На 6 февруари в рамките на тази "нова фаза на борба" неонацистите проведоха маршове в градове в Германия, Австрия, Чехия, Полша, Естония, Ирландия, Англия, Канада и Финляндия. В г. Дрезден 8000 фашисти-членове на "ПЕГИДА" провели демонстрация, търсейки "от правителството да внесе поправки в законодателството и да ограничи така притока на бежанци в страната".
В същото време в голяма част от тези градове параллелно с акциите на фашистите се провеждали различни по мащаб антифашистски демонстрации под лозунга – "За нацисти забранено!"
Как да разбираме ставащото? От какво и защо изведнъж Европа така се загрижи за "мигрантския въпрос"?
4 милиона човека бягат от ужасите на гражданските войни в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, които са резултат от империалистическия предел на Близкия Изток между транснационалните корпорации. Т.н. "локални военни конфликти" там — това е пряк резултат от противоречията на империализма, конкурентната борба за контрол и преразпределение на територий и пазари, зона на икономическо влияние, особенно енергетически и производственни ресурси, за контрол над търговските пътища. В Близкия Изток се пресичат днес интересите на целия световен капитал, отново делящ между себе си света. (И империалистическа Русия в това число. Тя също се стреми да отхапе свой залък от капиталистическата баница.).
В европейските СМИ се разгаря истерия против мигрантите. На западно-европейските трудещи се усилено се насажда шовинистска установка, че "мигрантите са зло", че "те ни вземат нашите работни места, изнасилват нашите жени, живеят на наш гръб" и т.н. На практика европейския капитал е крайно заинтересован от притока в страните на Европа от евтина работна сила и затова прави всичко възможно, за да я получи, в това число разпалвайки войни на територията на арабските страни и обещавайки на мигрантите помощ и поддръжка, боейки се от обединение на западноевропейската работническа класа с работниците-мигранти, защото тогава тази сила, понесена против нейното господство, няма да може да удържи. Това е старата политика "Разделяй и владей", която експлоататорите във всички времена са използвали против експлоатираните, за да ги направят безсилни и неспособни да се противостоят на насилника и угнетителя. В авангарда им винаги са влизали най-реакционните сили — преди, в условията на феодализма, религиозни фанатици, днес — националисти и фашисти, верни служители на едрите капиталистически монополи и олигархата.
В страните от Европа, където бежанците успяват да попаднат, неонацистските организации получават карт-бланш от държавата за популяризация на своите идеи, увеличавайки числото на своите привърженници и укрепване на своето влияние в дребнобуржоазните трудещи се маси. Те издигат свои политически фигури, които се стремят да влязат в буржоазните парламенти, за да може напълно да се подчини тяхната политика на финансовия капитал.
СМИ- принадлежащи на едрия капитал, пропагандират реакционни национал-шовинистични идеи сред широк кръг от населението на европейските страни. Така общественното съзнание в тези страни се подготвя за приемане на закони по вид призвани да урегулират сложната ситуация с имигрантите, а по същество, спорад действителните цели и задачи — да усложнят революционните действия на пролетариата, насочени към борба с империализма и неоколониализма, значително увеличаващи степента на угнетение и експлоатация.
И така класата на едрата монополистична буржоазия, представена от транснационалните корпорации в Европа, получават в своите ръце три инструмента за укрепване на своето положение:
— повод за отвличане на вниманието на трудещите се от реалните причини за кризата с мигрантите и от последователно въвеждане на класова борба;
— нужда от законодателна база за удавяне на революционното работническо движение;
— възможност да се увеличи степента на експлоатация, а значи и своята печалба;
— фашистските организации, в състава на които влизат стотици хиляди оглупени от буржоазията хора, готови по първи призив на назначен от олигархията фюрер да отидат на радикални действия против революционните трудещи се маси.
Така става фашизация на буржоазните държави, работниците и служещите които рано или късно ще бъдат отправени на поредната световна война за раздяла на пазари под псевдопатриотични лозунги в угода на империалистическата буржоазия, транснационалните корпорации.
По подробно за съвременния етап на империализма и пътищата на неговото по-нататъшно развитии виж в доклада на Комунистическата партия на Гърция.
Т.Досаев
