Преди да отговорим на този въпрос, да си спомним за Ро­бинзон Крузо. Всички вещи, спасени след кора­бокрушението му трябвалир освен… парите. А колко усилия преди е израрходвал за да ги има. И когато останал сам, парите загубили цялата си ценност. "Ненужeн боклук! — говорил Робинзон за монетите— Защто сте ми сега? Ти сега нищо не струваш дори и няма да се наведа и да те взема от пода".

Да, действително, там където няма обмен, там няма и по­требност от пари. Историята на човешкото общество знае и времена, когато хората са живели без пари, и въобще не са се нуждаели от тях.

Въпросът за това, как са възникнали парите, дълги години занимавал умовете на много учени. Какви ли не догадки! Едни твърдели, че парите са измислени от… Адам. Намирали са се и такива, които доказ­вали, че парите са дар от природата.

Широко разпространена е т. н. номина­листична (държавна) теория на парите. Тя гласи, че парите са резултат от съзнателната воля на държавата, че всяка форма на пари, даже златната мо­нета, притежава сила само защото е отбелязана с държавен знак, определящ но­минала и.

Такова разбиране на въпроса е грешно. Ще се опрем на известен от историята факт, в Рим при им­ператор Гай Калигула (37—41 гг.). Ще си кажете, че всичко му е било позволено и подвластно. Той водил своя кон на заседанията на сената. Изисквал от подан­ниците си да целуват краката му. Никой не смеел да му се противопостави. По това време, като пари в Индия, на Цейлон, в някои райони на Африка в обръщение били особенни черупки с име "каури". Те се срещали рядко, добива им изисквал значителен труд, затова и се ценили те скъпо. И когато римската хазна била съвсем разорена, всесилния Калигула издал заповед: да сеобявят за пари раковините, събрани по негова повеля на морския бряг . Идеята на всемогъщия император не могла да се завърши с пълен крах: никой не събирал тези черупки, защото те не били пари.

Карл Маркс за първи път в историята на икономическата мисъ­л дал единственно правилно научное обяснение на същността на парите и  причините за тяхното възникване. Парите са плод на продължително историческо развитие. Тяхната поява е неразривно свързана с обмяната на стоките. В разви­тието на стоковото производство, при смяната на една форма на стой­ност на стоката с други — ето къде е скрита тайната на произ­хода на парите.

Първоначално стоките се обменяли без помощта на пари. A и обмена е бил случаен, епизодично яв­ление. Продуктите са се произвеждали не за обмен. Но у някои първобитни общини се появявали излишъци, които били резултат от благоприятни естествен­ни условия. Излишъците се обменяли разбира се случайно. Защо случайно? Първо- об­менът може да се извърши само при случайни срещи на общини или племена. Второ- самия обмен е носил при­митивен характер: продуктите са можели да се обменят или не но това не е имало икономическо зна­чение за техните собственици.

Подобен вид обменни отношения носи случаен характер и се нарича проста, отделна или случайна форма на стойност. В този случай един предмет се обменя на друг. Например, у ново­гвинейците грива коса се обменяла с камен­на брадва, у редица негритянски племена в обмен на коза давали мотика и т. н.

Случайният характер на обмена вече свидетелства за превръщането на продукта от труда в стока. Продуктите по­степенно започнали да се обменят, като еквивалентни, рав­ноценни вещи. В обменно отношение всички от изброените стоки изпълнявали различна роля. Грина коса отразява своята стойност в каменна брадва. Тъй като тя отразява своята стойност чрез от­ношение към друга стока, то това означава, че тя се намира в относителна форма на стойност. Камен­ната брадва служи, като материал за изразяване стойността на друга, стока, как ще бъде оценена тя, служи за еквивалент на неговата стойност. Излиза, че каменната брадва се намира в еквивалентна форма на стойност.

Може ли да съществува всяка от тези форми на стойност една без друга? Не, между тях съществува тясна взаимовръзка. Гривата коса не може да се намира в относителна форма, ако тя не се обменя с каменната брадва или нещо друго, а каменната брадва не може да бъде еквивалент, ако не противостои на гривата коса или друга стока. В същото време тези стоки си противостоят едни на други. Това трябва да се разбира по следния начин: стоката може да си изрази своята стойност чрез друга стока, ако те притежават друга потребителска стойност. С други думи, гривната коса не може да изрази своята стойност чрез гривата коса.

Така една или друга стока се намират в относителна или еквивалентна форма на стойност, коята не е в сила на своите природни качества. Каменната брадва слу­жи за еквивалент не защото тя е каменна брадва с определени естествени свойства. Тя може да изпълнява и роля на относителна форма на стойно­ст, ако се обменя на гривата коса. Този извод има принципно значение за разбирането на произхода и природата на парите.

С възникването на първото крупно общественно разделение на труда, с отделянето на скотовъдството и земеделието обмяната на стоки станала по-регулярна. На този стадии от развитието на стоковото производство съответства пълна, или разгърната форма на стойността. Сега в процеса на обмяна уча­стват много стоки, при това една и съща стока се об­меня на много други стоки. Например, у суданските негри се срещали следните обменни отно­шения:

                               = 10—15 овцe

10 кошници сол     = 20—30 кози

                              = 2 бика

При случайна форма на обмен на всяка стока се про­тивостояла само една стока. А при разгърната фор­ма една стока, намираща се в относителна форма на стойност (в нашия пример 10 кошници сол), полу­чава отражение на своята стойност в цял ред от стоки — еквиваленти.

Но и такава форма на стойността не е могла да удовлетво­ри разширяващите се потребности от обмен на стоки. Защо? Защото обмена може да се извърши само когато на собственика на сол са му нужни овце, а на собственика на овеце — сол. Но обмена  не може да се съ­стои, ако собственика на овце не се нуждае от сол, макар че собственика на сол се нуждае от овце. Такива затруд­нения между двама стокови собственници възниквали все по често. Това положение все повече се усложнявало.

С развитието на производството количеството продукти за обмен все повече растяло. Но сред множеството стоки постепенно се отделили такива, които се обменяли по-често от другите и станали мерило за стойност на всички стоки. В различно време такива стоки у едни племена се оказвали миди, у други — кожи, у трети — животни и т. н. С превръща­нето на една стока във всеобщ еквивалент пълната, разгърната форма на стойност отстъпила своето място на друга, по-развита форма на стойност, която но­си име всеобща форма на стойност. Сега вече много стоки отразяват своята стойност в ед­на стока — всеобщ еквивалент.

1 наметало                    =
10 фунта чай            =
40 фунта кафе         =         20 аршина плат
1/2 тона желязо       =
2 унции злато           =

Това е само примерна схема. Нужен е бил дълъг опит на обмен, докато каквито и да било стоки са можели да се отделят и да станат главен предмет на покупкопродажба. Та­къв всеобщ еквивалент може да бъде стока, която най-нагледно да отразява стоийността на другите стоки, най-често да се обменя. И тогава когато всеобщ еквивалент става само една стока, и само тя, а не каквито и да било друти, то на смяна на всеобща фор­мма на стойност идва последната, най-висша степен на развитие на формата на стойността — паричната. Она имеет следующий вид:

1 наметало                    =
20 аршина плат        =
10 фунта чай            =        2 унции злато
40 фунта кафе         =
1/2 тона желязо       =

Паричната форма на стойността се отличава от всеоб­щата по това, че първо- ролята на всеобщ еквивалент монополно принадлежи на една стока, второ- стоката изпълнява роля на всеобщ еквивалент не в тесните рамки на местен пазар, а на значително по-широки територии.

Така в резултат от дълго развитие на стоковото производство и обмяната възникнали парите.

Какво е това пари? Парите — това е стока, която според развитието на стоковото производство и обмяната се е отделила, като всеобщ еквивалент. Както и всички стоки, парите имат стойност и потребителска стойност. В този смисъл те по нищо не се различават от обикновенните стоки.

Но най-главното, характерно за парите се заклю­чава в това, че те са особенна стока. Парите са такива, защото се обменят за всички стоки, служат за удовлетворяване на всички потребности, придобиват всеобща потребителска стойност.

Парите, както и стойността на стоката, отразяват общественните отношения между хората в процеса между производство и обмен.

Далее