Ние установихме, че обменната стойност на стоката е в способността и в определенна количественна пропорция да се обменя с други стоки. Да вземем същия пример. Да предположим, че известно количест­во стока — 20 кг зърно — се обменя на опреде­лено количество друга стока — на 10 м плат. Естественно, възниква въпрос: защо именно на 10, а не на 15 или на 5 м? На какво е основава пропорцията на обмена?

Някои буржоазни икономисти твърдят, че обмяната на стоката става на основа търсенето и пред­лагането. Например английския икономист Г. Д. Маклауд твърди, че "отношението между търсенето и предлагането е единствен регулатор на стойността. С какво се аргументира? Той говори: ако на пазара бъде предложено за обмен повече зърно, тколкото е търсенето, то обменната стойност на зърното ще падне. За обмяна на 20 кг зърно се по­требява по-малко плат, например не 10, а 7 или още по-малко метри. И обратно, когато на зърното се появи по-голямо търсене, а предлагането е значително по-малко, то обменната стойност на зърното се повишава, и тогава 20 кг зърно може да се обменя вече не на 10, а на 13—15 и даже повече метра плат.

Никой не спори с това, че търсенето и предлагането в една или друга сепен влияят на обменната пропорция. Влияят, но не определят и не създават обмена стоъност на стоката.

Да си представим, че е възникнало такова положение, когато търсенето и предлагането на стоката са равныи т. е. зърното се предлага толкова, колкото е търсенето на него. В та­къв случай влиянието на търсенето и предложението взаимно се изключват. Но една стока се обменя на друга все една в някаква определена пропорция! На основание на какво тя се установява? Защо 20 кг зърно се обменя именно на 10 м плат, а не на друго количество? На това теорията на търсенето и предлагането не са в състояние да отгоеорят.

Има и друга гледна точка, съгласно която обменните операции определят степента на полезност на вещите, потребни от стойността на стоката. Така, австрийския икономист Е. Бем-Баверк е писал, че "ценноста на вещите се измерва от величината на пределната полза на тези вещи". На пръв поглед такова толкование може да се покаже също правилно и достатъчно убедително: колкото по-полезен е даден предмет, толкова е по нужен на купувачуте, толкова е по-висока цената му.

Но полезността на вещите не може да слу­жи за основа на пропорцийте в обмена на стоките. Ако е било така, то най-необходимите за живота на чо­века продукти: хляб, мляко и т. н. — биха стрували скъпо, в обмен на тях биха се обменяли голямо количество стоки. Но това не е така — съществуват много стоки, които са по-малко полезни и по-малко нужни на хората, отколкот водата и хляб, но струват много скъпо.

Тук трябва да отговорим: всяко положение не трябва да се разбира в този смисъл, че най-полезните вещи са най- евтини. Детелиненото сено като храна е по-полезно от с­ламата, но е по скъпо от него. Такива при­мери може да се дадат много. Всички те доказват, че няма и не може да има еднозначна пряка, причинно-следственна връзка между полезността на вещите и нейната обменна стойност: едни вещи са полезни и скъпи, други — полезни, макар и евтини.

Какво се явява основа на пропорцийте в обмена на стоки? Защо 20 кг зърно са равни на 10 м плат? От какво и как те се уравняват? Защото без ра­венство няма обмен. Тъкачът защо взема 20 кг зърно, защо те са равни на 10 м от неговия плат.

Основа за равенство не може да служи потребителската стойност: защото зърното и плата по своето предназначе­ние са нееднородни, те удовлетворяват различни по­требности на човека. По количество те също са несъизмерими: мярката на зърното служи теглото, а на плата — площа (толкова метра дължина, толкова ширина). За да се извърши обмена на две стоки е необходимо във всяка от тях до обмяната да има нещо общо.

Има ли в тях нещо общо? Да има. И това е труда, разходен на производството на стоката.Зърно, плат, кибритена кутия, трактор, игла, самолет — всички те са продукти от труда на човека. Равенството на двете стоки, обмяната им са възможни само защото тези стоки въ­плъщават в себе си, еднакво количество труд изразходвано за тяхното производство.

Въплътеният в стоката труд образува неговата стойност. Става въпрос за целия труд, изразходван на всички стадии на производството. Например, в стойността на зърното, ожънато от селянина е въплътен труда на ма­шиностроителя (трактори, комбайни и т. н.), хими­ка (торове), сондьора (гориво) и много други работници.

Следва да се отчита такава особеност на стойността. По­требителската стойност на всяка стока е напълно осезае­ма. Но в стойността на стоката няма и не може да бъде нито един атом вещества от природата. "Вие можете да чувствате и проучвате всяка отделна стока— пише Маркс— да правите с нея каквото си искате, но като стойност да остане неуловима". Потребителската стойност въплъщава в себе си многооб­разните естественни свойства на стоката, а стойността се явява отразяване на общественни, социално-иконо­мически свойства.

Стойността и обменната стойност са взаимосвързани. Стойността, създадена от труд е вътрешно свойст­во на стоката, а обменната стойност служи външната фор­ма на проява на стойността. Затова стоката е единство от потребителската стойност и стоиността, която може да намери своето отразяване само във форма на обме­нна стойност.

Источник на стойността на стоката, както вече установихме се явява труда. Величината на стойността непосредст­вено зависи от величината на трудовите разходи. Например преди при производството на алуминий се е разхождало огромно количество труд и е струвал по-скъпо от златото. С времето, с научаването на получаване на алуминий с по-малко труд, той станал несравнимо по-евтино от златото. Аналогично е положението и с железото. В миналите времена, когато обработката на железо била трудна, въоръжението на воина е било по-скъпо от 100 бика. По-късно, когато се усвоило производството и обра­ботката на желязо, на всяко изделие се произвеждало с по-малко труд, желязото по­евтиняло. От тук излиза, че колкото по-малко са трудовите разходи, толкова по-малка стойност има стоката и обратно.

Но грешно е да се отъждествяват разходите на тру­д и стойността. Не всеки разход на труд образува стойност. В условия на натурално стопанство продук­ите се създават също от труд, но се потребяват от самите производители. Затова и няма необходимост да се съизме­ряват продуктите, закото не се обменят: продуктите от натуралното стопанство не се превръщат в стоки и нямат стойност, макар че труда на тях е разходен.

В стоковото стопанство, основано на частната соб­ственост на средствата за производство, стокопроизводителите работят обособено, отделно, но труда на всеки от тях е свързан с труда на дру­гите.

Обущарят, например купува кожа от кожаря. ножове, шила, чукове и други инструменти, необ­ходими за шиене — от производителя на инстру­мента, конци и тъкани- от трети стокопроизводи­тел и т. н. Освен тези преки връзки съществуват и много косвенни: със селяните производители на селскостопански оръдия и представители на други професий.

Както се вижда от нашия пример, труда на всеки стокопроизводител представлява едновременно и ин­дивидуален труд и част от обществен труд. Трудът на обущаря, макар и обособен е нужен на обществото и от тази гледна точка той се явява част от общественния труд. Но връзката на този вид труд с труда на другите стокопроизводители се вижда само на пазара. А до тогава, докато обущаря донесе на пазара своята стока, той шие на свой страх и риск, не знаейки, нужен ли е на някого.

Връзката между производителите, съществува вече в процеса на производство на стоките се проявява не веднага, не пряко, а по заобиколен път, чрез обмен. На пазара в процеса купуване-продаване се извършва приравняване към други стоки и така се изяснява об­щественния характер на труда на обущаря.

Какви изводи може да се направят?

Първо- стойността е не просто разход на труда, а въплътен в стоката обществен труд на стокопроизводителя.

Второ- отношенията между хората в процеса на производство, обмен и потреблението на стоки, производственните отношения на стокопроизводите­лите, намират отражение в стойността на стоката.

Затова можем да кажем, че стойността не е отношение между вещите, стоките, а общественно отношение между стокопроизводителите по повод на вещите-стоки. Или кратко-стойността е общественно отношение.

В стойността са отразени определени отношения на хората в процеса на производство. Тя се характеризира с факта, че производителите на продукти са обособени един с друг и връзките помежду им се установяват не пряко, а по заобиколен път, чрез пазара, чрез покупкопродажбата. С други думи, стойността е отразяване на общест­венните отношения на стокопроизводителите.

Стойността не е естественно, а общественно свойст­во на продукта. Обуща, произведени в натуралното стопанство, не се отличават по своите естественни качест­ва от ботуши, произведени в условия на стоково стопанство, но в първия случай те нямат стойност, а във втория се явяват стока, те изпълняват, както изяснихме друга общественна роля. Стойността е историческо яв­ление, свързано с възникването и раз­витието на стоковото производство. Когато в обществен­ното производство бъдат произведени просто продук­ти, стоковото производство изчезват и продуктите на труда нямат стойност.

Далее