Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2016 14:09 - Колективизацията-какво тя е дала на съветската страна и селяните
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:
0



 От редакцията на РП: Една от популярните теми на нашата буржоазна идеология и пропаганда са "ужасите" от колективизацията. Ако някъде в интернет започне разговор за това, веднага сред дискутиращите се появява някой, естествено, стоящ на страната на обвинителите на "кървавия болшевизъм", у когото "Съветите ги разкулачили". Отначало ще кажем че е било така- едва ли не през едни са се разкулачивали доброволно. Но конкретни въпроси, зададени на такива граждани за техните "роднини", бързо показват, че всякакви такива родни въобще никога не са съществували в природата и на света, като техните потомци крайно смутно се представят за себе си, това което е станало с техните родственници тогава, и повече се ръководят от собственни измислици, отколкото с фактите. Реално такива "потомци на разкулачени" се срещат много по-  много рядко, в исторически кулацките райони, отколкото в интернет. Всичко това говори за това, че интернет-тролите, специализирали се на политика, или хора, които се занимават с буржоазна пропаганда професионално за пари, изобразявайки се като страдалци на "Съветския режим", са печалната реалност на нашето време. И затова реагиране на тяхното "страдание", приемайки ги на сериозно, дискутирайки с тях, опитвайки се да им се обясни, няма никакв смисъл – това е загубено време.

Много по- полезно е да се изразходи това време не на слушане на още едни измислици на поредните буржоа, а на запознамане с реалните факти от Съветската история, за да се разбере какво е станало тогава, какво са правили.

На тази тема е посветена статията, публикувана по-долу, в която много добре е показана, защо политиката на колективизация, проведена от болшевиките в края на 20-те 30-те г. е била жизнено необходима на Съветската страна и какво е дала на самите селяни.

Источник: Спипание "Болшевик", № 2, 1944 г., с.26-41

Автор: Ф. Кошелев

imageКолхозният строй — стабилна опора на съветската държава

В своят доклад на 26-та годишнина от Великата Октомврийска социали­стическа революция другаря Сталин е говорил:

"Днешната война с цялата си сила подтвърдила известното указание на Ленин за това, че войната е всестранно изпитание на всички материални и духовни сили на всеки народ. Историята на войните учи, че издържат изпитанието, тези държави които се оказват по-силни от своя противник по развитие и организация на стопанството, по опита, ма­йсторството и боъния дух на своите  войски, по издръжката и единството на народа през цялата война. Именно такава държава се явява нашата държава".

Издържала суровото изпитание на войната съветската социалистическа стопанска система: промишленост и транспорт, колхози и сов­хози, наука и култура. Издържали това сурово изпитание и съветските хора: работническата класа, колхозното селячество, интелигенцията. Всеки отрасъл на народното стопанство, всени отряд на трудещите се от нашата страна с чест изпърняват оставените пред тях в периода на Отечественната война от партията и правителството задачи. Това се явява источник на сила, устойчивост и непоколебимост на съветския тил. "Създадена преди 26 години Съветската власт — говорил на 6 ноември 1943 година другаря Сталин — в к­ратки исторически срокове превърнала нашата страна в несъкрушима кре­пост. Червената армия от всички армий в света има най-стабилен и на­дежден тил".

Напредналият, водещ клас на съветското общество днес, в дни на война, както и в мирно време се явява работническата класа. Под ръководството на партията на Ленин—Сталин нашите работници в кратък срок преустроили промишлеността и транспорта на военна тема. Те самоотверженно се тру­дят на фабриките и заводите, безпроблемно снабдяват Червената Армия с танкове, самолети, пушки, пулемети, винтовки, многообразно въоръжение и снаряжение.

По работническата класа държи равнение нашето колхозно селячество, осигуряваща Червената Армия и населението на градовете с продоволствие, а промишлеността със суровена. Вече години световното строителство е показало неоспоримото превъзходство на колхозния строй над малките, индивидуал­и селски стопанства. Необикновенната по своите мащаби Отече­ственна война се яви най-дълбоко и всестранно изпитание на кол­хозния строй. Пред социалистическото земеделие бе поставена особенно сложна задачи от първия период на войната, когато фашистския хищник навлезе в богатите райони на Украина, Дон и Кубан. Нашите колхози и совхози трябвало да възместят временната загуба на тези райони и да удовлетворят растящата потребност на страната от продоволствия и селскостопанска суровина. С такава задача не би се справило слабото, раздробено селско стопанство. Вече в годините на световното строителство дребното селско стопанство се явява дпирачка за осъществяване на ленинско-сталинската индустриализация на страната. Колкото по-голяма е спирачкато в условията на тази ожесточена война, която трета година води съ­ветския народ с немско-фашистските захватчици. Ако нашето сел­ско стопанство се базирало в дните на войната на дребното селско произ­водство, ние няма да можем да осигурим Червената Армия и народа с продо­волствие, а промишлеността — със суровина: нашата страна ще остане без хляб, без месо, без техническа суровина.

"За всеки е очевидно, че да се води война с такъв мащаб, както сегашната, имайки в тила изостанало, раздробено, индивидуално селско стопанство, би било невъзможно" (Щербаков).

За това убедително говори опита от първата световна война. В тези го­дини посевните площи от зърнови култури в нашата страна се съкратили над 11%. Значително паднали добивите от всички селскостопански култури. Царското правителство се оказало неспособно да удовлетвори търсенето на армията и населението на градовете с продоволствие.

Друго положение заема нашето селско стопанство в периода на днешната война, която по своите мащаби не може да се с първата световна война. Днешната Отечественна война на съ­ветския народ е против немско-фашистските захватчици отвлича не­сравнено повече човешки сили за фронта и промишлеността. Трябва да се отчита и този важен икономически фактор на нашето развитие, както и ръста на съветските градове, ръста на работническата класа в годините на сталинските петилетки, в годините на социалистическата реконструкция на народното стопанство. За 25 години числеността на хората, заети в социалистическата промишлено­ст се увеличи няколко пъти. Следователно, съвременната война е по­ставила пред селското стопанство много пъти по-сложни задачи, в сравнение с 1914—1918 година.

Такова изпитание във военно време може да издържи само колхоз­ния строй. Успешно преодолял трудностите на военното време, колхозите още един път са доказали своето преимущество пред дребностоковото селско стопанство.

Нито мобилизацията от Червената Армия на милиони хора, нито предаването на част от конското поголовие, част от тракторния и автомобилен парк за нуждите на отбраната не попречили на колхозите да разширят в дните на войната посев­ната площ, да вдигнат добивите от зърнените и технически култури, да увеличат броя на животните. Колкото повече изисквания предявявала войната на селското стопанство, толкова по-упорито преодолявало колхозното селячество всички трудности и прегради на своя път, енергично мобилизирайки всички свои сили и възможности на борба за скорошен разгром на ненавистния враг, за освобождение на всички съветски земи от немско-фашистските окупатори.

В своя исторически доклад, посветен на 25-та годишнина от Великата Октомврийска социалистическа революция, другаря Сталин, да­ва висока оценка на работата на тила, говори:

"Нашите колхози и совхози честно и акуратно снабдяват на­селението и Червената Армия с продоволствие, а нашата промишленост със суровина".

След една година в своето встъпление, посветено на 26-та годишнина на Октомври — година, която се отбелязва от нас в условия на коренен прелом в развитието на войната — другаря Сталин дал висока оценка на работата на колхозното селячество.

"Известно е — говорил другаря Сталин — че в резултат от нашест­вието на фашистските пълчища нашата страна е била временно лишена от важни селскостопански райони- Украина, Дона и Кубан. И все пак нашите колхози и совхози снабдявали без сериозни проблеми армията и страната от продовольствие. Разбира се без колхозен строй, без самоотвержен труд на колхозниците и колхозничките ние нямаше да решим тази трудна задача. Ако на третата година от войната нашата армия не изпитвала недостатък от продоволствието, ако населението се снабдява с продоволстви­е, а промишлеността със суровина то това е благодарение силата и жизнеността на колхозния строй, патриотизма на колхозното селячество".

Колхозното селячество заслужено е получило такава висока оцен­ка. Предаността на съветските селяни към родината, тяхната неразкъсана връзка със съ­ветската държава, дълбоката любов към партията на болшевиките — ре­зултат от победата на Октомврийската социалистическа революция, резултат от победата на колхозния строй в селото.

Колхозното селячество е рожба на съветския строй. Встcпвайки на со­циалистически път на развитие, тя умножила своите сили, станала непобеди­ма. Колхозният строй, създаден на основа ленинско-сталински ко­оперативен план, под мъдрото ръководство на партията на болшевиките, станал устойчива опора на съветската държава в неговата борба про­тив немско-фашистските захватчици, показал своята сила и жизненост. Само на базата на коллективно стопанство е могло да възникне и да се развие в съветското селячество такова високо съзнание от общонародни интереси, каквото показало нашето селячество в дните на войната.

* * *

Между старото и новото положение на нашето селячество лежи дълбока пропаст. Тази пропаст нашето селячество преодоля под ръ­ководството на партията на Ленин—Сталин.

За годининте на съветска власт селата станали неузнаваеми. Победата на Октомври открила пред селяните нов, свободен път на развитие. Тя освободила селяните от нужда и нищета, от тежки мъки в борбата за къшей хляб, от клещите на помещика и кулака, от безработица. Тя го освободила завинаги от експлоатация и експлоататори, големи и малки. Победата на Октомврийската революция създала необ­ходимите предпоставки за преход на селячеството на социалистически път на колхозен живот.

"…За да може да се премине към път на колхози, трябва преди всичко да се извърши Октомврийска революция, да се свалят капиталистите и помешчиците, да се вземе от тях земята и заводите и да се постави нова промишле­ност.

С Октомврийската революция и започна прехода към нов път- пътя на колхоза. Той се разгърна с нова сила едва преди три години, защото към това време се разгърнаха всички стопански резултати на Октомврийската революция, тогава се отдаде възможност да се предвижи напред  индустриализацията на страната" — говорил другаря Сталин на I Всесъюзен конгрес на колхозниците-ударници на 19 февруари 1933 година.

Създавайки необходими предпоставки за развитие на масово кол­хозно движение, партията на Ленин—Сталин използвала всички лостове на съ­ветската държава за подобряване труда и бита на селските маси. Декретът на съветската власт за земята, написан от Ленин и публикуван на втория ден след победата на Октомврийската революция, отменил ча­стната собственност на земята и я превърмал във всенародна държавна собственост. Съветската власт още в първите дни от своето съществуване ликвидирала всички остатъци от средневековието и крепостниче­ството на село, спиращи развитието на промишлеността и селското стопанство, пречещи на селячеството да се свободи от нищета, тъмнота и не­вежество.

"Съветската власт ликвидирала класата на помешчиците и предала на селяните над 150 милиона хектара бивши помешчески, казионни и манастирски земи и ги даде на истинските собственици- в ръцете на селяните" (Й. Сталин "Въпроси на ленинизма", стр. 520. 11-то изд.).

imageТова беше първото крупно завоевание на нашето селячество в услови­ята на съветския строй. Вековната борба на селските маси за земя завършила с победа едва след социалистическата революция. Никаква дру­га власт, освен съветската не могла да ликвидира частната соб­ственост на земята и да я предостави в безплатно ползване на селяните.

Отмяната на частната собственост на земята, унищожаването на покупкопродажбата на земя изиграли огромна роля за развитието на селското стопанство, за подем на материалното ниво на трудещите се маси в селото. За първи път в историята селяните получили възможност да произвеждат хляб, не ку­пувайки земя, не влизайки в дълг, не търсейки от богатите средства за покупка на земя.

Отмяната на частната собственост на земята ликвидирала робската привързаност на селянина към своето парче земя и облегчила селския преход от дребното, индивидуално стопанство към едро, ко­лективно, технически въоръжено стопанство.

Осъществявайки национализацията на земята, съветската власт освободила селячеството от арендно плащане на помешчиците, представлявали  около 500 милиона злати рубли годишно.

Още първите стъпки в разрешаването на земеделския въпрос показали на практика на селячеството, че само съветската власт, като наистина на­родна власт, създадена от партията на Ленин—Сталин, защитава интере­сите на народа, интересите на трудещите се маси на село само тя може да осъ­ществи тяхната заветна мечта за свободен живот в свободна земя. Това определило поведението на бедняшко-средняшките маси от селячеството в годините на гражданската война. Когато силите на вътрешната контраре­волюция и външната интервенция се опитали да унищожат съветската власт, да възтановят помешчиското земеделие, а нашата родина да я превърнат в колония, трудещите се маси селяни активно поддържали съветската власт в борбата против вътрешните и външни врагове на народа и съветската власт победила.

Отмяната на частната собственост на земята и преразпределението на земята в интерес на бедно-средняшките маси ускорили възстановляването на сел­ското стопанство и значително подобрили положението на бедните. През 1924— 1925 година селското стопанство достигнало 87% от довоенното ниво. Намалена била бедността в селото, увеличили се средняшките стопанства, съкратило се ко­личеството на кулацките стопанства.

До революцията на 100 селски стопанства се падали 65 бед­няшки, 20 средняшки и 15 кулацки. Сред селяните 30% били без коне, 34% без инвентар, 15% без посеви. За годините, предшестващи периода на масова колективизация, станали съще­ственни изменения сред селячеството. През 1928 година бедняшките стопанства били 35%, средняшките — 60%, кулацките — 4—5%. Рязко намаляло числото на стопанствата без коне, изчезнали безпосевните и безинвентарните стопанства. Преразпределението на земята, материалната и парична по­мощ на маломощните довела до това, че основна сила в селото станало середняшкия слой селячество. Среднякът се превърнал в централна фи­гура в земеделието.

Съветската власт снабдявала бедните стопанства със семена, инвента­р, материали за строеж на постройки, предоставяли им парични средства. Това били първи стъпки на пътя към подобряване живота на трудовото селячество. Но макар и значителна тази помощ, при господството на дребното, раздробено, индивидуално селско стопанство не е можело коренно да се подобри положението на бедните и сред­ните. Без преустройство на селското стопанство на социалистическа основа, без унищожаване на разслоението на село, ликвидиране на кулачеството, не е можело да се превърнат бедняците и середняците в заможни хора. Дребното селско стопанство, не един път е говорил Ленин, ражда капитализъм постоян­но и в масов мащаб. Всички мерки на съветската власт по ограничаване експлоататорските тенденци на кулачеството водили само до притискане на отделни отряди кулачество, но не могли да го ликвидират, като клас. Продължавала да съществува и беднотата. С такова положением съветската власт и партията на болшевиките не могла дълго да се примирява: това противоре­чило на интересите на държавата и насъщните потребности на селяните.

Положениетo нa бедните при стария строй и до победата на колхозния строй ярко е характеризиран от другаря Сталин в своя доклад "Изводи от първата петилетка":

"Какво е това бедняци? Това са такива хора, които обикновенно не им достигало за стопанството семена, коне, оръдия, или всички тези неща взети заедно. Бедняците са такива хора, които живели наполовина гладни и по принцип се намирали в робство при кулаците, а в старо вре­ме — и у помешчиците" ("Въпроси на ленинизма", стр. 386).

За да може из основи да се измени окаяния беден живот на бедняците и средняците е нуж­но да се постави селото на колхозен път на развитие, защото без колек­тивизация е невъзможно " да се изведе нашата страна на широкия път на построяване на икономически фундамент на социализма, невозможно е да се изба­ви многомилионното трудово селячество от нищета и невежест­во" ("Въпроси на ленинизма", стр. 380).

Преустройството на селското стопанство на социалистическа основа се дик­тува първо от насъщните интереси на държавата. С успехите на ин­дустриализацията, с бързия ръст на социалистическата промишленост и работническата класа расте с годините и търсенето на продоволствие, особенно на зърнени култури. На държавата и трябвало все повече хляб, месо и други продукти за снабдяване на Червената Армия и бързо растящото градско население. Дребното селско стопанство не могло да се справи с тази задача. Ниската производителност, неспособноста да се развива на основа разширено възпроизводство, неговата неспособност да използва съвременна напреднала наука и техника за непрекъснат ръст на селскостопанската продукция създавали загрижено положение за цялото народно стопанство.

Преминаването на малкото, раздробено селско стопанство на рел­сите на колхозите в не малка степен се диктувало от насъщната потребност на тру­дещите се маси на селячеството. Към края на възстановителния период били изчерпани всички възможности за по-нататъшен подем на селското стопанство на основа дребно селско стопанство. Към това време сел­ското стопанство вече в цяло преизпълнило довоенното ниво, но производителността е била ниска, и тя далеч не осигурявала продоволствието на града и промишленните центрове. Нужно е било да се движи още по напред селското стопанство, да се увеличи неговата производителност и на тази основа напълно да се раз­реши задачата по снабдяване на градовете с продоволствие и кореннно да се подобри материалното и културно положение на колхозното селячество. Всичко това е била неразрешима задача за дребното селско стопанство.

Кръвните интереси на Съветската държава и насъщните нужди на самото селячество изисквали да се намери изход, да се преодолее изостаналостта на селското стопанство. И изход бил намерен от партията на Ленин—Сталин. Той е бил сфор­мулиран от другаря Сталин в неговия доклад на XV конгрес на партията, през 1927 година:

"Изходът е в това, че малките и дребни селски стопанства постепенно, не в порядък на принуда, а в порядък на показ и убеждение, да се обединяват в едри стопанства на основа общественна, другарска, колективна обработка на земята, с използване на селскостопански машини и трактори, с използване на научни приоми на ин­тензификация на земеделието. Друг изход няма".

И XV конгрес на партията е внесло решение за цялостно разгръщане на коллективизацията, приел е план за разширение и укреплване на мрежите от колхози и совхози, дал е способи и методи на борба за колективизация на сел­ското стопанство.

Реализирайки решенията на XV конгрес, партията е извършила огромна подгот­вителна работа, която предизвикала към живот масовото колхозно движе­ние.

Ленинско-сталинската политика на индустриализация на страната отговаряла, както на коренните интереси на работническата класа, така и на насъщните потребности на трудещото се селячество. Широкото развитие на едра социалистическа промишленост на база използване на нова техника създало необ­ходими условия за въоръжаване на селското стопанство със съвременни селскостопански машини: трактори, комбайни и други оръдия. Кръвно заинтересовани в това дело, селяните активно уча­ствали заедно с работническата класа и интелигенция в създаването на първокласна социалистическа промишленост. По този начин, създаването на социалистическа индустрия се явила материална предпоставка за социалистическа реконструкция на цялото народно стопанство, в това число и на земеделието.

В подготовката на масовото колхозно движение голяма роля изиграли совхозите и машинно-тракторните станции. На опита от тяхната работа селяните се убеждавали в превъзходството на едрото стопанство над дребното. "Селските маси отивали в совхозите, в МТС, наблюдавайки за работата на тракторите, селскостопанските машини, изразявали своя възторг и тук давали решение — "да се отиде в колхозите" ("Кратък курс по история на ВКП(б)", стр. 284).

Колективното стопанство откривало пред трудещите се маси от селяни неограничени простори. Стъпвайки на колхозен път, те успели да използват трактори за разораване на всякаква целина, да получат помощ от държавата- машини, а хората да се освободят завинаги от робството на кулаците.

Започнало масово встъпване на селяни в колхозите. Към края ня 1929 година в колхозите започнало масово да встъпват средняци. Движението се разгърнало с такива темпаве, каквито не знаела даже нашата социалистиче­ска индустрия. За годините на сталинските петилетки колхозите обединили почти цялото селячество.

imageКъм края на 1937 година в колхозите се намирали 18,5 милиона селски дворове, или 93% от всички селски дворове, а посевните площи от колхозите представлявали 99% от всички селски посевни зърнени площи. През втората петилетка колхозите окончателно се обособили, а социалистическата система на стопанство станала единственна форма на земеде­лие в СССР. Към началото на 1940 година вместо десетки милиони селски дворове били създадени над 240 хил. едри колективни стопанства. Това е била огромна победа на партията в борбата за колективизация на селското стопанство. Партията, поставила здраво селячеството на колхозен път на раз­витие, открила в неговия живот нова забележителна страница. Колхозният строй стал устойчива опора на съветската власт на село.

imageНа базата на колективизацията е била решена трудната задача на нашата революция — задачата на ликвидация на кулачеството, като класа. Масовото движение на селячеството в колхозите позволило на партията да премине през 1929 година от политика на ограничение и притискане на кулачеството към политика на ликвида­ция на кулачеството, като класа на основа здрава колективизация. От кулаците били иззети землята и инвентара и преддени на новообразувалите се колхози. Икономическите и политически позиции на бедняците, встъпили в колхозите се усилили.

"Това е бил дълбок революционен преврат, скок от старото качественно състояние на обществото в ново качественно състояние, рав­нозначно по своите последствия в революционнен преврат, като през октомври 1917 година.

Своеобразието на тази революция се състояла в това, че тя била произве­дена отгоре, по инициатива на държавната власт, при пряка под­дръжка отдолу от страна на милиони маси селяни, борещи се про­тив кулацкото робство за свободен колхозен живот" ("Кратък курс по история на ВКП(б)», стр. 291—292).

Тази революция на село осигурила на партията решаването на три корен­ни въпроса на социалистическото строителство: ликвидация на по­следния и най- многочисленен експлоататорски клас в нашата страна — кулачеството, превела от индивидуален път на развитие, раж­дащия се капитализъм постоянно и в масов мащаб, на релсите на колек­тивното, социалистическо стопанство най- многочисленния трудов клас на нашето съветско общество — класата на селяните; тя осигурила на съ­ветската власт социалистическа база не само в самата обширна и жизнено необходима, но и в самата изостаналост на областта на народното стопанство — селското стопанство.

Преди до масовото колхозно движение, ние не можахме да ликвиди­раме кулачеството, като клас по две причин: първо, защото дребното стоково селско стопанство неизбежно раждало кулацки елементи; второ, ние не можахме да заменим кулацкото производство и кулацкия стоков хляб в производството и стоков хляб от совхози и колхози. Утвърждавайки в селското стопанство колхозно-совхозна система, ние успяхме да решим тази задача. За необходимостта от ликвидация на кулачеството, като класа на база на сплотена колективизация другаря Сталин е казал:

"Ние търпяхме тези кръвопийци, паяци и вампири, проводеждайки политика на ограничение на техните експлоататорски тенденций. Търпяхме ги защото не можехме да заменим кулацкото стопанство, кулацкото производство. Сега ние имаме възможност да заменим с лихва тяхното стопанство с нашите кол­хози и совхози. Сега тези паяци и кръвопийци не ни трябват" ("Въпроси на ленинизма", стр. 319).

През 1930 година колхозите и совхозите дали несравнено повече хляб, отколкото кулаците през 1927 година.

С победата на колхозния строй селячеството завинаги се освободи от кулаците, а съветската индустрия и съветското селско стопанство започнали да се развиват на единна, социалистическа основа, изключва­ща развитието на капитализма в страната. Това е имао неоценимо значение за нашата родина, за укрепване на нейната мощ и отбрана. Това ярко се прояви в дните на Великата отечественна война с немско-фашистските пълчища.

* * *

Колхозният строй из основи изменил положението на трудещите се маси селячество. Още на първия етап на масовото колхозно движение, когато колективното производство започнало да се развива, в живота на селяните станали сериозни промени. Характеризирайки тези промени другаря Сталин говорил на I Всесъюзен конгрес на колхозниците-ударници през февруари 1933 година:

"Ние помогнахме на милиони бедни маси да влезят в колхозите. Ние направихме така, че влизайки в колхозите и ползвайки се там от земята и от оръдията за производство, милионна маса от бед­няци достгнаха до средно ниво. Ние се сдобихме с това, че милиони маси бедняци, живели преди гладни, влизайки в колхо­зите станали средняци и хора осигурени. Ние спряхме разслоението на селяните на бедняци и кулаци, разбихме кулаците и помогнахме на бедняците да станат стопани на своя труд вътре в колхозите, да стнат средняци" ("Въпроси на ленинизма", стр. 416).

Колхозите спасили поне 20 милионь бедняци от нищеть и разо­рение, от кулацко робство. Но това е бил само първата стъпка, първото до­стижение на колхозния строй. На първата стъпка, на първото достижение съ­ветската власт не могла спре. Нужно било да се направи втора стъпка. И другарят Сталин така определил на I конгрес на колхозниците-ударници новата задача в колхозното строителство:

"В какво се състои тази втора стъпка? Тя се състои в това, да се вдигнат колхозниците и бившите бедняци, средняци още по- високо. Тя се състои в това, да се направят всички колхозници сити" (там же, стр. 417).

Преди, при господството на дребното селско стопанство, на село сута била само малката кулацка прослойка. Преди, за да станеш сит е било нужно да експлоатирш съседите, да използваш работници, да натрупваш капитал, да продаваш своите продукти по-скъпо и да ку­пуваш за себе си по-евтини продукти. Затова кулаците винаги предизвиквали към себе си законната ненавист от страна на бедняците и средняците — основната маса от селячеството.

Колхозите открили пред бедняците и середняците нови възможности, друг път към щастлив и сит живот. За това е достатъчно- учи ни сругаря Сталин- колхозниците да работят честно, да пазят колхозната собственност, най-добре да използват машините и тракторите, най-добре да обработ­ват земята. И партията правила всичко за това, да се помогне на колхозниците да претворят сталинските указания в живота, да помогнат на всички трудещи се в селото да станат сити.

С победата на колхозния строй в ръцете на трудещите се маси селячеството се оказало допълнително 80 милиона хектара земя, намираща се до колективизацията в разпореждане на кулачеството. Бичът на село — безимотните и малоимотните отдавна отишло в миналото. Съветската власт завинаги закрепила за колхозите предоставените им земи.

До революцията на всяко бедняшко-средно стопанство се падало средно 7 хектара земя. В колхозите на всеки селски двор се падало средно 20 хектара земя. Осигуреността със земя за бившите бедняци и середняци нараснала в сравнение с дореволюцион­ните времена почти 3 пъти. Това се отразило на ръста на посевните площи. С ръста на колхозите и совхозите и с разширението на тяхната производствено-техническа база расли техните посевни площи, увеличавала се общата по­севна площ в страната. През 1928 година посевната площ на колхозите била 1390 хил хектара, 1930 година — 15 милиона, 1938 году —117,2 милиона хектара; а цялата посевна площ в СССР била доведена до 136,9 милиона против 105 милиона хектара през 1913 година. Увеличението на посевните площи към 1938 година на почти 32 милиона хектара — резул­тат от победата на Октомврийската революция, резултат от строи­телството на колхози и совхози. За дребното, изостанало селско стопанство такава задача била непосилна. Едва колхозите и совхозите, въоръ­жени с трактори, комбайни и други сложни селскостопански машини, могли да усвоят целинните и всякакъв род тежки, "неудобн" земи и така рязко да увеличат посевните площи в страната и общия сбор хляб.

Общият сбор зърнени и други продоволственни култури се увеличил не само в сила разширение на посевните площи, но и в резул­тат от подема на добивите. Съветската власт и партията на болшевиките непрестанно мислели за снабдяването на колхозите с трактори, комбайни и дру­ги сложни машини, облегчаващи труда и повишаващи добивите на колхозното поле.

«В историята на човечеството — писал другаря Сталин в статия, посветена на 12-та годишнина от Октолври— за първи път се появил на света властта на Съветите, която доказала на дело своята готовност и своята спо­собност да оказват на трудещите се маси селячество систематична и производственна помощ. Нима не е ясно, че тру­дещите се маси селячество, страдащи от изконна нужда от инвента­р, не могли да не оценят за тази помощ, ставайки на пътя на колхозното дви­жение?" ("Въпроси на ленинизма", стр. 270).

За снабдяването на колхозите и совхозите с трактори, комбайни и дру­ги селскостопански машини съветската власт построила за кратки срокове Сталинградския, Харковския и Челябинския тракторни заводи, специални заводи за производство на комбайни, тракторни плугове, тракторни сеялки, вършачки, сортировки, памучни сеялки и култиватори. За това дело били изразходвани няколко милиарда рубли общенародни средства. В страната бе създадена мощна индустрия, способна да удовлетвори търсенето в колхозното село на нова селскостопанска техника.

"Ние нямахме тракторна промишленост. А сега имаме…

У нас не е имало действителна и сериозна промишленост по про­изводство на съвременни селскостопански машини. Сега я имаме"(Й. Сталин "Въпроси на ленинизма", стр. 373).

Социалистическата индустрия дазе на нашето селско стопанство съвременна техническа база, направила го високомеханизирано стопанство. На смяна на примитивните средства на обработка на земята били вкарани в селото първокласни машини.

Колко се е изменила техническата база на селското стопанство, пока­зват следните данни.

По преброяване от 1910 година, в селските стопанства на Русия  е имало 2,2 милиона дървени плугове, 17,7 милиона дървени брани. Такава техника говорила за крайно изостанало дребно селско стопанство.

През 1938 година колективното стопанство е обслужвало 394 хил. трак­тори, 127,2 хил. комбайни, над 160 хил. товарни автомобила, стотици хиляди тракторни плуга и друга селскостопански машини и оръдия. Тези цифри са ярко свидетелство на произлезлия в селското стопанство технически преврат.

imageИзползването в колхозите на съвременни селскостопански машини, използването на аграрната наука облегчили коренно труда на серянина, направили го по-производителе­н в сравнение с индивидуалното селско стопанство. Това съ­действало за бърз подем на добивите, ръст на общия сбор на хля­ба, рязко повишаване на селскостопанските стоки. Ако годишните добиви от зърнени култури в дореволюционна Русия (1905—1909 година) били средно 6,6 центнера от хектар, а общата продукция от зърно — 566,8 милиона центера, то добивите от совхозите и колхозите през 1938 година достигвали средно 9,3 центнера от хектар, а общия сбор 949,9 милиона центнера.

За годините на социалистическата реконструкция на селското стопанство добимите и количеството се увеличили в сравнение с дореволю­ционните времена над 40%. Производството на памук нараснало от 44 милиона пуда през 1913 година до 154 милиона пуда през 1937 году, производството на цвекло — от 654 милиона пуда до 1311 милиона, производството на маслени култури —от 129 милиона до 306 милиона пуда.

С ръста на добивите растял и броя на произведения хляб и други продукти от селското стопанство. Зърното за хляб през 1926—1927 годах в едно селско стопанство с 12% от общата  продукция, достигнало през 1938 година 40%. Производството на хляб се е увеличило над 1 милиард пу­да в сравнение с дореволюционния период. Това рязко се отразило на доходите на колхозите и колхозниците.

imageПрез 1937 година колхозите предоставили на държавата над 1700 милиона пуда хлебна пщеница- на 400 милиона повече от помешчицитеи, кулаците и селяните, взети заедно през 1913 година. Растяли и добивите, увеличавала се общата продукция на зърно позволявайки на колхозите не само да увеличават продажбите към държавата, да продават на местните пазари, но и да повишават с всяка година нормите даден хляб на колхозниците на трудоден.

Ако през първите години от колективизацията колхозите давали средно на трудоден по 1—2 килограма хляб, то през 1935—1937 година на голяма част от колхозниците в зърнените райони започнали да дават от 5 до 12 ки­лограма хляб на трудоден, а в много колхози — даже 20 кило­грама, не считайки другите продуктии паричните доходи. Немалко били и такива колхозни дворове в зърнените райони, които получавали от 500 до 1500 пуда хляб годишно. Рязко нараснали доходите на колхозниците в цвекловите, памучните, ленените, животновъдните и плодовите райони.

Подeмът на материалното положение на цялото колхозно селячество повлияло и на ръста на неговите натурални и парични доходи. Паричните доходи на колхозите се вдигнали от 5661,9 милиона рубли през 1933 година до 14 180,1 милиона рубли през 1937 година. Средното предадено зърно в зърнените райони на един колхозен двор се е вдигнало от 61 пуда през 1933 година до 144 пуда през 1937 година, не считайки семето, семенните застрахователни фондове, фуражния фонд за общественните животни, зърнодоставките, натуралото заплащане на работите в МТС. Средно на един колхозен двор в целия СССР през 1937 година се е падало 106,2 пуда зърно, а целия доход в парично изражение сред­но представлявал 5843 рубли на колхозен двор.

Ръстът на натуралните и парични доходи свидетелства за заможен живот на колхозното селячество. Колхозният строй ликвидирал завинаги бедността и нищетата в селото. Колхозниците станали хора осигурени, заможни. При стария строй у 52% от селските стопанства не достигал хляба. При съветската власт в резултат на социалистическото преустройство на селското стопанство селяните били не само осигурени с хляб, но и с други продукти на текущи нужди, но могат да създадат значителни запаси. Пред новитe добиви в юли1938 година личните запаси хляб у колхозниците били средно по 9,3 пуда на човек. Значителна част от колхозното селячество имала продоволственни запаси изчисляеми на стотици пуди. За такова осигурено състояние селячеството, като клас не е могло и да си мечтае при стария строй, при господството на малкото, индивидуално, раздробено селско стопанство. Само колхозния строй може да осигури и осигурил в крат­ки срокове заможен живот на селячеството.

"Отдавна отминаха времената— говори другаря Молотов на XVIII конгрес на пар­тията— когдато в нашите селски местности е имало села, не слу­чайно наречени Неурожайки. 1/3 от селяните, а понякога и повече, постоянно била недохранена и не могла при стария строй да разчита на подобрение на своето материално положение".

Колхозният строй — единственна база, осигуряваща на селянина заможно съществуване. Но великото значение не колхозите не се огранича­в само с това. Колхозният строй станал основа на ръста на културата на село. Заедно с заможността в селото дошла и културата: изчезнала неграмотността, открили се клубове, библиотеки, читални, театри, болници, ясли, детски градини, растял броя на абонираните за вестници и списания. За годините на колективизацията бързо се формирала селска интелигенция:

За подема на културата в колхозното село красноречиво говорят цифрите.

В началните, непълни средни училища се обучавали през 1914—1915 учебна година 6117 хил. селски деца, през 1928—1929 учебна година — 8667 хил, през 1938—1939 учебна година — 22 087 хил. селски деца. За годините на сталинските петилетки, за годините на колективи­зацията на селското стопанство контингента от селски деца, обхванати в училищата се увеличил почти в 3 пъти в сравнение с 1928—1929 учебна го­дина и почти 4 пъти в сравнение с дореволюционния период

Особенно характерен се явява обхвата на селските деца в средните училища. Ако в старо време средното училище е било достъпно само за ку­лацките деца, то при съветската власт всички селяни са получили възмож­ност да обучават своите деца в среднишколи. В непълни и пълни средни училища са се обучавали през 1938—1939 учебна година около 13 милиона селски деца против 52 хил. в периода 1914—1915 учебна година. Над 5 милиона селски младежи било обхванати в много други видове обучения.

В селскостопанските средни и висши учебни заведения са се обу­чавали през 1938—1939 учебна година 803 хил. човека против 18,6 хил. през 1914—1915 учебна година. Само за годините на втората петилетка (1933 — 1937 година) средните и висши селскостопански учебни заведения подготвили 136 хил. специалиста, против 3,1 хил, спрямо предреволюционните години (1909—1913 година).

През 1938 година селското стопанство се обслужвало от 107,2 хил. агроно­ми, 27,9 хил. земемери и земеустроители, 92 хил. агротехници и зоотехници, 17,1 ветеринарни доктори и 65,4 хил. ветеринарни фелд­шери. Само агрономите били 50 пъти повече от 1914 година. Цяла армия специалисти работела на опитните селскостопански станции, опитни полета, в колхозните агролаборатории. Числото на селските учители достигнало през 1938—1939 учебна година 715,3 хил. против 152,4 хил. през 1914—1915 учебна година. Предишното село с господството на дребното селско стопанство не е познавала такива специа­листи, като трактористи, комбайнери, шофьори, механици. В колхозите този отряд от специалисти станали могъща сила. През 1938 година в колхозите е имало 933 хил. трактористи, 247 хил. комбайнери, 214 хил. шофьори, 40 хил. механици.

imageДореволюционното село почти не знаело такива културни учреж­дения, като масовите библиотеки, театри, кино и радио. За годините на съвет­ска власт и особенно за периода на колективизация тези учреждения полу­чили широко развитие в селото. През 1939 година селото има над 60 хил. масови библиотеки, в които се намират 49 милиона книги; клубове и читални — 95 274; киноустановки — 18 802.

Индустриализацията на страната и колективизацията на селското стопанство направиха могъща нашата родина. Растяла от година в година на заработената заплата на ра­ботниците и служещите, растяли и доходите на колхозниците, повишавала се културата на цялото население.

На XVIII конгрес на партията, през 1939 година, другаря Сталин, характеризирайки културния подем в страната, казал;

"От гледна точка на културното развитие на народа на отчетния период са били наистина период на културна революция. Внедряването в живота на всеобщ­о задължение за първоначалнообразование на езика на националностите в СССР е ръст на числата на училищата и учащите се от всички степени, ръст на числото излезли от висшите училища специалисти, създаване и укрепване новата, съ­ветска интелигенция— такава е общата картина на културен подем на народа" ("Въпроси на ленинизма", стр. 587).

В резултат от огромната работа на партията на Ленин — Сталин и съветската власт за културния подем на народа и непрекъснатия ръст — в хода на инду­стриализацията на страната и колективизацята на селското стопанство, се извършиха материални предпоставки за нова, съветска интелигенция, която вярно и истински служи на делото на народа.

Създавянето на такава интелигенция се явила една от най- важните ре­зултати на културната революция в нашата страна.

Огромна маса от съветската интелигенция дошла от редовете на селячеството и преобладаващата част от нейната работа в селото, движела напред колхозното производство и културата на колхозното селячество.

За годините на съветската власт, за годините на сталинските петилетки нашето селячество се сдобило с такива коренни изменения в своя живот, за каквито не може и да мечтае селянина нино една буржоазна страна, където гос­подства частната собственост на земята, където съществуват купуване и про­дажба на земя, където трудещите се маси на село се експлоатират от помещици, кулаци, ростовщици.

Нашето съветско селячество е съвършенно ново селячество, това е нов клас социалистическо общество, не полошо от предното селячество, какво е у нас било до победата на колхозния строй и не приличащо на селячеството, което съществува до сега във всички буржоазни държави.

Характеризирайки това ново селячество, другаря Сталин преди всичко е отбелязал, че то е освободено от експлоатация от страна на помешчиците и кулааците, купцовчиците и ростовчици и че в своето подавляващо бол­шинство то е колхозното селячество, то се базира на своята работа и своето достояние не на едноличния труд и изостаналата техника, а на колективния труд и съвременната техника.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 509048
Постинги: 1094
Коментари: 134
Гласове: 243
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031