Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2016 04:04 - Гръцките комунисти за войната в Сирия
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 946 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Другари, помолиха ни да публикуваме на нашия сайт статята от Гръцката комунистическа партия за ситуацията в Сирия. В нея гръцките комунисти неопровержимо и нагледно показват това, което ние упоменяваме в нашата статия – в сирийския конфликт противостоят два разбойника и грабителя – американския и руски империализъм.

Гръцките другари показват лъжливостта на риториката на всички участници в конфликта – както американския, така и руския империализъм. А тези хищници прикриват своя грабителски устрем с красиви фрази за демокрация, борбя с тероризма, борба с ИГИЛ, защита на сирийския народ и т.н. И двете страни се стремят към едно – към световно господство, към възможност да угнетяват, както може повече чужди народи, към завладяване на чужди земи и експлоатация на чужди ресурси.

Статията е отлична, тя още един път потвърждава, че Гръцката компартия – красота и гордост на съвременното комунистическо движение, на което се равняват всички комунисти в света.

Нас ни зарадва, това че в своята статия гръцките другари разобличиха нашите социал-шовинисти. Тези, които наричат себе си "леви" и "комунисти", защитници на работническата класа – а сами бягат да слугуват на руския империализъм – да оправдават неговите грабителски цели, помагат да се обърка руските трудещи се, лакейски повтаряйки буржоазната мантра за борбата за "многополярен свят" и за "националните интереси на Русия".

Тези социал-шовинисти гръцките другари наричат "червените путинисти". Жалко, че не са ги казали по имена и организации за да се видят пряко предателите на работниците. Но ние се надяваме, че това е само началото. Ние се надяваме, че гръцките другари, използват своя авторитет в международното работническо движение, продължават да разобличаваме тези, които предават руския работнически клас. Ние се надяваме, че те решително ще свалят маските на тези мерзавци и ще ги поставят на стълба на позора пред всички световни комунистически движения.

И кое е много важно – гръцките комунисти говорят – във въздуха се носи миризма от барут! Империалистите готвят бой! Ние трябва да сме готови за това. Ние трябва да обясним на работниците, накъде ни водят олигарсите. Ние трябва да им укажем единствената альтернатива на новия световен бойн – световна революция, съвместна борба на работниците от цял свят за сваляне на властта на капитала.

Група "Опортюнизму бой!"

ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКОТО УРАВНЕНИЕ В СИРИЯ

image(Обширни откъси от статията, са публикувани в първото издание на
политико–теоретическото списание на ЦК на Гръцката Компартия
"Комунистики Эпитеориси" за 2016 година).

Элисеос Вагенас

член ЦК КПГ,

заведждащ Международния отдел на ЦК КПГ

Изминаха над  десет години откакто писателя Александър Зиновиев1 сравнил капиталистическа Русия с "рогат заек". "Заек", защото в тези години на капиталистическа реставрация новообразуващата се буржоазия в Русия, намираща се в процес на интеграция на страната в световната империалистическа "пирамида" и опитваща се да укрепи своите позиции вътре в страната, леко отстъпвала на исканията на САЩ и други държави. И това, независимо, че "наследила" от Съветския Съюз мощния военнен арсенал (от тук и "рогат").

Но ситуацияте се сменя. И Русия вече все по често използва военна сила извън своите граници. Прибягва до нея в Молдова (в приднестровския конфликт), Таджикистан, Грузия (пример Абхазия и Южна Осетия), в Украйна (по въпроса с Крим), т.е. на територията на бившия СССР, която се счита за "зона на нейни непосредственни интереси". Приемайки участие във военната интервенция в Сирия, Москва направи скок в далечни страни, стъпвайки върху вчерашната американска "монополия" на военните интервенции в по-отдалечени региони. Това военно вмешателство сменя условията на "сирийското уравнение" и затова създава "каша" в международното комунистическо движение.

Разбира се след военното вмешателство на Русия в Сирия последвали престъпните нападения в Париж, повлекли след себе си многочисленни жертви, които също повлияли на създанието на новите условия в сирийския геополитически "алгоритъм". И това защото масовото убийство на прости хора е било използвано от буржоазията във Франция, и като цяло в страните от НАТО и ЕС, като кърваво "пренасяне" на военната интервенция във Франция.

Но преди всичко да разгледаме някои основни аспекти от военно-политическия процес, необходими за разбиране на този въпрос.

РАСТЯЩО ЧУЖДЕСТРАННО ВОЕННО ВМЕШАТЕЛСТВО

На 30 септември започна руската въздушна операция в Сирия против т. н. "Ислямска държава" (ИГИЛ).

В същия ден Съвета на Федерацията одобрява молбата на Президента на Русия Владимир Путин за разгръщане на въоръжени сили зад граница, по-точно за поддръжка на Башар Асад в Сирия.

Това е предшествано от речта на Президента на Русия в ООН, където той защитава позициите на Русия спрямо Сирия и Украйна. Засягайки позициите на Русия по сирийския въпрос, той подчертал, че не може да бъде намерено политическо решение без Асад и че е необходима поддръжка за Асад, която заедно с кюрдите се противопоставят на ИГИЛ.

Срещата на Путин с Президента на САЩ Барак Обама, независимо от това, че някои СМИ се опитват нагледно да демонстрират "сближаване" на позицийте на двете страни в борбата с ИГИЛ, не са преодолени противоречията спрямо бъдещето на режима на Асад, което естественно зависи от това, коя империалистическа държава ще играе първа цигулка в Сирия.

Такова развитие на събитията ясно показва по-нататъшното задълбочаване на междуимпериалистическите противоречия в Близкия Изток и Източното Средиземноморие. Напомняме, че руското военно вмешателство в Сирия е последвано след разгърнатото след 2011 година вмешателство на САЩ, ЕС, Турция, монархическите режими от Персийския залив и други сили в региона, например окупацията на Ирак от американски войски, нападението на НАТО над Либия, проникването в Сирия на сили, въоръжени и финансирани от САЩ и техните съюзници.

Необходимо е да се отбележи, че Компартията на Гърция от самото начало на събитията в Сирия, през 2011 година, осъжда това вмешателство, имащо сериозни последствия за народа на Сирия и региона, като цяло. Когато буржоазните и опортюнистически партии ликуваха по повод на т. н. "арабска пролет", КПГ денонсирала кампания, организирана от империалистическите сили по финансиране и поддръжка на т.н. "опозиция" в Сирия. В резултат от всичко това беше създадена чудовищната "Ислямса държава", влиянието на която нарасна, а така също възникна огромна вълна от беженци както вътре в страната (около 10 милиона човека), така и зад граница (основно в Турция, Ливан и Йордания, където днес се намират около два милиона бежанци, които се опитват да се доберат до европейските страни).

КОНФЛИКТ НА ИКОНОМИЧЕСКИ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ В СИРИЯ

На всички са известни тесните икономически и военно-политически отношения на Русия и буржоазния режим на Асад, който през последните 20 години се явява стабилен съюзник на капиталистическа Русия в Близкия Изток и в Източното Средиземноморие. Или в региона, където се води голяма геополитическа "игра" с участие на силни "играчи", такива като САЩ, ЕС, Израел, Турция, Египет, монархиите от Персийския залив, буржоазията която насърчава своите интереси. Нека разгледаме някои въпроси по-конкретно.

ВОПРОСЪТ ЗА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ

Асад в свое интервю от юни 2013 година заявява, че: "Западните страни, със своите политически позиции се опитват да ни задушат, да ни подкупят в кулоарите. Те предлагат да се подпишат привлекателни контракти за възстановяването на страната и добива на нефт от богатите находища намерени по крайбрежието на Сирия. Световната банка, която и палец не мърда без разрешение на САЩ, ни предложи кредит в размер на 21 млрд. долара с предоставени много отстъпки, от които ние се отказхме. Ние вече предадохме на руските компании правата на разработката на тези нефтени месторождения в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Сирия. Ние се доверяваме на руснаците, защитавайки своите стратегически и национални интереси, които са подложени на заплаха в случай на вземане на Сирия под контрола на Запада и сили, явяващи се контролирани от тях в региона"2.

Що се отнася до обемите, има различни оценки3, като по думите на сирийски специалисти, обемите на запаси от  природен газ ще изменят действащата международна енергетическа карта, защото обемите от запаси на природен газ в Сирия са в десет пъти по големи от обемите запаси на Израел.

Още до военното вмешателство в Сирия между русските компании и сирийската страна са били подписани договори за геоложки проучвания и усвояване на въглеводородни ресурси на сума 1,6 млрд. долара. Освен това, руските компании активно участват в строителството на нефтопреработващи заводи (НПЗ).

ВЪПРОСЪТ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО НА ТРЪБОПРОВОДИ

През 2013 година руския вестник "Коммерсантъ" писал: "Изходът от войната в Сирия може сериозно да повлияена развитието на европейския газов пазар. Страните в конфликта поддържат две конкуриращи се държави, които разчитат да изградят нов газопровод в ЕС през сирийската територия, – Иран и Катар. Съдбата на "Газпром" и доходите за руския бюджет се решават от битката за Алепо и Дамаск"3.

Кои са основните конкретни проекти, различаващи се между себе си?

На 27 юни 2011 година между Иран, Ирак и Сирия е бил подписан договор за строителство на газопровод, известен като "Тръбопровод на Дружбата", за прекачване на ирански газ от Иран в Багдад, Дамаск, Бейрут и в страните от Западна Европа.4

Катар – главен газов конкурент на Иран – забелязал, че неговия стремеж при съгласие на Турция да построи газопровод, прекачващ катарския газ през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция в Европа се руши. Накрая предпоставки за строителство на такъв газопровод трябва да има участие и Сирия, но съглашението подписано между Сирия, Ирак и Иран, изкарва от "играта" Катар. Проектът на Катар получил "благословението" на САЩ.

Разбираемо е че Русия в никакъв случай не иска проекта на Катар – САЩ, който се конкурира с нейния план по завоюване на част на пазара в Европа, да бъде реализиран, защото иранския проект се явява допълнителен, а и едва ли може да бъде реализиран поради нестабилността в региона.

Заедно с това, Русия е била практически въвлечена в реализацията на този проект, защото е приела участие в строителството на иранския тръбопровод и модернизацията на пристанищата, през които ще минават количествата, а така също и в строителството на НПЗ там5.

ПЕЧАЛБА ОТ ПРОДАЖБА НА ОРЪЖИЯ

Русия увеличава печалбата от продажба на оръжия в Сирия, още до събитията тя е била основен доставчик на въоръжение в Сирия. Съгласно данни от SIPRI, ако през 2010 година (до началото на събитията) експорта на руско оръжие в Сирие е било 238 млн. долара, то през 2013 година достига 351 млн. долара6, докато общия обем сделки, които трябва да бъдат осъществени, съгласно "Женмин жибао", достигне 4 млрд. долара7.

Очевидно, че неконтролируемото сваляне на режима на Асад може да постави под заплаха тези печалби. Съгласно оценките на някои специалисти: "Ако Русия остави Сирия, то този дълг е възможно да не се признае от друго преходно правителство, под заплаха ще бъде поставена по-нататъшната продажба на оръжия в страната и така ще бъде ограничено влиянието на Русия, като държава, географско положение което играе важна роля в Близкия Изток" 8.

 

ПЕЧАЛБА ОТ ЗАКРЕПВАНЕ НА СИРИЙСКИЯ ПАЗАР

Русиките компании експортирали и продължават да експортират, макар и в по-малки обеми стоки (горива, машини и оборудване, продукти, продукти от дърво и др.), а така също активно са задействани в сферата на туризма и телекомуникацийте.

На русиките монополи, които търпят загуби от военните действия("гражданския" експорт на руски стоки пада: 2011 спрямо 2014 годинапада от 1,89 млрд. долара до 582 млн. долара) би бил нанесен сериозен удар, ако беше станало неконтролируемо сваляне на Асад, което би довело до още по-големи загуби.

ГЕОПОЛИТИЧЕСКА И ВОЕННА СФЕРА

Както е известно в сирийския град Тартус се намира пункт за материално-техническо снабдяване на ВМФ на Русия, който може да стане пълноценна военно-морска база, място с постоянна дислокация на военни кораби в Средиземно море. Това е единственната руска военноморска база, намираща се зад граница.

Това подчертава китайския вестник "Женмин жибао", а така също добавя: "Русия не иска, страните, които са създали с нея съюзничество, една след друга да са победени от САЩ. Иначе ръководния авторитет и репутация на Русия сериозно ще пострадат"10.

ПРЕДЛОЗИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА РАЗДУХВАНЕ НА ВОЕННИ КОНФЛИКТИ

САЩ и техните съюзници, започнали преди около пет години империалистическата интервенция в Сирия, като предлог използвали въпросите на "демокрация", сваляне на "диктатора Асад", поддръжка на т. н. "арабска пролет". И беше съвършенно ясно, че това е само лицемерие, защото, този който е призвал към "свобода" и "демокрация", – това са антинародните монархии в Персийския залив, Турция, под окупацията на който се намира половината територия на Кипър, а така също ЕС, САЩ, виновни в кръвопролитието на народите и в свалянето на неугодните им режими, правейки това с цел техните монополии да заемат по-добри позиции.

Днес същите тези сили, използвайки предлога на "демокрацията", прибягват до допълнителен предлог на "война против тероризма" и "самоотбрана" от атаките на джихадистите, които представляват врагове, действащи на територията на Сирия, контролирайки т.н. "Исламска държава".

Руското ръководство от своя страна, рядко говори за икономическите, геополитически интереси, които се явяват, както вече споменахме, причина за военно вмешателство. Но за него говорят руските политически деятели и журналисти. На този етап руското военно вмешателство на руското ръководство използва следните предлози:

  1. Русия оказва помощ на Сирия в борбата против тероризма по молба на сирийското правителство. Като предлог използва т. н. "война против тероризма", а така също подчертава, че действията на Русия не противоречат на международното право, защото военната операция се осъществява на основание обръщение на законното правителство.
  2. Русия използва факта, че няколко хиляди бойци на ИГИЛ се явяват дошли от регионите на Русия и бившия СССР и че в случай на победа ИГИЛ в Сирия те ще се върнат в Русия за провеждане на подобни "терористически операций", поставящи под опасност териториалната цялост на страната и процветанието на руския народ.
  3. В по-малка степен, където е уместно се използват следните въпроси: да се спре потока от бежанци и хуманитарна катастрофа, разрушението на древните постройки, зверствата на ИГИЛ.
  4. След свалянето на руския самолет над Синай ръководството на Русия прибягнало по предлог до "самоотбрана". Този въпрос по-подробно ще бъде разгледан по-долу.

 

[По надолу се привеждат данни за военното съотношение на противоборстващите сили на сушата]

В КАКВО СЕ СЪСТОИ ЦЕЛТА НА РУСКОТО ВОЕННО ВМЕШАТЕЛСТВО

В тези сложни военни условия ръководството на Русия решило да укрепи силите на Асад основнор чрез два способа:

а) Предоставяйки съвременна военна техника, точно оръжие (нови бронетранспортьори, съвременно телекомуникационно оборудване, безпилотни самолети-разузнавачи, зенитни артилерийски установки и т.н.).

б) Провеждайки въздушна операция против силите на "терористите". Нанасяне на удари с крилати ракети по позиции на противника, пуснати от кораби на ВМФ, дислоцирани в Каспийско и Средиземно море, станало демонстрация на сила от Русия.

[В пропуснат отрязък от статията се дават данни за военно-въздушното съотношение на силите, а също така за морската сила на Русия, задействани в операциите]

БЛИЗКИ И ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ

Военно значение на руската намеса

Предполага се че с помоща на тези действия може да се "балансират" загубите от жива сила на сирийските въоръжени сили, зада може те отново да придобият превъзходство и динамика в борбата с техните врагове.

Освен това, съгласно вестник The Financial Times12 , САЩ в сътрудничество с Турция и Йордания са предложили проект за създаване на безполетна зона в Сирия, както направили в Либия. Намесата на Русия предотвратила тези планове.

Политически стремежи

Буржоазният клас на Русия се стреми да защитава своите икономически и геополитически интереси в региона на Източното Средиземноморие. Научена от горчивия опит от войните в Югославия и в Либия където липсвало нейното военно присъствие и тя оставала далеч от арената на борбата, Русия се стрми да предотврати подобно развитие на събитията. Целта на Русия – на всяка цена да поддържа сирийския режим, за да може нейните монополи, а не евро-атлантическите, в сътрудничество с части от буржоазията, представени от режима на Асад (с него или без него), да играят водеща роля в експлоатацията на природните и човешки ресурси.

Такова развитие на събитията позволява да се излезе от безизходното положение в Украйна, дава възможност да се възползва от противоречията между Германия, Франция и САЩ. Освен това, позволява да се намери подход за сближаване с режимите в Иран, Ирак и Египет.

Заедно с това ефективна или неефективна е защитата на своите интереси в Сирия показва може ли Русия да проявява решителност и сила за защита на своите интереси в Централна Азия и в другите региони, където се планира по нататъшно проникване на нейния капитал, както например в Египет и Иран. С други думи, за руското ръководство съхранението на техните позиций в Сирия се явява своего рода "гаранция" за по-нататъшното проникване на руския капитал в другите страни от региона.

ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКATA ПОЗИЦИЯ НА ДРУГИТЕ СТРАНИ

Трябва да се спрем и на позициите на другите мощни държави в този период, когато ЕС, САЩ и техните съюзници въвели икономически санкции против Русия във връзка с присъединяването на Крим и военния конфликт в Източна Украйна.

САЩ негативно отреагираха на военното вмешателство на Русия в Сирия. От своя страна, те продължиха да извършват въздушни полети над Ирак и Сирия, да изпращат съветници за поддръжка на кюрдите и възможно други въоръжени групировки, действащи в Сирия. Целият ход на събитията показва, че САЩ проявяват интерес към североизточните райони на Сирия. За предвижване на своите планове САЩ използват съществуващите военни бази на своите съюзници, в това число базата в Суда и Каламата (Гърция), а така също самолетоносача CVN75 "Хари Труман", който се намира в Средиземно море.

САЩ като задължително условие поставят незабавното отстраняване на сирийския президент, но те преследват реални цели – укрепване на своите позиций в региона и отслабване позицийте на своите конкуренти.

В недалечно минало Китай и Русия в СБ към ООН наложили вето на резолюцията по въпроса с химическото оръжие в Сирия, разрешаващо на САЩ да бомбардират Сирия. Днес според различни гръцки источници китайски военни кораби и самолети прибивават в Сирия за защита на Асад.

Китай засега не коментира този факт, но ние не можем да го изключим. Тъй като вестник "Женмин жибао" публикува мнението на китайски експерт по морски военни дела Чжан Цзюнше, който казва, че съобщения за това, че в Сирия за участие в конфликта е отправен китайски самолетоносач, се явява измислица и че Китай няма да изпраща военни кораби за поддръжка на коя да е от страните в Сирия13.

Министърът на външните работи на Китай Ван И на среща в ООН заявил, че света не може да стои в страни от трагичните процеси, но никой не може да се меси в делата на чужди държави. Пред министъра на външните работи на Сирия той заявил, че света трябва да уважа суверенитета на Сирия. Но в своите думи той не споменава нито Асад, нито руските удари. Той отбелязва: "Китай няма интерес в Близкия Изток, затова Китай иска да изиграе конструктивна роля"14. В МВнР КНР заявили, че Китай е за политическо решение на сирийския проблем15.

В началото на декември 2015 година представител на МВнР на КНР Хуа Чунин заявила: "Що се отнася до ударите на Русия по террористическите организации в Сирия,  ние както и преди сме поддържали и обръщали внимание, че Русия осъществява борба против терористическите организаций на територията на Сирия по призив от правителството на тази държава" 16.

Особен интерес предизвиква позицията на Германия, отличаваща се от тази на САЩ. Отначало Германия е подписала съвместна декларация със САЩ, Великобритания, Франция, Катар, Саудитска Арабиея и Турция17, в която изброените страни призовавали Русия незабавно да прекрати авиоударите по сирийската опозиция и мирните граждани и да съсредоточи своите  усилия в борбата с Ислямската държава.

А. Меркел направила следното заявление на 4 октомври миналата година:

"На нас са ни нужни военни усилия, но те няма да донесат решения. На нас ни е нужен политически процес, но засега той не ни се отдава". Тя също така добавила, че в переговорите трябва да бъде привлечен режима на сирийския президент Башар Асад: "За да намерим политическо решение, за да можем действително да достигнем до успехи е необходимо участие както на представители на сирийската опозиция, така и на представители на днешната власт в Дамаск, а така също и на други сил, преди всичко на съюзниците от съответните групи. Русия и САЩ могат да играят в нея важна роля, точно така както и Саудитска Арабия и Иран, Германия, Франция, Великобритания"18.

 Позицията на Германия се отличава от позицията на САЩ по следните въпроси: 1) тя признава, че при переговорите за политическото решение на проблема трябва да се намира Асад; 2) тя признава, че тук трябва да бъде и Иран.

С тази позиция Германия явно се отличава от позициите не само на  САЩ, но и на Франция. Характерно е това, че Франция по примера на САЩ от 27 септември (два дена преди руската намеса) нанесла авиоудари по позиции на ИД в Сирия, докато в същото време премиер-министъра на Франция Мануел Валс, говори за руско вмешателство, отново засяга въпроса за химическите оръжия(!), в частност, той заявил: "Русия не трябва да се държи за неправилните цели в Сирия и да поразява другите организации, освен Ислямска Държава", отбелязва, че: "Ударите трябва да поразяват само правилните цели в случая ИДИЛ". "Второто условие – ние не можем да нападаме гражданското население, защото режима (президента на Сирия) Башар продължава да използва барабанни бомби и химическо оръжие против мирното население, и това е недопустимо" – подчертава Валс19.

Но след кървавите атентати в Париж на 13 ноември 2015 година, позицията на Франция, както се вижда се изменила. Президентът Ф. Оланд в свое изказване пред конгреса на 16 ноември заявил, че:"Президентът на Сирия не може да излезе от конфликта, но нашия враг – това е ИД". Това се интерпретира, като изменение на политиката по отношение на Сирия, сближаване с позицийте на Германия, тъй като тя не настоява на това, Асад да си тръгне незабавно. Освен това, Оланд заявил, чте се обърнал към Путин и Обама, за да разработят съвместни инициативи. Тази позиция е одобрила и М. Льо Пен, която отдавна иска "изменение по отношение към Русия".

 




Гласувай:
0



1. kvg55 - Не мисля, че целите на Русия в Сирия ...
15.02.2016 01:53
Не мисля, че целите на Русия в Сирия са свързани с олигархията. Русия защитава политическите си интереси на държава и конкретно военната си база в Сирия.
Русия си има достатъчно природни богатства, за да се интересува от чуждите. От чуждите богатства, включително от тези на Гърция и Европа се интересува us-американската олигархия, за да удължи съществуването си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659880
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031