Стойността на стоката се определя от труда. Трудът мо­же да бъде измерен с работно време. Колкото повече разходи има на работно време, толкова по-голяма стойност ще има стоката.

Но значи може да се каже, че колкот по-ленив е човек, толкова повече работно време той отделя на производ­ството на каквито и да било предмети, толкова по-голяма стойност той създава? Разбира се не.

Как се определя величината на стойността? За да изясним това, трябва да знаем, че се различава индивидуално и обществено необходи­мо работно време.

Времето, което се изразходва на производство на стока от отделни стокопроизводители, се нарича индивидуално  работно време. Известно е че и едните или други работници изразходват на производството на един и същ вид стоки различно работно време. Много тук зависи от опита, квалификацията, знанията на работ­ника, от оръдията, които той използва.

Условно дa разделим всички предприятия, произвеждащи определен продукт, да речем столове, на три группи: най-добри, средни и най-лоши. Средните про­извеждат примерно 70% от общото количество столове и на всеки стол отделят 4 часа; най-добрите — 20% от столовете, и на всеки от тях отиват 2 часа. Най-лошите предприятия произвеждат едва 10% от столовете, за 6 часа.

Разходите на труд на кои предприятия ще бъдат опреде­лящи за стойността на стоката?

Средните!

Защо? Защото, те произвеждат основната маса от стоката. Индивидуал­ното работно време на тези предприятия е близко до средното ниво на разходи на труд в обществото.

Излиза, че не индивидуалното, а общественното необходимото работно време определя величината на стойността на стоката. Общественно необходимото време харак­теризира такива разходи за труд, които са типич­ни за дадените общественни условия на производство. Практически това означава, че общественно необходи­мото време е времето, което се изразходва за производството на стоки в предприятия, произвеждащи голяма част от стоките, имащи по-високо или по малко ниво на техника, използващо най-разпрост­ранените методи на организация на труда. На тези пред­приятия се трудят работници, притежаващи средна степен на сръщност и умения, при средно ниво на ин­тензивност на труда.

В стоковото производство, основано на частната собственост на средствата за производство, величината на стойността се установява стихийно. Само в резул­тат от дълго приравняване на едни стоки с дру­ги се установява обменната пропорция, съответстваща на количеството общественно не­обходимо работно време.

Величината на стойността не е постоянна. Тя се изменя с изменението на производителността на труда, увеличаването или намаляването на количеството труд, необходимо за произвеждане на стоката. Производителността на труда може да се повиши в зависимост от много фактори: ниво на развитие на техниката, усъвършенстване на технологията на производство, методи по организация на производство и труд, квалификация на работниците, а така също от естест­венни условия.

Това означава, че величината на стойността е обратно про­порционална на производителната сила на труда, т. е., колкото е по-висока производителността на труда, толкова е по-ниска стой­ността на единица стока.

При обмяната на стоки се отчита и степента на слож­ност на труда. Различават се прост и сложен труд. Ня­кои видове работи може да се изпълняват без предвари­телна подготовка от всеки физически здрав чо­век. Това е и прост труд. Но за да станеш стругар, механик или инженер се изискват знания, умения. Стоки произведени със сложен труд, притежават голяма стойност, отколкото стоки произведени със същото количество прост труд.

Защото? Защото тук се отчитат разходите на труд, на обучение. Eто защо сложния, квалифициран труд е многоумножен прост труд и продукт от един час сложен труд се обменя на пазара на продукт с голямо число часове прост труд. Разбира се никой в капита­листическото общество не изчислява съотношението на разходите сложен и прост труд. Сведение за сложен труд към прост става стихийно, на пазара в процеса на многократни приравнявания на едни стоки към други.

Далее