Да, да, не се учудвайте: сега да се говори и пише за този "феномен" е най-главния тренд. И не само това: втората половина на "откритието" стига до извода, че американските икономисти признават силата на монополите, признават, че големите монополи и транснационални корпорации отхвърлят макар и на теория "саморегулиращия се пазар" и неговата легендарна "ръка". В резултат на което в САЩ се разгърна нова голяма дискусия за неравенството на доходите (Income Inequality Debate, първата се състоя през 2014 г.). Може да се каза, че водещите икономически умове на САЩ все пак разглеждат явлението, известно, като империализъм. А говорейки пряко, те просто повече не могат да игнорират това.
Може ли да се радваме на това откритие и новата вълна от дебати, които неизбежно трябва да предизвикат отклик в целия свят?
За съжаление не. Американските икономисти разглеждат "новата" сила в икономиката с монополистическия финансов капитал. Но капиталът още по-рано е разгляждал още по-голяма сила — непобедимата сила на народния гняв, която е способна да ги изхвърли (а по-правилно е да се каже, че той от очи никога не е изпускал народа). И за да избегне насазание капитала решил да разиграе гамбит. Ако ние погледнем на това, какви мерки предлагат икономистите се борят с икономическите и социални кризи, предизвикани от растящото неравенство на доходите, и ако си спомним станалото от европейската история от средата на XX век, то всичко става пределно ясно.
Действително, какви мерки предлагат американските икономисти?
Отговорът е един: държавата.
Или по-дълъг отговор: "ако днес е известно — говорят американските икономисти — че характера на разпределение на доходите отражава най-вече, политическата сила, а съвсем не умението да се води бизнес, то въвеждането на държавни мерки за регулиране разпределението на доходите не прави никакви беди за икономиката и да се поправи." Именно на държавното регулиране на икономиките се възлагат сега всички надежди.
Но как може да е така?! На всички е известно, че тези, които наричат себе си либерали и демократи винаги твърдо са стояли за "независима" от държавата икономика.
Отговорът е също прост: това е на думи, а на дело тези, които са стояли и стоят за ненамеса на държавата в делата на бизнеса, и тези, които търсят държавно регулиране, малко се отличават един от друг. Те провеждат една и съща политика, само че едните предпочитат да скрият използването на силата на държавата за обогатяване на бизнеса, а другите заявяват за това открито. Коя от групите на капитала ще победи, зависи от настроенията на трудещите се маси, на това колко те са политически развити и как демагогията тях лесно ще ги заблуди. Ето я разликата.
В предишните десетилетия след разрушаванета на СССР световния капитал уповайки се на свободата на пазара, се надяваше, че уж сега, когато няма социалистически държави, капитализма ще може да процветява вечно, и ще успее да се избави от всички свои негативи и противоречия. А сега, когато се разрази новата глобална икономическа криза, "големите умове" на Америка призовават към въвеждане на усилено държавно регулиране в икономиката, и вече в неговите рамки ни обещават "златен век", както в разпределението на доходите на населението, така и за динамично развиващия се бизнес, и ежеминутно си спомнят за президента Ф. Рузвелт, който в своето време "спасил Америка". Те открито съобщават за това, че САЩ веднага трябва да "използват цялата сила на държавата за пребалансиране (чети „предел“ – прим. П.В.) силите в икономиката". И може да не се съмняваме, че такова "преразпределение на силите" скоро ще започне. Монополите и картелите са готови да встъпят в смъртна схватка между себе си за правото открито и усилено да използват държавната машина за "регулиране на икономиките" (на дело – за увеличаване на своите печалби).
Но може ли работническата класа и трудещите се маси да се радват от усилването на държавното регулиране? Та реформистските партии, нерядко встъпващи под името "комунистически", като например нашата КПРФ, призовават всъщност, точно за това – за усилване ролята на държавата в икономиката на страната, към въвеждане на планиране и даже за някаква грижа за трудовия народ! За национализация на стратегическите предприятия?
Уви, не трябва да се радваме. В сложните за нас условия, когато общата криза на капиталистическата система, исторически отдавна изживяла се, опънатите до предел всички противоречия на капитализма, империализма принема форма на държавно-монополистически капитализъм, който му позволява по-ефективно да граби трудещото се население, едновремено твърдо държащ неговото възмущение в рамките на държавен террор. Историята на XX век показва немалко примери от такъв род. Политикономическата същност на всички известни в световната история фашистски диктатури - това е държавно-монополистически капитализъм. Просто казано, в тези условия на монополи (едрия капитал) стоварва на плещите на своите държави всичко което не носи на тях желани печалби, също така губещите, но жизнено необходими за успешното функциониране на останалите в тяхна собственост предприятия, отрасли от стопанството, например, инфраструктурата и пр. За да може държавата да вложи в тях общественни пари и максимално евтин труд от наемните работници (същите тези, които са безработни), след това отново да се върнат на монополите, но вече печеливши.
Прекрасен пример за това е самата политика на Рузвелт, на който се опират американските икономисти. Тогава в САЩ след страшната "Велика Депресия" от стотиците хиляди безработни били създадени трудови армии, където хората се трудили за къшей хляб, строейки в САШ пътища, мостове и т.н., без които нито една икономика не е спосолна да се развива, но която сама по себе си печалба на капитала не носи. Днес, в периода на новата Велика депресия, която напълно е възможно да надмине своята предшественница, буржоазните икономисти предлагат да се излезе от дълбоката криза на капиталистическата система със същия способ – за сметка на грьтисния труд на милиони американски работници.
И не само американски. Точно такива идеи в една или друга степен се използват от буржоазни правителства в други страни, в това число и у нас в Русия. Вижте предложенията на съветника на руския президент С.Глазев, изказванията на Г.Зюганов, заявленията на премиера Д.Медведев и пр.
"Държавното регулиране на икономиката" не може да бъде панацея за всички беди само по себе си. Това е само метод, способ, път, как може да се действа. Но когато действаш, главното не е пътя, а целта на твоите действия. И ако целта е печалба, то ина "невидимата ръка на пазара" или да се надяваме на "държавното регулиране", резултатът ще бъде винаги един – икономическа криза, крах, катастрофа, защото основата на икономиката, която и определя този метод, способ и път на решаване не се сменя. Частната собственост на средствата за производство – коренът на всички беди на капиталистическата система, остава непокътнат. А с нея остават неизкоренени и всички негативи на капитализма.
Именно така следва да се разбират новите думи на американските икономисти за "държавното регулиране", с устата на които говори монополистическия капитал. И ако работническата класа, още един път и говорейки и красиви приказки за държавна помощ, "хапейки" тази идея – да се поддържа този монополистически клан, който му обещава идване на "златен век", и поставяйки на трон "най-достойната" група монополи, то може да не се съмнявате в това, че след това работническата класа ще усети цялата сила на усиленото държавно вмешателство на своя собствен гръб. Днес, в новите съвременни условия, то ще се разгърне с такава сила, че малко няма да се покаже на никой, още повече, че техниката и технологията позволяват немалко.
Така че какво да се прави, нима "държавното регулиране на икономиката" е лошо? Лошо е само в условията на частна собственост на средствата за производство. А когато всички средства за производство принадлежат на целия народ (общественна собственост), то държавното регулиране на икономиката, както и планирането, е велико благо, с помоща на което и може да се удовлетворяват всички потребности на всички членове на обществото. А значи завитаги да се избавим от кризите, безработицата, социалното неравенство и т.н. – или всичко това което днес убива трудещия се човек.
П.В.
