От редакцията на РП: Ние всички знаем, колко гадост и ненавист е впила временно победилата в нашата страна контрареволюция на светлото име на Илич. Няма смисъл това да се опровергава – самата история отдавна е опровергала цялата тази лъжа. Но съвремения работник не  е лошо да знае, КАК са се отнасяли към Ленин тези, за които той е живял и работил, борба за освобождение, на което той посветил целия свой живот – работническия клас на младата Съветска република.

21 януари.  

Горки. 9 часа вечерта. Голямата стая. Много светлина. Вратата на балкона е открехната и от там идва хлад. Зад прозорците е светла зимна нощ. Наоколо дълбока тишина. А посредата на стаята, на стола, безмълвен и неподвижен, спокоен и строг, лежи Ленин. Покойният Ленин… Някъде в ъгълчето на очите му още дълго скрита чудесна, мека усмивка. Но и тя си отишла…

Умря Ленин. Няма го Ленин. И повече няма да го има…

Няма да блестят повече в "Правда" статиите с подпис "Н. Ленин". Няма да влиза повече в съзнанието ни дълбоката бразда на новите постижения "последна" реч на Ленин и няма да се повтори тя след това многократно из цялата страна – в целия свят. Ще се събере партийния конгрес, ще присъстват на него делегати от всички краища на републиките, но вече няма да се издига на тнибуната човека с голямото искрящо чело, няма да залитне залата от възторжената буря, дълго аплодираща, пълна с любов и привет, овации и няма да зазвучат повече сред настъпващата напрегната тишина словата на вожда на партията…

Ще мине време. Ще погребем Илич в суровата зима, а скоро ще покара първата трева на неговия гроб, скоро шумен и радостен поток от работничи ще премине по градските улици, празнувайки пролетния, майски празник на пролетариата. Ще преминат през града и ще преминат около гроба на Ленин…

Бавно и неизбежно пролетариата отива напред, върви по-пътяр по който е вървял Ленин. Мислите съсредоточени на разрешаване на поставените пред работническата класа задачи, на преодоляване на поставените пред тях препятствия. Необятна енергия пълни живота на републиката. Все нови и нови слоеве от пролетариата се вдигат в обществения живот. И като далечен отблясък от мълния, в сърцата се отдава, пълна звъняща печална мисъл: а Илич го няма…

Неумолимо времето отнася от нас Ленин… Всички наши сили, цялата наша воля на осъществение идеите на Ленин! Непрестанна, напрегната работа в духа на ленинизма! Защото дълбоко и здраво живее в съзнанието на всеки от нас мисълта, че ние се явяваме членове на тази партия, вожда на който е бил, е и ще бъде Ленин. И ние ще докажем на целия свят, че ние не даром носим името ленинци…

2 април 1924 г.

Из книги Вл. Сорина «Учение Ленина о партии (организационные основы большевизма)», 3-е издание, издательство «Московский рабочий»,1924 г.