1. Какво изучава политическата икономика.

Отначало малко за произхода на думата "политико­номия". Тази дума се състои от гръцките думи: "политейа", което означава общественно устройство, и "ойкономиа", което се е образувало в резултат от сливането на две думи: "ойкос" — домостопанство и "номос" — закон. В буквален смисъл думата "политико­номия" означава наука за законите на стопанството.

Като самостоятелна наука политическата иконо­мика се развива с възникването на капитализ­ма през XVI в. Буржоазните учени са предприемали много опити да определят предмета на тази наука. В най-голяма степен въпросите на политическата икономика са били раз­работени от класиците на буржоазната политическа ико­номика, и преди всего английскими учени А. Сми­т и Д. Рикардо.

Но истинска наука политическата икономика станала след революционния преврат, извършен от великите учители на работническата класа Карл Мар­кс и Фридрих Енгелс. Там, където буржоазните икономисти разглеждат икономическите явления — стопка, пари, капитал — като отношения между вещи, Маркс разкрива отношенията между хората, класите, отношенията, които се натрупват в процеса на производ­ство на материални блага. Марксиската политическа икономика дава единственно правилно, научно обяснение на явленията в икономическия живот на обществото.

Великият продължател на делото на К. Маркс и Ф. Ен­гелс — В. И. Ленин развил по-нататъкц марксистското икономическо учение. Обобщавайки новия опит в икономи­ческото и политическо развитие на човечеството, той cъ­здал учението за империализма, като последен стадии на развитие на капитализма. Основите на политическата икономика на социализма са заложили съветските учени, сред които водеща роля принадлежи на Й.В.Сталин.

Марксистско-ленинската политическа икономика изучава отношенията, които се натрупват между хората в процеса на производство на материални блага, т. е. производственните отношения, законите на тяхното раз­витие. Но производственните отношения съществуват във взаимна връзка с производителните сили. Затова политическата икономика изучава производственните отношения, като форма на развитие на производителните сили на всяка общественно-икономическа формация. Тя разкрива вътрешното противоречие между тези две страни на този или друг способ на производство, като источник на неговото движение.

Политическата икономика — наука историческа, тъй като тя разглежда икономическите отношения в тяхното възникване, развитие и изчезване. "…Политиче­ската икономия — писал Ф. Енгелс — по своята същност — историческа наука. Тя има работа с истори­чески, т. е. постоянно изменящи се материал; тя изследва преди всичко особенни закони на всяка от­делна степен на развитие на производство и обмяна, и едва в края на това изследване тя може да устано­ви немного, съвършенно общи закони, използвани за производство и обмяна въобще".

Независимо от това, че политикономиката изучава различни исторически епохи, и в СССР са съществували даже учебници с имена "Политическа икономика на капитализма", "Политическа икономика на социализма" и "Политическа икономика на докапиталистическите форма­ций", това не означава, че съществуват раз­лични науки — една за капитализма, друга за социализма и т. н. Марксистската политическа иконо­мика — единна наука, която изучава производст­венните отношения на всеки способ на производство в съответствие с неговите специфични икономически закони. В това и се заключава задачата на политическата икономива- да разкрие съдържанието на тези закони, да покаже характера на производственните отношения на даден способ на производство и неговата връзка с миналото и бъдещото развитие на човечеството, както от една формация расте друга, както растящите производителни сили подготвят и създават нови производственни отношения.

И така, политическата икономика е наука за развитието на производственните отношения на хората. Тя изяснява икономическите закони на развитие на производството, разпре­делението, обмена и потреблението на материални блага на различните степени на общественното развитие.

Политическата икономика — наука класова, пар­тийна. Иначе и не може да бъде: изяснявайки същността на про­изводственните отношения, политикономиката разкрива причината за произхода на класите, съдържанието на класовите инте­реси и така показва неизбежността на борбата между класите с непримиримите интереси. Зако­ните и изводите на политическата икономика обхващат ко­ренните интереси на всички класи. И е напълно закономерно, че всеки клас по-своем тълкува икономи­ческите явления — буржоазията предпочита да ги скрие, а работническия клас пряко говори за него.

В капиталистическото общество съществуват два ос­новни класа: буржоазия и пролетариат. Съответно се формира буржоазна политическа икономика и пролетарска политическа икономика. Съ­ществуването на различни групи дребна буржоазия е обус­ловило възникването на дребнобуржоазна политическа икономика.

В период на борба против феодализма буржоазията е била водещ клас. Тогава тя е била заинтересо­вана от научно освещаване на икономическите явления, защото нейните класови интереси съвпадали с обектив­ния ход на историческото развитие.

Но, ставайки господстващ обществен клас, бур­жоазията престанала да бъде прогресивна. Когато на исто­рическата арена дошъл работническия клас, буржоазията и нейните икономисти били заинтересовани само от едно — да защитят и съхранят капиталистическия строй. Буржоазната поли­тическа икономика станала ненаучна, реакционна, вулгарна. Десетки различни "школи" и "направления" в съвременната буржоазна политическа икономика поста­вят пред себе си една-единственна цел — да скрият про­тиворечията на капитализма. Ленин говорил, че "нито един про­фесор по политическа икономика, може да даде най-ценни работи в областта на фактически, специ­ални изследвания, не трябва да се вярва на нито една дума, когато става въпрос за общата теория на политическата ико­номика. Защото тази последната е — такава партийна нау­ка в съвременното общество, както и гносеологията. Като цяло професорите-икономисти не са нищо повече от чиновници накапиталистическата класа, а професорите по философия — учени чиновници по теология".

Пролетариатът е обществен клас — кръвно заинтересован в прогресивното развитие на чо­вечеството. Това се обяяснява с това, че класовите интере­си на пролетариата изразяват интересите на постъпателното развитие на обществото. Именно затова пролетарската, марксическа политическа икономика са единственно на­учни, защото те обективно, правдиво разкриват закономерностите на икономическото развитие на обществото.

Далее