Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2016 13:06 - Колективизация-какво е дала на Съветската страна и селяните II
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 371 Коментари: 0 Гласове:
0



 "Накрая- в основата на стопанството на нашето селячество лежи не частната собственост, а колективната собственост, израснала на база колек­тивния труд.

Както виждате, съветското селячество е съвършенно ново селячество, подобно на което още не знае историята на човечеството".("Въпроси на ленинизма", стр. 512).

Новото селячество е израснало под ръководството на партията на Ленин — Сталин в недрата на съветския строй, в резултат от победата на социализма в нашата страна.

Колхозният строй осигурил на селячеството сит и културен живот, поставил го на прогресивен път на историческо развитие, демонстрирал своята велика сила и жизненост.

Но колхозният строй не може да възникне просто така. Кол­хозите не са могли да станат болшевишки, а колхозниците — сити без постоянната работа на ръководството от страна на партията на Ленин — Сталин.

Партията на болшевиките въвела селяните на широкия колхозен път, укрепила колхозната организация, изгонила от тяхната среда чуждите хора, превърнала колхозите в болшевишки, а колхозниците ги направила сити.

Известно e каква голяма активност са развивали чуждите и кулац­ки елементи слещу колхозите. Те са се опитвали да ги взривят отвътре, да подкопаят вярата на колхозниците в преимуществото на колективното стопанство над едноличните селски стопанства. Партията своевре­менно ликвидирала тази опасност.

" За да се сложи край на кулацкото вредителство в колхозите и да се ускори делото по укрепване на колхозите е необходимо да се окаже на колхозите спешна и сериозна помощ на хората, съветите, ръководството" ("Крат­ък курс по история на ВКП(б)", стр. 303).

И такава помощ партията оказала на колхозите, създавайки през 1933 година по­литотдели при МТС. В тях били командировани 17 хил. партийни работници. Освен това в изостаналите колхози насочили немалко опит­ни работници, като председатели, бригадири, завеждащи фер­мите, организатори по културно-масова работа. Политотделите се справили със своята сериозна задача. Те укрепили колхозите в организа­ционно-стопанско отношение. Те извели нови колхозни кад­ри. 

Огромна e ролятя на работническата класа в организацията и победата на колхозния строй. Работническата класа с любов произвеждала на заводите трактори, ком­байни, вършачки и други съвременни селскостопански машини за колхозите. Изпращали са се на село хора, като трактори­сти, механици и шлосери, които оказвали на кохозите  всякаква материална и финансова по­мощ. Работническият клас в нашата страна оправдал своята мисия на водеща класа в съветското общество. В процеса на индустриализация на страната и колективизацията на селското стопанство укрепвала дружбата между работническата класа и селячеството, неразкъсващата връзка между града и селото. Съюзът на работни;ите и селяните за годините на социалистическото строителство е станал нерушим. Това нагледно е доказано от опита на Отечественната война.

* * *

Немско-фашистските разбойници, започнали война против СССР, разчитали да предизвикат конфликт между работниците и селяните, раздор между народите в нашата страна; Врагът жестоко се излъгал. Съветският тил не само не отслабнал в дните на войната, но и станал по-устойчив както никога. В годините на сурови изпитания, в периода на Великата отечественна война още по-силно укрепнал, станал монолитен съюз между работниците, селяните и интелигенцията, укрепнала дружбата между народите в нашата страна.

Заставайки равно с работниците и интелигенцията, колхозното селячество показало в дните на войната своя висок патриотизъм. Милиони колхозници загиват на фронта. Много от тях са станали герои на Съветския Съюз, хиляди са удостоени с високи правителствен­ни награди. Десетки милиони колхозници честно се трудят на полята и фермите. Другарят Сталин в свой доклад от 6 ноември 1943 година дава висока оценка на работата на колхозното селячество в дните на войната:

"Селяните в Съветския Съюз, преобразили в годините на мирното строителство на основа колхозния строй изостаналото земеделие в напреднало селско стопанство, по време на Отечественната война проявили неби­вало в историята на селото високо съзнание към общонародните интереси. Те със самоотвержен труд на помощ на фронта показали, че съветското селячество счита днешната война против немците свое кръвно дело, война за своя живот и свобода".

Всички мисли на колхозното селячество са насочени към една цел — да се разбие по-бързо враг, да се върнат временно завладените от врага земи, да се освободят от властта на фашистските бандити съ­ветските градове и села, милионите съветски хора, стенещи под гнета на хитлеровите палачи. За това благородно желание свидетелстват делата на колхозниците и на фронта и в тила.

Голямата любов на нашето селячество към родната земя, към родното огнище, готовността да се защитава тя до последни сили винаги е намирала най-ярко отражение в борбата с външния враг. Нашето селячество никога не е търпяло чуждоземни агресори. То жестоко се разправя с външния враг, който не за първи път се опитва да превърне нашата родина в своя колония. Руската армия, състояща се в минали столетия преиму­щественно от селяни, громила най- силните армии на противника.

Но никога ощe идеята за защита на своята земя, своята държава не е била така силна, така близка и разбираема от селячеството, както в дните на Отече­ственната война на съветския народ против немско-фашистските агресори.

И това явление е закономерно. Съветският строй осигурил на селячеството свободен, радостен, културен и заможен живот, извел селяните от мрака и тъмнотата. Селячеството при водещата роля на работническата класа и под ръководството на комунистическата партия за първи път стана активна си­ла в строителството и управлението на държавата, получило неограничена възможност да ползва плодовете на науката и културата. С победата на колхозния строй селото окончателно престанало да бъде мащеха за селячеството. За първи път селяните почувствали своята истинска сила, своята власт над земята, станали стопани на своя живот.

Следвайки пътя указан от партията на Ленин—Сталин, съветското селячество станало единственно свободно селячество в света. Над всички тези велики исторически завоевания на нашето селячество, както и над всички завоевания на съветския народ, надвиснала смърт­на опасност. Хитлеровският разбойнически империализъм задал си цел да унищожи свободния, сит, културен живот на колхозното селячество, да го лиши от земя, да превърне нашите селяни в раби и кре­постни на немските князе и барони, а всички непокорни да ги изтреби. Eто защо, когато над свободния живот на съветското селячество и целия съветски народ надвиснала смъртната опасност, тя с гърдите си отишла на защита на своята родна земя, своите колхози, своя роден съветски строй.

С първия ден на Отечественната война колхозното селячество осъ­знало, че войната против немско-фашистските агресори се явява нейно кръвно дело, война за неговия живот и свобода. И осcзнавайки този факт, направило от него съответстващи изводи. То започнало да отдава всички свои сили на борбата против лютия враг — немския фашизъм.

В своя доклад на 24-та годишнина от Великата Октомврийска социали­стическа революция, която нашата страна отбелязала по стечение на чети­ри месеца война, другаря Сталин призовал колхозно селячество да се труди, не вдигайки ръце на полето, да дава повече хляб и месо за фронта, суровина за промишлеността. И колхозното селячество възприело сталинския призив като священно задължение в дните на войната, като свое кръвно дело.

За времето на войната посевната площ в СССР на сравними территории се увеличила с над 2 милиона хектара. В болшинството от колхозите се увеличил добива на зърнените и технически култури. В периода на първата световна война посевната площ в Горкиевска област се съкратила на 200 хил. хектара. За времето на Отечественната война колхозите в Горкиевска област разширили посевната площ на 156 хил. хектара и добили повишение на добивите. През 1942 година те дали на дали на 4,5 мил­иона пуда зърно повече, отколкото през 1941 година, картофи — на 2,1 милиона  пуда, ленето влакно — на 200 хил. пуда. Пролетните посеви през 1943 година колхо­зите завършили на 16 дни по- рано, в сравнение с 1942 година, събирането на реколтата провели на 40 дни по-рано, отколкото през 1940 година. Едрият рогат добитък към 1 ноември 1943 година се увеличил на 137 хил, овецете и козите на 194 хил.

Колхозите в Азърбайджанска ССР разсширили посевната площ за вре­мето на войната на 140 хил. хектара. Едрият рогат добитък в ре­публиката се увеличила само за 1943 година на 44 хил, овцете и козите — на 275 хил. Събирането на добивите през 1943 година била проведена на 25 дена по-рано, в сравнение с 1942 година. Задължителните доставки за 1943 година по всички видове селскостопански продукти били преизпълнени.

Колхозите в Таджикска ССР увеличили посевната площ за времето на войната на 20%. Едрият рогат добитък се увеличил само за 1943 година на 114 хил, овецете и козите — на 902 хил. Планът за развитие на жи­вотновъдството в републиката е бил преизпълнен, а всички селскостопански поставки към държавата изпълнени досрочно.

Рязко нараснал броя на едрия рогат добитък в Ивановска, Ярославска, Молотовска и други области на страната. През 1942 година колхозите дали на държавата на 49% повече месо, отколкото през 1941 година.

Разширяването на посевните площи и увеличаването на животните в източните райони на страната е дало възможност да се изпълнят в някои части загубите на посевните площи и животни по време на окупираните райони, създаде се нова база от технически култури в Поволжието, Урал, Сибир и в средноазиатските републики.

Колхозният строй помогна на съветското село в дните на войната да преодолее основните трудности с работната сила. Това е била непосилна задача за малкото, изостанало, еднолично селско отопанство.

Колхозното селячество оправдало доверието на правителството и партията, доверието на Червената Армия. Неговият патриотизъм се проявява във всички негови дела в дните на войната: в самоотвержения труд на полята и фермите, в събирането на топ­ли дрехи и парични средства в полза на Червената Армия, в реализацията на съветските заеми, в изпращането на цели ешелони с подаръци за фронта, в по­мощ на районите, пострадали от немската окупация.

На 18 декември 1942 година в цялата страна премина вестта за патриотичната инициатива на саратовския колхозник Ферапонт Головатов. Съветската власт направила го заможен и в часа, когато родината се оказала в опасност, той решил да помогне на всички с каквото може. Така писал той на другаря Сталин, съоб­щавайки, че е внесъл 100 хил. рубли — всичко, което с честен труд заработал в колхоза — във фонда на Червената Армия, за построяване на самолет. И другарят Сталин отговорил на съветския патриот с думи на благодарност и привет: "Червената Армия няма да забрави, че Вие сте отдали всички свои спестявания за по­строяването на боен самолет".

По инициатива на колхозниците и колхозничките от Тамбовска област започнало събиране на средства във фонд на Червената Армия, събиране на средства за придобиване на тан­кове, самолети и артиллерия. За две седмици били събрани 40 милиона рубли за строителствоо на танковата колона "Тамбовски колхозник". Другарят Сталин изпратил на тамбовците братски привет и благодарност от Червената Армия.

Благородната инициатива на тамбовските колхозници и колхознички и топлите думи на привет и благодарност от другаря Сталин раздвжили колхозното селячество в целия Съветски Съюз. След тамбовските колхозници започнали да събират средства и колхозниците от Саратовска и други области на страната. За кратък срок — от 9 декември 1942 година до 5 януари 1943 година — колхозниците събрали във фонда на Червената Армия около 2,25 милиарда рубли. По-нататък тази сума била значи­телно увеличена с допълнителни вноски от колхозното селячество.

Много средствa били внесени във фонда на Червената Армия от колхозниците съревновавайки се с Ферапонт Головатов. Парите, събрани от съветските патриоти, отишли пряко по предназначение. Съветското оръ­жие придобило нова слава на полето на сраженията. Опирайки се на всестранната народна помощ, Червената Армия непрекъснато изтребва агресорите, гони ги на запад, освобождава съветските хора от немската неволя.

Огромната помощ, която оказва колхозното селячество на държавата в борбата с немско-фашистските агресори, свидетелства от една страна за висок патриотизъм на колхозниците, а от друга ст­рана за наличието у тях на значителни ресурси. Само селячеството, станало заможно, може да отдели такива средства на отбраната на родната земя.

Колхозите оказват немалка помощ в районите, пострадали от не­мско-фашистските агресори. В това дело инициативата принадлежи на колхоз­ниците от село Острецово, Родниковски район, Ивановска област, и артел "Искра", Богородски район, Горкиевска област. Колхозите от тиловите райони изпращат на колхозите от освободените райони семена, животни, инвентар, дрехи, дървен материал.

Колхозите от Чувашия отделили за колхозите от освободените райони 5 хил. глави добитък и допълнително дали на колхозите от Смоленска, Орлов­ска и Курска области над 6500 свине.

Колхозите от Башкирия отделили за колхозите от Ворошиловградска област 7 хил. глави едър рогат добитък, 8 хил. овце, 3 хил. свине. Това задължение се реализира.

Колхозите от Азърбайджанска ССР оказали значителна помощ на осво­бодените райони през 1943 година. Те им предоставили през 1944 година 10 хил. глави едър рогат добитък и 112 хил.свине.

Възраждали се към живот районите, разрушени от немските завоеватели. Колхозите се възтанавявали с бързи темпове. Те вече са получили 1 ми­лион 723 хил. 201 глави добитък. Това дало възможност да се възроди земеделието и животновъдството в колхозите на освободените райони в к­ратки срокове и да се доведе производството на хлаб и животни до довоенните размери.

Колхозният строй в условията на Отечественната война показал своята неизчерпаема сила, своята жизненост. Силатата и жизнеността на колхозния строй се състои в това, че той отговаря на коренните интереси на селячеството, че колхозите ръководят, направляват тяхната дейност, оказват им всекидневна помощ на партията на Ленин—Сталин, ползват се с неогра­ничено доверие и любов към колхозното селячество. Партията на Ленин—Сталин вдигнала многомилионните маси колхозно селячество, както и целия съветски народ, на война против немско-фашистските агресори. Под ръководството на нашата партия колхозното селячество разрешило немалко сложни задачи на военното време, снабдявайки фронта и страната с продоволствие, а промишлеността — със суровина.

Помоща на колхозното селячество за фронта изиграла своята забележителна роля в нанесението и Червената Армия нанесла съкрушителен удар по врага. Победата над врага вече е близка. Но тя не идва сама. Още малко напредък на силите ни в тила за оказване на по-голяма по­мощ на фронта. Велики са задачите на селското стопанство през тази година. То трябва да мобилизира всички свои възможности за повишаване на добивите от зърнени и технически култури, за увеличаване броя на животните, за бързо възтановяване на колхозите в освободените от врага райони.

Няма съмнение в това, че колхозното селячество, ръководено от пар­тията на Ленин—Сталин, успешно се справя със задачите на селското стопанство през тази година, както се е справила и с през първите години на Отече­ственната война.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 509030
Постинги: 1094
Коментари: 134
Гласове: 243
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031