Решението на Франция се основава на точка 7 от договора на ЕС20, а не на точка 5 от аналогичния договор на НАТО, което показва, че буржоазията във Франция, от една страна иска съюз със САЩ, а от друга – не приеа без уговорки ролята на САЩ като хегемон. В същото време, факта, че франското правителство не яе позовава на точка 222 от Лисабонския договор (за терористическо нападение), показва, че то се опитва да държи дистанция в отношенията с Германия.
Великобритания изказа агресивни заявления по повод руската намеса. Премиер-министрът Камерън заявил: "Те поддържат месоядеца Асад, което се явява ужасна грешка за тях и за целия свят. Това прави региона по-нестабилен"21. Освен това, министъра на външните работи Филип Хамонд обвинил Русия във въвеждане на "класическа асимметрична война" в Сирия22. На 3 декември Великобритания също започна въздушна операция, използвайки своите военни бази, разположени в Кипър – "непотопяемия самолетоносач".
От своя страна, Израел, който призна, че провежда операции на сирийска територия с цел "самозащита" се стреми да съхрани равновесие, но изказва безпокойство по повод на пряка военна намеса на Русия.
Премиер-министърът на Израел Натаняху, заявил, че не иска конфронтация в отношенията с Русия23, но в същото време отбелязал, че "едва сега ние осъзнахме, че граничим с Русия"24. Но тук следва да се отбележи, че Русия успокоява Израел, че от руската военна намеса няма да пострадат интересите на Израел, а обратно!
В края на краищата всички тези по-горе указани сили са заявили своите намерения – а някои вече са направили и "механизми", за да избягнат случаен военен конфликт на своите сили със силите на Русия.
Турция, встъпва с т. н. "нова османска доктрина" и използва, като свой инструмент мюсюлманската религия в Близкия Изток, Балканите и в Кавказ, демонстрира усилване на политическите амбиций на буржоазията по повишаване ролята си в световната империалистическа система, първоначално в рамките на G20, а след това в по-тесен кръг. Неговата роля в сирийската криза се явява определяща! Буржоазията в Турция поддържа джихадистите, и обвиненията по неин адрес по повод незаконната търговия с нефт от территорий, контролирани от "ИД", имат основания. Буржоазията в Турция още отначало поддържала планове по раздел на Сирия и Ирак, търсейки не само нанасяне на въздушни удари в Сирия, но и да ги реализира така, както бе направено в Либия, или с установяване на т. н. безполетна зона, което в действителност би създало предпоставки за наземно нахлуване и окупация на Сирия или нейни части. Съгласно вече имащи сведения, Турция е разположила до границата със Сирия мощни сухопътни сили. Сваленият руски бомбардировач от Турция е било нагласено действие с цел да се покаже на Москва, че тя не може демонстративно да игнорира интересите (плановете) на турската буржоазия. Ясно е че това събитие ще доведе до още по-голямо въвличане на НАТО в сирийската криза.
Не може да не споменем и стремежите на Саудитска Арабия създала нова коалиция, т. н. "Ислямска военна коалиция"25, в която влизат 34 страни от Близкия Изток, Азия и Африка и която може би ще се бори с ИД. Такъв план, който очевидно се поддържа от САЩ, независимо от това ще бъде ли изпълнен, но безусловно ще играе особенна роля в случай на начало на наземна операция в Сирия и реализация на планове по нейното разделяне.
Продолжение следует…
