Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2016 19:38 - Еврокомунизмът е пуснал дълбоки корени в Русия
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 741 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Станалата в СССР в края на XX век буржоазна контрареволюция в най-голямата Световна социалистическа система доведе до криза в Международното комунистическо движение. Активизира се антикомунизма и “еврокомунизма” в Европейските страни.

Т. н. “перестройка” в СССР бе съпровождана с неоубуздана антисъветска агитация и пропаганда.Антикомунистическата истерия заля всички средства за масова информация. 

И главното. Под красиви лозунги Генералния секретар на КПСС и правителството на СССР приемало едно след друго решения и постановления, късайки социалистическите устои на политиката и икономиката на Съветската държава. Бе извършена буржоазна контрареволюция.

Контрареволюцията в СССР – най-голямата трагедия на човечеството в XX век. Анализът на станалото е показал,ревизията на марксизма-ленинизма, теоретическите основи на социалистическото строителство,опортюнистическите грешки на ръководството на КПСС станали вътрешни причини за демонтажа на социализма. КПСС, отказала се от принципите на диктатура на пролетариата, провъзгласила страната “общонародна държава”. Принципите на централизираното планово ръководство на народното стопанство престанали да бъдат основополагащи, ориентацията била направена на самостоятелност на предприятията. Започнали да се внедряват в икономиката капиталистически механизми на стопанство – печалба и отчитане на разходите, кооперация и акциониране.  Така опортюнистическите грешки станали предателство.

Днес след изминалите времена става очевидна закономерната логика – ревизията на теорията на марксизма неизбежно води до опортюнизъм, който рано или късно става сила на контрареволюцията.

Започна криза и в  Международното комунистическо движение. Смущение е обхванало почти всички европейски компартии, стигайки до разкол. Например, както пише известната гръцкь комунистка  Алека Папарига, от Комунистическата партия на Гърция (КПГ) излязла значителна част от членовете на ЦК начело с генералния секретар, което е станало логичен завършек на многодишната борба на комунистите с опортюнистите в партията, които предпочели пътя на приспособяване към системата- игра по буржоазни правила.

Еврокомунизмът надигнал глава. Идейната борба против еврокомунизма днес е актуална, както никога до сега, защото, както всеки опортюнизъм е по-опасен, дтколкото буржоазния антикомунизъм, който е открит и ясен. 

Опортюнизмът е опасен, защото замисляйки се за народа, е окъпан, по принцип с комунистическа фразеология, зад която има малко комунистическо. Той оперира със термини не опиращи се на марксизма от XIX век, а ги развива във връзка с новите реалии  и при това напълно се отказва от принципиалните положения на марксизма, основан на обективни научни закони.

Опортюнизмът е опасен и с това, че често се ползва с полуистина, изкривява фактите, оперира с красиви абстрактни слова – свобода, демокрация, права на човека, гражданско общество, социална държава, макар тези думи да придобиват смисъл само тогава, когато те изразяват конкретни класови интереси. Защото съвременното капиталистическо общество също има класова структура. Буржоазията и работническата класа в нея са основни структурни елементи с противоположни антагонистически интереси. Опортюнистите успешно манипулират общественното съзнание, спекулират на политическата малограмотност на хората. Извеждат работниците от осъзнани собственни коренни интереси и своята революционна мисия в условията на капитализма.

Еврокомунизмът, като една от формите на опортюнизма, провежда ревизия на марксизма, чрез съединения на комунистическите идеи с буржоазните теории и дясноопортюнистическа политика, насочена към класово съглашателство, сътрудничество на пролетариата с буржоазията.

Същността на еврокоммунизма е в ориентацията на реформиране на капитализма, постепенната му "трансформация" в социализъмв отказ от социалистическь революция и завоюване на политическата власт на работническата класа.  

Първи прояви на еврокомунизма са се появили още през XIX век у Бернштайн, братята Бауер, Карл Каутскс, встъпили в идейна борба със създателите на научния комунизъм Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Прав е Стивън Гованс, написал в статията “Социализмът на XXI или на XIX век?”, че именно у тях  лежат източниците на модната днес у опортюнистите концепция “Социализъм на XXI век”. 

След Втората световна война, във връзка с победата на СССР над фашизма през 1945 година, образуването на Световната Социалистическа Система, империализма разгърнал “студена войну”. В САШ и на Запад  били създадени десетки “антикомунистически мозъчни тръстове”, информационни агенства. Усилила се идеологическата борба на империализма против разпространението на планетата на комунистическата “зараза”. Ударение било поставено на идеологическита диверсия и психологическата война, които провоцирали в страните от социалистическия лагер антикомунистически изпълнения.

През 1956 година в Унгария бе направен опит за контрареволюционен преврат съпровождан с кръв – бе започнато убийства на комунисти. Те били бесени на дърветата в Будапеща, малки деца били изхвърляни от високи здания. У антикоммунизма били зверства, сродни с хитлеристкия. През 1968 година в Чехословакия беше направен опит за “тиха” контрареволюция. Десетки западни радиостанций стоварили на главите на младите злобна антисъветска клевета, внедрявали буржоазни антикомунистически идеали. Буржуазията лремина от политика на максимална жестокост към максимална маневреност.

И тогава и особенно днес живота подтвърждава, че въвеждането на съветски войски в Унгария и Чехословакия е било мъдро решениее на КПСС по защита на социализма. Такива мъдри се явяват и  създаденете днес и изпитани от КНДР ядрени оръжия. Лидерът на глобалния империализъм, профашистската държава САЩ, разговарят със света само с езика на силата. 

Сложилата се след войната обстановка повлякла след себе си брожение в коммунистическите партии на Европа. В условия на натиск от воинстващия буржоазен антикомунизъм започна отказ от  революционния дух на марксизма, усилили се реформистските настроения,  ориентацията на парламентарните методи на работа.  

За съжаление и някои известни комунисти на планетата юьпочнали да сдават марксически позиции. Лидерът на италианските комунисти Палмиро Толияти, заразен с предателството на генсек на КПСС Никита Хрушчов в СССР на XX конгрес на партията през 1956г. против вожда на съветския народ Й. Сталин, предложил “италински път към социализъм”, на който революционния път на преобразуване на обществото е мирно заменен от усъвършенстване на буржоазната демокрация. Той виждал концепция на “полицентризъм” и призовавал европейските партии да станат независими от контрол от страна на Москва.

Именно Толияти е положил началото на идейното течение“ неортодоксален марксизъм”, което по-късно е получило название “еврокомунизъм”. При сменилия го на поста генерален секретар Енрико Берлингуере  партията въобще престанала да се ориентира на класовата борба, фактически, отказала се от главното в марксизма. Лидерът на партията убеждавал, че в ядрената епоха борбата против империализма не се явява главна. Стратегията на комунистите трябва да стане съюза на  работническите партий с буржоазните. Трябва да се борич за депутатски мандати.

Лидерът на Испанската комунистическа партия Сантяго Карильо през 1977 година написал книгата “Еврокомунизмът и държавата” и въвел термина “еврокомунизъм”, в който под комунистическа обложка бил скрит антикомунистически смисъл. Когато през 1960 година младия активист Сантяго Карильо изместил Комуниста с големи букви Долорес Ибарури от поста Генерален секретар на КПИ, партията бавно, но верно тръгнала надолу. Прави били испанците, които казвали, че Карильо направил с компартията това, което фашиста Франко не могъл да направи за 40 години.

В СССР на 17 май 1990 година бе публикувано  интервю на Карильо в “Комсомолска правда”. Там той казва: “Основополагащите идеи на Ленин са устарели и в съвременните условия могьт аь се окажат грешни. Ние сме задраскали думата "ленинска” от определението на нашата партия… Ние отхвърлихме идеята за диктатурата на пролетариата” и т.д.  

Лепта в разкола на международното комунистическо движение е внесъл и Жорж Марше- лидер на френските комунисти. Стъпка по стъпка ФКП напълно се отказала от комунистически позиции, завивайки към буржоазната социал-демокрация. Днес ФКП се намира в състава на Партията на европейските леви (ПЕЛ), намиращи се в услуга на световния капитал.

И трите компартии ратували за някакъв промеждутъчен “трети път” на развите, при който и овцете ще са цели, и вълците сити. Мечтали за “демократичен режим от нов тип”, при който всички ще са щастливи- и буржоазията и пролетариата. В последните десетилетия в тях растял антисъветизма. Истинските комунисти започнали презрително да ги наричат “ортодокси”, настроени “просъветски”. Названието на компартийте оставало комунистическо, а същността вече била социал-демократическа.

Днес в почти всички страни от Европа съществуват по няколко комунистически партий. Но не трябва да плачем. Разделянето между комунистите е неизбежно. Единство с опортюнисти е невъзможно по принцип, защото те виждат работническия клас в страни от класовата борба, те са се отказали от необходимостта от революции и като от огън се боят от важния марксистки принцип – необходимост от диктатура на пролетариата за окончателна победа над експлоататорската класа. Затова и организирали лидерите на Компартията на Гърция в Брюксел през  2013 година  учредителна среща на 30 компартий по създаване на “Инициатива” на комунистически и работнически партий в Европа с цел намиране на общи стратегически цели и координация на тактически действия.

В комунистическото движение у много партий комунистическо   останало само името на партията, като например Комунистическата партия на Руската Федерация (КПРФ). Книгите на Генадий Зюганов, неговите статии и речи, неговата дейност в Държавната Дума дават на всички основания да твърдят, че КПРФ –  дребнобуржоазна социал-демократическа партия.

“Социал-демокрация” – това е реформаторско политическо течение в международното работническо движение. То признава само мирния път към развитието на капиталистическото общество, необходимост от подобряването му с помоща на реформи, с помоща на компромиси, “социално партньорство” между работодатели и наемна работна сила. Социал-демократите демагогически ратуват за множественност на пътищата към социализъм и множество модели на социализма.  Социализмът у тях е като особеност, способ да се привлече към себе си електората в периода на парламентарни игри.

Днес на комунистическите форуми все по-гръмко се раздават гласове за това, че именно ревизията на  науките за комунизма, водят до опортюнизъм  (съглашателство), измяна на делото на работническата класа в неговата борба за своето освобождение. Диалектическата логика е стигнала до истината: под ръководството на КПСС е била създадена първата в света могъща работническо-селска държава, където тържествували социалното равенство и социалната справедливост. 

Днес на територията на бившия Съветски Съюз има двадесетина и повече партий, наричащи себе си комунистически. Размножават се те като гъби след дъжд. Когато в ръцете попада печатан орган на някаква “Марксическа работническа партия” и на четирите нейни страници доказва, че “марксизма, станал идеологически инструмент на  сталинската политика – това е превратна идеология”, че сталинизмь не се отличава от фашизма, става понятно, че всеки малко грамотен работник към тази партия и близо няма да премине.

Или ето появила се група от активисти, които на своите сайтове с  пяна на уста доказват, че никакъв социализъм в СССР не е имало, и “собствеността в СССР не е била социалистическа”, а е бил обикновен държавен капитализъм, че днес работниците трябва да мечтаят за държава не с общественна собственост, а с “общественно-персонализирана собственост”. Тогава радва информацията, че Съюза на работниците в Москва с трясък гони от своите редове такива “нови комунисти”, борци за т. н. “народоправие”.

Във вестника на една мъничка компартия, далеч от реалността, може да се прочете, че в съвременна Русия няма капитализъм, че страната просто е окупирана от западния капитал и народь в нея живее по съветски и той трябва да каже на руската власт – ние сме в оккупация и не искаме да живеем така…. Но да прочетат "идеолозите” на тази партия работата на Ленин “Империализмът като висш стадий на капитализма” и ще им стане понятно, че в съвременна Русия има всички присъщи на империализма основни признаци.

В други компартии разбират, че Русия е империалистическа страна, но  главен враг на пролетариата считат не буржоазията, в ръцене ва които са съсредоточени всички национални  богатства на страната, създадени от работническата класа, а някакъв сионофашизъм.

Понякога на страниците на комунистическите вестници се публикува буквална антикомунистически статии.  Четем в статията “Отново за окръжаващия ни свят”: “Марксизмът като наука отдавна е умрял. Когато е работел Маркс е имало класа на капиталистите и класа на пролетариите… Днес класата на капиталистите отдавна я няма и класовия подход към нея не е применим… Няма днес и пролетариат. Работници има, работническа класа- отсъства!  И класова борба, като масов процес не може да има”…

Разбират ли редакторите на тези вестничета, че идеологическата борба е важна форма на класовата борба? От това, какъв светоглед ще имат протестиращите борещи се маси, зависи за къде и кога те отиват, какво ще постигнат в борбата. 

Днес, трудовия човек голяма част от информацията получава от буржоазните источници, където вестници и списания, радио и ТВ, Internet отдават страниците на нашия печат на антикомунистите, за да може те да работят против нас, но това не трябва да е така. Тук трябва да си спомним мъдрия отговор на Ленин на Мясников, който предлагал да се въведе в страната през 1921 година свобода на печата: “Свобода на печата в целия свят, където има капиталисти, е свобода да купуваш вестници, подкупуваш писатели, подкупуваш и купуваш, и фабрикуваш “общественно мнение” в полза на буржоазията… Буржоазията (в целия свят) е още по-силна от нас, и то много пъти. Да и се даде още и такова оръжие, като… свобода на печата, значи да се облегчи делото на врага, да се помогне на класовия враг. Ние самоубийство не желаем и затова това няма да направим.” (ПСС.т.44, стр. 79).

Днес, както никога, пред комунистите стои важната задача да се борят за чистота на марксизма-ленинизма против извращения, враждебни инсинуаций, примитивни интерпретаций, или “без революционна теория няма революционна практика, революционно движение”.

На позициите на десния опортюнизъм в Русия стоят КПРФ. Председателята на партията Геннадий Зюганов – талантлив ревизионист. 20 години той води партията по пътя на отказ от научния комунизъм. Навсякъде говори за руска нация, руски народ, руски електорат. КПРФ даже е създала движение “Руски лад”, където се проповядва гражданско съгласие, мир и дружба между гладните и ситите,  угнетените и угнетителите, експлоатираните и експлоататорите.

 Зюгановците не престават да убеждават заблудените: “Руският социализъм е отговор на руския въпрос”. С тях леко много комунисти преминаха в национализма. Лозунгът “Пролетарии от всички страни обединявайте се” в пресата на КПРФ отдавна го няма.  А извеждането от интернационализма е важен марксистски принцип, нима не е опортюнистическа измяната на работническата класа в неговата борба?

 Комунистите нямат право да забравят, че главното в марксизма е въпроса за работническата класа – главна съзидателна сила на човешкото общество, негова историческа революционна мисия е установяване на диктатура на пролетариата за освобождаване на целия трудов народ от капиталистическия гнет и експлоатация. Нима са остарели думите на Ленин: “Или диктатура ( всъщност железна власт)на помешчиците и капиталистите, или диктатура на работническата класа. Средно пложение няма. За средата мечтаят напразно интелигенцията, господата, лошо учили се по лошите книжки.  Никъде в света среда няма и не може да има. Или диктатура на буржоазията (прикрита с пищни есеровски и меншевистски фрази за народовластие, учредителни събрания, свобода и пр.), или диктатура на пролетариата. Който не е научил това от историята на целия XIX век, то той е безнадежден идиот.”, добавя по-нататък: “Само негодяите или глупаците могат да мислят, че пролетариата отначало е длъжен да завоюва болшинството при гласуване, производимо под гнета на буржоазията, под гнета на наемното робство, а след това е длъжен да завоюва властта. Това е върха на тъпоумието или лицемерието, това е смяна на класовата борба и революционното гласуване при стария строй, при старата власт.”[1] ?

За диктатура на пролетариата в КПРФ даже не споменават. За класовата борба у тях и дума няма. У КПРФ хроническа болест –парламентарен кретинизъм.  Как ли не на заседания на Държавната дума внасят добри поправки в буржоазните закони, с помоща на които фракцията се надява да усъвършенства руската буржоазна държава, да я направи "по-социална”. Считат за важно да се сдобият на “честни избори” през следващата година да направят, "добър бюджет” и т.н. Влезли са в буржоазни малки подялби… Знаменитата фраза на Зюганов за това, че “лимита на революции е изчерпан”, само децата в детсите градини не знаят…

Ръководството на КПРФ напълно се е отказало от марксистката наука.  Диалектическият и исторически материализъм, философската основа на марксизма, са заменили с обективен идеализъм

КПРФ не към борба призовават народ, а в църквата. У Зюганов всички надежди са на духовните ценности  на православието. Църквата той счита за “гарант на националното единство, защитник на народните светини и традиций”. В атеизма вижда “причината за развала на СССР и всички наши днешни беди”. Религиозният морал е провъзгласен за източник на комунистическа нравственост.

КПРФ не престава да пропагандира “Социализмът на “XXI век”, който е дребнобуржоазен социализъм, за който още Маркс и Енгелс говорили в “Манифеста на комунистическите партии”. Отиват към този т. н. социализъм по пътя на подобряване на капитализма. Зюгановци са чужди на главната идея на “Манифеста на комунистическите партии”: “Комунистите могат да изразят своята теория с едно положение: унищожение на собствеността”. А открито заявяват, че в “Социализма на XXI век” ще има многосмесена икономика, равноправие на всички форми на собственност, в това число и частната. Затова и Зюганов преди Нова година на среща с В. Путин  е изразил целание към президента приятелски да направи “ляв завой”.

Така че на вопроса, какво е зюгановщина, комунизъм или антикомунизъм, отговора е очевиден.

Любов Прибыткова

16 января 2016 г.




Гласувай:
2
0



1. chetohche - http://chetohche. blog/novin...
18.01.2016 20:38
http://chetohche.blog/novini/2016/01/14/poslednata-rech-na-todor-jivkov.1422455
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 509048
Постинги: 1094
Коментари: 134
Гласове: 243
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031