На първите етапи от развитието на човешкото общество натуралното стопанство е било господстващо. Всяка от първобитните общини е съществувала изоли­рано от другите и потребностите от членовета на общините се удов­летворявали с продукти собственно производство. Натурални били и патриархалните селски стопанства, робовладелските латифундии, а така също средновековните феодални поместия.

Какви условия са направили възможно превръща­нето на продуктите на труда в стока? Как  е станало това?

Най-вече с възникнване разделението на труда между производителите на материал­ни блага. Когато всички произвеждат едни и същ продук­т, обмен не е нужен. Необходимост от обмен възниква, когато едни обработват земя, сеят пшеница и други селскостопански продукти, други произвеждат земеделски оръдия, трети са заети с производството на тъкани, четвърти добиват руда и т. н.

Но достатъчно ли е общественното разделение на труда за поява на обмяна на стоки? Не не e достатcчно. В Древна Индия са съществували общини, членове на кои­то освен земледелци са били ковачи, дърводелци, грънчари и др. Всичко, което те произвеждали се делило между всички членове на общините, т. е. всеки обменял продуктите от своя труд. Но това не било обмяна на стоки. Всичко се делило безплатно, без покупкопродажба. Защо? Защото произведената продукция принадлежала на общината, като цяло, а не на отделен работник.

Значи, второ непременно условие за превръща­не на продукта от труда в стока се явява възникване на частна собственост на средствата за производство. Да речем ако платното не принадлежи на тъкача, то последния не може да се разпорежда. Така и селянина не мо­же да продаде хляб, не явяващ се собственик. Само в този случай, когато са налице тези условия: обще­ственното разделение на труда между производителите на материални блага и наличието на частна собствено­ст се появява икономическа необходимост от обмя­на на продукти, покупко-продажба.

От една страна, частната собственост на средст­вата за производство разединява, изолира хората един от друг. Всеки селянин, занаятчия, часте­ собственик на средствата за производство и продуктите от своя труд, като независим той може да произвежда това, което иска, което му е изгодно. От друга страна, развиващото се общественно разделение на труда прави необходими икономическите връзки между производственните отрасли, между хората, произвеждащи различни продукти на труда.

В тези условия единственно възможна форма на икономически връзки между отделните, обособени производители станва обмена на резултатите от труда чрез покупкопродажба. Затова продуктите на труда стават стоки, т. е. такива продукти, които са произведени специално за обмяна, продажба. "Под стоково производство — пише В. И. Ленин — се разбира та­кава организация на общественното стопанство, когато про­дуктите се произвеждат от отделен, обособен про­изводител, при това всеки специализиращ се на изработка на някакъв продукт, защото за удовлетворяване на общественната потребност е необходи­ма покупкопродажба на продукти (постановяващи в сила на това стоки) на пазара".

На стоковото стопанство, основано на частната собственост е присъщо стихийния характер на развитие. Всеки се стреми да произведе такива продукти, които са му нужни. Но никой преднарително не може да каже, какви стоки са нужни и какво количество може да се произведе с изгода. Всеки отдел­но, обособен производител става факти­чески конкурент на другите. Стихийността и анархията на производството неизбежно водят зо ожесточеня борбя за пазари, за изгодни цени на стоките.

Зачатъци на стоково производство са съществували още в периода на разлагане на първобитнообщинния строй. Ф. Енгелс указвал, че началото на обмяна на стоки се "от­нася към времена, които предшестват тези, които не са описани в историята и са по-древни от Египет о 2500 а може би с 5000 години, а от Вавилони до 4000-6000 години до н. е.". За робовладелския и феодален строй е характерно гос­подството на натуралното стопанство, макар че простото стоково производство тогава е получило вече определено развитие. Висша форма на стоковото производство се яв­ява капиталистическото стопанство. Стоково-парични отношения има и в социалистическото общество, но те принципно ие отличават от отно­шенията, съществуващи в другите формации.

Що се отнася до простото стоково и капиталистиче­ско производство, то те са еднотипни, имат общи черти, които се заключават в следното:

1) и двата вида стоково производство са основани на частната собст­веност на средствата за производство;

2) както в капитали­стическото, така и в простото стоково стопанство обмена на стоки се осъществява стихийно, неорганизирано.

Заедно с това между простото стоково и капита­листическо производство има и същественни различия. В малкото селско или занаятчийско стопанство стопанина на средствата за производство сам със своя личен труд създава продукт, докато при капи­тализма се създава продукт — резултат от който се явява наем­ния труд. В просто стоково производство продукта на труда принадлежи на самия труженик, а в условия на капитализма — на собственика на средствата за производство. Капи­талистическото производство се основава на експлоа­тация на наемния труд. Селяните или занаятчийте създават стоки за удовлетворяване на своите лични потребности, докато капиталистическото стоково производство преследва цел-извлечане на печалба.

Отличителна особеност на капитализма е в това, че стоковото производство придобива всеобщ харак­тер, защото стока става и работната сила.

Простото стоково производство в условия на робо­владелско и феодално общество съществували само, като вид стопанство. Голяма част от производи­мите в обществото продукти не бли предназначени за обмяна, не се превръщали в стока.

В капиталистическото общество всички продукти (и средствата за производство и предметите за лично потреб­ление), по принцип се произвеждали за обмяна. Тук всичко се продава и купува: фабрики, заводи, железници и земя. Стоковият характер носят и отношенията между собствениците на средствата за производство и наемните работници, продаващи своята работна сила.

От различията на простото стоково и стоково-капиталистическо стопанство следва много важен съще­ствен извод: малките стокопроизводители, стопанствата които се основават на личен труд и отсъствие на експлоатация се явяват съюзници на ра­ботническия клас в неговата обща борба против експлоататор­ските класи.

Първата глава в "Капитала" на Маркс започва с думите: "Богатството на обществото, в което господства капитали­стическия способ на производството, встъпва като "огром­но натрупване на стоки", а отделната стока — като еле­ментарна форма на това богатство. Затова нашето изследване ще започне с анализ на стоката".

Tова е напълно разбираемо.За да се изучи организма на расте­ние или животно, трябва да се започне с изясняване на при­родата на клетките. Анализът на стоката — икономическата клетка на буржоазното общество — дава ключ към разбирането на закономерностите в развитието на капитализма.

Далее