В основата на двете свойства на стоката лежи двойственния характер на труда от неговия създаващ. Трудът на всеки стокопроизводител може да се разглежда от две страни.

Преди всичко това е определен вид на труда, има­щ за цел да създаде един или друг продукт. Различните видове труд се отличават един от друг с използваните в процеса на труда  мате­риали (кожа, дърво, глина и т. н.), оръдия (шило и игла, брадва, пила и т. н.), а така също с характера на самия процес на труда. Всяка форма целенасочено усилие на човешка енергия образува определен вид труд (труда на обущаря, дърводелеца, фурнаджията, ковача и т. н.), който се нарича конкретен труд. Резултат от труда например на обущаря се явяват ботуши, шивача — облекла и т. н. Или конкретния труд е труд, създаващ потребителска стойност.

Ние знаем, че на пазара се обменят стоки, имащи различна потребителска стойност. И об­мяната в този случай става именно за това, защото във всички стоки е въплътено нещо общо — труда.

Всеки работник, към която и да било професия да при­надлежи, в процеса на труда изразходва енергия — ум­ственна и физическа. Разходите на човешка работна сила във физиологически смисъл правят възможни и съ­измерими всички видовв конкретен труд.

Ако се отвлечем, абстрахираме от целите и резул­татите от труда на работника, от материалите, с които той работи и от инструментите, които той ползва, то труда на всеки представлява пред нас просто изразходване на човешка работна сила във физио­логически смисъл, безотносително към неговата конкретна форма. Ето такъв отвлечен от конкретните разли­чия, еднороден труд се нарича абстрактен тру­д. Думата "абстракция" в превод на руски език означава отвлечен. Затова, когато се казва: "аб­страктен труд", то се има предвид човешки умствен труд и физическа енергия, независимо от това, каква работа той изпълнява — шие дрехи, добива руда, лее метал и т. н.

Но това не означава, че се извършва разсейване в нашето съзнание. Разсейването от особеностите на едни или други конкрет­ни видове труд и свеждането им на всякакви работи до еднороде­н, абстрактен труд става обективно, независимо от съзнанието на човека. Стокопроизводи­телят, обменя своята стока на друга, разсейвайки се от конкретните особености на своя и чуждия труд и сравнявайки стоките в зависимост от разходите за труд въ­обще.

Говорейки за абстрактен труд и противопоставяки го на конкретния труд, ние подчертаваме, че абст­рактния труд е разход на умствен труд и физическа енергия на човека извън зависимостите от особеностите на различните видове работи.

Сега да поставим следния въпрос: всеки ли разход- умствен и физическа енергия образува абстракте­н труд? Трудът на хората винаги носи обществен ха­рактер. Но формите му на проява в различните социално-икономически условия са различни. Да вземем например труда на крепостния селянин във феодалното общество. Общественният характер на неговия труд се проявявал пряко и непосредствено- като обработвал земята на помешчика и определена степен от добива му отдавал без­възмездно. В тези условия не се изсквало отчитането на разходите за физическа и умственна енергия, защото продукта от труда на селянина не постъ­вал в обмен. Селският труд в непосредствен­на, конкретна форма служил, като форма на проява на об­ществен труд. Когато няма стоково стопанство, не може да има и абстрактен труд.

Друг въпрос е кога се появява стоковото производ­ство. Селянинът, както и други частни собственици, са длъжни да продадат зърно, което са получили в резултат от обработка на своята земя. Иначе те няма да могат да купят нужна им стока. Такова е положението у тъкача, обущаря и всеки друг стокопроизводител. Затова възниква необходимост да се отчитат разходите на физиче­ска и умственна енергия, за да има възможност да се приравняват различни видове конкретен труд, а значи и възможността да се обменят стоките.

Платът, произведена от тъкач е полезна вещ, но нужна ли е тя на обществото, ще стане известно, когато тя бъ­де доставена на пазара. Само тогава, когато плата бъ­де продаден, може да се каже, че труда на тъкача е нужен на другите хора, т. е. явява се част от общественния труд.

Ето защо в общество, където стокопроизводителите от една страна са обособени, а от друга са неразривно свързани с общественното разделение на труда, неизбеж­но възниква абстрактен труд, без който е невъз­можно да се прояви общественния характер на труда и да се съиз­мери с неговите разходи. Разходите (умствен и физически) се въплъщават в стоката, образувайки неговата стойност. Ако не бяха тези общи основи — еднородността на разходите на работна сила, то щеше да е невъзможно да се прирав­нят стоките — продуктите от труда на хората с различни про­фессии — и следователно да се обменят по между си.

Трудът на всеки стокопроизводител се явява едно­временно и конкретен и абстрактен. Двойственният характер на труда на стокопроизводителя за първи път е от­крит от К. Маркс. Неговото научно откритие има голямо значение. Маркс е казвал, че "подчертания още в първа глава двойствен характер на труда" се отна­ся към най-добрите страници от "Капитала". Правилното разбиране на двойственния характер на труда дава въз­можност да се разкрие същността на икономическите закони на капитализма, неговото възникване, развитие и гибел. Маркс считал, че на учението за двойствения характер на труда "се основават всички разбирания на фактите".

И такa ние изяснихме, че абстрактния труд е особенна форма на общественния труд, свойственна само на стоковото производство, отразяващо отно­шението на хората в процеса на производство и обмяна на стоките.

Заедно с това труда на стокопроизводителя в стопанството се основава на частната собственост — негово лично, частно дело. Той може да прави всичко, каквото поиска: да шие дрехи, да произвежда столове и т. н. Излиза, че той има пълна свобо­да. Но това е само видимост. Че да произвежда стокопроизводителя в условия на стоково стопанство, той не може сам, със своя личен труд напълно да удовлетвори всички свои потребности. На обущаря произвеждащ ботуши са му необходими десетки, стотици предме­ти, които той сам не може да произведе. Обущарят зависи от всички окръжаващи го стокопроизводители, такива частни собственници, като него. Трудът на всеки стокопроизводител се явява непосредствено частен труд, в същото време представлява и частица от общественния труд.

Когато стокопроизводителя създава вещ, той не се инте­ресува от потребителската стойност на произведената стока, а от стойността, като възможност да се възместят понесените разходи. Но това той не може да направи, а само да създаде потребителска стойност. Но може да се случи, стоката да не може да се продаде и така потребителската стойност да остане нереализирана. Значи, разходите на конкрете­ труд се оказват напразни. Това противоре­чие между потребителската стойности стойността, между конкретния и абстрактен труд се явяват основно противоречие между просто стоково производство — между частен и обществен труд.

Далее