У отделните народи роля на пари играели различни стоки. Така например в Древна Гърция и в Древен Рим, у арабските и индийски племена, като пари служели животни. В поемата на Хомер ( преди 2700—2800 г.) се споменава, че оръжието на Диомед е струвало 10 бика, а медния триножник — наградата за воина 2 бика.
В Древна Рус за пари също се използвали животни. А думата "скот" даже е станало синоним на пари. Съкровищницата се наричала "скотница", а касиерите "скотници". "Скотолюбец" наричали човек, с неудържима страст към печалба.
У някои народи на Африка даже в началото на XX в. за пари служили животните. Известният английски пътешественик Ливингстън разказва, че зулусите, желаейки да разберат богатството на английската кралица, питали с колко крави тя разполага.
На латински парите се наричали "pecunia", от латинската дума "pecus" — животно. Възникването на думата "капитал" също е свързано със значението на животните, като пари. Броененто на животните било по главите, и думата "капитал" произлязло от латинската дума "caput" — глава (множественно число — capita).
В ролята на пари встъпват и разкошните предмети. У първобитните племена по островите от Тихия океан и у народите на Африка, като пари се използвали ценни мидени черупки. На западния бряг на Африка съществувала детайлно разработена мидена парична система. Единица за мярка служила нишка от 40 каури. Посредтическо звено при обмяна встъпвала в племената от Централна Африка слоновата кост, в Древен Египет — зърно, в Абисиния и Китай — сол, в Монголия — чай. У много народи за пари служили кожи (у скандинавските народи, у индийците в Северна Америка и др.) В Рус кожата от белки до XIV в. се употребявали, като пари.
Благородните метали озпълнявали ролята на пари от най-древни времена. Още в древноегипетското законодателство, както и в свещенните книги на Древна Индия и в Библията се,съдържа упоменание за златни и сребърни пари. В робовладелската държава Шумер в третото хилядолетие до н.е., като пари се използвали мед и сребро. По това време у финикииците, като пари служило златото. А сребърни пари били широко разпространени през второто хилядолетие до н. е. в много страни на Азия (Китай, Иран, Месопотамия и др.).
В средaта нa 60-те г. на миналия век при разкопки в местността Стария Рязан били открити сребърни изделия от XII—XIII в., сред които и сребърнa гривна, използвана по това време, като пари. Сребърни слитъци във вид на пръчки или шестиграни за малки плащания кълцали на части. От тук видимо и дошло името на нашата парична единица — рубла.
Потребностите от развитието на дребната търговия предизвикали необходимостта от малки пари. Родината на монетите се счита древната държава Лидия, където за пързи път може би около VII в. преди н. е. започнали да ги секат. По-късно монети започнали да секат и в гръцкия град Егина. Първият монетен двор в Древен Рим бил учреден в храма Юнони-Монети. От тук и термина "монета" (латинско «moneta»). В Киевска Рус през X в. след н. е. в обръщение била собственна монета.
Злaтотo, като пари започнало да господства в Западна Европа едва в началото на XIX в. В Русия златни монети се сечели още при Петър I, но едва от 1897 г. била установена т. н. монометална система на парично обръщение, т. е. всеобщ еквивалент бил признат само един метал — златото.
Защо златото изместило всички останали стоки?
Това се обяснява с факта, че златото има свойства, благодарение на които то е най-приспособено към изпълнението на ролята на пари. Първо- защото има голяма стойност в малък обем; второ- качественна еднородност — всяка част от куса с нищо не се отличава от цялото; трето- делимост на слитъците с голяма стойност и леко може да се превърне в разменна монета за много малки стокови операции; четвърто- добра съхраняемост; пето- удобство при превоз.
Всяка страна има своя парична единица. В Индия — рупии, във Франция — франкове, в Германия — марки, в Швеция — крони и т. н.
От къде са дошли тези имена? Няма ли връзка между наименованията на паричните знаци и историческите условия на възникването на парите? Оказва се че има.
Парите, както изяснихме, представляват особенна стока, отделила се в процеса на обменните отношения. За да може те да играят роля на еквивалент, те самите трябва да имат стойност. Затова определено количество злата или сребро е могло да съответства на стойността на стоката, на която се обменя това злато или сребро. Видимо затова имената на много монети произлиза от имeто на тежести.
Английският фунт стерлингв означавал фунт сребро (libra), затова и се обозначавал с буква "L". Името на италианската лира също произхождало от думата "либра" — единицата за тежест на римляните. У римляните била и сребърна монета денарий, равноценна на 10 фунта мед ("денарий" от латинското "по десет"). Динар — златна монета на средновековния арабски Изток — получила своето име от видоизменения римски денарий. Драхма — гръцка монета — в превод означава сноп (теглителна единица от времето на Древна Гърция).
Думата "рубла" (известно от XIII в.) е възможно да произхожда от думата "пън", защото рублата, като парична единица бил част от сребърен слитък с тегло от 1/2 фунта. Половината се наричала полтина, а четвърт — четвертак. Медта е по-евтина от среброто. Затова медна монета от 1 руб., сечена в периода на царстване на Екатерина I, тежала 1 кг 640 г.
Името "долар" произлиза от талер — голяма сребърна монета, използвана на пазарите в Холандия, Унгария, Германия. А самата дума "талер" — съкратено име на рудници в Чехия — loachimsthaler, където се добивала през XVI в. суровина за паричния материал.
