Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2016 13:10 - Политическо преименуване
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 550 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Посрещат, както е известно по дрехите. А дрехата на комуниста e навсякъде: тя е тиражирана в милиони екземпляри, продава се и купува, влиза и излиза от мода. Днес е нужно и много усърдно да се търси, внимателно да се вглеждаш, преди да можеш с увереност да кажеш, че пред теб стои Комунист — човек, готов (във всеки смисъл) да води работническата клас към неговата цел.

Нашите постоянни читатели, вероятно вече са забелязали, че на нашия сайт се е изменила емблемата и в нея вместо привичното преди наименование на нашето движение – "комунистическо работническо" сега е "марксистско-ленинско".

Да, това е така, ние отдавна за това сме мислили и сега, посъветвайки се с другари, решихме да изменим наименованието на нашето движение: сега ние се наричаме Марксистско-ленинско движение "Рабочий Путь". Според нас такова название най-добре отразява съдържанието и направлението на нашата дейност, а освен това се провежда формална граница между нас и многочисленните "комунистически" организации, упорито желаещи да се именуват именно така, но въпреки това, провеждащи политика далеч не в интерес на работническата класа.

Необходимостта да се намери и използва такова име, което максимално ясно в дадените исторически условия да отразява светогледа на революционния пролетариат от съвременните му течения, в края на краищата не се явява нещо ново и уникално. Ние знаем от историята на работническото движение, че в свое време с този проблем са се сблъсквали Маркс и Енгелс, а след това и Ленин. Като пример ще приведем такива думи, написани от Енгелс относно това, защо за обозначаването на своята идеология тя приема думата "комунист" вместо по-привичното и официалното по това време "социал-демократ":

"Читателят ще забележи, че във всички тези статии, и особенно в тази последната, аз виноги наричам себе си не социал-демократ, а комунист. Това обяснява това, че в тези времена в различни страни социал-демократите се наричат себе си такива хора, които не писали на своето знаме лозунга за прехода на всички средства за производство в ръката на обществата. Във Франция под социал-демократ се разбира демократ-републиканец с повече или по-малко устойчиви, но винаги неопределени симпатии към работническата класа… За Маркс и за мен е било затова абсолютно невъзможно да се употребява за обозначаване на специално нашата гледна точка толкова разтеглива" (Енгелс. Предисловие към сборника "Статии на международни теми от вестник „Volksstaat”», 1871–1875 гг.[1]).

Действително, e необходимо да се признае, че днес, думата "комунист" е придобило същия разтегнат характер. Кой себе си така се нарича! Има в света даже "комунистически" партии, водещи своя народ с желязна ръка не просто към капитализъм, а в империализъм с присъщите му господство на монополите и фашизация на обществата, провеждьщи явна експанзионистска международна политика по завоюване на чужди пазари. Какъв тук може да бъде "преходът на всички средства за производства в ръцете на обществото", когато всички мисли на такива "комунисти" са насочени на свръхобогатяване на своя и чуждестранен капитал? Фактически действително комунистическите партий, встъпващи не на думи, а на дела за диктатура на пролетариата, в света днес почти не са останали – разгромът, устроен от контрареволюцията е бил тотален. Една само КПСС, предала своята работническа класа и разгромила първата в света социалистическа държава, където е бил реално построен социализма, колко струва! В памет на трудовия народ тези подлеци с членски билети- членове на компартията в джоба си останали "комунисти", макар към истинските комунисти от времената на Ленин и Сталин – към болшевиките, към ленинците те никакво отношение нямат. Ето защо дистанцирането от тях е жизнено необходимо, и то е в класов интерес на работническата класа. Защото пред работниците в целия свят и особенно в нашата Русия стои днес задача от първостепенна важност – да се възроди политическа партия от типа на партията на болшевиките, способни да организират работническата класа на борба с контрареволюцията и фашизма за своето окончателно освобождение.

Официалният отказ от използването на политическия авангард на работническата класа име е вече известен в историята на световното работническо движение. На всички са известни думите на Ленин, казани по адрес на II Интернационал — организацията, изменила делото на работническата класа и преминала в лагера на нейните врагове:

"Ако подобни „социал-демократи” желаят да са в болшинство и да съставляват официалния „Интернационал” (— съюз за интернационално оправдание на националния шовинизъм), то не е ли по-добре да се откажат от замърсеното и унижено ие „социал-демократи” и да се върнат към старото марксистско име комунисти? Каутски заплашвал да направи това, когато бернштайнианците-опортюнисти подходили, както към официално завоюване на немската партия. Това, което в неговите уста е била празна заплаха, ще стане, по-късно дело за други" (Ленин. Един немски глас за войната.[2]).

Тогава социал-шовинистите от II Интернационал упорно продължавали да се именуват социал-демократи, и Ленин се наложил да предложи смяна на името, което и станало.

Какво означава смяна на името?

И тогава, и сега тази смяна, преди всичко, отразява действителните изменения, станали в живота на обществото, което вече се е състояло, станало е неприложим факт, и да се игнорира, да не се забележи може само идеалиста, но не и материалиста. А ние сме материалисти. Като материалисти, ние сме длъжни да признаем, че думата "комунист" в масовото съзнание е изменило своето съдържание и вече не отразява в пълна степен това понятие, което е било първоначално – изразител на идеологията на революционния марксизъм-ленинизъм, борец за революционно освобождение на работническата класа, за установяване на неговата диктатура. Като материалисти, ние разбираме, че тази промяна се явява следствие на обективни изменения в общественния живот, които няма да изчезнат от това, че ние се отказваме да ги забележим.

И по-нататък, изменението на името отразява нашето решение за по-активно да се борим за комунистическа идеология, отразява нашето решение да търсим нови форми на борба за нея. Желаем по-скоро да се върне името Комунист и неговото високо място, ние в същото време добре осъзнаваме, че да се прескочи през днешния междинен етап на историческо развитие и в един момент да се възтанови истинското съдържание на думата "комунист" е невъзможно. Като диалектици, ние разбираме, че без цяла редица исторически промени, без действителна борба за бъдещето на работническата класа, без реално подкрепление на делото во името на освобождението на работническата класа, името Комунист няма да върне своя истински смисъл. Напротив, ние сме абсолютно уверени в това, че само в хода на тази борба може да бъде родено съзнанието на това, какво всъщност е да си Комунист!

За да може някой да каже, че да се защитава "честта на мундира" открито, без да снемаш товара от гърдите. Но така може да разсъждава саво този, който опростено представява за себе си класовата борба, и особенно борбата в сферата на идеологията, който вижда само този "мундир" и изпуска действителната цел на борбата. А между другото в идеологическата борба "мундира" се явява неотменимо оръжие в тази борба, а значи и избирайки тя трябва да изхожда от съображения на най-добрата стратегия и тактика на работническата класа при дадени съществуващи условия, които приближават работническата класа до заветната цел.

Какво не означа преименуване на името?

Преди всичко нашия отказ от думата "комунистическо" в името на нашето движение в никакъв случай не означава изменение на отношението към комунистическата идеология, към историята на комунистическото движение в нашата страна и в света. Това касае в това число това, че никакви изменения в изложеното от нас марксистско-ленинско учение, опита на борбата във връзка с изменението на името не предполага. Ние ще продължим да провеждаме болшевишката линия.

След всичко казано може да се направи впечатление че никакво действително изменение в работата на движението смяната на името няма да даде. Че, например, нашите другари, водещите просветителската работа в трудовите колективи, първо се опират на класиците на марксизма-ленинизма, на учението на Ленин и Сталин, определя себе си като комунисти. На това можe да отговорим следното: «Рабочий Путь» никого не е говорил, че работата в трудовите колективи следва да започва с цитиране на класиците, демонстрации с портрети или размахване на Червени знамена. Обратно. Във всички свои материали, посветени на този въпрос, ние винаги сме твърдели и продължаваме да твърдим, че истинска комунистическа работа започва не с красиви картинки или звъна на революционни фрази, не с излагането на научния комунизъм или политическата икономия, а с изясняването на конкретни, жизнено важни за работниците въпроси, и с конкретни, правилни, научни отговори на тези въпроси, но изложен по най-прост, достъпен за широките работнически маси език. За изпълняване на такава работа, както и за обединение на тези леви групи, които реално, а не само на думи, стоят на позициите на марксизма-ленинизма, за диктатура на работническата класа,  смяната на името на нашето движение може да изиграе своя положителна роля.

Успех в работата, другари!

Марксистско-ленинское движение «Рабочий Путь»


 


[1]    Ф. Энгельс. Предисловие к сборнику «Статьи на международные темы из газеты „Volksstaat”», 1871–1875 гг. См. К. Маркс, Ф. Энгельс. Соч., 2-е изд., т. 22, с. 433—435.

[2]    В.И. Ленин. Один немецкий голос о войне. См. В.И. Ленин. ПСС, 5-е изд., т. 26, с. 9.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 509030
Постинги: 1094
Коментари: 134
Гласове: 243
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031