уважението в партията към теорията, към по-съзнателните другари и обратно, да започнат да превъзмогнат "стихийността" над "съзнателноста", да подтикнат и останалите неосъзнати елементи. (А такива, които трябва да се присмеем и осъдим у нас днес са много! И не в малка степен те спират развитието на революционното движение в нашата страна, помогайки по този начин на буржоазията, играейки на нейна страна. Немалко са и тези сред нас, които обявяват себе си за привърженици на РП. Но на дело те се явяват противници и най-главното – противници на пробуждащата се работническа класа, която днес, в тази минута, като въздух са и необходими тези, които могат да дадат истинско политическо знание на произходящето. – Прим. РП)

Комунизмът и вярата в бог

Още единпът ще повторим, съзнателността е първото, което партията изисква от своите членове, и подчертаваме, че партията придава огромно значение на теорията. И докато става въпрос за съзнателността, за важността на теорията, за научността на нашия светоглед, то не можем да не засегнем и въпроса за отношението на комунистите към рели­гиозните предрасъдъци.

Комунизмът и вярата в бога са несъвместими. Не трябва да се вярва в бог и в същото време да си счи­таш за напреднал, съзнателен работник. Комунизмът не се ограничава с една само политика, а представлява всестранно учение, осветяващо всички страни на живота, в това число и рели­гиозните вярвания на хората.

Някои разсъждават така: ние искаме да се борим с капитализма и да свалим експлоататорите, като за това е достатъчно да имаме правил­и политически възгледи, да бъдем добри и дисциплинирани членове на партията и под нейното ръководство да правим това, което е нужно за освобождението на работническата класа, а вярвам ли аз в бог или не — това е мое лично, частно дело, което не касае партията. Тако разсъждение е неправилно и партията не може с ниго да се съгласи.

Разбира се от чле­новете на партията се изисква, преди всичко, твърди кому­нистически убеждения, отчетливо разбиране на сто­ящите пред партията политически задачи, готов­ност за бързо и решително действие по заповед на партията – това всичкото са качества, които най-вече са нужни на партията от нейните членове.

Работническата класа на партията води ожесто­чена класова борба с експлоататорите и затова тя цени в своите членове преди всичко политическата съзнателност, организованност, дисциплинираност. Пред тези боеви изисквания въпроса за религиозните вярвания на членовете на партията отстъпват разбираемо на заден план, но само отстъпват, а не съвършенно изчезват.

Когато отиваш да се биеш, налага се преди всичко да питаш: готов ли си да се биеш? Способен ли си на самопожертвова­ние? Можеш ли ти в борбата с експлоататорите да отидеш до край? В горещата класова борба, когато е нуж­но действие, ние можем да не питане члена на партията чел ли е "Капитала" на Маркс и вярва ли в бога, но това не означава, че партията трябва "въобще" да не се интере­сува от теоретическото развитие на членовете на партията и техните религиозни вярвания.

Партията, това е съюз от съзнателни борци за освобождение на работническата класа,

"не може и не трябва безразлично да се отнасяме към безсъзнателността, тъмнотата или мракобесието във вид на религиозни вярвания" (В.И. Ленин. Социализъм и религия. 1905 г.).

По време на гражданската война нашата партия пред­намерено оставяла без внимание религиозните предрасъдъци на някои свои членове, не ги е порицавала, не изключвала от своите редици. Партията говорила: сега е важно да победим врага в открит бой; другари, за които ние знаем, че още не са изживели религиозните си предрасъдъци, в борбата против експлоататорите водят се за добри, честни войници на революцията и мъжествено носят службата на комуниста; неразумно и затова и несвоевремено да се изкарва днес на първо място въпроса за тяхното религиозно суеверие, ще почакаме, докато свърши военното страдание, а след това ще се постараем да преубедим и превъзпитаме тези другари, ще им по­кжем цялата нелепост на техните предрасъдъци и суеве­рия.

В предишните години, когато партията се е борила с цариз­ма, тя още е могла да допуска в своите редици вярва­щи работници и Ленин специално е писал за това в своите статии. Друго е когато парията е на власт, когато членовете и трябва да са сто пъти по-съзнателни, развити, културни, отколкото това важи за борбата със самодържавието.

Партията не е смятала и не смята религиозните вярвания за частни, лични дела на членовете на партията; само временно тя може да търпи, допускат пребиваване в своята среда на другари, още не изживели религиозните предрасъдъци, но и тогава тя поставя за задача по отношение на тях -антирели­гиозно възпитание.

Във всяка комунистическа партия има немалко работници с религиозни предрасъдъци. Но това не означава, че тези работници трябва да се изключват от партията. Не трябва да се действа по друг начин. Партията трябва да си каже: това е лошо и срамно, че в нашите редици има изостанали другари, които ние не  сме се посрамили да ги просветим и развием, да ги запознаем с науката, да ги поставим сред анти­религиозната пропаганда; защото ние сме виновни в тяхната тъмнота и изостаналост. Необходима е сериозна и решителна работа вътре в партията, насочена към изкореняване на религиозните предрасъдъци сред членовете на партията и в този случай, когато партията има работа с безнадежно вярващи, неспособни към развитие, тя не трябва да се установява пред изключване на такива хора от партията.

"Религията— пише Ленин — е един от ви­довете духовен гнет, лежащ на народните маси, задавени от вечна рабо­та на другите. Безсилието на експлоатираните класи в борбата с експлоататорите неизбежно пораждат вяра в добрия задгробен живот, като безсилие в борбата с природата пораждат вяра в богове, чудеса и т. н. Този, който цял живот, работи и се нуждае, религията го учи на смирение и търпение в земния живот, утешавайки го с надежда на небесна награда. А този, който живее от чужд тру­д, религията го учи на благотворителност в зем­ния живот, предлагайки му много просто оправда­ние за експлоататорското съществува­не и продавайки по сходна цена билетите за не­бесното благополучие. Религията е опиум за народа. Религията е род на духовна сивота, в коя­то робите на капитала изкарват своя човешки об­раз, своите изисквания за някакъв достое­ човешки живот.

Но рабът, съзнал своето робство и вдигнал се на борба за своето освобождение, наполо­вина престава да бъде робо.Съвременният съзнателен работник, възпитан в едрата фабрична промишленост, просветен в градския живот, отхвърля от себе си с пре­зрение религиозните предрасъдъци, предоста­вя небето в разпореждане на поповете и буржоаз­ните лакеи, завоювайки за себе си добър живот тук на земята. Съвременният пролетариат застава на страната на социализма, който привлича науката към борба с религиозната мъгла и освобождава работника от вяра в задгробен живот и го изправя за истинска борба за добър земен живот" (Социализъм и религия. 1905 г.).

"Религията е опиум за народа — това изречение на Маркс е крайъгълен камък на целия светоглед на марксизма по въпроса за религиите. Всички съвременни религии и църкви, всички религиозни организации марксизма разглежда винаги, като органи на буржоазната реакция, служещи за защита на експлоатацията и изглупяване на работническата класа" (За отношенията на работническата партия към религиите. 1909 г.).

Комунистът не може да бъде вярващ. Комму­нист, който вярва в бог, ходи на църква и из­пълнява обряди — представлява смешно, нелепо и унизително за партията зрелище. Не трябва да бъдеш съзнателен, опиращ се на науката човек и в същото време да обвиваш своя мозък с религиозни предрасъдъци и суеверия, създадени от диваци и предавани после от църквата от поколение на поколение. Дивакът е създал вярата в бог; комунист, вярващ в бог е сроден с дивака, както е сходен с ди­вака и въобще всеки вярващ човек.

Голяма грешка е да се мисли, че вярата в бог е безразлична за политическата съзнателност на члена на партията и не влияе на неговата политическа дейност. Рано или късно, но вярващия комунист ще измени работническата класа. Религиозната отрова, впръскана от цър­квата в мозъка на пролетария, разлага и отравя неговото класово съзнание, отслабва и парализира неговата воля. Кой общува с буржоазията на религиозна почва, кой се слива с нея в едно общо стадо от вярващи, молитвено вдигайки ръце към небесата, той не може твърдо и решително в момент на остра класова борба да насочи чука в черепа на буржоазията.

Религиозните вярвания, остатъци от нена­учни представи, унаследени от дивака суеверия, замъгляват мозъка на работника и му пречат да ви­ди това, което е. Човек, който вярвав бог, в свръхестественни причини, в нечиста сила, не може да бъде марксист, признаващ само факти и тяхната действителна връзка между тях. Суеверният в една област, ще бъде  суеверен и в друга и религиозните предразсъдъци неизбежно­ ще доведат до политически предразсъдъци.

Дали може да се проникне в съзнанието дълбоко в класовото противоречие на съвременното общество, с цялата си несъвместимост на интересите на пролетариата към буржоазията и тяхната политическа противоположност по всички линии и по всички направления, ако едновременно се разделят религиозните предразсъдъци, мислейки, че буржоата се явява за работника "брат" по вяра и не разбира класовото значе­ние на религията, като едно от най-финните, сложни и изкусни оръдия за заблуда и угнетение на бур­жоазията към работническата класа? (Забележителен въпрос нерадко задаван от привържениците на социализма! И едновременно прекрасно разобличение на истинския характер на самата многочислена "комунистическа" партия в Русия – КПРФ, където вярата в бог не само не се осъжда, но даже се пропагандира и рекламира от лидерите на партията, целуваща се страстно с поповете от РПЦ. Това показва, на кого тази партия служи на дело – буржоазията и само буржоазията! – Прим. РП)