Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2016 06:17 - Материална ли е мисълта?
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 843 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 По време на революции обществото може да се сравни с бурно море, а по време на реакция – със стоящо блато.

В революционна епоха вихрите на събитията приличат на страшен, съкрушителен ураган. Но този ураган освежава въздуха, смита целия стар прах, който векове е разлагал и тровил обществото.

По време на реакция всичко е наобратно. Бури няма, спокойно е. А под тишината, под неподвижното блатно наметало са развива всяккаква гнила и разлагаща се смрад.

Временно победилия контрареволюционен клас, като мъртвец излязъл от гроба, отхапва парчета гнило месо и разпространява около себе си трупна отрава.

A заедно с него се зжавръщат към жишот и тържествуват най- реакционни гледания и мракобесни теории.

В революционната епоха във философията победно встъпва материализма – знамето на революционната класа. В епохата на реакцияата разцъвтяват с пищни цветове всякакъв род философски идеализъм, обскурантизъм, мракобесие и поповщина – защото те служат на контрареволюционната класа, помогат им да удължат своята власт.

В наше време- време на буржоазна реакция, ние можем да се убедим в това. Достатъчно е да отворим обикновен градски вестник и пред очите ви ще се появят много обяви за местни екстрасенси, ясновидци, гадателки, целители и магове. Съвършенно сериозно се развалят бели, яерни или други цветове магии. Общо шзето всякаква глупост, над която съветските хора са се смеели, а днес на руския човек се подава като лакомо блюдо, а всъщност е гнила воня.

Кое е особенно важно? Нерядко поповщината сега не действа пряко, а се старае да се прикрие с наука (макар, яе нчма нищо по-противоположно и враждебно за науката от религията). Поповщината търси за себе си поддръжка в лагера на буржоазните учени. И намира такава поддръжка. Дипломирани лакеи в господстващата класа – сред тях даже има доктори, доценти и профессори – охотно и с готовност слугуват на поповете.

Тези слуги, попове, учени използват авторитета на науката, опитвайки се да представят, като научно виждане мракобесието и еснафската вулгарност.

Ето нашия Катасонов – поп, "професор" и "доктор на икономическите науки" ни говори за "православна икономика", която се явява нито капиталистическа, нито социалистическа, а именно – "православна". (Как е възможно, съвременната икономика да не е капиталистическа или социалистическа, или да не се базира на основа частна или общественна собственост!).

А ето западния обскурантист, американец, също поп криещ се като учен – с помоща на квантовата физика се опитва да докаже безсмъртието на душите, загробния живот и съществуването на параллелни вселени:

"В САЩ физика-теоретик Роберт Ланц от Университета Wake Forest в Северна Каролина доказва съществуването на живот "след смъртта" с помоща на квантовата физика… Ланц се обръща към теорията за съществуване на паралелни вселени, в които събитията стават синхронно, но различно.
Ученият твъри, че смъртта не се явява окончателно завършване на живота, а по-скоро преход в друг паралелен свят, където той не съществува.
Като доказателство за своята хипотеза Ланц се обърнал към квантовата физика и интерференционния експеримент на Юнг, който доказва, че свелината е вълна и позволява да се измери нейната дължина. По време на експеримента светлината от един източник преминава едновременно през две отверстия в препятствие. При преминаване през отверстие една вълна се дели на две, след което се наслагва, правейки светлинния участък по- ярък. А там, където вълната не се наслагва – по- бледа.
По думите на учения, както и в експеримента със света, именно живота може да твори Вселената, а не обратното и преминавайки през смъртта, продължава своето съществуване"[1].

Вижте до къде може да достигне този американски мракобес в своя стремеж да се покаже на поповщината! Той използва (опитва се да използва, и много опасно) опита на Юнг с два источника на светлина. Юнг провел своя опит през 1803 година, за да разреши научен спор – какво е това светлина: вълна или частица (вълнова и корпускулярна теория). Тогава Юнг използвал своя опит, за да докаже, че светлината е вълна. В последствие физиката установила: да, светлината е вълна, но вълната също се състои от частици, тази вълна от материални частици, неутрони и фотони се излъчва от источник на светлина, светещо тяло. Така се утвердила "корпускулярно-вълнови дуализъм". Или утвердила се напълно материалистична теория, която показва, че светлината се състои от материални частици и винаги има материален источник.

И ето след над двеста години, обскурантиста, дипломирания буржоазен лакей "ученият" Ланц измислил с този опит да достигне до идеализма! Че приемайки опита на Юнг, "доказва", че "животът твори Вселената, а не обратното".

Какво означава това? Това означава, че има някакъв живот, който е съществувал преди Вселената (или преди материята, защото Вселената – това е движеща и изменяща се материя), какъв е живота без материя, и именно този "живот" е и създала Вселената, или материята. На къде клони Ланц, обяснявайки не нужното – към откровенна поповщина. Защото самия "живот", който може да съществува без материя, до материята и твори материята – на попски език се нарича "бог".

Колега на Ланц (колега по обскурантизъм и шарлатанство, а не по наука) Фред Алан Волф (той даже е "професор"!) също така мошеннически използва авторитета на науката:

"Аз предполагам, че откритията в областта на квантовата физика все повече поддържат гледната точка на Платон, съгласно учението му според което има по съвършенна нематериална реалност. Има доказателства за наличие на нематериална, нефизическа Вселена, абсолютно реална, макар и недостъпна за нашето възприятие нашите чувствителни органи и научни инструменти. Ако ние разгледаме извънтелесния опит, пътешествията на шаманите, осъзнатите съновидения, независимо от това, че те не могат да бъдат възпроизведени в строго научен смисъл, указват на наличието на нематериално измерване на реалността"[2].

Виждате ли- Волф даже отишъл по далеч от Ланц! Ако Ланц за обоснование на своята поповщина се осланял на опита на Юнг, прикривайки се зад науката – то Волф смело привел в доказателство "пътешествията" на шаманите и съновиденията! Странно, че не се е допитал до халюциниращите. Впрочем, друг рицар на обскурантизма, някакъв Джон Бокрис (също "професор") – поправил делото. Той издал книга "Новата парадигма във физиката" и там сериозно обсъжда "околосмъртните переживания, извънтелесния опит, медиумизма, реинкарнацията, призраците, дистанционното изцеление и други феномени". Четвъртият мракобес, някакъв доктор Амит Госвами (също "професор" по физика, макар и бивши) – написал книга "Физика на душата. Квантова теория за живота, смъртта, безсмъртието и реинкарнацията". В нея той иска накрая да се "определи, като първична реалност именно съзнанието, а не материята"[3].

Както виждаме, сред дипломираните буржоазни лакеи има достатъчно защитници на поповщината и много от попстващите даже тържественно се именуват доктори и професори.

И eтo всички тези попове в профессорски мантии, всички тези обскуранти под вид на учени обявяват кръстоносен поход на материализма. Всички тези врани твърдят, че "материалистическата наука по своята същност е непълна и не може да обясни всичките налични резултати". Хорът от мракобеси иска да се приеме нова научна парадигма, която да включва в себе си психически феномени, а така също множественност на вселените и живот "след смъртта"[4].

Или мракобесите исакт науката официално да се превърне в поповщина или на поповщината да бъде присвоен официален статус на наука.

Мракобесиетo възприело духа и тръгнало в атака на материализма. Буржоазната реакция, ползвайки се от временното поражение на работническата класа, тръгва в настъпление на всички фронтове – на икономическия, политически и идеологически. В икономиката тя довежда до крайни предели експлоатацията и грабежа на работниците, в политиката все по- откровенно плюе на провъзгласената от него демокрация и преминава кън методи на диктатура. А на фронта на идеологията тя води истинска война против идеологията на работническата класа – против марксизма, против диалектическия материализъм. Огромна армия от буржоазни идеолози е мобилизирана и щедро заплатена от капиталистите, води тази война непрекъснато, ежеминутно, от ден на ден.

Три мощни отряда има тази армия.

Един от тях е т. н. "творческа интелигенция" ( не "мозъка на нацията", а съвсем на обратно), която с методите на изкуството пропагандира буржоазния образ на живот, внедрява в обществото буржоазна идеология, развращава с буржоазни "ценности" и се  подчинява на капиталистите.

Два други ударни отряда на буржоазната идеологическа армия са първо, поповете, а второ – буржоазните учени, идеолози на господстващата класа. Всички попове и голяма част от буржоазните учени – врагове на материализма (и абсолютно всички врагове на диалектическия материализъм). Само поповете това не крият, вещаят за личния бог, за сътворението на света, за рая и ада, заставяйки своите клиенти да се кръстят и кланят пред иконите, поднасят им под носа мощи. Или действат с откровенни, примитивни, средновековни методи. А учените капиталисти действат по- прикрито и финно – маскират своя идеализъм, като наука.

Разчетът тук е съвършенно верен. За по-прости, малкобразовани, философски невежи хора се използват средновековни методи на откровенна поповщина. А ето за хора по-образовани и в интелектуално отношение прякото средновековие, грубата поповщина "няма да върже". На тях мракобесието трябва да се поднесе по-финно замаскирано, като интелектуален сос. И ето тут излизат на сцената поповете в професорски мантии – лъжеучени, които показват поповщината, "като наука".

Всъщност, буржоазните учение-идеалисти пряко помагат на поповете. Поповщината под вид на наука – мост към настоящето, неприкрита поповщина, открита врата за него.

Поповете под маска на учени – лакеи на истинските попове. Те са длъжни със своите псевдонаучни доводи да пробиват материалистическото съзнание.

***

Всяка реакция – промеждутък между две революции. Всеки спад на революционното движение – подготовка към нов подем. Ние сега се намираме в период на временен спад на революционното движение – в период на подготовкь на силите на работническата класа за нов подем.

Затова сега огромно значение придобива борбата на ниво идеология, на ниво светоглед. Двете враждебни класи – и буржоазията и пролетариать се готвят за новя решителна схватка. Решителна, открита схватка сще не е започнала. И ето сега те  подготвят, усъвършенстват своето идеологическо оръжие.

По тази причина за нас сега, в момент на спад на революционното движение, е особенно важно да усъвършенства своя светоглед, светогледа на диалектическия материализъм – свое идеологическо оръжие.

Не на последно мясте за нас стои въпроса с борбата с философската реакция, с идеализма и поповщината, да се научим да разобличаваме тяхната лъжа, да се научим да обясним на себе си и на другите, къде води лъжата и как тя служи на нашите врагове.

За тази цел ние ще разгледаме тук една уловка на съвременната прикрита, "научна" поповщина. Ние ще се постараем да разберем твърдението, което е много популярно в средите на заблуждаващите. То особенно много се повтаря от нашите прикрити попове – всевъзможни професори, понякога физици, понякога философи, понякога психолози. А така също разни мастити окултисти, эзотерици и друга шарлатанска публика.

***

 "Мисълта е материална!

Това вече е доказано от науката на 146%! Ако вие така мислитер то вие сте прави. Мисълта е способна да твори чудеса! Само трябва силно да се иска и твърдо да се вярва, че желанието ще се сбъдне – и то непременно ще се сбъдне!"

Кой не е слушал тази пошлост, която сега често поднасят от екраните на телевизорите (в някои "научни" предавания) и от страниците на списанията (които също може би разкриват най- дълбоките загадки на света)?

Тази пошлост много се харесва на нашите буржоазни лакеи. И това е понятно.

Ето в това утвърждение е скрито обещанието – че това което искаш може да се получи с чудо, без труд, без жертви, само с една само "материализация на мисълта". Лакеите с тяхната паразитна психология, това напълно ги устройва.

Освен това, колкото по е безсилен човек, толкова е по готов да се хване за чудо. В капиталистическото общество, основано на експлоатация и неравенство, на конкуренция, взаимно изяждане – човек остро чувства враждебността на обществото към себе си, отсъствие на поддръжка и забрава от страна на цялото общество, а значи – безсилие, неспособност да въплати своите желания в живота. Затова той се захваща за "материализация на мисълта". Всъщност материализацията на мисъбта с нищо не се отличава от надеждата на молитвата, на бога. И там и тук човек чувства невъзможност да се сдобие с желаното със свои сили, не надявайки се и на помощ от обществото и затова разчита на чудо. В първия случай той се надява, че неговото желание само по себе си си материализира, а второто – че някаква свръхестественна сила ще чуе желанието, изказано в молитва и " ще материализира" него, давайки му желаното.

Как да гледаме на това? Като на пошла и вредна идеалистическа глупост, като на хитра уловка, която широко открива врати на поповщината.

Тя внушава, че нашата мисъл, желание, чувство, слово, нашето съзнание – може само по себе си, непосредственно, без помощ от материята да въздейства на света, на обективната реалност. Или, че съзнанието представлява някаква сила, която е способна да излезе от мозъка, да се отдели от мозъка, да съществува без него. А от тук следва друг извод – че за съзнанието мозъка не е нужен, че съзнанието може да се появи и без мозъка, че то е съществувало, когато мозъка го е нямало, и ще съществува, когато мозъка вече го няма.

По нататък, като по масло се пързаляме към откровенна поповщина. Това съзнание, което не се нуждае от материя, съществува извън материята и до материята – в добавка може и да въздейства на нея, да изменя нея по свое желание. От тук и пряката аналогия с другото съзнание, което също по уверение на поповете, не ке нуждае от никаква материя и съществувало до всяка материя. И даже създало целия материален свят и сега тизи свят единовластно управлява. Как го наричат това "съзнание" поповете ние всички знаем – "бог".

Или, ако ние приемем тезиса за съзнанието, което въздейства на околния свят непосредственно, без помощ от материята – то ние ще приемем целия поповски взор, ще приемем вярата в бог, живота след смъртта, задгробния свят и прочее.

Какво е това съзнание?

Това е способността на човека да познава света, отразен в неговия мозък от околната действителност.

За какво на човека е дадено съзнанието, способността да познава света? За да го преобразува. Ако на човек не му се налага да преобразува света – то за какво ще му е нужен разум. Ако човек е неспособен да преобразува света – то тогава и няма да е способен да разбере светар или ще бъде съвършенно безполезно и ненужно.

От друга страна без разум, без съзнание човек не може осъзнано да преобразува света.

Или способността на човека да познава света се явява част от способността на неговата осъзната преобразованост. Нашето съзнание, нашия разум се явяват оръдие за осъзнатото преобразуване на света, за целенасочено изменение на окръжаващата ни действителност.

Но нашето съзнание е неспособно да измени света пряко, непосредствено, без участие на материята. Ние можем с помощь на нашето съзнание да изменим околния свят – но само чрез материята и единственно чрез материята.

Да вземем най- великолепния разум, с най- прекрасното, вярно, дълбоко отражение на действителността и най- гениалните идеи, как тази действителност ще измени всичко за благото на човечеството. Но ако у този разум няма в подчинение материални лостове за предаване и осъществяване на своите идеи – то той е абсолютно безсилен. Всички негови гениални идеи няма да преминат зад пределите на неговото съзнание. Те такь и ще останат под неговата черепна кутия, и там и ще умрат, не донасяйки никаква ни най-малка полза, не оказвайки никакно въздействие на околната действителност.

За да може разума да въздейства на околната действителност, у него в подчинение непременно трябва да бъдат ръцете – главния човешки инструмент за въздействие на природата. На него са му нужни крака – които да помагат да се приближи до обекта на природата, който следва да се преобразува. нужна са очи, които да следят за работата на ръцете и да ги направляват. нужен е слухов и речев апарат за общумане с хора, с които заедно се занимават преобразявайки природата, защото съзнателното преобразуване на природата, съзнателното изменение на действителността винаги е дело общественно. Тя е нужна не на един човек – а на обществото, групата хора и винаги се осъществява от общество, група от хора.

Човек може да въплати своята идея не непосредственно сам, не непосредственно със своите ръце – а чрез други хора, ръце на други хора, да им обясни това, какво да се направи, да се напише за него инструкции, начертаят чертежи. Но това не отменя този факт, че за изменението на природата, за въздействие на природата все едно са нужни материални човешки ръце – но не ръце на изобретателя на идеите, а ръцете на другите хора, които им е поръчано да въплатят нея в живота (или механичните ръце на машините, които също са били направени от човешки ръце).

Освен това и сам създател на идеи, за да предаде своите иди на другите –трябва да използва материални средства.

Без помоща на материята човек никак, абсолютно никак не може своята идея да предаде на други хора. За предаване на своите идеи той във всеки случай използва материята.

Ако той разказва за своя идея, то той при това използва своя материален речевой апарат – език, гласови връзки.  С тяхна помощ той въздейства на материалния въздух, създава колебания на въздуха – звукови вълни и тези звукови вълни улавя материалния слухов апарат на другите хора. А тези хора след това със своите материални ръце въплъщават идеите в живота, изменят околната среда.

Ако човек излага своята идея писменно, пише план, създава таблица, чертежи – то той отново използва своите ръце – материя; хартия, химикал, молив, мастило, екран на компютъра, клавиатура – отново материя. И другите хора възприемат план, чертеж или таблица с очи – материя, и въплъщение в живота, както вече бе казано, ръце – отново и отнова материя.

Ако човек не може нито да говори, нито да пише, ако у него няма език и ръце – да предаде своята идея на други хора той не може. Да се направи така, че ако идеята с помоща на чудо, без помощ на материя, в друг се окаже в мозъка на друг човек – не по силата на никой в света.

Но могат да ни кажат – как така е станало в историята, че нерядко една и съща идея преминава в главата на различни хора?

Например – в течение на целия XIX век изобретатели от различни страни активно се опитвали да създават летателни апарати – дирижабли, планери, по-късно и самолети. През втората половина на XIX век ентусиасти по аеродинамика успели да създадат горе долу ефективни модели на летящи апарати по- тежки от въздуха, или самолети. При това приблизително еднакви успехи в авиастроението почти едновременно и независимо един от друг достигнали учени от различни страни.

Друг пример – до Маркс, до създаването на научния социализъм много учени-социолози и политически писатели от различни страни, не запознати по между си, независимо един от друг, започнали да развиват идеи от утопичния социализъм.

Какво означава това?

Вижда се че работата не е в това, че тези учени без помоща на материята предавали един на друг идеи на разстояния, не е в това, че идеята била способна да се отдели от мозъка и да прелети от една глава в друга, или че тя сама по себе си съществува, като някакъв предвечен свят и озарява, само трябва да се замислш и ти влиза в главата. Такава смехотворна нелепост ние ще оставим на поповете и техните верни слуги – учените-идеалисти. Ние сме материалисти-диалектици и прекрасно знаем, че работата тук е в друго – в нивото на общото развитие на човечеството.

Човечеството от най-ранни векове е мечтало да се издигне във въздуха, да лети подобно на птиците. В древногръцкият мит за Дедал и Икар, издигнали се в небето на криль от восък се е, въплътила тази древня мечта на човечеството. А може би и не само мечта, но и един от първите човешки опти да се измайстори приспособление, позволяващо издигане в небето. Може би, прообрази на Дедал и Икар са станали действителни хора – смелчаци и мечтатели, които пробвали да летят на самоделни крила. От тази мечта човечеството никога не отстъпвало. Има данни, че са се правили опити да се създадат летателни апарати в Древен Китай, Османската Империя, Италия по време на Възраждането.

Към началото на XIX век човечеството стигнало до такова ниво на развитие, натрупало такива научни знания, в това число и в аеродинамиката, че изобретяването на летателен апарат, който да е способен да извършва полети на далечни разстояния и да бъде управляем, станало възможно. Станало ясно какви грамадни възможности дава авиацията на човечеството, и е станало разбираемо, че тя е необходима за по-нататъшното развитие. Кратко казано – овладяаването на небето, създаването на авиация за човечеството станало възможно и необходимо. Сега с търсене в областта на аеродинамиката се занимавало огромно количество учени, изобретатели, ентусиасти в различни страни. Всички те естественно, използвали всички предишни достижения в областта на аеродинамиката, които вече станали достояние не на една страна, а на цялата световна наука. Затова е съвършенно разбираемо – че много от тях в различни страни, независимо един от друг, правили примерно еднакви открития.

Същото е и с появата в различни страни на ученията за утопичния социализъм. Човечеството винаги е мечтало за разумно и справедливо общество, за общество от идеални граждани. Но представителите от различните класи си представляли такова общество по-различно. Например, представителя на робовладелската аристокрация, древногръцкия философ Платон, като идеално общество обрисувал аристократическата република, в която съществуват деления на съсловия-касти и цялата власт принадлежи на някакъв мъдрец-аристократ.

По-късно с зараждането и развитието на капитализма, много философи и социолози започнали да разбират, че угнетението и несправедливостта в обществото се дължи от наличието на противоположни класи, класа от имащи и нямащи, от наличие на частна собственост. Те мечтали да се отстрани този източник на зло, да се създаде справедливо и солидарно общество на основа равенство и имущественна общност. Но те не знаели, как да се направи това, не разбирали с каква сила и по-какъв начин това да се осъществи. Затова всички те създавали утопически учения – утопичен социализъм. Учения на утопичен социализъм в една или друга форма възникнали в Англия (Томас Мор, Роберт Оуен), Италия (Кампанела), Франция (Сен-Симон, Фурие), Германия (Томас Мюнцер, Вейтлинг), а така също в Азия (Сун Ятсен в Китай) и Африка.

Едва в по-късен период от капиталистическото развитие, когато на историческата сцена влязъл пролетариата и повел активна борба против буржоазията, станало ясно, че именно той – неговата сила ще преустрои обществото и ще създаде нов обществен строй. Именно тогава създанието на комунизма, като наука, научен комунизъм, станало възможо и не просто възможно, а необходимо и неизбежно. И това учение било създадено. Основоположници станали двама гениални учени – Маркс и Енгелс.

Разбира се те още до своята среща и съвместната работа, отделно, независимо един от друг, всеки по свой път достигнали до една цел – диалектико-материалистически светоглед. Сдружили се, обединили своите умственни сили, продължили путя по-бързо и по успешно.

Както виждаме, причината една или друга идея да достига до различни учени е изцяло материална. Просто обществото е достигнало такова ниво, когато тези идеи вече не могли да не се появят, защото отразявали неговите потребности и съответствали на неговите възможности.

Според библейската легенда, Христос казал на своите ученици: "Ако вие притежавате вяра дори и със синапено семе ще можете да придвижете планини".

Всъщност каква вяра би притежавал човек, ако не задейства материята (или с други думи, ако той не подкрепи вярата в дело) – то, разбира се никакви гори той не може да премести. Той може да напряга своята мисъл така, че да го заболи глава, може да полудее от напрежение, опитвайки се да премести планината със своята вяра. Но това до нищо няма да доведе. Не само, че планината няма да се помръдне, а и тревата няма да се раздвижи. Така че тук е много близко до истина друго библейско изречение: "Вяра без дела е мъртва".

Разбира се човек може да внуши на себе си, че неговатао мисъл притежава такава сила, може да се увери в това. Например – той си представя себе си, като отмъстител на своя прелъстител, разправяйки се с с него, го стрива на прах. Може за ефект да прибегне до "заговор", "магьосничество", да изгори фотографията на ненавистния човек или да прободе игла във восъчна фигурка. Той може да представлява в своето въобръжение, че неговия враг се гърчи, боледува, вехне, умира. Но всичко това ще е само в неговото въобръжение, в неговата глава.

Но в действителност, човек срещу когото са насочени такива мисли нищо няма да почувства. И в този момент, когато ненавиждащия човек види във въображението си, че неговия неприятел боледува, вехне, умира – този самия неприятел може за себе си да се чувства великолепно. Той може в този момент, когато му изгарят фотограгията или пробиват игла във восъчното изображение  да се весели с друари, поставя рекорд в спорта, получава премия за някакво достижение в науаката или изкуството, да бъде предмет на любов и възторг от околните.

Друга работа е че е воъможно на този човек да се съобщи,  че към него се използва "магьосничество". Ако този човек е мнителен и ако той в добавка вярва в такава измислица, като магьосничеството, то той може да се изплаши, да отиде в състояние на депресия и страх. А това, разбирасе ще окаже влияние на живота му, ще го влоши, ще доведе до неуспехи. Но тук отново причините за неуспеха ще бъде страха и депресията, глупостта и суеверието мнителния човек, а не магьосничеството, не заговорите, не "материализацията на мисълта".

Сщото може да се кажи и за обратното, когато горещо желаем доброто на любим човек.

Разбира се красиво и възвишено звучат думите за това, че любовта съхранява любимия от всички беди и нщастия и даже спасява от смърт.

Ние си спомняме стихотворението на Симонов "Чакай ме". Там се говори за жена, която със своята любов, вярност и очакване спасила любимия от смърт.

Звучи красиво. Но нима от тези десетки милиони съветски хора, които са загинали във войната не са имали родни и близки, жени, майки, деца? Нима не са били обичани със цялата си душа, не сабили чакани, желани горещо и страстно, че да се върнат живи и здрави от войната? Но, не зависимо от това те умрели. Нито горещата любов, нито страстното очакване от близките не ги спасило от смъртта. То не спряло куршумите и осколките, които летяли в техните гърди, не задържали ръцете на есесовските палачи, които живи ги изгаряли в крематориумите.

 




Гласувай:
0
0



1. olivie - Привет
07.01.2016 09:37
Имам един въпрос. Ако приемем квантите като структурни единици на вакуума - етер = 1-ия химически елемент от таблицата на Менделеев, това не е ли материализъм? Само изводът е грешен - че живото твори неживото. По - правилно е да се каже, че живото организира неживото, чрез отражението, така ли?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 509048
Постинги: 1094
Коментари: 134
Гласове: 243
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031