Любовта може да помогне само в един случай – когато любящия прояви своята любов в действие – действенна помощ, грижа и защита. А любимият, въодушевен от тази любов, също ще прояви своето въодушевение от действието – смело ще се сражава, решително ще се бори за своите убеждения, твърдо ще отиде до целите и т. н. Ако няма това, ако няма действие, кой обича и кого го обичат, то любовта на никого и с нищо няма да помогне.
***
Господстващата класа – буржуазията и е много изгодно да внушава на нас, че ние можем да изменим света, да подобрим обществото без нашите непосредственни материални действия. Ако ние повярваме, че можем да подобрим обществото не чрез материално действие, а по друг начин – например, чрез молитва, или чрез "материализация на мисълта", – то на тяй повече не им трябва. Тогава тяхната власт нищо няма да я заплашва. Тогава те за всички времена ще си осигурят за себе си възможност да живеят на наш гръб и да пият от нашата кръв.
Затова и ни внушават това.
Затова поповете са откровенни, с брада и расо, усилено твърдят:
"Не е нужно вярващия човек да се занимава с политика, потапяйки се в нечисти политически боричкания, които лишават вашия свят и душевното равновесие, озлобяват и тревожат. Всичко това затруднява вашето спасение. А вие вместо това просто се уповавайте на бог, молете му се, за да може той всичко да устрои към по-добро –и да вярва, че така ще бъде".
А поповете прикрити, под мантията на професори и доктори, езотерици и окултисти – ни внушават:
"Мислите са материални! Наука е доказала това!
Така че защо вие се стараете да действате така че да измените обществото към по-добро? Вие просто си мечтаете за това, рисувайте себе си в това въобръжение. Представяйте си този прекрасен свят, това общество, в което всички са щастливи – и се надявайте така да бъде. А действайки, така че да се въплатят своите мечти в живота, борейки се с тези, които паразитират и се държат трудещите се в рабство, унищожавайки този строй, който уродлива обществото и инвалидизира човека – това е все едно. Това е трудно, опасно. Много по-приятно е сидейки на диван, да се наслаждаваш на мечтите и да се гордее с тях – ето и аз се трудя за бъдещето, помагайки на хората – мечтая! А мечтите мои са материални!"
Какво е чувството от такова мечтание е разбираемо. Можеш да се радваш на себе си, рисувайки във въображението си най- мили вещи. Можеш да си въображаваш, че земята е станала рай, превърнала се е в цветуща градина. Въображавай си, кой ти пречи? Но в действителност около теб ще има глупава, ограбена от капиталистите природа, разпродадени и изсеени гори и брегове на реки, построени заводи, които травят водата.
Можеш да си мечтаеш, че около теб хората са щастливи, че хората са станали прекрасни и обществото е справедливо. Мечтай си за здраве. Но около теб е несправедливост и угнетение, вълчи град, взаимно изяждане, тържество на ниските страсти и пороци, безобразни язви и непримирим общественни противоречия, основаващи се на експлоатация на едни хора на други.
Най-добрите мечти нищо не струват без материя, без материално действие.
Към нашите мечти за прекрасна, цветуща земя ние трябва да добавим материята – милиони ръце, въоръжени с лопати, кирки, трактори, комбайни, моторни триони и поливачни машини. Само тогава земята ще разцъфне.
Към нашите мечти за справедливо общество, за щастие на цялото човечество може да добавим материята – милиони ръце, въоръжени с винтовки и автомати, които унищожават това, което спира щастието на човечеството, – властта на капитала, частната собственост. Само тогава обществото ще стане справедливо.
***
Идея без материално действие е абсолютно безсилна.
Но от друга страна, без идеи човек няма да действа.
Никаква идея нищо не стои, ако няма милиони ръце, които са готови да се борят за нея, въпъощавайки я в живот. Но тези милиони ръце не се вдигат на борба, ако няма идеи. Няма идеи, значи няма цели и път към тях, няма общо направление, нямат единство, воля към борба.
За да бориш с угнетителите и да се отдадеш на живот в тази борба трябва да бъдеш убеден в правотата на своето дело. Той трябва да бъде уверен, че борбата на работническата класа е справедлива и нейната победа е неизбежна. А такава убеденост дава само марксистската идеология. За да може на протежение на многио години, може и за целия си живот не щадяйки себе си, да работиш за пролетарската революция – трябва да бъдеш предан на работническата класа беззаветно, до край да живееш за неговите интереси и да се откажеш от всяко друго. Такава сила и способност към самопожертвование може да даде само идеологията, светогледа на научния комунизъм.
Между нашия светоглед и нашите действия съществува неразривна диалектическа връзка. Прогресивната революционна идея и материалната сила, която може да я въплати в живот, отделени една от друга са съвършенно безсилни. А заедно – преобръщат света.
Затова на въпроса – какво изменя обществото? –ние отговаряме така:
Обществото изменя революционна идеология на работническата класа, марксизма-ленинизма и нашите ръце!
Нашата увереност в победата на пролетариата – и нашите ръце!
Нашата ненавист към угнетителите, към враговете на работническата класа – и нашите ръце!
Нашата жажда за справедливост, свобода и щастие за работниците от целия свят – и нашите ръце!
Оксана Снегирь
[1][2][3][4]http://maxpark.com/community/13/content/2605457
